Чл. 189

Член 189 Допустими разходи

1. Безвъзмездните средства не надвишават общ таван, изразен като абсолютна стойност (наричан по-долу „максимален размер на безвъзмездните средства“), който се определя въз основа на:

а) общия размер на финансирането, което не е свързано с разходи, в случая по член 125, параграф 1, първа алинея, буква а); б) прогнозните допустими разходи, когато е възможно, в случая по член 125, параграф 1, първа алинея, буква б); в) общия размер на прогнозните допустими разходи, ясно определени предварително под формата на еднократни суми, единични разходи или единни ставки съгласно член 125, параграф 1, първа алинея, букви в), г) и д). Без да се засяга основният акт, безвъзмездните средства могат освен това да бъдат изразени като процент от прогнозните допустими разходи, когато безвъзмездните средства са под формата, посочена в първа алинея, буква б), или като процент от еднократните суми, единичните разходи или финансирането с единна ставка, посочени в първа алинея, буква в). Когато безвъзмездните средства са под формата, посочена в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, както и когато, поради особеностите на дадено действие, могат да бъдат изразени само като абсолютна стойност, проверката на допустимите разходи се извършва в съответствие с член 158, параграф 4 и когато е приложимо, член 158, параграф 6.

1. Без да се засяга максималният процент на съфинансиране, посочен в основния акт:

а) безвъзмездните средства не надвишават допустимите разходи; б) когато безвъзмездните средства са под формата, посочена в параграф 1, първа алинея, буква б), и прогнозните допустими разходи включват разходи за работата, извършена от доброволци, посочена в член 184, параграф 8, безвъзмездните средства не надвишават прогнозните допустими разходи, различни от разходите за извършената от доброволците работа.

1. Допустимите разходи, действително направени от бенефициера, съгласно посоченото в член 125, параграф 1, първа алинея, буква б), отговарят на всички изброени по-долу критерии:

а) направени са през периода на изпълнение на действието или работната програма, с изключение на разходите във връзка с окончателните отчети и одиторските заверки; б) посочени са в прогнозния общ бюджет за действието или работната програма; в) необходими са за изпълнението на действието или работната програма, за които се отпускат безвъзмездните средства; г) възможно е да бъдат установени и проверени, по-специално като се записват в счетоводната документация на бенефициера и се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти на държавата, в която бенефициерът е установен, и в съответствие с неговите обичайни практики за осчетоводяване на разходите; д) отговарят на разпоредбите на приложимото данъчно и социално законодателство; е) са приемливи, обосновани и отговарят на принципа на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.

1. В поканите за представяне на предложения се посочват категориите разходи, считани за допустими за финансиране от Съюза.

Освен ако е предвидено друго в основния акт и в допълнение към параграф 3 от настоящия член, следните категории разходи се считат за допустими, ако отговорният разпоредител с бюджетни кредити ги е посочил като такива в поканата за представяне на предложения: а) разходи, свързани с гаранцията за предварителното финансиране, представена от бенефициера, когато такава гаранция е изискана от отговорния разпоредител с бюджетни кредити съгласно член 156, параграф 1; б) разходи, свързани със сертификати за финансовите отчети и доклади от оперативна проверка, когато такива сертификати или доклади се изискват от отговорния разпоредител с бюджетни кредити; в) ДДС, когато не е възстановим съгласно приложимото национално законодателство в областта на ДДС и е платен от бенефициер, различен от данъчно незадължено лице по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (62); г) разходи за амортизация, при условие че те са действително направени от бенефициера; д) разходи за заплати на персонала от националните администрации, до размера, в който те съответстват на разходите за дейности, които съответните публичноправни органи не биха извършили, ако въпросният проект не беше започнат. За целите на втора алинея, буква в): а) ДДС се счита за неподлежащ на възстановяване, ако в съответствие с националното право данъкът се дължи за някоя от следните дейности: i) освободени дейности без право на приспадане; ii) дейности, които попадат извън обхвата на ДДС; iii) дейности, посочени в точка i) или ii), по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, а се възстановява чрез специални схеми за възстановяване или компенсационни фондове, които не са посочени в Директива 2006/112/ЕО, дори ако тази схема или фонд са създадени с националното законодателство за ДДС; б) ДДС, свързан с дейностите, изброени в член 13, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, се счита за платен от бенефициер, различен от данъчно незадължено лице по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от посочената директива, независимо дали тези дейности се разглеждат от съответната държава членка като дейности, извършвани от публичноправни органи, действащи в качеството си на публични органи.