Чл. 25

Член 25 Влизане в сила

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се 6 месеца след влизането в сила на регламента на Комисията относно правилата за прилагане, посочени в член 24, параграф 3, но не по-късно от 1 януари 2009 г.

1. Разпоредбите на глави I и II, обаче, както и на член 24, се прилагат от датата на влизане в сила на регламента.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки– Съставено в Люксембург на 11 юни 2007 година.

За Съвета

Председател

H. SEEHOFER

(1) ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 15.

(2) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).

(3) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

(4) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, изменена с Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).

(5) ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14.

(6) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

(7) ОВ L 187, 20.7.1999 г., стр. 70. Решение, изменено с Решение 2004/864/ЕО (ОВ L 370, 17.12.2004 г., стр. 91).

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(9) ОВ L 271, 30.9.2006 г., стр. 71.

(10) ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1.

(11) ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1.

(12) ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ПРИЛАГАНЕ (Примерни насоки за документацията, която заявителят попълва съгласно разпоредбите на член 6) Винаги когато е възможно, информацията се придружава от позовавания на научна литература и препратки към лична кореспонденция с научни институти и експерти в областта на рибарството. На заявителите се препоръчва да правят разлика между движения към „отворени“ или „затворени“ съоръжения за аквакултури. За целите на настоящото приложение, когато заявление се позовава на предложено преместване, а не на въвеждане, термините „въвеждане/въведен“ се заменят с „преместване/преместен“. А. Резюме Представете кратко резюме на документа, включително описание на предложението, възможно въздействие върху местните видове и техните местообитания и стъпки за ограничаване на риска с цел свеждане на възможното въздействие върху местните видове до минимум. Б. Увод 1. Наименование (общоприето и научно) на предложения за въвеждане или преместване организъм, посочване на род, вид, подвид или по-нисш таксон, когато е приложимо. 2. Опишете характеристиките на организма, включително отличителни характеристики. Включете научна илюстрация или снимка. 3. Опишете историята на отглеждането в аквакултури, подобрения или друго въвеждане (ако е целесъобразно). 4. Опишете целите и обосновката на предложеното въвеждане, включително обяснение на причините, поради които дадена цел не може да бъде постигната чрез използване на местни видове. 5. Какви алтернативни стратегии са били разгледани, за да се изпълнят целите на предложението? 6. Каква е географската област на предложеното въвеждане? Опишете местообитанията, екосистемата и статута на защита на приемащата околна среда. Включете карта. 7. Опишете предложения за въвеждане брой на организми (първоначално, общо). Може ли проектът да се раздели на различни етапи? Ако да, колко организми се предвижда да се въведат на всеки етап? 8. Опишете източника/източниците на запаса (съоръжение) и запас от генетичен материал (ако е известен). В. Информация за жизнения цикъл на видовете, които ще се въвеждат — за всеки отделен стадий на жизнения цикъл 1. Опишете естествения ареал и промените в него вследствие на въвеждане. 2. Има ли връзка между запаса, от който ще се осъществи въвеждането/преместването, и някой известен нецелеви вид? 3. Какво е разпространението на тези нецелеви видове в района на произход на запаса, който ще се въведе/премести? 4. Запишете къде е въвеждан видът преди и опишете екологичните последици за околната среда на приемащия район (хищник, плячка, съперник и/или структурни/функционални елементи на местообитанието). 5. Какви фактори ограничават вида в неговия естествен ареал? 6. Опишете физиологичните допустими граници (качество на водата, температура, кислород, соленост) за всеки стадий на жизнения цикъл (ранни стадии, зрялост и репродуктивни стадии). 7. Опишете предпочитанията и допустимите граници за местообитание за всеки стадий на жизнения цикъл. 8. Опишете процеса на възпроизвeждане. 9. Опишете миграционното поведение. 10. Опишете предпочитанията по отношение на храна за всеки стадий на жизнения цикъл. 11. Опишете скоростта на растеж и продължителността на жизнения цикъл (също и в района на предложеното въвеждане, ако е известен). 12. Каква е възрастта или възрастовите граници на съответния вид? 13. Опишете поведенческите характеристики (социални, териториални, агресивни). Г. Взаимодействие с местни видове 1. Каква е способността за оцеляване и установяване на въведения организъм, ако бъде изпуснат? (Този въпрос се отнася за движения в отворени и затворени съоръжения за аквакултури.) 2. Какво/и местообитание/я е вероятно да обитава въведеният вид в предложения район на въвеждане и препокрива ли се то с местообитания на уязвими, заплашени или застрашени видове? (Посочете дали предложеният район на въвеждане също включва прилежащи води). 3. С нишата на кой местен вид ще има препокриване? Има ли неизползвани екологични ресурси, от които видът ще се възползва? 4. С какво ще се храни въведеният организъм в приемащата околна среда? 5. Това хищничество ще породи ли неблагоприятно въздействие върху приемащата екосистема? 6. Въведените организми ще оцелеят ли и ще се размножават ли в предложения район на въвеждане или ще е необходимо ежегодно въвеждане на запас? (Този въпрос се отнася за видове, които не се предвиждат за затворени съоръжения за аквакултури.) 7. Въведените организми ще се кръстосат ли с местни видове? Възможно ли е изчезването от района на местни видове или запаси в резултат на предложеното въвеждане? Възможно ли е въведените организми да засегнат размножителното поведение и място на хвърляне на хайвера на местни видове? 8. Възможно ли е въздействие върху местообитанието или качеството на водата в резултат на предложеното въвеждане? Д. Приемаща околна среда и прилежащи води 1. Представете физична информация за приемащата околна среда и прилежащи водоеми, например сезонни температури на водата, соленост, мътност, разтворен кислород, pH, хранителни вещества и метали. Тези параметри съответстват ли на допустимите граници/предпочитания на видовете, които ще се въвеждат, включително необходимите условия за размножаване? 2. Съставете списък на видовете (основни водни гръбначни, безгръбначни и растения) на приемащата водна среда. 3. Представете информация за местообитанията в района на въвеждане, включително прилежащи води, и определете важни местообитания. Кои от тези параметри съответстват на допустимите граници/предпочитания на организмите, които ще се въвеждат? Могат ли въведените организми да засегнат някое от описаните местообитания? 4. Опишете природните или създадени от човека прегради, които следва да предотвратят движението на въведените организми в прилежащи водни среди. Е. Наблюдение Опишете планове за последваща оценка на успешното въвеждане на предложения вид и как ще бъдат оценени евентуалните отрицателни въздействия върху местни видове и техните местообитания. Ж. План за управление 1. Опишете плана за управление за предложеното въвеждане. Той следва да включва, но не и да се ограничава до следната информация: а) предприети мерки, за да се гарантира, че други видове (нецелеви видове) не придружават пратката; б) на кого ще бъде разрешено да използва предложените организми и при какви условия; в) ще има ли фаза, предхождаща търговската експлоатация, за предложеното въвеждане; г) описание на плана за непредвидени ситуации за отстраняване на вида; д) описание на плана за осигуряване на качеството на предложението, както и е) други законови изисквания, които трябва да бъдат спазени. 2. Опишете химичните, биофизични и управленски мерки, които се предприемат, за да се предотврати случайно изпускане на организма и на нецелеви видове към нецелеви приемащи екосистеми и тяхното установяване в тях. Представете подробна информация за водоизточника, местоназначението на отпадъчните води, пречистване на отпадъчни води, близост до дъждовна канализация, контрол на хищници, сигурност на мястото и мерки за предотвратяване на изпускане, ако е необходимо. 3. Опишете плана за непредвидени ситуации, който ще бъде приложен в случай на непреднамерено, случайно или неразрешено пускане на свобода на организмите от съоръжения за отглеждане и люпилни съоръжения или случайно или неочаквано разширяване на областта на колонизация след освобождаване. 4. Ако това предложение има за цел създаването на рибовъдно стопанство, опишете подробно целта на стопанството. За кого ще има ползи от това стопанство? Посочете подробна информация за плана за управление и, ако е целесъобразно, включете промените в плановете за управление за видовете, върху които ще има въздействие. З. Стопанска информация 1. Посочете наименованието на собственика и/или фирмата, номера на лиценза за аквакултури и на лиценза за стопанска дейност (ако е приложимо) или наименованието на правителствената агенция или отдел с име за контакт, телефон, факс и адрес за електронна поща. 2. Посочете икономическата жизнеспособност на предложения проект. И. Източници 1. Представете подробна библиография на всички източници, цитирани при изготвяне на заявлението. 2. Представете списък с имена и адреси на научни институти и експерти в областта на рибарството, с които сте се консултирали.

ПРИЛОЖЕНИЕ II Процедури и минимум елементи за оценка на риска за околната среда, предвидена в член 9 С цел оценяване на рисковете, свързани с въвеждането или преместването на водни организми, е необходимо да се оцени вероятността организмите да се установят в средата и последиците от това. Процесът отчита основните компоненти на околната среда. Той предоставя стандартизиран подход за оценяване на риска от генетично и екологично въздействие, както и възможността за въвеждане на нецелеви видове, които биха могли да окажат въздействие върху местните видове в предложената за приемаща водна среда. В хода на процеса за преглед внимание се обръща не на конкретните оценки, а на подробната биологична и друга подходяща информация, която ги обосновава. В случай на несигурност от научна гледна точка се прилага принципът за предпазване. За целите на настоящото приложение, когато заявление се позовава на предложено преместване, термините „въвеждане/въведен“ се заменят с „преместване/преместен“. ЧАСТ 1 ПРОЦЕС НА ОЦЕНКА НА ЕКОЛОГИЧНИЯ И ГЕНЕТИЧЕН РИСК Етап 1 Вероятност за установяване и разпространение извън границите на предназначения за въвеждане район Събитие Вероятност (Г, С, М) (1)

Сигурност (ТС, ДС, ДН, ТН) (2)

Бележки в подкрепа на оценката (3)

Въведеният или преместен вид, изпуснат или разпространен, успешно колонизира и поддържа популация в предназначения за въвеждане район извън контрола на съоръжението за аквакултури.

Въведеният или преместен вид, изпуснат или разпространен, се разпространява извън границите на предназначения за въвеждане район.

Окончателна оценка (4)

Етап 2 Последици от установяването и разпространението Събитие Вероятност (Г, С, М) Сигурност (ТС, ДС, ДН, ТН) Бележки в подкрепа на оценката (5)

Генетично смесване с местни популации води до загуба на генетично разнообразие.

Съперничество (храна, пространство) или хищничество към местни популации води до тяхното изтребване.

Други нежелани събития от екологичен характер

Някои от посочените по-горе събития продължават да са налице дори след отстраняване на въведения вид.

Окончателна оценка (6)

Етап 3 Възможен риск, свързан с чуждоземни и неприсъстващи в района видове Въз основа на извършените оценки в етапи 1 и 2 се дава една стойност: Компонент Възможен риск (Г, С, М) Сигурност (ТС, ДС, ДН, ТН) Бележки в подкрепа на оценката (7)

Установяване и разпространение (етап 1)

Екологични последици (етап 2)

Окончателна оценка на общия възможен риск (8)

Резултатът от тази оценка ще бъде изразен по отношение на следните степени на риск: Движение с висока степен на риск: а) представлява голям риск от нарушаване на биологичното разнообразие чрез разпространение и други екологични последици; б) се осъществява при условия на отглеждане, които биха повишили риска от такова нарушаване; в) е свързано със съоръжение за аквакултури, което продава водни животни за по-нататъшно отглеждане или осигуряване на нов запас; г) вследствие на това движението е свързано с голямо безпокойство (необходими са значителни мерки за ограничаване на риска). Препоръчително е предложението да се отхвърли, освен ако не могат да бъдат разработени процедури за ограничаване на риска с цел неговото намаляване до малък. Движение със средна степен на риск: а) представлява среден риск от нарушаване на биологичното разнообразие чрез разпространение и други екологични последици; б) осъществява се при условия на отглеждане, които невинаги биха увеличили риска от такова нарушаване, предвид видовете и условията на ограничаване на разпространението; в) е свързано със съоръжение за аквакултури, което продава своите продукти основно за човешка консумация; г) вследствие на това движението е свързано със средно безпокойство. Препоръчително е предложението да се отхвърли, освен ако не могат да бъдат разработени процедури за ограничаване на риска с цел неговото намаляване до малък. Движение с ниска степен на риск: а) представлява малък риск от нарушаване на биологичното разнообразие чрез разпространение и други екологични последици; б) се осъществява при условия на отглеждане, които не биха повишили риска от такова нарушаване; в) е свързано със съоръжение за аквакултури, което продава своите продукти единствено за консумация от човека; г) вследствие на това движението е свързано с незначително безпокойство. Препоръчително е предложението да бъде одобрено. Не е необходимо ограничаване на риска. Предложението може да бъде одобрено във вида, в който е представено (без изискване за мерки за ограничаване), само ако общият оценен възможен риск е „малък“ и ако общата сигурност, за която е оценен общият риск, е била оценена като „твърде сигурно“ или „достатъчно сигурно“. Ако в резултат на първия анализ общият риск бъде оценен като „голям“ или „среден“, в заявлението трябва да се включат предложения за ограничаване на разпространението или ограничаване на риска, които ще подлежат на по-нататъшен анализ на риска, докато окончателната оценка на общия риск стане „малък“ с оценка „твърде сигурно“ или „достатъчно сигурно“. Описанията на тези допълнителни етапи, заедно с подробни указания относно мерките за ограничаване на разпространението или на риска, ще станат неразделна част от оценката на риска. ЧАСТ 2 ПРОЦЕС НА ОЦЕНКА НА НЕЦЕЛЕВИ ВИДОВЕ Етап 1 Вероятност за установяване и разпространение на нецелеви видове извън границите на предназначения за въвеждане район Събитие Вероятност (Г, С, М) Сигурност (ТС, ДС, ДН, ТН) Бележки в подкрепа на оценката (9)

Вследствие на въвеждане или преместване на водни организми е въведен нецелеви вид.

Въведеният нецелеви вид е намерил подходящи местообитания или организми гостоприемници.

Окончателна оценка (10)

Етап 2 Последици от установяването и разпространението на нецелеви вид Събитие Вероятност (Г, С, М) Сигурност (ТС, ДС, ДН, ТН) Бележки в подкрепа на оценката (11)

Нецелевият вид си съперничи със или се храни с местни популации, което води до тяхното изтребване.

Генетичното смесване на нецелеви вид с местни популации води до загуба на генетично разнообразие.

Други нежелани събития от екологичен или патологичен характер

Някои от посочените по-горе събития продължават да са налице дори след отстраняване на нецелевия вид.

Окончателна оценка (12)

Етап 3 Възможен риск, свързан с нецелеви видове Въз основа на оценките, извършени по време на етапи 1 и 2, се дава една стойност: Компонент Възможен риск (Г, С, М) Сигурност (ТС, ДС, ДН, ТН) Бележки в подкрепа на оценката (13)

Установяване и разпространение (етап 1)

Екологични последици (етап 2)

Окончателна оценка (14)

Условията, приложими за оценката на възможния риск, свързан с чуждоземни видове (част 1), се прилагат mutatis mutandis и за този възможен риск, свързан с нецелеви видове (част 2), включително задължението за въвеждане на мерки за ограничаване на разпространението и на риска. ЧАСТ 3 ОБЩА ОЦЕНКА НА РИСКА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА — ОБОБЩЕН ДОКЛАД — История, допълнителна информация и обосновка на молбата: — Обобщена информация за оценката на риска — Обобщение на оценката на екологичния и генетичен риск — Обобщение на оценката на риска, свързан с нецелеви видове — Бележки — Мерки за ограничаване на риска — Заключителна декларация относно общия възможен риск, свързан с организма — Съвет към компетентния орган

(1) Г = голяма, С = средна, М = малка.

(2) ТС = твърде сигурно, ДС = достатъчно сигурно, ДН = достатъчно несигурно, ТН = твърде несигурно.

(3) Оценяващият да използва за насоки допълнения А и Б към Практическия кодекс на ICES.

(4) На окончателната оценка за вероятност от установяване и разпространение се дава стойността на елемента с най-ниска оценка (например, оценки „голяма“ и „малка“ за горните елементи водят до окончателна оценка „малка“). Още веднъж, необходимо е да възникнат и двете събития — вероятност организмът успешно да колонизира и да поддържа популация в предназначения за въвеждане район (независимо дали е ограничена среда като съоръжение или природно местообитание) и вероятността от разпространение извън границите на предназначения за въвеждане район (оценена, както е посочено по-горе) — за да е налице установяване извън границите на предназначения за въвеждане район. На окончателната оценка на степента на сигурност се дава стойността на елемента с най-ниска степен на сигурност (например, оценки „твърде сигурно“ и „достатъчно сигурно“ водят до окончателна оценка „достатъчно сигурно“). При определяне на окончателната оценка следва да бъде отчетена вредата от установяване и разпространение, заедно със съотношението риск-полза.

(5) Оценяващият да използва за насоки допълнения А и Б към Практическия кодекс на ICES.

(6) На окончателната оценка за последиците от установяването и разпространението се дава стойността на елемента (индивидуална вероятност) с най-висока оценка, а на окончателната оценка за степента на сигурност се дава стойността на елемента с най-ниска степен на сигурност.

(7) Оценяващият да използва за насоки допълнения А и Б към Практическия кодекс на ICES.

(8) На окончателната категоризация на възможния риск се дава стойността на по-голямата от двете вероятности, когато няма увеличаване на вероятността между двете оценки (тоест ако рискът от установяване и разпространение е голям, а рискът от екологични последици е среден, на окончателната оценка се дава стойността на по-голямата от двете вероятности, която е „голям“). Когато има увеличаване на вероятността между две оценки (тоест сливане на „голям“ и „малък“), окончателната оценка е „среден“.

(9) Оценяващият да използва за насоки допълнения А и Б към Практическия кодекс на ICES.

(10) На окончателната оценка за вероятност се дава стойността на елемента с най-ниска оценка на риска, а на окончателната оценка за степента на сигурност се дава стойността на елемента с най-ниска степен на сигурност.

(11) Оценяващият да използва за насоки допълнения А и Б към Практическия кодекс на ICES.

(12) На окончателната оценка за последици се дава стойността на най-високата оценка на риска, а на окончателната оценка за степента на сигурност се дава стойността на елемента с най-ниска степен на сигурност.

(13) Оценяващият да използва за насоки допълнения А и Б към Практическия кодекс на ICES.

(14) На окончателната оценка за възможен риск се дава стойността на елемента с най-ниска оценка на риска, а на окончателната оценка за степента на сигурност също се дава стойността на елемента с най-ниска степен на сигурност.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Карантина Карантината е средството, с което живи животни или растения и всички свързани с тях организми се държат в пълна изолация от заобикалящата околна среда, за да се предотврати въздействие върху диви и отглеждани видове, както и нежелани промени в естествените екосистеми. Необходимо е чуждоземните и неприсъстващите в района видове да се държат в карантина достатъчно дълго време, за да се открият всички нецелеви видове и да се потвърди липсата на патогени или болести. Съоръжението се изгражда в съответствие със спецификациите на компетентния орган в държавата-членка, в която се намира, и който орган ще отговаря за неговото одобрение. Срокът на карантината трябва да бъде посочен в разрешителното. Ако съоръжението не е разположено в приемащата държава-членка, консултативният комитет, отговорен за съоръжението, и консултативният комитет в приемащата държава-членка трябва да съгласуват срока. Операторите експлоатират карантинните съоръжения в съответствие със следните изисквания. Освен това операторите трябва да имат програма за осигуряване на качеството и ръководство за експлоатация. За целите на настоящото приложение, когато заявление се позовава на предложено преместване, термините „въвеждане/въведен“ се заменят с „преместване/преместен“. Пречистване на отпадъчни води и обезвреждане на отпадъци Всички отпадъчни води и отпадъци, образувани в съоръжението, трябва да бъдат третирани по начин, който ефективно унищожава всички възможни целеви видове и свързани организми. С цел осигуряване на непрекъсната експлоатация и пълно ограничаване на разпространението, системите за пречистване на отпадъчни води от карантинното съоръжение трябва да бъдат оборудвани с механизми, които гарантират безопасност при спиране на функционирането на системите. Третираните отпадъчни води и отпадъци могат да съдържат вещества, които са вредни за околната среда (например противообрастващи агенти) и трябва да бъдат обезвреждани по начин, който свежда до минимум въздействието върху околната среда. Трябва да бъде подготвена подробна информация за третирането на отпадъчни води и твърди отпадъци, като се състави списък на служителите, отговорни за третирането и графика. Системата трябва да бъде наблюдавана, за да се гарантира нейната ефективна експлоатация, както и ранното откриване на възможни нарушения на функционирането. Физическо отделяне Пренесените организми трябва да бъдат държани отделно от другите организми, за да се гарантира ограничаване на тяхното разпространение. Това изключва индикаторни видове, които са специално включени, за са се провери въздействието на въведените видове. Трябва да се предотврати влизането на птици и други животни, болестотворни агенти и замърсители. Персонал Достъпът трябва да бъде разрешен само на обучен и упълномощен персонал. Обувните принадлежности, ръцете и всички материали, използвани в границите на съоръжението, трябва да бъдат дезинфекцирани (виж по-долу) преди излизане от съоръжението. Оборудване При получаване организмите на всички стадии на развитие, резервоарите, водата, контейнерите за превоз и оборудването, които са били в контакт с въвеждания вид, включително транспортните средства, трябва да бъдат обработени по начин, който гарантира, че видът или свързаните нецелеви видове не могат да бъдат изпуснати от съоръжението. Всички материали за превоз и опаковане трябва да бъдат дезинфекцирани или изгорени, ако изгарянето на материала е разрешено. Смъртност и обезвреждане Трябва да се води ежедневен отчет на смъртността, който да е на разположение на компетентния орган за инспекция. Всички мъртви екземпляри трябва да се съхраняват на място. Не се изхвърлят мъртви екземпляри, тъкани или черупки, неподложени на одобрено третиране, гарантиращо пълна дезинфекция. Може да се използва топлинно третиране като например автоклавиране или химическа стерилизация. Случаите на смъртност трябва да бъдат докладвани на компетентния орган и държавата-членка трябва своевременно да разследва причината за смъртта. Мъртвите екземпляри трябва да бъдат складирани, транспортирани и обезвредени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (1). Инспекция и проверки Трябва да се извършват редовни инспекции за нецелеви видове. Ако бъде установено наличието на нецелеви вид или неоткрити до момента болести или паразити в даден организъм, трябва да се предприемат дейности за овладяване на ситуацията. Тези дейности могат да включват унищожаване на организмите и дезинфекция на съоръжението. Срок Изискваният карантинен срок ще варира в зависимост от съответния организъм, сезонността на съответните нецелеви видове и условията на отглеждане. Документация Карантинните съоръжения трябва да водят точна документация за следното: — час на влизане/излизане на персонала; — брой мъртви екземпляри и метод на складиране или обезвреждане; — третиране на входящи и отпадъчни води; — проби, предадени на експерти за проверка за нецелеви видове; — всички условия, които не са нормални и засягат експлоатацията на карантинното съоръжение (прекъсване на електрозахранването, увреждане на постройки, неблагоприятни метеорологични условия и др.). Дезинфекция Дезинфекцията включва прилагането на дезинфектанти с достатъчни концентрации за период, достатъчен да унищожи вредните организми. Дезинфектантите и техните концентрации за карантинна дезинфекция трябва да гарантират пълна дезинфекция на морската и сладката вода. Подобни концентрации трябва да бъдат използвани за обичайна дезинфекция на съоръжението. Препоръчително е всички дезинфектанти да бъдат неутрализирани преди освобождаване в заобикалящата среда, а съоръженията с използване на морска вода трябва да обработят остатъчните оксиданти, образувани по време на химическата дезинфекция. В случай на спешна ситуация, като например откриване на внесен паразит или болестотворен агент, трябва да има достатъчно дезинфектант, за да се осигури третирането на цялото съоръжение.

(1) ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2007/2006 на Комисията (ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 98).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Списък на видовете, предвидени в член 2, параграф 5

Дъгова пъстърва, Oncorhynchus mykiss

Сивен, Salvelinus fontinalis

Шаран, Cyprinus carpio

Бял амур, Ctenopharyntgodon idella

Бял толстолоб, Hypophthalmichthys molitrix

Пъстър толстолоб, Aristichtys nobilis

Тихоокеанска стрида, Crassostrea gigas

Японска или манилска мида, Ruditapes philippinarum

Американски големоуст бибан, Micropterus salmoides

Арктически сивен, Salvelinus alpinus