Чл. 7

Член 7 Докладване относно планирането на режима на предотвратяване, готовност и реакция

1. До 27 декември 2023 г. и на всеки три години след това държавите членки предоставят на Комисията и на съответните агенции и органи на Съюза актуализиран доклад относно планирането и изпълнението на режима на предотвратяване, готовност и реакция на национално и, когато е целесъобразно, на трансгранично междурегионално равнище.

Този доклад е сбит, основава се на договорени общи показатели и съдържа преглед на действията, осъществени в държавите членки, като включва следното: a) определяне и актуализиране на състоянието на прилагането на стандартите за капацитет за планиране на режима на предотвратяване, готовност и реакция, определени на национално равнище и, когато е целесъобразно, на трансгранично междурегионално равнище за сектора на здравеопазването, предоставени на СЗО в съответствие с МЗП, както и, когато са налични, договореностите за оперативна съвместимост между сектора на здравеопазването и други критични сектори в извънредни ситуации; б) актуализирана информация, когато е необходимо, относно елементите на планирането на режима на предотвратяване, готовност и реакция при извънредни ситуации, по-специално: i) управление: включително национални и, ако е целесъобразно, регионални политики и законодателство, които включват действия при извънредни ситуации и действия за изграждане на готовност; планове за предотвратяване, готовност, реакция и възстановяване при извънредни ситуации; механизми за координация, включително, когато е от приложимо, между националните, регионалните или местните административни равнища и по отношение на многосекторното сътрудничество; ii) капацитет: включително оценки на рисковете и капацитет за определяне на приоритетите за готовност при извънредни ситуации; надзор и ранно предупреждение, управление на информацията; мерки и механизми за осигуряване на непрекъснатост на дейността, насочени към осигуряване на непрекъснат достъп до диагностични услуги, инструменти и лекарствени продукти по време на извънредни ситуации, когато такива са на разположение; базови и безопасни, съобразени със свързаните с пола аспекти здравни и спешни услуги; обзор на въздействието на сериозните трансгранични заплахи за здравето върху предоставянето и непрекъснатостта на здравните услуги при други заболявания и състояния по време на извънредни ситуации, свързани с общественото здраве; комуникация във връзка с риска; научноизследователска и развойна дейност и оценки с цел информиране и ускоряване на готовността за действие при извънредни ситуации; и iii) ресурси: включително финансови ресурси за готовност за извънредни ситуации и финансиране за реакция при извънредни ситуации; основни доставки за здравни нужди; логистични механизми, включително за съхранение на медицински мерки за противодействие; специално предназначени, обучени и екипирани за извънредни ситуации човешки ресурси; в) изпълнение на националните планове за предотвратяване, готовност и реакция, включително, когато е приложимо, изпълнение на регионално и, ако е целесъобразно, местно равнище, обхващащо реакцията в случай на епидемии; антимикробна резистентност, вътреболнични инфекции, и другите сериозни трансгранични заплахи за здравето, посочени в член 2; г) когато е приложимо, консултации със съответните партньори относно оценката на риска и националните планове за предотвратяване, готовност и реакция; и д) действия, предприети за преодоляване на пропуските, установени при изпълнението на националните планове за предотвратяване, готовност и реакция. Докладът включва, когато е приложимо, трансгранични междурегионални и междусекторни елементи за предотвратяване, готовност и реакция, включващи съседни региони. Тези елементи включват механизми за координация на съответните елементи на плановете за предотвратяване, готовност и реакция на равнището на Съюза и на национално равнище, включително трансгранично обучение и споделяне на най-добри практики за здравния персонал и персонала в областта на общественото здраве, както и механизми за координация при медицинския трансфер на пациенти.

1. На всеки три години Комисията предоставя на КЗС информацията, получена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, в доклад, изготвен в сътрудничество с ECDC и други съответни агенции и органи на Съюза.

Докладът включва профили на държавите за мониторинг на напредъка и разработването на планове за действие, при отчитане на съответните национални обстоятелства, за преодоляване на установените пропуски на национално равнище. За тази цел Комисията може да отправя общи препоръки, като вземе предвид резултатите от оценката, извършена съгласно член 8. Въз основа на доклада Комисията своевременно започва обсъждане в рамките на КЗС относно напредъка и пропуските в готовността, като по този начин се осигурява възможност за непрекъснато внасяне на подобрения. На уебсайтовете на Комисията и на ECDC се публикува обзор на препоръките от доклада относно готовността и реакцията при сериозните трансгранични заплахи за здравето, посочени в член 2, параграф 1.

1. Комисията приема чрез актове за изпълнение образци, които да бъдат използвани от държавите членки при предоставянето на посочената в параграф 1 от настоящия член информация, за да се гарантира, че тя е съпоставима и е от значение за постигането на целите, набелязани в същия параграф, като при това се избягва дублиране на изискваната и предоставяната информация.

Образците се изготвят в сътрудничество с КЗС и, доколкото е възможно, съответстват на образците, използвани съгласно рамката за докладване на държавите — страни по МЗП. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

1. При получаване на класифицирана информация, предадена съгласно параграф 1, Комисията, ECDC и КЗС прилагат правилата за сигурност по отношение на защитата на класифицираната информация на Европейския съюз, предвидени в решения (ЕС, Евратом) 2015/443 (31) и (ЕС, Евратом) 2015/444 (32) на Комисията.

1. Всяка държава членка гарантира, че националните ѝ правила за сигурност се прилагат към всички физически лица, пребиваващи на нейна територия, и към всички юридически лица, установени на нейна територия, които обработват информацията, посочена в параграфи 1 и 2, когато тя е определена като класифицирана информация на Европейския съюз. Тези национални правила за сигурност трябва да осигуряват степен на защита на класифицираната информация която е най-малкото равностойна на степента, осигурявана с правилата за сигурност, установени в приложението към Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 и в Решение 2013/488/ЕС на Съвета (33).