Чл. 247

Член 247

1. Всяка държава-членка определя периода, за който данъчнозадълженото лице трябва да осигури съхранението на фактурите, свързани с доставките на стоки или услуги на нейната територия, и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на нейната територия.
2. За да осигури спазването на условията, установени в член 246, държавата-членка, посочена в параграф 1, може да изисква фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. Освен това в случай на фактури, съхранени в електронен вид, държавата-членка може да изиска също съхранението на данните, гарантиращи автентичността на произхода на фактурите и интегритета на тяхното съдържание, както е предвидено в на член 246, първа алинея.
3. Държавите-членки, посочени в параграф 1, могат да установят специални условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактурите в държава, където не съществува правен инструмент за взаимопомощ, сходен по обхват с тези, предвидени в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003 или с правото, посочено в член 249, за достъп по електронен път, качване на данни и използване.