Чл. 26

Член 26 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Прилага се от 1 юли 2001 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 май 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

M. WINBERG

(1) ОВ C 45, 19.2.1999 г., стр. 2 и

ОВ C 120 E, 24.4.2001 г., стр. 89.

(2) ОВ C 258, 10.9.1999 г., стр. 19.

(3) Становище на Европейския парламент от 17 май 2000 г. (ОВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 93), Обща позиция на Съвета от 12 февруари 2001 г. (ОВ C 88, 19.3.2001 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 3 май 2001 г.

(4) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(5) Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13). Директива, последно изменена с Директива 92/118/ЕИО на Съвета (ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49).

(6) Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29). Директива, последно изменена с Директива 92/118/ЕИО на Съвета.

(7) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1).

(8) Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говед и свине (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64). Директива, последно изменена с Директива 2000/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 163, 4.7.2000 г., стр. 35).

(9) Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19). Директива, последно изменена с Решение 94/953/ЕО на Комисията (ОВ L 371, 31.12.1994 г., стр. 14).

(10) Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г.,стр. 56). Директива, последно изменена с Директива 96/43/ЕО (ОВ L 162, 1.7.1996 г., стр. 1).

(11) Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9).

(12) Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58). Директива, последно изменена с Решение 2000/556/ЕО на Комисията (ОВ L 235, 19.9.2000 г., стр. 27).

(13) Директива 92/46/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. относно санитарните правила за производството и пускането на пазара на сурово мляко, на топлинно обработено мляко и на млечни продукти (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 96/23/ЕО (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10).

(14) Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49). Директива, последно изменена с Решение 1999/724/ЕО на Комисията (ОВ L 290, 12.11.1999 г., стр. 32).

(1) Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравните проблеми, засягащи търговия с прясно месо в рамките на Общността (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 2012/64). Директива, последно изменена с Директива 95/23/ЕО (ОВ L 243, 11.10.1993 г., стр. 7).

(2) Регламент (ЕО) № 716/96 на Комисията от 19 април 1996 г. относно приемане на извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо месо във Великобритания (ОВ L 99, 20.4.1996 г., стр. 14). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1176/2000 на Комисията (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 37).

(3) Когато размерът на общата популация от животни над 30 месеца е неизвестен, за база трябва да се вземе размерът на популацията от животни, по-възрастни от 24 месеца.

(4) Количеството на пробите е изчислено, за да се открие преобладаване от 0,1 % при 95 % надеждност в субпопулацията, посочена в точка 1, на базата на допускането, че пропорцията на тези субпопулации в общата популация от едър рогат добитък, по-възрастни от 30 месеца, е 1 %. Когато размерът на общата популация от едър рогат добитък над 30 месеца е 1 500 000 животни или повече, количеството на пробите се увеличава с 500 проби на 500 000 животни в качеството на пропорционална корекция, за да се вземе под внимание по-голямата вероятност на вариране на риска от СЕГ в пределите на популацията.

(5) Когато размерът на популацията от животни над 12 месеца е неизвестен, количеството на пробите се базира на общата популация на възраст над шест месеца.

(1) Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 302, 19.10.1989 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Решение 94/113/ЕО на Комисията (ОВ L 53, 24.2.1994 г., стр. 23).

ПРИЛОЖЕНИЕ I СПЕЦИФИЧНИ ДЕФИНИЦИИ За целта на настоящия регламент: а) „присъщ случай на СЕГ“ означава случай на спонгиформна енцефалопатия по едрия рогат добитък, който не е явно изявен поради инфекция преди внасянето на болестта под формата на живо животно, ембрион или яйцеклетка; б) „дискретна мастна тъкан“ означава вътрешна или външна телесна мазнина, отстранена по време на процеса на клане и разфасоване, по-конкретно пресни тлъстини от сърцето, булото, бъбреците и мезентерия, на животни от рода на едрия рогат добитък, както и тлъстини от разфасовъчните помещения; в) „кохорта“ означава група животни от едър рогат добитък, които или са били родени в едно и също стадо, както и в рамките на 12 месеца преди или след раждането на засегнатите животни едър рогат добитък, или са отгледани заедно със засегнатото животно по всяко време през първата година на техния живот, и които са могли да консумират същата храна, която засегнатото животно е консумирало през първата година на живота си; г) „депо за отпадъци“ означава депо за изхвърляне на отпадъци, както е определено от Директива 1999/31/ЕО (1).

(1) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. за депониране на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ II ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУСА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПОНГИФОРМНАТА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ ПО ГОВЕДАТА

ПРИЛОЖЕНИЕ III МОНИТОРИНГОВА СИСТЕМА

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ХРАНЕНЕ НА ЖИВОТНИ 1. В държави-членки или региони, класифицирани в категория 5, обхватът на забраната, посочена в член 7, параграф 1, се простира и до: а) храненето на всяко животно от ферма с протеин, добит от бозайници; б) храненето на всеки бозайник с преработен животински протеин, добит от бозайници; тази забрана не се прилага за храненето на кучета и котки, нито за производството на кучешка и котешка храна; в) храненето на всяко преживно животно с претопена мазнина от преживни. 2. Забраната, предвидена в член 7, параграфи 1 и 2, не се прилага за следните продукти от здрави животни: а) мляко и млечни продукти; б) желатин, добит от необработени кожи; в) хидролизирани протеини с молекулно тегло под 10 000 далтона, които: i) са извлечени от кожи и кожни тъкани, взети от животни, заклани в кланица и изследвани преди и след смъртта си от държавен ветеринарен лекар в съответствие с глава VI от приложение I към Директива 64/433/ЕИО, и установени като годни за клане в резултат на такова изследване по смисъла на тази директива, и ii) са произведени чрез производствена технология, включваща подходящи мерки за намаляване до минимум замърсяването на необработените кожи, подготовката на необработените кожи чрез накисване в солен разтвор, варов разтвор и интезивно изпиране, след което материалът се подлага на въздейстивието на pH, по-високо от 11, в продължение на повече от три часа при температура над 80 °C и последвано от топлинна обработка при температура над 140 °C в продължение на 30 минути при налягане, по-високо от 3,6 бара, или чрез еквивалентна производствена технология, утвърдена след консултация със съответния научен комитет в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, и iii) са доставени от предприятия, изпълняващи програма за самоконтрол (HACCP); г) дикалциев фосфат (без следи от протеин или мазнини); д) изсушена плазма и други кръвни продукти, с изключение на продукти от кръв на животни от едър рогат добитък за храна на преживни животни.

ПРИЛОЖЕНИЕ V СПЕЦИФИЧЕН РИСКОВ МАТЕРИАЛ

1. Следните тъкани се определят като специфичен рисков материал в зависимост от категорията на държавата-членка или третата страна, от която животното произхожда или в която живее, определени в съответствие с член 5:

КАТЕГОРИИ 1 и 2 Няма.

КАТЕГОРИИ 3 и 4 а) черепът, включително мозъкът и очите, тонзилите и гръбначният мозък на едър рогат добитък на възраст над 12 месеца, както и червата от дванадесетопръстника до ректума на животни от едър рогат добитък от всички възрасти; б) черепът, включително мозъкът и очите, тонзилите и гръбначният мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или които имат пробил венеца постоянен резец, както и далакът на овце и кози от всички възрасти.

КАТЕГОРИЯ 5 а) цялата глава (с изключение на езика), включително мозъкът, очите, тригеминалните ганглии и тонзилите; тимусът, далакът и гръбначният мозък на животни от едър рогат добитък на възраст над шест месеца, както и червата от дванадесетопръстника до ректума на животни от всички възрасти; б) гръбначният стълб, включително ганглиите на задните коренчета на гръбначния мозък, на животни от едър рогат добитък на възраст над 30 месеца; в) черепът, включително мозъкът и очите, тонзилите и гръбначният мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или които имат пробил венеца постоянен резец, както и далакът на овце и кози от всички възрасти.

1. Специфичният рисков материал трябва да се отстранява във:

а) кланици; б) разфасовъчни предприятия, предприятия за преработка на високорисков материал или помещения, посочени в членове 3 и 7 от Директива 90/667/ЕИО (1), под контрола на представител, назначен от компетентния орган. Тези предприятия се утвърждават за тази цел от компетентния орган. Въпреки това, гръбначният стълб може да се отстранява в пунктове за продажба на потребител, разположени на територията на засегнатата държава-членка. Когато специфичен рисков материал не се отстранява от умрели животни, които не са заклани за консумация от хора, частите от тялото, съдържащи специфичен рисков материал, или цялото тяло се третират като специфичен рисков материал.

1. Цялото количество специфичен рисков материал трябва да се боядиса с боя и, когато е необходимо, да се маркира с маркер, веднага при отстраняването му, и да се унищожи напълно:

а) чрез изгаряне без предварителна преработка; или, б) ако боята или маркерът останат забележими, след предварителна преработка: i) в съответствие със системите, описани в глави I до IV, VI и VII от приложението към Решение 92/562/ЕИО (2): — чрез изгаряне, — чрез съвместно изгаряне; ii) в съответствие най-малко със стандартите, посочени в приложение I към Решение 1999/534/ЕО (3), чрез загробване в одобрено депо за отпадъци.

1. Държавите-членки могат предвидят дерогации от разпоредбите на точки 2 и 3, за да разрешат изгарянето или загробването на специфичен рисков материал или цели тела без предварително боядисване, или, както е уместно, отстраняване на специфичните рискови материали при обстоятелствата, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 90/667/ЕИО, и по начин, който изключва всички рискове от пренасянето на ТСЕ, и е разрешен и контролиран от компетентния орган, по-конкретно, когато животните са умрели или са убити в рамките на мерките за контрол на болестта, и без да се нарушават членове 12 и 13.

1. Използването на алтернативен тест за отстраняването на специфичен рисков материал може да се разреши при следните условия:

а) трябва да се провеждат тестове в кланиците върху всички животни, от които ще се отстранява специфичен рисков материал; б) никой продукт от животни от едър рогат добитък, овце или кози, предназначен за храна за хора или за храна на животни, не може да напуска кланицата преди компетентният орган да е получил и приел резултатите от тестовете, извършени върху всички заклани потенциално заразени животни, ако СЕГ е била потвърдена в едно тях; в) когато алтернативен тест дава положителен резултат, всичкият материал от животни от едър рогат добитък, овце или кози, потенциално заразен в кланицата, се унищожава в съответствие с точка 3, освен ако всички части на тялото, включително кожата на засегнатото животно, могат да бъдат идентифицирани и държани отделно.

1. Държавите–членки трябва да извършват чести официални инспекции, за да проверят правилното прилагане на настоящото приложение и обезпечат вземането на мерки за избягване на заразяването, по-конкретно в кланици, разфасовъчни предприятия, преработвателни предприятия за животински отпадъци, преработвателни предприятия за високорисков материал или помещения, които имат разрешение от държавите-членки в съответствие с член 7 от Директива 90/667/ЕИО, пунктове за продажба на потребители, депа за отпадъци и други съоръжения за съхраняване или изгаряне.

1. По-специално, държавите-членки изграждат система, за да гарантират и упражняват контрол с цел:

а) посочените в член 1, параграф 2 продукти, произведени със специфичен рисков материал, да се използват само за разрешената цел; б) когато животни от рода на едрия рогат добитък, овце или кози, влизащи в държава-членка, поставена в цифрово по-ниска категория, която дава признаци на по-добър СЕГ статут, отколкото този на влизащите в нея животни, тези животни остават под официален надзор, докато не бъдат заклани или експедирани от нейната територия; в) специфичен рисков материал, по-специално, когато унищожаването се извършва в други предприятия или помещения, а не в кланици, да е напълно отделен от други отпадъци, които не са предназначени за изгаряне, да се събира отделно и да се унищожава в съответствие с точки 2, 3 и 4. Държавите-членки могат да разрешат експедицията на глави или трупове, съдържащи специфичен рисков материал до друга държава-членка, след постигане на споразумение с тази друга държава-членка, както да получат материала, така и да приложат специфичните условия, валидни за такива придвижвания.

1. Държавите-членки могат да изпращат специфичен рисков материал или преработеният от него материал на други държави-членки за изгаряне само при условията, предвидени в член 4, параграф 2 от Решение 97/735/ЕО (4), когато са приложими.

Настоящите точки могат да бъдат изменени по искане на държава-членка, за да се разреши изпращането на специфичен рисков материал или на преработен от него материал до трети страни с цел изгаряне. Условията, регулиращи износа, се приемат по същото време, съгласно същата процедура.

(1) Директива 90/667/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. за определяне на ветеринарните правила относно изхвърлянето и преработката на отпадни животински продукти, пускането им на пазара и за предотвратяване на наличието на патогени в хранителните продукти от животински или рибен произход, която изменя Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 363, 27.12.1990 г., стр. 51). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(2) Решение 92/562/ЕИО на Комисията от 17 ноември 1992 г. за одобряване на алтернативни системи на топлинна обработка за преработка на материал с висока степен на риск (ОВ L 359, 9.12.1992 г., стр. 23). Решение, изменено с Акта за присъединяване от 1994 г.

(3) Решение 1999/534/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. относно мерките, прилагани при преработката на някои животински отпадъци, целящи предпазване от трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и за изменение на Решение 97/735/ЕО на Комисията (ОВ L 204, 4.8.1999 г., стр. 37).

(4) Решение 97/735/ЕО на Комисията от 21 октомври 1997 г. относно някои защитни мерки във връзка с търговията с определени видове животински отпадъци от бозайници (ОВ L 294, 28.10.1997 г., стр. 7). Решение, изменено с Решение 1999/534/ЕО на Съвета (ОВ L 204, 4.8.1999 г., стр. 37).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI СТАНДАРТИ ЗА НЯКОИ ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ДОБИТИ ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ МАТЕРИАЛ ОТ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ Използването на материал от преживни животни за производството на следните продукти от животински произход е забранено, както е посочено в член 9, параграф 1: а) регенерирано по механичен начин месо; б) дикалциев фосфат, предназначен като храна за добитък; в) желатин, освен ако не е добит от кожите на преживни животни; г) деривати, изготвени от стопена мазнина от преживни животни; д) стопена мазнина от преживни животни, освен ако не е добита от: i) дискретна мастна тъкан, обявена за годна за консумация от хора; ii) суровини, преработени в съответствие със стандартите, посочени в Директива 90/667/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ЛИКВИДИРАНЕ НА ТРАНСМИСИВНА СПОНГИФОРМНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ 1. Проучването, посочено в член 13, параграф 1, буква б) трябва да идентифицира: а) при животни от рода на едрия рогат добитък: — всички други преживни животни в животновъдното стопанство на животното, при което е била потвърдена болестта, — всички ембриони, яйцеклетки и последното потомство на женско животно, при което болестта е била потвърдена, и ембрионите или рожбите на което са били взети или родени две години преди или след клиничното настъпване на болестта при майка му, — всички животни от кохортата на животното, при което болестта е била потвърдена, — възможният произход на болестта и други животновъдни стопанства, в които има животни, ембриони или яйцеклетки, които биха могли да се заразят с агента на ТСЕ или са били изложени на въздействието на една и съща храна или източник на зараза, — придвижването на потенциално замърсени храни, друг материал, или всяко друго средство на пренасяне, което би могло да пренесе агента на ТСЕ до или от въпросното животновъдно стопанство; б) при овце и кози: — всички преживни животни, освен овцете и козите в животновъдното стопанство на животното, при което болестта е била потвърдена, — дотолкова, доколкото могат да бъдат идентифицирани, родителите, всички ембриони, яйцеклетките и последното потомство на животното, при което болестта е била потвърдена, — всички животни от кохортата на животното, при което болестта е била потвърдена, да се дефинират в съответствие с процедурата, предвидена в член 24, параграф 2, — всички други овце или кози в животновъдното стопанство на животното, при което болестта е била потвърдена, в допълнение към споменатите във второ и трето тире, — възможният произход на болестта и идентификацията на други животновъдни стопанства, в които има животни, ембриони или яйцеклетки, които биха могли да се заразят с агента ТСЕ или са били изложени на въздействието на една и съща храна или източник на зараза, — придвижването на потенциално замърсени храни, друг материал, или всяко друго средство на пренасяне, което би могло да пренесе агента на СЕГ до или от въпросното животновъдното стопанство. 2. Предвидените в член 13, параграф 1 мерки обхващат минимум: а) в случай на потвърждаване на СЕГ при животно от рода на едрия рогат добитък — убиването и пълното унищожаване на животните от рода на едрия рогат добитък и унищожаването на ембрионите и яйцеклетките, идентифицирани от проучването и посочени в точка 1, буква а), първо, второ и трето тирета; б) в случай на потвърждаване на СЕГ при овце или кози — убиването и пълното унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, идентифицирани от проучването и посочени в точка 1, буква б), от второ до шесто тирета.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ИЗНОС

ПРИЛОЖЕНИЕ IX ВНОС В ОБЩНОСТТА НА ЖИВИ ЖИВОТНИ, ЕМБРИОНИ, ЯЙЦЕКЛЕТКИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

яйцеклетките/ембрионите са били събрани, преработени и съхранявани при стриктно спазване на разпоредбите на приложения A и Б към Директива 89/556/ЕИО.

Внасяните в Общността овце и кози трябва да отговарят на изискванията, осигуряващи здравни гаранции, еквивалентни на гаранциите, изисквани по силата на настоящия регламент или съгласно настоящия регламент.

претопена мазнина от преживни животни и нейни деривати, освен ако не са произведени от дискретна мастна тъкан, обявена за годна за консумация от хора, или от суровини, преработени в съответствие със стандартите, посочени в Решение 1999/534/ЕО.

„Продуктът от животински произход не съдържа и не е добит от специфичен рисков материал, както е определен в приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, или от регенерирано по механичен начин месо, добито от костите на главата или гръбначния стълб на животни от едър рогат добитък. Животните не са заклани след зашеметяване посредством инжектиране на газ в черепната кухина или умъртвени моментално по същия начин, или заклани чрез разкъсване след зашеметяване на тъкан на централната нервна система посредством удължен прътовиден инструмент, вкарван в черепната кухина.“

ПРИЛОЖЕНИЕ X РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ, ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ НА ЛАБОРАТОРЕН АНАЛИЗ

United Kingdom

да подпомага обучението или преквалификацията на специалисти по лабораторна диагностика с оглед хармонизиране на диагностичните техники в цялата Общност.

(Предстои да бъдат определени)

ПРИЛОЖЕНИЕ XI ПРЕХОДНИ МЕРКИ ПРЕХОДНИ МЕРКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 22 A. По отношение на отстраняването на специфичен рисков материал

1. Държавите-членки се задължават специфичният рисков материал, определен по-долу, да се отстранява и унищожава в съответствие с точки 6 до11.

а) Следните тъкани се определят като специфичен рисков материал: i) черепът, включително мозъкът и очите, тонзилите и гръбначният мозък на животни от едър рогат добитъка на възраст над 12 месеца, както и червата от дванадесетопръстника до ректума на животни от рода на едрия рогат добитък от всички възрасти; ii) черепът, включително мозъкът и очите, тонзилите и гръбначният мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на които са избили през венеца постоянни резци, както и далакът на овце и кози от всички възрасти. б) Освен специфичния рисков материал, посочен в буква а) по-горе, следните тъкани трябва да се определят като специфичен рисков материал в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в Португалия, с изключение на автономния регион на Азорските острови: i) цялата глава без езика, включително мозъка, очите, тройните ганглии и тонзилите; тимуса, далака и гръбначния мозък от животни от едър рогат добитък на възраст над шест месеца, както и червата от дванадесетопръстника до ректума на животни от рода на едрия рогат добитък от всички възрасти; ii) гръбначният стълб, включително ганглиите на задните коренчета на гръбначния мозък от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца.

1. Специфичният рисков материал или преработен материал, добит от него, може да се експедира само с оглед на последващо изгаряне, в съответствие с точка 11 или, по целесъобразност, точка 7, буква б).

1. Държавите-членки се задължават костите от главата и гръбначния стълб на животни от рода на едрия рогат добитък, овце и кози да не се използват за производство на регенерирано по механичен начин месо.

1. Държавите-членки се задължават на тяхната територия да не се извършва измъчване след зашеметяване на тъкан на централната нервна система посредством удължен прътовиден инструмент, вкарван в черепната кухина, по отношение на животни от рода на едрия рогат добитък, овце или кози, чието месо е предназначено за консумация от хора или животни.

1. Специфичният рисков материал, посочен в точка 1, буква а), не се внася в Общността след 31 март 2001 г.

Продуктите от животински произход, изброени по-долу, подлежат на ограничения за внос в Общността: —

прясно месо: месото, определено с Директива 64/433/ЕИО, —

мляно месо и месни заготовки: мляното месо и месните заготовки, определени с Директива 94/65/ЕО (1); —

месни продукти: месните продукти, определени с Директива 77/99/ЕИО (2), —

преработеният животински протеин, посочен в Директива 92/118/ЕИО, —

говеждите черва, посочени в член 2, буква б), алинея v) от Директива 77/99/ЕИО. а) Когато горепосочените продукти от животински произход, съдържащи материал от животни от рода на едрия рогат добитък, овце или кози, се внасят в Общността след 31 март 2001 г. от трети страни или региони от тях, здравните сертификати се придружават от декларация, подписана от компетентния орган на страната производител, съдържаща следния текст: „Продуктът от животински произход не съдържа и не е добит от който и да е продукт, посочен в глава Е от приложение IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 от 22 май 2001 година относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, нито от специфичен рисков материал, както е определен в приложение V към този регламент, произведен след 31 март 2001 г., нито от регенерирано по механичен начин месо, добито от кости на главата или гръбначния стълб на животни от рода на едрия рогат добитък, овце или кози, произведено след 31 март 2001 г. След 31 март 2001 г. животните не са заклани след зашеметяване посредством инжектиране на газ в черепната кухина или умъртвени по същия начин, или заклани чрез разкъсване след зашеметяване на тъкан на централната нервна система посредством удължен прътовиден инструмент, вкарван в черепната кухина.“ б) Всяко позоваване на „продукти от животински произход“ означава продуктите от животински произход, изброени в тази точка, и не засяга други продукти от животински произход, съдържащи или добити от тези продукти от животински произход.

1. Точка 5 се прилага само за внос от трети страни:

а) които не са представили на Комисията документация в подкрепа на молбата им за освобождаване от тези разпоредби; б) които са представили такава документация, но резултатът от оценката на рисковете, определящи всички потенциални рискови фактори, не е задоволителен въпреки всичко.

1. Държавите-членки провеждат официални инспекции, за да проверят правилно ли се прилага настоящото приложение и гарантират, че са взети мерки за избягване на заразяване, по-специално в кланици, разфасовъчни предприятия, предприятия за преработка на животински отпадъци, предприятия за преработка на високорисков материал или помещения, одобрени от държавите-членки в съответствие с член 7 от Директива 90/667/ЕИО, пунктове за продажба на потребителите, депа за отпадъци, и други съоръжения за съхранение или изгаряне. По-специално, държавите–членки изграждат система, която е за контрол и гарантиране, че:

а) посочените в член 1, параграф 2 продукти, произведени със специфичния рисков материал, се използват само за разрешени цели; б) специфичният рисков материал, по-специално когато отстраняването му се извършва в други предприятия или помещения, а не в кланици, е напълно отделен от други, които не са предназначени за изгаряне отпадъци, събиран е отделно и унищожаван в съответствие с точка l и точки 8—11. Държавите-членки могат да вземат решение да разрешат изпращането на глави или трупове, съдържащи специфичен рисков материал, на друга държава-членка, след като другата държава-членка се е съгласила да приеме материала и е одобрила конкретните условия, приложими за такъв вид транспорт.

1. Държавите-членки се задължават специфичният рисков материал да се отстранява в:

а) кланици; б) разфасовъчни предприятия, предприятия за преработка на високорисков материал или помещения, посочени в членове 3 и 7 от Директива 90/667/ЕИО, под контрола на определен представител, назначен от компетентния орган. За тази цел тези предприятия се одобряват от компетентния орган. Въпреки това, гръбначният стълб може да се отстранява в пунктове за продажба на потребителите, намиращи се на територията им. Когато специфичният рисков материал не се отстранява от умрели животни, които не са заклани за консумация от хора, частите на тялото, съдържащи специфичния рисков материал или цялото тяло трябва да се третират като специфичен рисков материал.

1. Държавите-членки се задължават цялото количество специфичен рисков материал да се боядиса с боя и, при необходимост, да се маркира незабавно при отстраняване и унищожи напълно:

а) чрез изгаряне без предварителна преработка; или, б) когато след предварителната преработка оцветяването с боя или маркировката остават различими: i) в съответствие със системите, описани в глави I до IV, VI и VII от приложението към Решение 92/562/ЕИО: — чрез изгаряне, — чрез съвместно изгаряне; ii) в съответствие най-малко със стандартите, посочени в приложение I към Решение 1999/534/ЕО на Съвета, чрез загробване в одобрено депо за отпадъци.

1. Държавите-членки могат да предвидят дерогации от разпоредбите на точки 8 и 9, за да разрешат изгарянето или загробването на специфичен рисков материал или цели тела без предварително боядисване, или, при необходимост, без отстраняване на специфичния рисков материал, когато са налице обстоятелствата, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 90/667/ЕИО, и чрез метод, който изключва риск от предаване на ТСЕ и е одобрен и сертифициран от компетентния орган, по-конкретно, когато животните са умрели или са били убити във връзка с мерките за контрол на болестта.

1. Държавите-членки могат да изпращат специфичен рисков материал или преработения от него материал на други държави-членки за изгаряне при условията, предвидени в член 4, параграф 2 от Решение 97/735/ЕО на Комисията, когато е приложимо.

Настоящата точка може да бъде изменена по искане на държава-членка, за да се разреши изпращането на специфичен рисков материал или преработения от него материал до трети страни за изгаряне, ако са приети условия, регулиращи подобен износ. Б. По отношение на статистическите проучвания Статистическото проучване, посочено в член 22, трябва да обхваща всички животни, посочени в приложение III, глава A, раздел I, точки 1.1 и 1.2. Тази разпоредба, приложима за период от една година, може да бъде преразгледана в съответствие с опита, натрупан през първите шест месеца.

(1) Директива 94/65/ЕО на Съвета от 14 декември 1994 г. за определяне на изискванията към производството и пускането на пазара на мляно месо и месни заготовки (ОВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 10).

(2) Директива 77/99/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията с месни продукти в рамките на Общността (ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 85). Директива, последно изменена с Директива 97/76/ЕО на Съвета (ОВ L 10, 16.1.1998 г., стр. 25).