Чл. 141

Член 141 Продължителност на отстраняването и давностен срок

1. Продължителността на отстраняването не надхвърля който и да е от следните срокове:

а) срока, посочен в окончателното съдебно или административно решение на държава членка, ако е определен такъв срок; б) при отсъствието на окончателно съдебно или административно решение: i) пет години за случаите по член 138, параграф 1, букви г) и и); ii) три години за случаите по член 138, параграф 1, букви в) и д)—з); Лице или субект по член 137, параграф 2 се отстранява, докато се намира в някое от положенията, налагащи отстраняване, посочени в член 138, параграф 1, букви а) и б).

1. Давностният срок за отстраняването и/или налагането на финансови санкции на лице или субект по член 137, параграф 2 е пет години, считано от една от следните дати:

а) датата на поведението, водещо до отстраняване, или, при продължаващи или повтарящи се деяния, датата на прекратяване на поведението — за случаите, посочени в член 138, параграф 1, букви б)—д), ж), з) и и); б) датата на окончателното съдебно решение на национална юрисдикция или на окончателното административно решение — за случаите, посочени в член 138, параграф 1, букви б), в), г), ж), з) и и). Давностният срок се спира с акт на национален орган, на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура — по отношение на държавите членки участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на експертната комисия по член 145 от настоящия регламент или на субект, участващ в изпълнението на бюджета, ако този акт е свързан с разследвания или съдебни производства и лицето или субектът по член 137, параграф 2 от настоящия регламент са уведомени за него. От деня след спирането започва да тече нов давностен срок. За целите на член 138, параграф 1, буква е) от настоящия регламент по отношение на отстраняването на лице или субект по член 137, параграф 2 от настоящия регламент и/или налагането на финансови санкции на получател се прилага давностният срок, предвиден в член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95. Когато поведението на лицето или субекта по член 137, параграф 2 от настоящия регламент съответства на няколко от основанията, изброени в член 138, параграф 1 от настоящия Регламент, се прилага давностният срок, приложим за най-тежкото основание.