Чл. 340а

Чл. 340а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) (1) За съдебен служител може да бъде назначено лице, което:

1. е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
6. отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначено за съдебен служител лице, което:

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
3. е съветник в общински съвет;
4. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
5. работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше училище;
6. е адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител или упражнява друга свободна професия.

(3) На ръководни и експертни длъжности може да бъдат назначавани само лица с висше образование. (4) Когато възникне някое от основанията за несъвместимост по ал. 2, съдебният служител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това работодателя. (5) Трудовото правоотношение със съдебния служител се прекратява без предизвестие при:

1. възникване на пречка по ал. 1;
2. несъвместимост по ал. 2; когато несъвместимостта е по ал. 2, т. 1, трудовото правоотношение се прекратява с един от двамата служители по преценка на работодателя;
3. неизпълнение на задължението по ал. 4.

(6) Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.