Чл. 14

Член 14 Цялостни проверки

1. Държавите членки определят условията, съгласно които критичните субекти имат право, в надлежно обосновани случаи и при отчитане на оценките на риска на държавата членка да подават искания за цялостни проверки на лица:

a) които изпълняват чувствителни функции в рамките на критичния субект или в негова полза, по-специално във връзка с устойчивостта на критичния субект; б) които имат разрешение за пряк или дистанционен достъп до помещения, информация или системи за контрол на критичния субект, включително във връзка със неговата сигурност; в) за които се разглежда възможността да бъдат наети на длъжности, които отговарят на критериите по буква а) или б).

1. Исканията, посочени в параграф 1 от настоящия член, се оценяват в разумен срок и се третират в съответствие с националното право и процедури, и с относимото и приложимо право на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (37). Цялостните проверки са пропорционални и строго ограничени до това, което е необходимо. Те се извършват с единствената цел да се оцени възможен риск за сигурността на съответния критичен субект.
2. Цялостната проверка, посочена в параграф 1, трябва най-малкото:

a) да потвърди самоличността на лицето, което е предмет на цялостната проверка; б) да включва проверка за съдимост на това лице за престъпления, които биха били от значение за конкретна длъжност; При провеждането на цялостни проверки държавите членки използват Европейската информационна система за съдимост в съответствие с процедурите, предвидени в Рамково решение 2009/315/ПВР и когато е относимо и приложимо, в Регламент (ЕС) 2019/816, за целите на получаването на информация от регистрите за съдимост на други държави членки. Централните органи, посочени в член 3, параграф 1 от Рамково решение 2009/315/ПВР и в член 3, точка 5 от Регламент (ЕС) 2019/816, отговарят на исканията за такава информация в срок от 10 работни дни от датата на получаване на искането в съответствие с член 8, параграф 1 от Рамково решение 2009/315/ПВР.