Чл. 56

Член 56 Задържане

1. След като на компетентния орган са станали известни обстоятелства, водещи до задържане на обезпечението, изцяло или частично, той незабавно изисква от страната, която трябва да изпълни задължението, да плати задържаната сума, в срок от не повече от 30 дни от датата на получаване на искането за плащане.

Ако в края на този срок плащането не е извършено, компетентният орган:

31.1.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 20/171 а) незабавно прехвърля към съответната сметка всяко обезпечение от вида, описан в член 52, параграф 1, буква а); б) незабавно изисква от гаранта по член 52, параграф 1, буква б) да плати, като му дава срок до 30 дни от деня на получаване на искането за плащане; в) незабавно предприема необходимите мерки, за да: i) осребри обезпеченията по член 52, параграф 2, букви б) и в) чрез превръщане в парични средства, достатъчни за покриването на дължимата сума; ii) прехвърли към собствената си сметка заложените парични депозити по член 52, параграф 2, буква а). Компетентният орган може незабавно да прехвърли към съответната сметка всяко обезпечение от вида, описан в член 52, параграф 1, буква а), без преди това да изисква от съответното лице да извърши плащане. 2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1: а) когато решението за задържане на обезпечение е взето, но след обжалване впоследствие е отложено съгласно националното законодателство, съответната страна плаща лихва по действително задържаната сума за срок, който започва да тече 30 дни от деня на получаване на искането за плащане по параграф 1 и завършва в деня преди плащането на действително задържаната сума;

б) когато в резултат от процедурата по обжалване от съответната страна се иска да плати задържаната сума в срок от 30 дни, за целите на изчисляването на лихвата държавата членка може да извърши плащането на 20-ия ден след датата на това искане; в) приложимият лихвен процент се изчислява в съответствие с националното законодателство, но в никакъв случай не е по-нисък от приложимия лихвен процент при събиране на вземания на национално равнище; г) разплащателните агенции приспадат изплатената лихва от разходите по линия на ЕФГЗ или ЕЗФРСР в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2116; д) държавите членки може периодично да искат увеличение на обезпечението във връзка със съответната лихва.

1. Когато обезпечението е задържано, а сумата вече е кредитирана в полза на фондовете и в резултат от процедура по обжалване изцяло или отчасти задържаната сума, включително лихвата с процент съгласно националното законодателство, трябва да бъде върната, сумата за връщане се поема от фондовете, освен ако изплащането на обезпечението се дължи на небрежност или груба грешка на административните органи или на други органи на държавата членка.

Р аз дел 4 Ин ф ор мац ия