Чл. 10
Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита
Член 10 Основания за непризнаване на европейска заповед за защита
- Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае европейска заповед за защита при следните обстоятелства:
а) европейската заповед за защита е непълна или не е попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава; б) не са изпълнени изискванията, посочени в член 5; в) мярката за защита се отнася до деяние, което не съставлява престъпление според правото на изпълняващата държава; г) защитата произтича от изпълнението на наказание или мярка, които съгласно правото на изпълняващата държава са обхванати от амнистия, и е свързана с деяние или поведение, които попадат в рамките на нейната компетентност съгласно това право; д) съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, се ползва с имунитет, което прави невъзможно приемането на мерки на основание на европейска заповед за защита; е) наказателното преследване срещу лицето, създаващо опасност, за деяние или поведение, по отношение на което е била приета мярката за защита, е погасено по давност съгласно правото на изпълняващата държава, когато деянието или поведението попада в рамките на нейната компетентност съгласно националното право; ж) признаването на европейската заповед за защита би влязло в противоречие с принципа ne bis in idem; з) съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, не може, поради възрастта му, да бъде подведено под наказателна отговорност за деянието или поведението, във връзка с което е била приета мярката за защита. и) мярката за защита се отнася до престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло или в голяма или съществена част на нейна територия.
- Когато компетентният орган на изпълняващата държава откаже да признае европейска заповед за защита на едно от посочените в параграф 1 основания, той:
а) информира издаващата държава и защитеното лице без необосновано забавяне относно този отказ и основанията за него; б) когато е приложимо, информира защитеното лице за възможността за подаване на искане за приемане на мярка за защита в съответствие с националното му право; в) информира защитеното лице за всички приложими средства за правна защита срещу такова решение, които са предвидени в националното му право.
Практика по чл. 10
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.