Чл. 66

Член 66 Гаранция

1. Когато е предвидено в секторното законодателство в областта на селското стопанство, държавите членки изискват внасянето на обезпечение, гарантиращо плащането на парична сума или задържането ѝ в полза на компетентен орган, в случай че конкретно задължение по това законодателство не е изпълнено.

1. Освен в случаи на непреодолима сила обезпечението се задържа изцяло или частично, ако определено задължение не е изпълнено или е изпълнено само частично.

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 115, с които определя правила за гарантиране на недискриминационно отношение, равнопоставеност и спазване на принципа на пропорционалност при внасянето на обезпечения и:

а) уточняване на отговорната страна в случай на неспазване на задължение; б) определяне на специфичните ситуации, в които компетентният орган може да отмени изискването за обезпечение; в) определяне на условията, приложими за внасянето на обезпечението и за гаранта и условията за внасяне и освобождаване на обезпечението; г) определяне на специфичните условия, свързани с внесеното обезпечение във връзка с авансовите плащания; д) установяване на последиците от нарушаване на задълженията, за които е внесено обезпечение съгласно параграф 1, включително задържането на обезпечения, намалението, което следва да се прилага върху освобождаването на обезпечения за възстановяване на суми, лицензии, оферти, тръжни предложения или конкретни заявления и когато дадено задължение, предмет на това обезпечение, не е изпълнено или изцяло или частично, като се вземат предвид естеството на задължението, количеството, за което задължението е нарушено, периодът, надвишаващ срока, в рамките на който задължението е трябвало да бъде изпълнено, както и кога е представено доказателството за изпълнение на задължението.

1. Комисията може да приема актове за изпълнение, с които да предвиди правила относно:

а) формата на обезпечението, което следва да се внесе, и процедурата за внасяне, приемане и замяна на първоначалното обезпечение; б) процедурата за освобождаване на обезпечение; в) нотификациите, които държавите членки и Комисията следва да направят. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 116, параграф 3.