Чл. 14

Чл. 14.(1) Работодателят е длъжен да оцени риска за здравето и безопасността на работещите от параметрите на микроклимата на работни места в сгради или от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и когато е необходимо, да направи съответните измервания. Необходимостта от измервания се определя след консултации с представителите на работниците и служителите почл. 7, ал. 2 от Кодекса на трудаи с комитета/групата по условия на труд. (2) Рискът за здравето и безопасността на работещите се оценява съгласноНаредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска(ДВ, бр. 47 от 1999 г.). (3) Необходимите измервания на параметрите на микроклимата на работни места в сгради се извършват по реда начл. 217 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване(ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2000 г., бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2003 г.; изм., бр. 37 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2004 г., бр. 40 от 2008 г. и бр. 24 от 2013 г.). (4) Методите и апаратурата, които се използват за измерване нивата на параметрите на микроклимата на работните места в сгради, трябва:

1. да отговарят на техническите и метрологичните изисквания към тях съгласноЗакона за измерванията;
2. да осигуряват измерване на параметрите на микроклимата в обхват, посочен в инструкциите на производителя и включващ оптималните и допустимите норми;
3. да отговарят на определените от производителя условия за използване, вкл. климатичните, механичните и електромагнитните, както и на изискванията за пожаро- и взривоопасност в съответствие с класа на функционална пожарна опасност на сградата или на части от нея.