Чл. 7

Член 7 Молба за издаване на европейска заповед за плащане

1. Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се изготвя съгласно формуляр А, изложен в приложение I.
2. Молбата съдържа:

а) имената и адресите на страните, а при необходимост, и на техните представители, и на съда, до който е отправена молбата; б) стойността на вземането, включително главницата, а, където е приложимо, и лихвата, договорните неустойки и разходите; в) ако се иска лихва върху вземането — лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва по законодателството на държавата-членка по произход; г) причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, използвани като основание за вземането и, където е приложимо, исканата лихва; д) описание на доказателствата в подкрепа на вземането; е) основания за компетентността; и ж) трансграничния характер на случая по смисъла на член 3.

1. В молбата ищецът декларира, че предоставената информация е вярна според неговите знания и убеждения и приема, че всяко умишлено излагане на неверни факти би могло да доведе до съответни санкции по законодателството на държавата-членка по произход.

1. В допълнение към молбата ищецът може да посочи на съда, че той се противопоставя на прехвърляне към обичайно гражданско производство по смисъла на член 17 в случай на възражение от страна на ответника. Това не възпрепятства ответника впоследствие да уведоми съда за това, но във всеки случай преди издаването на заповедта.

1. Молбата се подава на хартиен носител или чрез всяко друго средство за съобщения, включително електронно, прието от държавата-членка по произход и достъпно за съда по произход.

1. Молбата се подписва от ищеца или, където това е приложимо, от неговия представител. Когато молбата се подава на електронен носител в съответствие с параграф 5, тя се подписва в съответствие с член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО от 13 декември 1999 г. на Европейския парламент и на Съвета относно правната рамка на Общността за електронните подписи (7). Подписът се признава в държавата-членка по произход и не може да бъде предмет на допълнителни изисквания.

Независимо от това такъв електронен подпис не се изисква, ако и доколкото в съдилищата на държавата-членка по произход съществува алтернативна електронна система за съобщаване, която е достъпна за определен кръг предварително регистрирани удостоверени потребители и която позволява идентифицирането на тези потребители по надежден начин. Държавите-членки уведомяват Комисията за такива системи за съобщаване.