Чл. 71

Чл. 71.Глобите и/или имуществените санкции по този закон постъпват по бюджета на Министерството на околната среда и водите.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон:

1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) "Базисно състояние" е състоянието по време на щетите на природните ресурси и услуги, които биха били налице, ако не бяха настъпили екологичните щети, оценено въз основа на най-добрата налична информация.
2. "Благоприятно консервационно състояние на природно местообитание" е благоприятното състояние на природно местообитание по смисъла наЗакона за биологичното разнообразие.
3. "Благоприятно консервационно състояние на вид" е благоприятното състояние на вида по смисъла наЗакона за биологичното разнообразие.
4. "Води" са всички води по смисъла наЗакона за водите.
5. "Възстановяване", включително "естествено възстановяване", е:

а) връщането на увредените природни ресурси и/или засегнати услуги от тях до базисното състояние на води, водни тела, местообитания и защитени видове, или б) отстраняването на рисковете за човешкото здраве от щети върху почвата.

1. "Дейност" е дейност, извършвана като част от икономическа дейност, бизнес или начинание, независимо дали е от частен или обществен характер, със стопанска или с нестопанска цел.
2. "Допълнително отстраняване" са всички оздравителни мерки, които са взети във връзка с природни ресурси и/или услуги, за да компенсират факта, че първичното отстраняване не води до пълно възстановяване на увредените природни ресурси и/или услуги.
3. "Екологично състояние на води" и "екологичен потенциал" е състоянието на водите, определено вЗакона за водите.
4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) "Емисия" е освобождаването в околната среда в резултат на човешка дейност на вещества, смеси, организми или микроорганизми.
5. "Замърсяване с дифузен характер" е изпускането на вещество в атмосферата от дифузен източник по смисъла наПротокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон(ратифициран със закон - ДВ, бр. 38 от 2005 г.) (ДВ, бр. 93 от 2005 г.).
6. "Защитени видове" са видовете, определени вприложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие.
7. "Компенсаторно отстраняване" е всяко действие, което се предприема, за да се компенсират междинните загуби на природни ресурси и/или услуги, които възникват от датата на причиняване на щетите, докато първичното отстраняване достигне пълния си ефект.
8. "Консервационно състояние на природно местообитание" е съвкупността от въздействията върху едно естествено местообитание и типичните за него видове, които могат да повлияят за дълъг период от време върху неговото естествено разпространение, структура и функции, както и върху оцеляването на типичните за него видове, в зависимост от случая, на европейската територия на държавите членки, за които се прилагаДоговорът за създаване на Европейската общност, или на територията на държава членка, или на естествения ареал на този вид.
9. "Консервационно състояние на вид" е съвкупността от въздействията върху този вид, които могат да повлияят върху дългосрочното разпространение и разнообразие на неговите популации, в зависимост от случая, на европейската територия на държавите членки, за които се прилагаДоговорът за създаване на Европейската общност, или на територията на държава членка, или на естествения ареал на този вид.
10. "Междинни загуби" са загубите, които са резултат от факта, че увредените природни ресурси и/или услуги не са в състояние да изпълняват своите екологични функции или да предоставят услуги на други природни ресурси или на обществото, докато не бъдат проведени първичните или допълнителните мерки. Тук не се включват финансови компенсации за граждани.
11. "Минни отпадъци" са технологичните отпадъци, произведени от миннодобивните предприятия при проучването, добива и първичната преработка (обогатяване) на подземни богатства.
12. "Непосредствена заплаха за екологични щети" е достатъчната вероятност за възникването на екологични щети в близко бъдеще.
13. "Оздравителни мерки" са действие или комбинация от действия, целящи възстановяване на увредени природни ресурси и/или нарушени ползи и услуги от тях в резултат на причинени екологични щети или целящи да осигурят равностойна алтернатива на тези ресурси или на ползите и услугите от тях.
14. "Оператор" е:

а) физическо лице, търговец по смисъла наТърговския закон, кооперация поЗакона за кооперациите, лице поЗакона за юридическите лица с нестопанска цел, дружество поЗакона за задълженията и договорите, бюджетно предприятие по смисъла наЗакона за счетоводството, държавно предприятие, което не е образувано поТърговския закон; б) физическо лице, търговец или юридическо лице с нестопанска цел, или бюджетно предприятие по смисъла на националното законодателство на друга държава, което извършва дейност на територията на Република България, включително в случаите, когато са му делегирани права за извършване на такава дейност или притежава разрешително, разрешение или лиценз за дейност.

1. "Почви" е понятие по смисъла на§ 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
2. "Превантивни мерки" са мерките, предприети в отговор на събитие, действие или бездействие, създало непосредствена заплаха за екологични щети, с оглед предотвратяването или свеждането до минимум на тези щети.
3. "Природен ресурс" са защитени видове и природни местообитания, води, водни тела и почви.
4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) "Природни местообитания" са местообитания съгласноприложение № 1и местообитания на видове съгласноприложение № 2 към Закона за биологичното разнообразие.
5. "Първично отстраняване" са всички оздравителни мерки, които връщат увредените природни ресурси и/или нарушени услуги до или към базисното им състояние.
6. "Разходи" са разходите за прилагане на закона, включително разходи за осъществяване на превантивни и оздравителни мерки, административни разходи на компетентните органи по прилагането на закона, в т. ч. за възлагане на анализи и експертизи, за изготвяне на доклади за оздравителни мерки, разходи за информационни системи и бази данни, и разходи за наблюдение и контрол.
7. "Услуги" и "услуги от природни ресурси" са функциите, изпълнявани от един природен ресурс в полза на друг природен ресурс или на обществото.
8. "Щета" е измерима отрицателна промяна в състоянието на природен ресурс или измеримо засягане на услуга от природен ресурс, настъпила в резултат на пряко или непряко въздействие или бездействие.
9. "Най-добра налична информация" е най-добрата налична първична информация и наличната първично обработена информация по смисъла на§ 1, т. 7 и 9 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.

§ 2. Законът въвежда изискванията наДиректива 2004/35/ЕОна Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети.

§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Законът предвижда мерки по прилагането наРегламент (ЕС) 2019/1010на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета.

Преходни и Заключителни разпоредби § 3. (1) Министърът на околната среда и водите издава наредбата почл. 4, ал. 3в срок до три месеца от влизането в сила на закона. (2) Министерският съвет приема наредбата по чл. 19 в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

§ 4. Операторите почл. 17, ал. 1, осъществяващи дейности съгласноприложение № 1, и органите почл. 16, ал. 1предоставят информацията, определена с наредбата почл. 19, в срок до два месеца от влизането и в сила.

§ 5. Разпоредбите начл. 43, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и 3влизат в сила от 1 януари 2011 г.

§ 6. Разпоредбите на този закон не се прилагат за екологични щети:

1. причинени преди влизането в сила на закона;
2. причинени след влизането в сила на закона, когато те са в резултат на конкретна дейност, приключила преди тази дата.

§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Информацията почл. 55, ал. 1се предоставя на Европейската комисия в срок до 30 април 2022 г. и на всеки 5 години от тази дата. ------------------------- Законът е приет от 40-то Народно събрание на 16 април 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.) § 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.)Законътвлиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на§ 65,66и67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и§ 2-10,§ 12, т. 1 и 2- относно ал. 3,§ 13-22,§ 24-35,§ 36, ал. 1 - 4,§ 37-51,§ 52, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и§ 53-64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.) § 46.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО (ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.) § 121.Законътвлиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на: 1.параграфи 1,16,20,29,30,32,33,34,35,42,44,§ 56, т. 1 и 2,§ 65,68,70,76,80,81,90,92,96,§ 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8,§ 105, т. 1, 3 и 5,§ 107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква "а", т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква "а",§ 109,110,112,113,§ 115, т. 5,§ 116, т. 4 и 6,§ 117, т. 5 и 7и§ 118, т. 1, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник"; 2.параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.; 3.параграфи 22, т. 1(относно чл. 36, ал. 1, изречение второ),§ 37,§ 48, т. 2,§ 51и59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.; 4.параграф 107, т. 15, буква "б", който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА (ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 17.02.2012 Г.) § 6.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2012 Г.) § 35.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на разпоредбите на: 1.член 10, ал. 3 и 6,чл. 11, ал. 1,чл. 19, ал. 5,чл. 38, ал. 4ичл. 39, ал. 3, които влизат в сила две години след влизането в сила на закона; 2.член 33, ал. 4ичл. 34, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.; 3.член 49, ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2015 г.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 14.08.2015 Г.) § 34.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 101 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2015 Г.) § 36.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1.параграф 8относночл. 17в, ал. 3, 4, 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.; 2.параграф 20относночл. 34и, ал. 7, която влиза в сила от 1 януари 2018 г.

Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г.) § 76.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ (ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 106.Законътвлиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение начл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г.

Приложение № 1 къмчл. 3, т. 1 (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., в сила от 17.02.2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.)

1. Експлоатация на инсталации и съоръжения, за които се изисква издаване на комплексно разрешително почл. 117 от Закона за опазване на околната среда, с изключение на инсталациите и съоръженията или частите от тях, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси.
2. За дейности по събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, в т.ч. опасни отпадъци, за които се изисква разрешение или регистрационен документ съгласноЗакона за управление на отпадъците.
3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по използване на водите и водните обекти, в т.ч.:

а) всички зауствания в повърхностни води на отпадъчни води, с които се изпускат опасни вещества, посочени в наредбите почл. 135, ал. 1, т. 9 и 17 от Закона за водите, за които се изисква предварително регламентиране в издаваните разрешителни за заустване съгласноЗакона за водитеи в комплексните разрешителни поЗакона за опазване на околната среда; б) отвеждания на вещества в подземните води, инжектиране на замърсители в подземните води, водовземане и завиряване на воден обект, за които се изисква издаване на разрешително по смисъла наЗакона за водите.

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на химични вещества и смеси класифицирани поРегламент (ЕО) № 1272/2008на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ, L 353/1 от 31 декември 2008 г.).
2. Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на продукти за растителна защита по смисъла наЗакона за защита на растенията.
3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на биоциди по смисъла наЗакона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
4. Извършване на дейности по превоз на опасни товари по смисъла наЗакона за автомобилните превози,Закона за железопътния транспорт,Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република БългарияиЗакона за гражданското въздухоплаване.
5. Извършване на дейности по работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия, освобождаване на ГМО в околната среда, пускане на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти, пренасяне на ГМО, внос, износ и транзит на ГМО по смисъла наЗакона за генетично модифицирани организми, за които дейности се изисква разрешение в съответствие съсЗакона за генетично модифицирани организми.
6. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по превоз на отпадъци, в т.ч. внос, износ и транзит на отпадъци по смисъла наглава пета, раздел ІV от Закона за управление на отпадъците.
7. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по управление на минните отпадъци съгласноЗакона за подземните богатства.
8. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г., в сила от 17.02.2012 г.) Експлоатация на места за съхранение в съответствие съсЗакона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.

Приложение № 2 къмчл. 4, ал. 2

1. Значимостта на щетите, които оказват отрицателно въздействие върху достигането или поддържането на благоприятно консервационно състояние на местообитанията или видовете, се оценява спрямо консервационния статус към момента на нанасяне на щетите, услугите, предлагани чрез ползите, които произвеждат, и капацитета им за естествено възстановяване.
2. Значимите отрицателни промени в базисното състояние се определят чрез измерими данни като:

2.1. брой на индивидите, тяхната гъстота и заемана територия; 2.2. роля на конкретните индивиди или на увредения район по отношение на видовете или опазването на местообитанието, редкостта на видовете или местообитанието (с местно/регионално/национално значение, включително на ниво Европейска общност); 2.3. капацитет на вида за размножаване (съгласно динамиката, характерна за този вид или за тази популация), неговата жизнеспособност или капацитет на местообитанието за естествено възстановяване (съгласно динамиката, характерна за типичните видове или техните популации); 2.4. капацитет на вида или местообитанието за възстановяване в кратък срок след възникване на щетите до състояние, смятано за равностойно или превъзхождащо базисното, достигнато единствено чрез динамиката на видовете или местообитанието без друга намеса, освен повишаването на защитните мерки.

1. Щетите с доказано въздействие върху човешкото здраве се класифицират като значителни щети.
2. Не се класифицират като значителни щети:

4.1. отрицателни промени, които са по-малки от естествените изменения, смятани за нормални за въпросните видове или местообитание; 4.2. отрицателни промени, дължащи се на естествени причини или произтичащи от намеса, свързана с нормалното управление на обектите, както е дефинирано в описанието на местообитанието или както е било извършвано по-рано от собствениците или операторите; 4.3. щети върху видове или местообитания, за които е установено, че ще се възстановят в кратък срок и без намеса до базисното си състояние или до състояние, смятано за равностойно или превъзхождащо базисното, достигнато единствено посредством динамиката на видовете или местообитанието.

Приложение № 3 къмчл. 5, т. 1, букви "д" и "е" Раздел I 1.Международна конвенция от 27 ноември 1992 г. за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт. 2.Международна конвенция от 27 ноември 1992 г. за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.

1. Международна конвенция от 23 март 2001 г. за гражданската отговорност за щети, нанесени от замърсяване с параходно гориво.
2. Международна конвенция от 3 май 1996 г. за отговорността и компенсациите за щети, свързани с превоза на опасни и вредни вещества по море.
3. Конвенция от 10 октомври 1989 г. за гражданската отговорност за щети, причинени по време на превоз на опасни стоки с шосеен транспорт, железопътен транспорт и съдове за вътрешна навигация.

Раздел II

1. Парижка конвенция от 29 юли 1960 г. за отговорността на трети лица в областта на атомната енергия и Допълнителна Брюкселска конвенция от 31 януари 1963 г.

2.Виенска конвенция от 21 май 1963 г. за гражданска отговорност за ядрена вреда.

1. Конвенция от 12 септември 1997 г. за допълнителните компенсации за ядрена вреда.

4.Съвместен протокол от 21 септември 1988 г. относно прилагането на Виенската конвенция и Парижката конвенция. 5.Брюкселска конвенция от 17 декември 1971 г. относно гражданската отговорност в областта на превоза по море на ядрен материал.

Приложение № 4 къмчл. 26, ал. 1, т. 2

1. Цели и критерии за отстраняване на щети върху води или защитени видове или естествени местообитания.

Отстраняването на екологични щети, нанесени на води, защитени видове или естествени местообитания, се постига чрез възстановяването на околната среда до нейното базисно състояние чрез първично, допълнително и компенсаторно отстраняване. Когато първичното отстраняване не доведе до възстановяване на околната среда до базисното и състояние, се пристъпва към допълнително отстраняване. Освен това се предприема компенсаторно отстраняване, за да се компенсират междинните загуби. Отстраняването на екологични щети, когато се отнася за щети върху води или защитени видове или естествени местообитания, също така предполага отстраняването на значимите рискове за оказване на отрицателно въздействие върху човешкото здраве. 1.1. Цели на отстраняването: Цел на първичното отстраняване 1.1.1. Целта на първичното отстраняване е да се върнат увредените природни ресурси и/или услуги до или към базисното им състояние. Цел на допълнителното отстраняване 1.1.2. Когато увредените природни ресурси и/или услуги не се върнат до своето базисно състояние, се предприема допълнително отстраняване. Целта на допълнителното отстраняване е да се осигури сходно ниво на природни ресурси и/или услуги, включително, както е подходящо, на алтернативно място, каквото би било осигурено, ако увреденото място се бе върнало към базисното си състояние. Когато е възможно и уместно, алтернативното място трябва да е географски свързано с увреденото място, като се вземат предвид интересите на засегнатото население. Цел на компенсаторното отстраняване 1.1.3. Компенсаторно отстраняване се предприема, за да се компенсират междинните загуби на природни ресурси и услуги, чието възстановяване предстои. Това компенсиране се състои в допълнително подобряване на защитените естествени местообитания и видове или качеството на водите или на увреденото място, или на алтернативното място. Тук не се включват финансови компенсации за граждани. 1.2. Определяне на оздравителни мерки: Определяне на първични оздравителни мерки 1.2.1. Разглеждат се опции, състоящи се от действия за пряко връщане на природните ресурси и услуги към базисното им състояние в ускорени срокове или чрез естествено възстановяване. Определяне на допълнителни и компенсаторни оздравителни мерки 1.2.2. Когато се определя мащабът на допълнителните и компенсаторните оздравителни мерки, първо се разглеждат подходите за използване на еквивалентност "ресурс за ресурс" или "услуга за услуга". Съгласно тези подходи действията, които осигуряват природни ресурси и/или услуги от еднакъв тип, качество и количество като увредените, се разглеждат първи. Когато това не е възможно, се осигуряват алтернативни природни ресурси и/или услуги. Например занижаване на качеството може да бъде компенсирано с увеличаване на количеството оздравителни мерки. 1.2.3. Ако не е възможно да се използват избраните първо подходи "ресурс за ресурс" или "услуга за услуга", тогава се ползват техники за алтернативна оценка. Компетентният орган може да установи метода, например парична оценка, за определяне обсега на необходимите допълнителни и компенсаторни оздравителни мерки. Ако оценката на загубените ресурси и/или услуги е изпълнима, но оценката на заместващите природни ресурси и/или услуги не може да бъде извършена в разумен срок или на разумна цена, тогава компетентният орган може да избере оздравителни мерки, чиято цена е еквивалентна на определената парична стойност на загубените природни ресурси и/или услуги. Допълнителните и компенсаторните оздравителни мерки трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват допълнителни природни ресурси и/или услуги, за да отразят времевите предпочитания и времевия профил на оздравителните мерки. Например, колкото е по-дълъг периодът от време преди достигането на базисното състояние, толкова по-голямо е количеството на компенсаторните оздравителни мерки, които се предприемат (при равни други условия). 1.3. Избор на оздравителни опции: 1.3.1. Приемливите оздравителни опции трябва да се оценяват при използване на най-добри налични техники на базата на следните критерии: а) въздействие на всяка от опциите върху здравето и безопасността на гражданите; б) разходите по прилагане на опцията; в) вероятността за успех на всяка от опциите; г) степента, до която всяка от опциите ще предотврати бъдещи щети и ще избегне вторични щети при внедряването си; д) степента, до която всяка от опциите е от полза за всеки от компонентите на природния ресурс и/или услуга; е) степента, до която всяка от опциите взема предвид съответните социални, икономически и културни проблеми и други фактори, характерни за района; ж) времето, което ще е необходимо, за да бъде ефективно възстановяването на екологичните щети; з) степента, до която всяка от опциите постига възстановяването на обекта от екологичните щети; и) географската връзка с увредения обект. 1.3.2. Когато се оценяват различните идентифицирани оздравителни опции, могат да бъдат избрани първични оздравителни мерки, които не връщат напълно увредените води или защитени видове или естествени местообитания към базисното им състояние или които го възстановяват по-бавно. Решението може да бъде взето само ако природните ресурси и/или услуги, загубени на първичния обект в резултат на решението, се компенсират чрез увеличаващи се допълнителни или компенсаторни действия, за да се осигури ниво, сходно на това на загубените природни ресурси и/или услуги. Такъв би бил случаят, например, когато равностойни природни ресурси и/или услуги могат да бъдат предоставени от другаде на по-ниска цена. Тези допълнителни оздравителни мерки се определят в съответствие с правилата, заложени в т. 1.2.2. 1.3.3. Независимо от правилата, предвидени в т. 1.3.2 и в съответствие счл. 36, компетентният орган има право да реши, че няма да бъдат вземани по-нататъшни оздравителни мерки, ако: а) вече предприетите оздравителни мерки гарантират, че повече не съществува значителен риск за оказване на отрицателно въздействие върху човешкото здраве, водите или защитени видове и естествени местообитания, и б) разходите за оздравителните мерки, които трябва да бъдат взети, за да се достигне базисното състояние или сходно ниво, би било несъразмерно с очакваните екологични ползи.

1. Цели и критерии за отстраняване на щети върху почвата

Оценката за замърсяването на почвите и за наличието на риск се извършва по реда наНаредбата за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия(ДВ, бр. 15 от 2007 г.). В случаите, когато в почвите има органични замърсители, може да се приложи и естествено възстановяване на почвите в съответствие с критериите, предвидени вНаредба № 3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата(обн., ДВ, бр. 36 от 1979 г.; изм., бр. 5 от 1996 г., бр. 54 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г., бр. 39 от 2002 г.). Предназначението на териториите и поземлените имоти се определя по реда начл. 7и8 от Закона за устройство на територията.

Директиви: ДИРЕКТИВА 2004/35/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети Регламенти: РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета