Чл. 21

Член 21 Екипи за съдействие в управлението на миграцията

1. Когато държава членка иска оперативна и техническа подкрепа посредством екипи за съдействие в управлението на миграцията, както е посочено в член 40 от Регламент (ЕС) 2019/1896, или когато екипи за съдействие в управлението на миграцията са разположени в горещи точки въз основа на член 42 от посочения регламент, изпълнителният директор работи в тясно сътрудничество с Европейската агенция за гранична и брегова охрана, когато съобразно предвиденото в член 40, параграф 2 от посочения регламент, в координация с други компетентни органи, служби и агенции на Съюза разглежда искането на държавата членка за подкрепа и оценката на нейните нужди с цел определяне на широкообхватен пакет от мерки за подкрепа, състоящ се от различни дейности, координирани от съответните органи, служби и агенции на Съюза, който да бъде одобрен от съответната държава членка.

1. Комисията, в сътрудничество с приемащата държава членка и съответните органи, служби и агенции на Съюза, определя условията за сътрудничеството в горещата точка и отговаря за координирането на действията на екипите за съдействие в управлението на миграцията.

1. В случаите, посочени в параграф 1, изпълнителният директор стартира процедурата за разполагане на екипи за подкрепа в областта на убежището като част от екипите за съдействие в управлението на миграцията, включително експерти от резерва в областта на убежището, когато е целесъобразно. Оперативното и техническото подкрепление, които екипите за подкрепа в областта на убежището предоставят в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, могат да включват:

а) подпомагане при скрининга на граждани на трети държави, включително установяване на тяхната самоличност, регистрацията им, и когато е поискано от приемащата държава членка, снемане на пръстови отпечатъци и предоставянето на информация относно целите на тези процедури; б) предоставянето на първоначална информация на граждани от трети държави, които желаят да кандидатстват за международна закрила, и насочването на тези граждани от трети държави към компетентните национални органи; в) предоставянето на информация на кандидатите за международна закрила относно процедурата за международна закрила, относно условията за прием, когато е целесъобразно, и относно преместването и предоставянето на необходимата помощ на кандидатите или потенциалните кандидати, които биха могли да подлежат на преместване; г) регистрацията на молбите за международна закрила и когато е поискано от приемащата държава членка, улесняването на разглеждането на такива молби.