Чл. 17

Член 17

1. Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.

„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.

1. Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:

а) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза, в съответствие с условията, предвидени в член 33; б) доставката на стоките за монтаж или сглобяване от или от името на доставчика, извършвана от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките в съответствие с условията, предвидени в член 36; в) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, по време дейност за превоз на пътници, в съответствие с член 37; г) доставката на газ по системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, в съответствие с условията, предвидени в членове 38 и 39; д) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в съответствие с условията, предвидени в членове 138, 146, 147, 148, 151 или 152; е) доставката на услуга, изпълнявана за данъчнозадълженото лице, състояща се в обработка на съответните стоки, която се извършва физически на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, при условие че стоките, след като бъдат обработени, се връщат на това данъчнозадължено лице в държавата-членка, от която същите са първоначално изпратени или превозени; ж) временното използване на стоките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице, установено на територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките; з) временното използване на стоките за период, който не надвишава двадесет и четири месеца на територията на друга държава-членка, в която вносът на същите стоки от трета държава с оглед на временното им използване би бил покрит от режими на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита.

1. Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.