Чл. 4

Чл. 4.(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) (1) Корабните документи, издадени на кораб, плаващ под българско знаме, от администрация на чужда държава, се признават за валидни в Република България:

1. когато Република България има споразумение с тази държава за взаимно признаване на съответните документи;
2. когато това е предвидено в международен договор, по който Република България и съответната държава са страни;
3. когато документите са издадени по молба на Изпълнителна агенция "Морска администрация";
4. по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) За издадения документ по реда на ал. 1, т. 1, 2 и 4 корабопритежателят писмено уведомява дирекцията на Изпълнителна агенция "Морска администрация", където корабът е регистриран, в едномесечен срок от издаване на документа. (3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) До сключването на споразумения за взаимно признаване на свидетелствата за корабоплаване между Европейския съюз и трети държави за целите на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България Изпълнителна агенция "Морска администрация" признава свидетелствата за корабоплаване на плавателни средства, плаващи по вътрешните водни пътища, издадени от трети държави - страни поКонвенцията за режима на корабоплаването по Дунава, подписана в Белград на 18 август 1948 г., ратифицирана с указ - ДВ, бр. 112 от 1949 г. (ДВ, бр. 112 от 1949 г.), в съответствие с Препоръките на Дунавската комисия относно техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, приети на 68-та и сесия през 2007 г. (ДК/СЕС 68/7), изменени на 76-та сесия през 2011 г. (ДК/СЕС 76/11), 82-та сесия през 2014 г. (ДК/СЕС 82/9), 84-та сесия през 2015 г. (ДК/СЕС 84/9), 86-та и 87-та сесия през 2016 г. (ДК/СЕС 86/7 и ДК/СЕС 87/7).