Чл. 58

Член 58 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 1 януари 2021 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 28 април 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. P. ZACARIAS

(1) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 33 и OВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 124

(2) OВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 79.

(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 16 март 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник).

(4) Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11).

(5) Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 (OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 23).

(6) OВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(7) Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104).

(8) OВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 30.

(9) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(10) Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Европейски фонд за отбрана и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1092 (вж. страница 149 от настоящия брой на Официален вестник).

(11) Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета от 10 май 2021 година за създаване на специфична програма за изпълнение на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за отмяна на Решение 2013/743/EC (ОВ LI 167, 12.5.2021 г., стр. 1).

(12) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.

(13) OВ C 444 I, 22.12.2020 г., стр 1.

(14) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(15) В съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ се посочва, че за основни цифрови дейности по Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ са изразходвани 13 млрд. евро.

(16) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(18) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(19) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

(20) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(21) ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(22) Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(23) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(24) OВ C 205, 19.7.2013 г., стр. 9.

(25) Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (OВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).

(26) Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020 — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 (OВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 81).

(27) Препоръка 2003/361/EC на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микропредприятията, малките и средните предприятия (OВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(28) Научни изследвания, свързани с лечение на рак на гонадите, може да бъдат финансирани.

(29) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(30) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).

(31) Процедурата ще бъде пояснена в документ, който ще се публикува преди началото на процеса на оценяване.

(32) Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1).

(33) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(34) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩИ РАМКИ НА ДЕЙНОСТИТЕ

Общите и специфичните цели на Програмата, посочени в член 3 от настоящия регламент, се осъществяват чрез областите на интервенция и общите рамки на дейностите, описани в настоящото приложение и в приложение II от настоящия регламент, както и в приложение I към Решение (ЕС) 2021/764. 1) Чрез следните дейности по този стълб, в съответствие с член 4, се насърчават високите научни постижения, привличат се най-талантливите хора в Европа, предоставя се подходяща подкрепа за изследователи, които са в начален етап, и се подпомага създаването и разпространението на високи научни постижения, висококачествени знания, методики и умения, технологии и решения на глобалните социални, екологични и икономически предизвикателства. Този стълб допринася и за другите специфични цели на Програмата, посочени в член 3. а) ЕНС: осигуряване на привлекателно и гъвкаво финансиране, с което да се даде възможност на талантливи и креативни отделни изследователи, с акцент върху изследователите в начален етап на кариерата си, и на техните екипи да следват най-перспективните направления на границата на научните познания, независимо от гражданството и държавата им на произход и на основата на конкуренция в целия Съюз, почиваща единствено на критерия за високи постижения. Област на интервенция: Наука, разширяваща границите на познанието. б) Действия „Мария Склодовска-Кюри“: осигуряване на нови знания и умения на изследователите чрез мобилност и сътрудничество в различни държави, сектори и дисциплини, подобряване на системите за обучение и кариерно развитие, структуриране и подобряване на институционалните и националните системи за подбор на кадри, като се вземат предвид Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбора на изследователи; по този начин действията „Мария Склодовска-Кюри“ допринасят за полагане на основите на високите постижения на Европа в областта на научните изследвания в цяла Европа, за стимулиране на заетостта, растежа и инвестициите, както и за решаване на настоящите и бъдещите предизвикателства пред обществото. Области на интервенция: подхранване на високи постижения чрез мобилността на изследователите в различни държави, сектори и дисциплини; развиване на нови умения чрез отличните възможности за обучение на изследователите; укрепване на човешките ресурси и развиването на уменията в рамките на ЕНП; подобряване и улесняване на полезните взаимодействия; популяризиране на обществените кампании. в) Научноизследователски инфраструктури: обезпечаване на Европа с устойчиви научноизследователски инфраструктури на световно равнище, които са отворени и достъпни за най-добрите изследователи от Европа и извън нея. Насърчаване на използването на съществуващите научноизследователски инфраструктури, включително финансираните от фондове по линия на политиката на сближаване на Съюза. По този начин повишаване на потенциала на научноизследователската инфраструктура да подпомага напредъка на науката и иновациите и да дава възможност за отворена наука и високи научни постижения, в съответствие с принципите FAIR, наред с дейности, свързани със съответните политики на Съюза и международното сътрудничество. Области на интервенция: консолидиране и развитие на европейските научноизследователски инфраструктури; откриване, интегриране и свързване на научноизследователските инфраструктури; потенциал за иновации на европейските научноизследователски инфраструктури и дейности за иновации и обучение; укрепване на европейската политика в областта на научноизследователските инфраструктури и международното сътрудничество. 2) Чрез следните дейности по този стълб, в съответствие с член 4, се подпомагат създаването и по-доброто разпространение на висококачествени нови знания, технологии и устойчиви решения, укрепва се европейската промишленa конкурентоспособност, засилва се въздействието на НИИ при разработването, подкрепата и осъществяването на политиките на Съюза и се допринася за възприемането на новаторски решения в промишлеността, в частност в МСП и стартиращите предприятия, и обществото, чрез които да се атакуват глобалните предизвикателства. Този стълб допринася и за другите специфични цели на Програмата, посочени в член 3. Социалните и хуманитарните науки се интегрират изцяло във всички клъстери, включително специфичните и специализираните дейности. За да се постигне максимална степен на въздействие, гъвкавост и полезни взаимодействия, научноизследователските и иновационните дейности са организирани в шест тематични групи (клъстери), свързани помежду си чрез общоевропейски научноизследователски инфраструктури, които поотделно и заедно насърчават сътрудничеството между различни дисциплини, сектори и политики, както и трансграничното и международното сътрудничество. В стълб II от Програмата трябва да бъдат обхванати дейности с най-различни равнища на технологична готовност, включително ниски равнища на технологична готовност. Всеки клъстер допринася за постигането на няколко цели за устойчиво развитие, а редица от целите за устойчиво развитие са подкрепени от повече от един клъстер. Научноизследователските и иновационните дейности се изпълняват в рамките на и между следните клъстери: а) Клъстер „Здравеопазване“: подобряване и опазване на здравето и благосъстоянието на гражданите от всички възрасти чрез генериране на нови знания, разработване на иновативни решения и гарантиране на интегрирането на свързана с пола перспектива, когато е уместно, за предотвратяване, диагностициране, проследяване и лечение на заболявания и разработване на здравни технологии; смекчаване на рисковете за здравето; защита на населението и подкрепа за постигане на добро здраве и благоденствие, по-специално на работното място; по-справедливи, по-устойчиви и по-ефективни от гледна точка на разходите системи за обществено здравеопазване; превенция и справяне със свързани с бедността заболявания; и подкрепа и създаване на възможност за участие на пациентите и самоуправление. Области на интервенция: здраве през целия живот; екологични и социално-здравни детерминанти; незаразни и редки болести; инфекциозни болести, включително свързани с бедността и пренебрегвани заболявания; инструменти, технологии и цифрови решения в областта на здравето и грижите, включително персонализирана медицина; системи за здравеопазване. б) Клъстер „Култура, творчество и приобщаващо общество“: укрепване на демократичните ценности, включително принципите на правовата държава и основните права; опазване на нашето културно наследство; проучване на потенциала на културните и творческите индустрии и насърчаване на обществено-икономическите трансформации, които допринасят за приобщаването и растежа, включително управление на миграцията и интеграция на мигрантите. Области на интервенция: демокрация и управление; култура, културно наследство и творчество; социални и икономически трансформации. в) Клъстер „Гражданска сигурност за обществото“: реагиране на предизвикателствата, породени от продължаващите заплахи за сигурността, включително киберпрестъпността, както и от природни и предизвикани от човека бедствия. Области на интервенция: устойчиви на бедствия общества; защита и сигурност; киберсигурност. г) Клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“: укрепване на капацитета и независимостта на Европа в областта на ключовите базови технологии за цифровизация и производство, както и в областта на космическите технологии, по цялата верига на стойността; изграждане на конкурентоспособна, цифрова, нисковъглеродна и кръгова промишленост; гарантиране на устойчиви доставки на суровини; разработване на авангардни материали и осигуряване на основа за напредък и иновации по отношение на глобалните обществени предизвикателства. Области на интервенция: производствени технологии; ключови цифрови технологии, включително квантови технологии; нововъзникващи базови технологии; авангардни материали; изкуствен интелект и роботика; интернет от следващо поколение; авангардни изчислителни технологии и технологии на големите информационни масиви; кръгови отрасли; нисковъглеродна и чиста промишленост; космическо пространство, включително наблюдение на Земята. д) Клъстер „Климат, енергия и мобилност“: борба с изменението на климата чрез по-добро разбиране на причините, развитието, рисковете, въздействията и възможностите и чрез превръщане на секторите на енергетиката и транспорта в по-благоприятни за климата и околната среда, по-ефикасни и по-конкурентоспособни, по-интелигентни, по-безопасни и по-устойчиви, насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност, подобряване на устойчивостта на Съюза спрямо външни сътресения и адаптиране на общественото поведение с оглед на ЦУР. Области на интервенция: наука за климата и решения в областта на климата; енергийни доставки; енергийни системи и мрежи; сгради и промишлени съоръжения в енергиен преход; общности и градове; конкурентоспособност на промишлеността в областта на транспорта; чист, безопасен и физически достъпен транспорт и мобилност; интелигентна мобилност; съхраняване на енергия. е) Клъстер „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“: опазване на околната среда, възстановяване, устойчиво управление и използване на природните и биологичните ресурси от сушата, вътрешните води и морето, за да се спре загубата на биологично разнообразие, да се осигури продоволствената и хранителната сигурност за всички и преходът към нисковъглеродна кръгова икономика с ефикасно използване на ресурсите и устойчива биоикономика. Области на интервенция: наблюдение на околната среда; биологично разнообразие и природни ресурси; селско стопанство, горско стопанство и селски райони; морета, океани и вътрешни води; продоволствени системи; иновационни системи, основаващи се на биотехнологии в биоикономиката на Съюза; кръгови системи. ж) Преки действия на JRC извън ядрената област: създаване на висококачествени научни доказателства, които да се използват за ефикасни и достъпни качествени публични политики. Новите инициативи и предложения за правни актове на Съюза имат нужда от прозрачни, всеобхватни и балансирани доказателства, за да бъдат разумно изготвени, а изпълнението на политиките се нуждае от доказателства, за да бъде измервано и наблюдавано. JRC предоставя на политиките на Съюза независими научни данни и техническа подкрепа през целия цикъл на политиката. JRC насочва своите научни изследвания към политическите приоритети на Съюза. Области на интервенция: засилване на основата на знанията за създаването на политики; глобални предизвикателства (здравеопазване; култура, творчество и приобщаващо общество; гражданска сигурност за обществото; цифрова сфера, промишленост и космическо пространство; климат, енергия и мобилност; храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда); иновации, икономическо развитие и конкурентоспособност; високи научни постижения; териториално развитие и подкрепа на държавите членки и регионите. 3) Чрез следните дейности по този стълб, в съответствие с член 4, се насърчават всички форми на иновации, включително нетехнологичните иновации, на първо място в рамките на МСП, включително стартиращи предприятия, чрез улесняване на технологичното развитие, представянето и предаването на знания и се укрепва внедряването на новаторски решения. Този стълб допринася и за другите специфични цели на Програмата, посочени в член 3. ЕСИ работи основно посредством два инструмента: „Изследвач“, прилаган главно чрез съвместни научни изследвания, и „Ускорител“. а) ЕСИ се съсредоточава основно върху водещите до пробив и революционни иновации, като насочва вниманието си по-специално към иновациите, създаващи пазари, и същевременно подкрепя всички видове иновации, включително поетапните иновации. Области на интервенция: инструмент „Изследвач“ за авангардни научни изследвания, който подкрепя бъдещи и нововъзникващи технологии, водещи до пробив, създаващи пазари, и/или „дълбоки“ технологии; инструментът „Ускорител“, който има за цел да се преодолее недостигът от финансиране между крайните етапи на научноизследователските и иновационните дейности и възприемането на иновациите от пазара, за ефективно внедряване на водещи до пробив иновации, които създават нови пазари, и за разрастване на дружества, когато пазарът не предоставя надеждно финансиране; допълнителни дейности на ЕСИ, като например награди, стипендии и бизнес услуги с добавена стойност. б) Европейски екосистеми за иновации Области на интервенция: дейности, включващи по-специално свързване, където е уместно в сътрудничество с EIT, с национални и регионални участници в областта на иновациите и подкрепа за прилагането на съвместни трансгранични иновационни програми от държавите членки, регионите и асоциираните държави — от обмена на опит и знания относно регулирането на иновациите и усъвършенстването на междуличностните умения в областта на иновациите до научноизследователските и иновационни дейности, включително отворените или водените от потребителите иновации — за да се повиши ефективността на европейската система за иновации. Това следва да се изпълнява в полезно взаимодействие, наред с другото, с подкрепата по линия на ЕФРР за иновационни екосистеми и междурегионални партньорства по теми, свързани с интелигентната специализация. в) Европейски институт за иновации и технологии Области на интервенция (определени в приложение II): устойчиви екосистеми за иновации в цяла Европа; иновационни и предприемачески умения в перспективата на учене през целия живот, включително повишаване на капацитета на висшите училища в цяла Европа; нови решения за пазара с цел справяне с глобалните предизвикателства; полезни взаимодействия и добавена стойност в рамките на Програмата. 4) Чрез следните дейности с тази част се преследват конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква г). Тази част допринася и за другите специфични цели на Програмата, посочени в член 3. Тази част се намира в основата на цялата Програма и подпомага дейности, допринасящи за привличане на таланти, насърчаване на движението на мозъци и предотвратяване на изтичането на мозъци, за една Европа, която се основава в по-голяма степен на знанието и иновациите, зачита равенството между половете и стои начело на световната конкуренция, като стимулира транснационалното сътрудничество и така оптимизира националните предимства и потенциал навсякъде в Европа в рамките на едно добре функциониращо ЕНП, в което знанията и висококвалифицираната работна ръка се движат свободно и балансирано, резултатите от НИИ се разпространяват широко, разбират се и се посрещат с доверие от информираните граждани и са в услуга на обществото като цяло и в което политиката на Съюза, по-специално в областта на научните изследвания и иновациите, се основава на висококачествени научни доказателства.

Настоящата част също така подпомага дейности, насочени към подобряване на качеството на предложенията от правни субекти от държави със слаби резултати в областта на НИИ, например професионални предварителни проверки и консултации във връзка с предложенията, и към насърчаване на дейностите на националните звена за контакт в подкрепа за създаването на международни мрежи, както и дейности, насочени към подкрепа на правни субекти от държави със слаби резултати в областта на НИИ да се присъединят към вече избрани съвместни проекти, в които не участват правни субекти от тези държави. Области на интервенция: разширяване на участието и разпространяване на високи научни постижения, включително чрез формиране на екипи, изграждане на връзки, катедри на ЕНП, европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST), инициативи за високи научни постижения и дейности за насърчаване на „движението на мозъци“; реформиране и засилване на европейската система за НИИ, включително например чрез подкрепа за реформите в националните политики в областта на НИИ, осигуряване на привлекателна кариерна среда за изследователите и подкрепа за равенството между половете и гражданската наука.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИИ (EIT)

При изпълнението на дейностите по Програмата на EIT се прилага следното: 1) Обосновка Както ясно се посочва в доклада на Групата на високо равнище за постигането на максимално въздействие от програмите на Съюза за НИИ (Група на високо равнище „Лами“), пътят напред е да се „образоваме за бъдещето и да инвестираме в хора, които ще осъществят промяната“. По-специално европейските висши училища са приканени да стимулират предприемаческия дух, да разрушават междудисциплинарните граници и да институционализират силното интердисциплинарно сътрудничество между академичните и промишлените среди. Според последните проучвания достъпът до талантливи кадри е безспорно най-важният фактор, който влияе върху избора на място на европейските стартиращи предприятия. Предприемаческото обучение, възможностите за образование и развитието на творчески умения играят ключова роля в изграждането на бъдещи иноватори и в развитието на способностите на съществуващите такива да разраснат бизнеса си до по-успешни нива. Основни съставки за развиването на екосистеми за иновации са достъпът до талантливи предприемачи и до професионални услуги, капитал и пазари на равнището на Съюза, както обединяването на ключови участници в областта на иновациите около обща цел. Необходимо е координиране на усилията в целия Съюз, за да се създаде критична маса от взаимосвързани предприемачески клъстери и екосистеми в целия Съюз. Днес EIT е най-голямата интегрирана екосистема за иновации на Европа, която обединява, но не се ограничава до партньори от бизнеса, научноизследователските среди и образованието. EIT продължава да подкрепя своите ОЗИ, които представляват широкомащабни европейски партньорства, работещи по конкретни глобални предизвикателства, и ще укрепва екосистемите за иновации около тях. Той осъществява това, като подпомага интегрирането на образованието, НИИ, следващи най-високите стандарти, създавайки по този начин среда, благоприятстваща иновациите, и като насърчава и подкрепя предприемачи от ново поколение и стимулира създаването на иновативни дружества в тясно взаимодействие и взаимно допълване с Европейския съвет по иновациите (ЕСИ). Навсякъде в Европа все още са нужни усилия за развиването на екосистеми, в които изследователите, иноваторите, промишлените сектори и държавните администрации да могат да си взаимодействат лесно. Екосистемите за иновации всъщност все още не работят оптимално по редица причини: a) взаимодействието между участниците в иновациите все още е препятствано от организационните, регулаторни и културни бариери помежду им; б) усилията за укрепване на екосистемите за иновации все още се нуждаят от координация и ясен фокус върху конкретни цели и въздействие. С цел преодоляване на бъдещите обществени предизвикателства, възползване от възможностите за нови технологии и допринасяне за екологичния и устойчив икономически растеж, създаването на работни места, конкурентоспособността и благосъстоянието на гражданите на Европа е необходимо допълнително да се засили капацитетът на Европа за иновации посредством: укрепване на съществуващата среда и насърчаване на създаването на нова среда, благоприятстваща сътрудничеството и иновациите; укрепване на капацитета за иновации на академичния и научноизследователския сектор; подкрепа за новото поколение предприемачи; стимулиране на създаването и развитието на иновативни проекти, както и засилване на видимостта и признанието сред широката общественост за финансираните от Съюза научноизследователски и иновационни дейности, по-специално по отношение на финансирането от EIT. Характерът и мащабът на свързаните с иновациите предизвикателства изискват свързване и мобилизиране на действащите лица и ресурсите в европейски мащаб, като се поощрява трансграничното сътрудничество. Необходимо е да се премахне изолацията по дисциплини и по вериги за създаване на стойност, както и да се насърчи създаването на благоприятна среда за ефективен обмен на знания и експертен опит с цел развитие и привличане на талантливи предприемачи. Стратегическата иновационна програма на EIT гарантира съгласуваност с предизвикателствата на Програмата, както и взаимно допълване с ЕСИ. 2) Области на интервенция 2.1. Устойчиви екосистеми за иновации в цяла Европа В съответствие с Регламента относно EIT и стратегическата иновационна програма на EIT, EIT играе важна роля в укрепването на устойчивите, основани на предизвикателствата екосистеми за иновации в цяла Европа. По-специално, EIT продължава да действа най-вече чрез своите ОЗИ, широкомащабните европейски партньорства, които работят по конкретни обществени предизвикателства. Той продължава да усъвършенства екосистемите за иновации около тях, като ги отваря и насърчава интеграцията на научни изследвания, иновации и образование. Освен това EIT укрепва екосистемите за иновации в цяла Европа, като разширява своята Регионална иновационна схема (RIS). EIT работи с екосистеми за иновации, които демонстрират висок потенциал за иновации, на базата на стратегия, тематична съгласуваност и предвиждано въздействие, в близко взаимодействие със стратегиите и платформите за интелигентна специализация: Обща насоченост: а) повишаване на ефективността и на отвореността към нови партньори на съществуващите общности на знание и иновации, улесняване на прехода към финансова самостоятелност в дългосрочен план и анализиране на необходимостта от създаване на нови такива за справяне с глобалните предизвикателства. Конкретните тематични области са определени в стратегическата иновационна програма на EIT, като се вземе предвид стратегическото планиране; б) ускоряване на високите постижения в региони на държави, посочени в стратегическата иновационна програма на EIT в тясно сътрудничество със структурните фондове и други съответни програми на Съюза, когато е целесъобразно. 2.2. Иновационни и предприемачески умения в перспективата на учене през целия живот, включително повишаване на капацитета на висшите училища в цяла Европа Образователните дейности на EIT са подсилени с цел насърчаване на иновациите и предприемачеството чрез целенасочено образование и обучение. Засиленият акцент върху развитието на човешкия капитал се основава на разширяването на съществуващите образователните програми на ОЗИ на EIT с цел на студентите и професионалистите да продължават да се предлагат висококачествени учебни програми, базирани на иновации, творчество и предприемачество, в съответствие по-специално със стратегията на Съюза за промишленост и умения. Тук могат да участват изследователи и иноватори, подпомагани по други части на Програмата, особено по МСК. EIT подпомага също модернизирането на висшите училища в цяла Европа и тяхната интеграция в екосистемите за иновации чрез стимулиране и увеличаване на предприемаческия им потенциал и капацитет и насърчаването им по-добре да предвиждат изискванията за нови умения; Обща насоченост: а) разработване на иновативни учебни програми, които отчитат бъдещите потребности на обществото и промишлеността, и междудисциплинарни програми, които да се предлагат на студентите, предприемачите и специалистите в цяла Европа и извън нея, в които специализираните знания и специфичните за секторите знания се съчетават с предприемачески и иновационни умения, като например високотехнологични умения в областта на цифровите и устойчивите ключови базови технологии; б) укрепване и разширяване на обозначението EIT с цел повишаване на видимостта и признанието на образователните програми на EIT, основани на партньорства между различните висши училища, научноизследователски центрове и предприятия, като същевременно се повишава качеството като цяло чрез предлагане на учебни програми за учене чрез практика и целенасочено предприемаческо обучение, както и международна, междуинституционална и междусекторна мобилност; в) развитие на капацитета на сектора за висше образование за иновации и предприемачество, като се използва и насърчава експертният опит на общността на EIT за свързване на образование, научни изследвания и бизнес; г) укрепване на ролята на общността от бивши възпитаници на EIT като пример за подражание за новите студенти и влиятелно средство за комуникация на въздействието на EIT. 2.3. Нови решения за пазара с цел справяне с глобалните предизвикателства EIT улеснява, дава възможност и награждава предприемачите, иноваторите, изследователите, преподавателите, студентите и други участници областта на иновациите, като същевременно гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете, в съвместната им работа в междудисциплинарни екипи, които генерират идеи и ги превръщат както в поетапни, така и в революционни иновации. Дейностите се характеризират с отворен иновационен и трансграничен подход с акцент върху включването на съответни дейности от Триъгълника на знанието, които са необходими за техния успех (като например популяризаторите на даден проект могат да подобрят достъпа си до специално квалифицирани висшисти, водещи потребители, стартиращи предприятия с иновативни идеи, предприятия извън вътрешния пазар със съответни допълващи активи и т.н.); Обща насоченост а) подкрепа за разработването на нови продукти, услуги и пазарни възможности, където участниците в Триъгълника на знанието си сътрудничат за намиране на решения на глобални предизвикателства; б) пълно интегриране на цялата верига за създаване на стойност в областта на иновациите: от студента до предприемача, от идеята до продукта, от лабораторията до клиента. Това включва подкрепа за стартиращите предприятия и за разрастващите се предприятия; в) предоставяне на услуги и подкрепа на високо равнище на иновативни предприятия, включително техническа помощ за прецизирането на продукти и услуги, наставничество по същество, подкрепа за привличане на целеви клиенти и набиране на капитал с цел бързо достигане до пазара и ускоряване на растежа им. 2.4. Полезни взаимодействия и добавена стойност в Програмата EIT увеличава усилията си за мобилизиране на полезните взаимодействия и взаимното допълване между съществуващи ОЗИ и с различни участници и инициативи на равнището на Съюза и на глобално равнище и ще разшири своята мрежа от сътрудничещи си организации на стратегическо и оперативно ниво, като същевременно избягва дублирането. Обща насоченост а) тясно сътрудничество с EIС и програмата InvestEU при рационализирането на подкрепата (по-специално финансиране и услуги), което се предлага на иновативните предприятия на етапите на създаване и на разрастване на предприятието, особено чрез ОЗИ; б) планиране и изпълнение на дейностите на EIT с цел максимално оползотворяване на полезните взаимодействия и взаимното допълване с други части на Програмата; в) ангажиране с държавите членки, както на национално, така и на регионално равнище, установяване на структуриран диалог и координиране на усилията за използване на полезните взаимодействия с национални и регионални инициативи, включително стратегии за интелигентна специализация, като се разглеждат и възможностите за прилагане на европейските екосистеми за иновации с цел определяне, споделяне и разпространение на най-добрите практики и изводи; г) споделяне и разпространение на иновативните практики и знания в цяла Европа и отвъд нейните граници с цел допринасяне за политиката в областта на иновациите в Европа в координация с други части от Програмата; д) осигуряване на принос към обсъждането на иновационната политика и към формулирането и прилагането на политическите приоритети на Съюза чрез непрекъсната работа със съответните служби на Комисията, други програми на Съюза и заинтересованите страни по тях, както и допълнително изследване на възможностите в рамките на инициативите за прилагане на политиките; е) използване на полезните взаимодействия с други програми на Съюза, включително подпомагащите развитието на човешкия капитал и иновациите (като например COST, ЕСФ+, ЕФРР, , „Творческа Европа“ и COSME плюс/единен пазар, програмата InvestEU); ж) изграждане на стратегически съюзи с ключови субекти в областта на иновациите на равнището на Съюза и на международно равнище, и подкрепа на ОЗИ с цел сътрудничество и връзки с основни партньори от Триъгълника на знанието от трети държави с цел отваряне на нови пазари за подпомагани от ОЗИ решения и привличане на финансиране и таланти от други страни. Участието на трети държави се насърчава, като се зачитат принципите на реципрочност и взаимна полза.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРТНЬОРСТВА

Подборът и изпълнението, мониторингът, оценката и постепенното прекратяване или подновяването на европейските партньорства се извършват въз основа на следните критерии: 1. Подбор Представяне на доказателства, че европейското партньорство е по-ефективно при постигане на съответните цели на Програмата благодарение на участието и ангажимента на партньорите, по-специално в осигуряването на ясно въздействие за Съюза и неговите граждани, в частност с оглед на отговора на глобалните предизвикателства и целите на НИИ, осигуряването на конкурентоспособността на Съюза, на устойчивост и на принос за укрепването на ЕНП, както и, по целесъобразност, на международните ангажименти; В случай на институционализирани европейски партньорства, създадени в съответствие с член 185 от ДФЕС, е задължително участието на най-малко 40 % от държавите членки: а) съгласуваност и полезни взаимодействия на европейското партньорство в рамките на НИИ на Съюза при възможно най-голямо спазване на правилата на Програмата; б) прозрачност и отворен характер на европейското партньорство по отношение на набелязването на приоритетите и целите във връзка с очакваните резултати и въздействие, както и във връзка с участието на партньорите и заинтересованите страни от цялата верига на стойността, от различните сектори, среди и дисциплини, включително международните, когато е това е приложимо и не вреди на европейската конкурентоспособност; ясни условия за насърчаване на участието на МСП и за разпространение и използване на резултатите, в частност от МСП, включително чрез организации посредници; в) предварителна демонстрация на допълняемостта и насочеността на европейското партньорство, включително обща стратегическа визия за неговите цели. Тази визия включва по-специално: i) определяне на измерими очаквани продукти, резултати и въздействия в рамките на конкретен график, включително ключова икономическа и/или обществена стойност за Съюза; ii) демонстрация на очакваните качествени и значими количествени ефекти на ливъридж, включително метод за измерване на ключовите показатели за качество; iii) подходи за осигуряване на гъвкавост на изпълнението и за приспособяване към променящите се нужди на политиката, обществото и/или пазара, или към напредъка на науката за повишаване на съгласуваността на политиките на регионално и национално равнище, както и на равнището на Съюза; iv) стратегии за оттегляне и мерки за постепенното прекратяване на участието в Програмата; г) предварителна демонстрация на дългосрочния ангажимент на партньорите, включително минимален дял на публичните и/или частните инвестиции. В случай на институционализирано европейско партньорство, установено в съответствие с член 185 или 187 от ДФЕС, финансовите вноски и/или вноските в натура от партньорите, различни от Съюза, са равни на най-малко 50 % и може да достигнат до 75 % от общите поети бюджетни задължения на европейското партньорство. За всяко такова институционализирано европейско партньорство част от приноса от страна на партньорите, различни от Съюза, ще бъде под формата на финансови вноски. За партньори, различни от Съюза и участващите държави, финансовите вноски следва да бъдат насочени на първо място към покриване на административните разходи, както и към координирането и подкрепата на други неконкурентни дейности. 2. Изпълнение: а) системен подход, който гарантира активното участие на държавите членки на ранен етап и постигането на очакваните въздействия на европейското партньорство чрез гъвкаво прилагане на съвместни действия с висока добавена стойност на Съюза, също излизащи извън рамките на съвместни покани за представяне на предложения за научноизследователски и иновационни дейности, включително свързаните с възприемането от пазара, нормативната уредба и политиката; б) подходящи мерки, които гарантират непрекъснато отворения характер на инициативата и прозрачността при изпълнението, в частност за определяне на приоритетите и за участие в поканите за представяне на предложения, информация относно функционирането на управлението, видимо присъствие на Съюза, комуникационни и информационни мерки, разпространение и използване на резултатите, включително ясна стратегия за свободен достъп/потребителска стратегия по веригата на стойността; подходящи мерки за информиране на МСП и насърчаване на тяхното участие; в) координация или съвместни дейности с други съответни инициативи в областта на НИИ за осигуряване на оптимално равнище на взаимовръзки и гарантиране на ефективно взаимодействие, наред с другото за преодоляване на възможните препятствия пред изпълнението на национално равнище и за повишаване на ефективността на разходите; г) ангажименти за финансови вноски и/или вноски в натура от всеки партньор в съответствие с националните разпоредби през целия срок на действие на инициативата; д) в случай на институционализирано европейско партньорство, достъп на Комисията до резултатите и друга свързана с действието информация за целите на разработването, изпълнението и мониторинга на политиките или програмите на Съюза. 3. Мониторинг: а) система за мониторинг в съответствие с член 50, с цел проследяване на напредъка в осъществяването на конкретните цели на политиката, резултати и ключови показатели за качество на изпълнението, които позволяват текуща оценка на постиженията, въздействието и потенциалните нужди от коригиращи мерки; б) периодично целенасочено докладване на количествените и качествените ефекти на ливъридж, включително по отношение на финансовите вноски и вноските в натура, за които са поети ангажименти или които са действително предоставени, видимостта и мястото в международен контекст, както и въздействието върху свързаните с НИИ рискове на инвестициите от частния сектор; в) подробна информация за процеса на оценяване и за резултатите от него при покани за представяне на предложения в рамките на европейски партньорства, която се предоставя своевременно за ползване в достъпна обща електронна база данни. 4. Оценка, постепенно прекратяване и подновяване: а) оценка на въздействията, постигнати на съюзно и национално равнище във връзка с определените цели и ключови показатели за качество на изпълнението, която се използва за посочената в член 52 оценка на Програмата, включително оценка на най-ефективния начин на интервенция чрез политиката за евентуално бъдещо действие; и мястото на евентуалното подновяване на дадено европейско партньорство в общия контекст на европейските партньорства и неговите приоритети във връзка с политиката; б) при липса на подновяване, подходящи мерки, осигуряващи постепенното прекратяване на финансирането по Програмата в съответствие с предварително договорените условия и срокове с правно ангажираните партньори, без да се засяга възможността за продължаване на транснационалното финансиране по линия на национални програми или други програми на Съюза и без да се засягат частните инвестиции и текущите проекти.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПОЛЕЗНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДРУГИ ПРОГРАМИ НА СЪЮЗА

Полезните взаимодействия с други програми на Съюза се основават на взаимното допълване между структурата и целите на програмите, както и на съвместимостта на правилата и процесите за финансиране на равнището на изпълнението. Финансирането от Програмата се използва само за финансиране на научноизследователски и иновационни дейности. Стратегическо планиране гарантира съгласуването на приоритетите за различните програми на Съюза и осигурява последователни възможности за финансиране на различните етапи от цикъла на НИИ. Мисиите и европейските партньорства се възползват, наред с другото, от взаимодействията с други програми и политики. Внедряването на научноизследователски резултати и новаторски решения, разработени в Програмата, се улеснява с подкрепата на други програми на Съюза, по-специално чрез стратегии за разпространение и използване, трансфер на знания, източници на допълнително и кумулативно финансиране и съпътстващи мерки на политиката. Финансирането на научноизследователските и иновационни дейности се ползва от хармонизирани правила, които са разработени така, че да осигурят добавена стойност на Съюза, да избягват припокривания с различни програми на Съюза и да са насочени към максимална ефективност и административно опростяване. В следващите параграфи се посочва по-подробно как се осъществяват полезните взаимодействия между Програмата и различните програми на Съюза: 1. Полезните взаимодействия с Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по линия на общата селскостопанска политика (ОСП) гарантират, че: а) нуждите на селскостопанския сектор и на селските райони в Съюза, свързани с НИИ, се определят, например, в рамките на Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ и се отразяват както в стратегическото планиране на Програмата, така и в работните програми; б) ОСП използва по най-добър начин резултатите от НИИ и насърчава използването, прилагането и внедряването на новаторски решения, включително произтичащи от проекти, които са финансирани по линия на рамковите програми за НИИ, от Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ и съответните ОЗИ на EIT; в) ЕЗФРСР подпомага възприемането и разпространението на знания и решения, които произтичат от резултатите от Програмата и водят до по-динамичен селскостопански сектор и до нови възможности за развитие на селските райони. 2. Полезните взаимодействия с Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) гарантират, че: а) Програмата и ЕФМДРА са тясно взаимосвързани, тъй като потребностите на Съюза от НИИ в областта на мореплаването и интегрираната морска политика се реализират посредством стратегическото планиране на Програмата; б) ЕФМДРА подкрепя разгръщането на нови технологии и новаторски продукти, процеси и услуги, по-специално такива, които произтичат от Програмата в областта на мореплаването и интегрираната морска политика; ЕФМДРА също така насърчава събирането, обработването и мониторинга на теренни данни и разпространява резултатите от съответните действия, подпомагани по линия на Програмата, което от своя страна допринася за изпълнението на общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика на ЕС, международното управление на океаните и международните ангажименти. 3. Полезните взаимодействия с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) гарантират, че: а) с цел да се укрепи ЕНП и да се допринесе за ЦУР механизмите за алтернативно и кумулативно финансиране по линия на ЕФРР и Програмата се използват за подкрепа на дейности, осигуряващи връзка по-специално между стратегиите за интелигентна специализация и високите постижения в областта на НИИ, в т.ч. съвместни трансрегионални/транснационални програми и общоевропейски научноизследователски инфраструктури; б) ЕФРР се съсредоточава, наред с другото, върху развитието и укрепването на регионалните и местните екосистеми за НИИ, мрежите и трансформацията на промишлеността, включително подкрепата за изграждането на капацитет за НИИ и възприемането на резултатите и разгръщането на нови технологии и новаторски по-благоприятни за климата решения от рамковите програми за НИИ чрез ЕФРР. 4. Полезните взаимодействия с Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) гарантират, че: а) чрез национални или регионални програми ЕСФ+ може да включи и да разпространява за широко използване иновативни учебни планове, подкрепяни от Програмата, за да се предоставят на хората умения и компетентности, необходими за променящите се изисквания на трудовия пазар; б) механизмите за алтернативно и комбинирано финансиране по линия на ЕСФ+ могат да се използват в подкрепа на дейностите на Програмата, които насърчават развитието на човешкия капитал в областта на НИИ с цел укрепване на ЕНП; в) ЕСФ+ включва иновативни технологии и нови бизнес модели и решения, по-специално произтичащи от Програмата, с цел да се допринесе за постигането на иновативни, ефикасни и устойчиви здравни системи и да се улесни достъпът до по-качествено и по-безопасно здравно обслужване за европейските граждани. 5. Полезните взаимодействия с програмата EU4Health гарантират, че: а) нуждите на Съюза от НИИ в областта на здравеопазването се определят и установят в стратегическото планиране на Програмата; б) Програмата EU4Health допринася за осигуряване на най-оптималното използване на резултатите от научните изследвания, по-специално на резултатите от Програмата. 6. Полезните взаимодействия с Механизма за свързване на Европа (МСЕ) гарантират, че: а) нуждите от НИИ в областта на транспорта, енергетиката и в цифровия сектор в рамките на Съюза се определят и отразяват чрез стратегическото планиране на Програмата; б) МСЕ подкрепя широкомащабното разгръщане и внедряване на иновативни нови технологии и решения в областта на транспорта, енергетиката и цифровата физическа инфраструктура, и по-специално такива, които произтичат от рамковите програми за НИИ; в) обменът на информация и данни между Програмата и проекти по линия на МСЕ е улеснен — например чрез изтъкване на технологии от Програмата с висока пазарна готовност, които могат да се разгърнат още повече чрез Механизма за свързване на Европа. 7. Полезните взаимодействия с програмата „Цифрова Европа“ гарантират, че: а) като се има предвид, че няколко тематични области, обхванати от Програмата и от програмата „Цифрова Европа“, се доближават, видът на действията, които ще бъдат подпомагани, очакваните от тях резултати и тяхната логика на интервенция са различни и се допълват взаимно; б) нуждите от НИИ, свързани с цифровите аспекти на Програмата, се определят и отразяват в стратегическото планиране на Програмата; това включва например НИИ в областта на високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, киберсигурността, технологиите на разпределения регистър, квантовите технологии, съчетаващи цифровите технологии с други базови технологии и нетехнологични иновации; подкрепа за разрастването на дружествата, които въвеждат водещи до пробив иновации (много от които съчетават цифрови и физически технологии); както и подкрепа за цифровите научноизследователски инфраструктури; в) Програмата „Цифрова Европа“ се съсредоточава върху широкомащабен цифров капацитет и изграждане на инфраструктура, например във високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, киберсигурността, технологиите на разпределения регистър, квантовите технологии и задълбочените цифрови умения и има за цел широкото възприемане и внедряване в целия Съюз на важни съществуващи или изпитани иновативни цифрови решения в рамките на Съюза в области от обществен интерес (като например здравеопазването, публичната администрация, правосъдието и образованието) или при пазарна неефективност (като например цифровизация на предприятията и в частност на малките и средните предприятия); Програмата „Цифрова Европа“ се изпълнява главно чрез координирани и стратегически инвестиции с държавите членки (по-специално чрез съвместни обществени поръчки) в цифров капацитет, който да се споделя в целия Съюз, и в действията на равнището на Съюза в подкрепа на оперативната съвместимост и стандартизацията като част от развитието на цифровия единен пазар; г) капацитетът и инфраструктурата на програмата „Цифрова Европа“ се предоставят на разположение на научноизследователската и иновационната общност, включително за подпомагани по линия на Програмата дейности, които включват изпитвания, експерименти и демонстрационни дейности във всички сектори и дисциплини; д) новите цифрови технологии, разработени посредством Програмата, постепенно трябва бъдат възприети и внедрени от програмата „Цифрова Европа“; е) инициативите на Програмата за разработване на учебни планове за придобиване на умения и компетентности, включително за тези, които са предоставени на ОЗИ на EIT, се допълват от изграждането на капацитет за задълбочени цифрови умения, с подкрепа по линия на програмата „Цифрова Европа“; ж) за двете програми съществуват стабилни координационни механизми за стратегическо програмиране, оперативни процедури и управленски структури. 8. Полезните взаимодействия с Програмата за единния пазар гарантират, че: а) Програмата за единния пазар е насочена към преодоляване на проблеми, свързани с неефективността на пазара, засягаща МСП, и насърчава предприемачеството, създаването на предприятия и техния растеж, а Програмата за единния пазар и действията на EIT и на ЕСИ се допълват взаимно по отношение на иновативните предприятия, както и в областта на услугите за подкрепа на МСП, в частност там, където пазарът не предоставя надеждно финансиране; б) мрежата Enterprise Europe може да служи, в допълнение към други съществуващи структури за подкрепа на МСП (напр. национални центрове за контакт, агенции за иновации, цифрови иновационни центрове, центрове за компетентност, инкубатори), за предоставяне на услуги за подкрепа по линия на Програмата, включително ЕСИ. 9. Полезните взаимодействия с Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) гарантират, че: а) Нуждите от НИИ с цел справяне с екологичните, климатичните и енергийните предизвикателства в Съюза се определят и отразяват в стратегическото планиране на Програмата; б) LIFE продължава да действа като катализатор за прилагането на политиката и законодателството на Съюза в областта на околната среда, климата и, където е приложимо, енергетиката, включително чрез възприемане и прилагане на резултатите от НИИ по линия на Програмата, и подпомага тяхното внедряване в национален, междурегионален и регионален мащаб, когато това може да помогне за решаване на проблемите в областта на околната среда, климата или прехода към чиста енергия. По-специално LIFE продължава да стимулира полезните взаимодействия с Програмата чрез отпускането на премия в хода на оценката за предложения, които включват използването на резултатите от Програмата; в) Стандартните проекти по LIFE подпомагат разработването, изпитването или демонстрирането на подходящи технологии или методики за прилагането на политиката на Съюза в областта на околната среда и климата, които впоследствие да могат да бъдат внедрени в широк мащаб и които са финансирани от други източници, включително по линия на Програмата. EIT, както и ЕСИ, могат да осигуряват подкрепа за разширяване на мащаба и за търговската реализация на нови водещи до пробив идеи, които могат да се появят в резултат от изпълнението на проекти по програма LIFE. 10. Полезните взаимодействия с „Еразъм+“ гарантират, че: а) комбинираните ресурси от Програмата, включително от EIT, и от „„Еразъм“ се използват за подкрепа на дейности, насочени към укрепване, модернизиране и трансформиране на европейските висши училища. Когато е целесъобразно, Програмата допълва подкрепата от „Еразъм+“ за инициативата за европейските университети в нейната научноизследователска част, като част от разработването на нови съвместни и интегрирани дългосрочни и устойчиви стратегии за образование, НИИ, основани на трансдисциплинарни и междусекторни подходи за превръщане на триъгълника на знанието в реалност. Дейностите на EIT биха могли да допълват стратегиите, които ще бъдат изпълнявани по линия на инициативата за европейските университети. б) Програмата и „Еразъм+“ засилват интеграцията на образованието и научноизследователската дейност чрез подкрепа на висшите училища при формулирането и създаването на общи образователни, научноизследователски и иновационни стратегии и мрежи, чрез информиране на образователните системи, учителите и обучаващите за най-новите открития и практики в научните изследвания и в предлагането на активен опит в научните изследвания за всички студенти и кадри в областта на висшето образование, и по-специално изследователите, и чрез подкрепа на други дейности, които интегрират висшето образование и НИИ. 11. Полезните взаимодействия с космическата програма на Съюза гарантират, че: а) нуждите от НИИ на космическата програма на Съюза и на свързаните с космическото пространство сектори нагоре и надолу по веригата в рамките на Съюза се определят и отразяват в стратегическото планиране на Програмата; действията, свързани с научни изследвания в областта на космическото пространство и осъществявани по линия на Програмата, по отношение на поръчките и на допустимостта на правните субекти се изпълняват в съответствие с Космическата програма на Съюза, когато е целесъобразно; б) данните и услугите в областта на космическото пространство, предоставени като обществено благо от космическата програма на Съюза, се използват за разработване на водещи до пробив решения чрез НИИ, включително в Програмата, по-специално за устойчиви храни и природни ресурси, наблюдение на климата, атмосфера, земя, крайбрежна и морска среда, интелигентни градове, свързана и автоматизирана мобилност, сигурност и справяне с бедствия; в) услугите за достъп до данни и информация по програма „Коперник“ допринасят за Европейския облак за отворена наука, като по този начин се улеснява достъпът до данни по „Коперник“ за научни работници, изследователи и новатори; научноизследователските инфраструктури, по-специално мрежите за наблюдение in situ, представляват основни елементи от инфраструктурата за наблюдение in situ, позволяващи услуги по програма „Коперник“, и на свой ред се ползват от информацията, създадена от услугите по програма „Коперник“.

12. Полезните взаимодействия с Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) гарантират, че: а) нуждите от НИИ в областта на ИСРМС и ИПП III се определят чрез стратегическото планиране на Програмата, в съответствие с ЦУР; б) научноизследователските и иновационните дейности на Програмата са насочени към, с участието на трети държави и целенасочени действия за международно сътрудничество, към съответствие и съгласуваност с паралелни направления за действия за възприемане от пазара и изграждане на капацитет по линия на ИСРМС и ИПП III, въз основа на съвместно определяне на нуждите и на областите на интервенция. 13. Полезните взаимодействия с фонд „Вътрешна сигурност“ и с инструмента за управление на границите като част от Фонда за интегрирано управление на границите гарантират, че: а) нуждите от НИИ в сферата на сигурността и интегрираното управление на границите се определят и отразяват чрез стратегическото планиране на Програмата; б) фонд „Вътрешна сигурност“ и Фондът за интегрирано управление на границите подпомагат внедряването на нови иновативни технологии и решения, и по-специално тези, които произтичат от рамковите програми за НИИ в областта на научните изследвания по сигурността. 14. Полезните взаимодействия с програмата InvestEU гарантират, че: а) Програмата осигурява смесено финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ и смесено финансиране по линия на ЕСИ за новатори, които се характеризират с високо равнище на риск и за които пазарът не предоставя достатъчно и надеждно финансиране; същевременно Програмата подкрепя ефективното изпълнение и управление на частното финансиране като част от смесеното финансиране чрез фондове и посредници, подпомагани по линия на програмата InvestEU и други; б) финансовите инструменти за НИИ и за МСП са групирани заедно в програмата InvestEU, по-конкретно чрез специален тематичен компонент за НИИ, както и чрез продукти, внедрявани в рамките на компонента за МСП, като по този начин се спомага за постигането на целите и на двете програми, както и за установяването на силни допълващи се връзки между двете програми; в) Програмата предоставя подходяща подкрепа за пренасочване на подходящи за финансиране проекти, които не могат да се финансират от ЕСИ, към програмата InvestEU, когато е приложимо. 15. Полезните взаимодействия с Фонда за иновации в рамките на Схемата за търговия с емисии („Фонд за иновации“) гарантират, че: а) Фондът за иновации е предназначен специално за иновации в областта на нисковъглеродните технологии и процеси, включително безопасно за околната среда улавяне и използване на въглерод, което има значителен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и продукти — заместители на продукти с високи въглеродни емисии, и за съдействие за стимулиране на изграждането и експлоатацията на проекти, насочени към екологично безопасно улавяне и съхранение на CO2 в геоложки обекти, както и за иновационни възобновяеми енергийни източници и технологии за съхранение на енергия, както и за създаване на условия и стимули за „по-екологични“ продукти; б) Програмата финансира разработването и демонстрирането на технологии, включително на водещи до пробив решения, които могат да допринесат за изпълнението на целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и трансформация на енергетиката и промишлеността, по-конкретно чрез дейностите по стълб II и стълб III; в) Фондът за иновации може, в зависимост от изпълнението на критериите за подбор и за отпускане на средства, да подпомага етапа на демонстрация на допустими проекти, които може да са получили подкрепа по линия на Програмата, като между двете програми се установяват силни допълващи се връзки. 16. Полезните взаимодействия с Механизма за справедлив преход гарантират, че: а) нуждите от НИИ са определени чрез стратегическото планиране на Програмата в подкрепа на справедливия и честен преход към неутралност по отношение на климата; б) стимулира се възприемането и внедряването на иновативни и благоприятни за климата решения, по-специално на такива, произтичащи от Програмата. 17. Полезните взаимодействия с Програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) гарантират, че: а) Програмата и Програмата за научни изследвания и обучение на Евратом разработват комплексни действия в подкрепа на образованието и обучението (включително действията МСК) с цел поддържане и развитие на подходящи умения в Европа; б) Програмата и Програмата за научни изследвания и обучение на Евратом разработват съвместни научноизследователски дейности с акцент върху хоризонталните аспекти на безопасното и сигурно използване на неядрени приложения на йонизиращи лъчения в области като медицината, промишлеността, селското стопанство, космическото пространство, изменението на климата, сигурността и готовността за аварийни ситуации, както и принос за ядрената наука. 18. Потенциалните полезни взаимодействия с Европейския фонд за отбрана са от полза за гражданските научни изследвания и научните изследвания в областта на отбраната с цел избягване на ненужното дублиране и в съответствие с член 5 и член 7, параграф 1. 19. Полезните взаимодействия с програмата „Творческа Европа“ се насърчават чрез определяне на нуждите от НИИ за политиките в областта на културата и творчеството в стратегическото планиране на Програмата. 20. Полезните взаимодействия с Механизма за възстановяване и устойчивост гарантират, че: а) нуждите от НИИ в подкрепа на подобряването на устойчивостта и подготвеността за бъдещето на икономиките и обществата на държавите членки са определени в стратегическото планиране на Програмата; б) подпомагат се възприемането и внедряването на иновативни решения, по-специално на такива, произтичащи от Програмата.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПЪТИЩАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Пътищата на въздействие и свързаните с тях ключови показатели определят структурата на мониторинга на напредъка на Програмата към постигането на нейните цели, посочени в член 3. Пътищата на въздействие трябва да са чувствителни към фактора време и да отразяват три допълващи се категории на въздействие, които отразяват нелинейния характер на инвестициите в НИИ — научни, обществени и технологични или икономически. За всяка от тези категории на въздействие се използват непреки показатели за проследяване на напредъка, като се прави разграничение между краткосрочен, средносрочен и по-дългосрочен план, включително след изтичането на срока на действие на Програмата, с възможности за групиране, включително по държави членки и асоциирани държави. Тези показатели се съставят с помощта на качествени и количествени методики. Отделните части на Програмата допринасят за тези показатели в различна степен и чрез различни механизми. Когато е целесъобразно, за мониторинг на отделни части от Програмата могат да се използват допълнителни показатели. Микроданните зад ключовите показатели за пътищата на въздействие се събират за всички части на Програмата и за всички механизми за постигане на резултати, по централно управляван и хармонизиран начин и в подходяща степен на детайлност с минимална отчетна тежест по отношение на бенефициерите. В допълнение на това и извън рамките на ключовите показатели за пътищата на въздействие, се събират данни за оптимизираното изпълнение на Програмата за укрепване на ЕНП, за насърчаването на основаното на високи постижения участие на всички държави членки в Програмата, както и за улесняването на връзките на сътрудничество в европейските НИИ, като тези данни се отчитат в близост до реалното време като част от данните за изпълнението и управлението, посочени в член 50. Това включва мониторинг на връзките на сътрудничество, на анализа на мрежите, на данните за предложенията, заявленията, участията, проектите, кандидатите и участниците (включително данни за вида на организацията, като например организация на гражданското общество, МСП и частния сектор), държавата (съгласно например конкретна класификация на държавите по групи, като държави членки, асоциирани държави и трети държави), пол, роля в проекта, научна дисциплина или сектор, включително обществените и хуманитарните науки); както и мониторинг на равнището на интегриране на въпросите за климата и свързаните разходи. Показатели за пътищата на въздействие в научната сфера Очаква се Програмата да окаже научно въздействие, като създава висококачествени нови знания, укрепва човешкия капитал в НИИ и насърчава разпространението на знания и отворена наука. Напредъкът в това отношение се следи чрез непреки показатели, определени по следните три ключови аспекта на пътищата на въздействие.

Tаблица 1

Към въздействие в научната сфера Краткосрочно Средносрочно Дългосрочно Създаване на висококачествени нови знания Публикации – брой рецензирани научни публикации, произтичащи от Програмата Цитати – претеглен за съответната област индекс на цитиране на рецензирани научни публикации, произтичащи от Програмата Научни изследвания на световно равнище – брой и дял на рецензираните научни публикации, произтичащи от проекти, финансирани от Програмата, които имат основен принос към научни области Укрепване на човешкия капитал в научните изследвания и иновациите Умения – брой изследователи, участващи в дейности за повишаване на квалификацията, финансирани от Програмата (обучение, менторство/наставничество, мобилност и достъп до инфраструктура за НИИ) Кариерно развитие – Брой и дял на усъвършенствалите уменията си изследователи, участващи в Програмата, с повишено лично влияние в своята област на НИИ Условия на труд – брой и дял на усъвършенствалите уменията си изследователи, участващи в Програмата, с подобрени условия на труд, включително по отношение на заплатите им Насърчаване на разпространението на знания и отворена наука Споделени знания – дял на крайните продукти от научните изследвания, произтичащи от Програмата (свободно достъпни данни/публикации/софтуер и др.), споделяни чрез отворени инфраструктури на знанието Разпространение на знанията – дял на свободно достъпните активно използвани/цитирани крайни продукти от научните изследвания, произтичащи от Програмата Нови сътрудничества – дял на бенефициерите по линия на Програмата, които са разработили нови трансдисциплинарни/междуотраслови сътрудничества с потребителите на своите свободно достъпни крайни продукти от научните изследвания, произтичащи от Програмата Показатели за пътищата на въздействие в обществената сфера Очаква се Програмата да окаже обществено въздействие, като насочва научните изследвания и иновациите към изпълнение на приоритетите на политиките на Съюза и към търсенето на решения на глобалните предизвикателства, включително постигането на ЦУР, следвайки принципите на Програмата до 2030 г. и целите на Парижкото споразумение, като принася ползи и резултати чрез мисии за НИИ и европейски партньорства, и като засилва възприемането на иновациите в обществото и в крайна сметка допринася за благосъстоянието на хората. Напредъкът в това отношение се следи чрез непреки показатели, определени по следните три ключови аспекта на пътищата на въздействие.

Таблица 2

Към въздействие в обществената сфера Краткосрочно Средносрочно Дългосрочно Изпълнение на приоритетите на политиката на Съюза и търсене на решения на глобалните предизвикателства чрез НИИ Резултати – брой и дял на крайните продукти, насочени към изпълнение на приоритетите на политиката на Съюза и към намиране на решение на глобалните предизвикателства (включително ЦУР) (многоизмерни: за всеки набелязан приоритет) В това число: брой и дял на резултатите, свързани с климата, целящи изпълнение на ангажимента на Съюза по Парижкото споразумение Решения – брой и дял на резултатите от иновации и научни изследвания, насочени към изпълнение на приоритетите на политиката на Съюза и към намиране на решение на глобалните предизвикателства (включително ЦУР) (многоизмерни: за всеки набелязан приоритет) В това число: брой и дял на резултатите от иновации и научни изследвания в областта на климата, които изпълняват ангажимента на Съюза по Парижкото споразумение Ползи – обобщени данни за очакваните въздействия от използването на финансирани по линия на Програмата резултати върху изпълнението на установени приоритети на политиката на Съюза и глобалните предизвикателства (включително ЦУР), включително приноса към политическия и законодателния цикъл (под формата на норми и стандарти) (многоизмерни: за всеки установен приоритет) В това число: обобщени данни за очакваните ефекти от използването на финансирани по линия на Програмата резултати, свързани с климата, върху изпълнението на ангажимента на Съюза по Парижкото споразумение, включително приноса за политическия и законодателния цикъл (под формата на норми и стандарти) Осигуряване на ползи и въздействие чрез мисии НИИ Резултати от мисии за НИИ – Резултати от конкретни НИИ Мисии (многоизмерни: за всяка установена мисия) Резултати от мисии за НИИ – Резултати от конкретни НИИ Мисии (многоизмерни: за всяка установена мисия) Постигнати цели на мисии за НИИ – постигнати цели по конкретни мисии за НИИ (многоизмерни: за всяка установена мисия) Засилване на възприемането на НИИ от обществото Съвместно създаване – брой и дял на проектите, финансирани от Програмата, в които гражданите на Съюза и крайните потребители допринасят за съвместно създаване на съдържание на НИИ Участие – брой и дял на участващите правни субекти, които имат механизми за участие на гражданите и крайните потребители след приключване на проектите, финансирани от Програмата Възприемане на НИИ от обществото – Възприемане и популяризиране съвместно създадени научни резултати и новаторски решения, произтичащи от Програмата Показатели за пътищата на въздействие в сферата на технологиите и икономиката Очаква се Програмата да окаже технологично и икономическо въздействие, особено в рамките на Съюза, като влияе върху създаването и растежа на предприятията, по-специално МСП, включително стартиращи предприятия, създава преки и непреки работни места, особено в рамките на Съюза, и мобилизира инвестиции за НИИ. Напредъкът в това отношение се следи чрез непреки показатели, определени по следните три ключови аспекта на пътищата на въздействие.

Таблица 3

Към технологично/икономическо въздействие Краткосрочно Средносрочно Дългосрочно Генериране на растеж, основан на иновациите Иновативни резултати – брой иновативни продукти, процеси или методи, произтичащи от Програмата (по вид на иновациите) и заявления за права върху интелектуална собственост (ПИС) Иновации – брой на иновациите, произтичащи от проектите, финансирани от Програмата (по вид на иновациите), включително от присъдените ПИС Икономически растеж – създаване, растеж и пазарни дялове на дружествата, които са разработили иновации по Програмата Създаване на повече и по-качествени работни места Подкрепа на заетостта – брой създадени работни места в еквивалент на пълно работно време и запазени работни места в участващи правни субекти по проекта, финансиран по Програмата (по вид работно място) Запазени работни места – увеличаване на работните места в еквивалент на пълно работно време в участващите правни субекти в следствие на проекта, финансиран от Програмата (по вид работни места) Обща заетост – брой пряко и непряко създадени или запазени работни места поради разпространението на резултатите от Програмата (по вид работно място) Мобилизиране на инвестиции в НИИ Съвместни инвестиции – Размер на публичните и частните инвестиции, мобилизирани с първоначалната инвестиция по линия на Програмата Разрастване – размер на публичните и частните инвестиции, мобилизирани за използване или увеличаване на резултатите от Програмата (включително чуждестранни преки инвестиции) Принос към целта за 3 % – напредък на Съюза към целта за 3 % от БВП вследствие на Програмата

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБЛАСТИ ЗА ЕВЕНТУАЛНИ МИСИИ И ОБЛАСТИ ЗА ЕВЕНТУАЛНИ ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРТНЬОРСТВА, КОИТО ДА БЪДАТ УСТАНОВЕНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 185 ИЛИ ЧЛЕН 187 ОТ ДФЕС

В съответствие с членове 8 и 12 от настоящия регламент областите за евентуални мисии и евентуални европейски партньорства, които да бъдат установени по силата на член 185 или 187 от ДФЕС, са посочени в настоящото приложение. I. Области за евентуални мисии — Област за мисии 1: Адаптиране към изменението на климата, в това число промени в обществото. — Област за мисии 2: Рак. — Област за мисии 3: Добро състояние на океаните, моретата и крайбрежните и вътрешните води. — Област за мисии 4: Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове. — Област за мисии 5: Добро състояние на почвите и храните. Всяка мисия следва принципите, посочени в член 8, параграф 4 от настоящия регламент. II. Области за евентуални институционализирани европейски партньорства въз основа на член 185 или 187 от ДФЕС: — Област за партньорство 1: По-бързо развитие и по-безопасно използване на иновациите в областта на здравеопазването за европейските пациенти и здравеопазването в световен мащаб. — Област за партньорство 2: Развиване на ключови цифрови и базови технологии и тяхното използване, включително, но не само, на новаторски технологии като изкуствен интелект, фотоника и квантови технологии. — Област за партньорство 3: Европейско лидерство в метрологията, в това число интегрирана метрологична система. — Област за партньорство 4: Повишаване на конкурентоспособността, безопасността и екологичните характеристики на въздушния трафик, авиацията и железопътния транспорт на Съюза. — Област за партньорство 5: Устойчиви, приобщаващи и кръгови биотехнологични решения. — Област за партньорство 6: Водородни технологии и устойчиви технологии за съхранение на енергия с по-малък отпечатък върху околната среда и производство с по-ниско потребление на енергия. — Област за партньорство 7: Чисти, свързани, съвместни, автономни и автоматизирани решения за бъдещите нужди от мобилност на хора и стоки. — Област за партньорство 8: Иновативни МСП и МСП, развиващи интензивна научноизследователска и развойна дейност. Процесът на оценяване на необходимостта от институционализирано европейско партньорство в една от посочените по-горе области за партньорство може да доведе до законодателно предложение в съответствие с правото на инициатива на Комисията. В противен случай съответната област за партньорство може също така да бъде предмет на европейско партньорство съгласно член 10, параграф 1, буква а) или член 10, параграф 1, буква б) от настоящия регламент или да се изпълнява чрез други покани за представяне на предложения в рамките на Програмата. Тъй като евентуалните области за институционализирано европейско партньорство обхващат широк спектър от тематични области, те могат, въз основа на оценка на потребностите, да се осъществяват чрез повече от едно европейско партньорство.