Чл. 2

Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „критичен субект“ означава публичноправен или частноправен субект, който е установен от държава членка в съответствие с член 6 като попадащ в една от категориите, посочени в третата колона от таблицата в приложението; 2) „устойчивост“ означава способността на критичен субект да предотвратява инциденти, да се защитава от тях, да реагира при такива, да им устоява, да ги смекчава, да ги поема, да се приспособява към тях и да се възстановява от такива инциденти; 3) „инцидент“ означава всяко събитие, което може значително да наруши или което нарушава предоставянето на основна услуга, включително когато засяга националните системи, които гарантират принципите на правовата държава; 4) „критична инфраструктура“ означава актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система или част от актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система, които са необходими за предоставянето на основна услуга; 5) „основна услуга“ означава услуга, която е от критично значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, икономически дейности, общественото здраве и обществената безопасност или околната среда; 6) „риск“ означава възможността за настъпване на щети или нарушаване на услуга в резултат на инцидент и се изразява като комбинация от мащаба на щетата или нарушаването и вероятността за настъпване на инцидента; 7) „оценка на риска“ означава цялостният процес, въз основа на който се определят естеството и степента на риска, като се идентифицират и анализират съответните потенциални заплахи, уязвими места и опасности, които биха могли да доведат до настъпването на инцидент, и като се оценява вероятната щета или нарушаване на предоставянето на основна услуга, които могат да бъдат причинени от посочения инцидент; 8) „стандарт“ означава стандарт съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (30); 9) „техническа спецификация“ означава техническа спецификация съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1025/2012; 10) „орган на публичната администрация“ означава орган, признат като такъв в държава членка в съответствие с националното право, с изключение на органи на съдебната власт, парламенти или централни банки, който отговаря на следните критерии: a) създаден е с цел да задоволява нужди от общ интерес и няма промишлен или търговски характер; б) притежава юридическа правосубектност или е оправомощен по закон да действа от името на друг субект с юридическа правосубектност; в) финансира се основно от държавни или други публичноправни органи на централно равнище; е обект на управленски надзор от страна на тези органи или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни или други публичноправни органи на централно равнище; г) има правомощието да отправя към физически или юридически лица административни или регулаторни решения, засягащи техните права в областта на трансграничното движение на хора, стоки, услуги или капитал.