Чл. 61

Член 61 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2021 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

Л. ПАВЛОВА

(1) ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 75.

(2) ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 84.

(3) Позиция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 май 2018 г.

(4) Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета (ОВ L 78, 20.3.2013 г., стр. 23).

(6) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

(7) Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(8) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(9) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22).

(10) Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(11) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(12) Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

(13) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(14) Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1).

(15) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(16) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(18) Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298).

(19) Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2309).

(20) Директива 68/193/ЕИО на Съвета от 9 април 1968 г. относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози (ОВ L 93, 17.4.1968 г., стр. 15).

(21) Директива 98/56/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно търговията с посадъчен материал на декоративни растения (ОВ L 226, 13.8.1998 г., стр. 16).

(22) Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1).

(23) Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 12).

(24) Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 33).

(25) Директива 2002/56/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията с посадъчен материал от картофи (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 60).

(26) Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 74).

(27) Директива 2008/72/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. относно търговията със зеленчуков размножителен и посадъчен материал, различен от семена (ОВ L 205, 1.8.2008 г., стр. 28).

(28) Директива 2008/90/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 г. относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове (ОВ L 267, 8.10.2008 г., стр. 8).

(29) Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1).

(30) Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(31) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(32) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(33) Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1).

(34) Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (ЕС) № 228/2013, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/ЕИО, 74/647/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО, 2000/29/ЕО, 2006/91/ЕО и 2007/33/ЕО на Съвета (ОВ L 317, 23.11.2016 г., стр. 4).

(35) Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53).

(36) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(37) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(38) Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета от 11 юни 2007 година относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове (ОВ L 168, 28.6.2007 г., стр. 1).

(39) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1).

(40) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(41) Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1).

(42) Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

(43) Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

(44) Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).

(45) Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (ОВ L 327, 11.12.2015 г., стр. 1).

(46) Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 7).

(47) Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 13, 17.1.2014 г., стр. 1).

(48) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(49) Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).

(50) Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24).

(51) Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).

(52) Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14).

(53) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(54) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(55) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДРУГИ ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1

— Дрожди, използвани за храна или фураж, — мате, сладка царевица, лозови листа, сърцевина от палмово дърво, хмелови леторасли и други подобни годни за консумация части от растения и продукти, произведени от тях, — морска сол и други видове сол, предназначени за храна и фураж, — пашкули от копринени буби, годни за свилоточене, — естествени клейове и смоли, — пчелен восък, — етерични масла, — коркови тапи от естествен корк, неагломерирани и без свързващи вещества, — памук, некардиран, нито пениран, — вълни, нещрайхгарни, нито камгарни, — сурови и необработени кожи; — традиционни билкови продукти на растителна основа.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОДРОБНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРАВИЛА, ПОСОЧЕНИ В ГЛАВА III

Част I: Правила относно растениевъдството

В допълнение към производствените правила, предвидени в членове 9—12, за биологичното растениевъдство се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1. Общи изисквания

1.1. Биологичните култури, с изключение на тези, които растат естествено във вода, се отглеждат в жива почва или в жива почва, смесена или наторена с материали и продукти, разрешени в биологичното производство, свързано с подпочвените пластове и основната скала. 1.2. Забранява се хидропонното производство, което представлява метод за отглеждане на растения, които при естествени условия не растат във вода, при който корените им растат само в разтвор от хранителни вещества или в инертна среда, към която е добавен разтвор от хранителни вещества. 1.3. Чрез дерогация от точка 1.1 се разрешават производството на кълнове чрез овлажняването на семена и получаването на салати тип цикория, включително чрез потапяне в чиста вода. 1.4. Чрез дерогация от точка 1.1 се допускат следните практики: а) отглеждането на растения за производството на украшения и на билки в саксии, които да се продават заедно със саксията на крайния потребител; б) отглеждането на посадъчен материал и на разсад в контейнери за последващо разсаждане. 1.5. Чрез дерогация от точка 1.1, отглеждането на култури в повдигнати лехи се разрешава единствено за площите, които са сертифицирани като биологични за тази практика преди 28 юни 2017 г. във Финландия, Швеция и Дания. Не се разрешава увеличението на тези площи. Настоящата дерогация изтича на 31 декември 2030 г.

До 31 декември 2025 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за използването на повдигнатите лехи в биологичното земеделие. Ако е необходимо, този доклад може да бъде придружен от законодателно предложение за използването на повдигнатите лехи в биологичното земеделие. 1.6. Използваните техники за растениевъдство предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което допринася за замърсяване на околната среда. 1.7. Преход към биологично производство 1.7.1. 1.7.2. 1.7.3. Този период може да бъде съкратен в следните два случая: а) третиране с неразрешен за използване в биологично производство продукт или вещество като част от задължителна мярка за контрол на вредители или плевели, в това число карантинни организми или инвазивни видове, наложена от компетентния орган на съответната държава членка; б) третиране с неразрешен за използване в биологично производство продукт или вещество като част от научни изследвания, одобрени от компетентния орган на съответната държава членка. 1.7.4. а) в края на преходния период процесът на разграждане на съответния продукт или вещество за растителна защита трябва да гарантира незначително ниво на остатъчни вещества в почвата, а ако се касае за многогодишна култура — в растението; б) реколтата, получена след третирането, не може да бъде пускана на пазара като биологични продукти или като продукти, произведени при преход към биологично производство. 1.7.4.1. 1.7.4.2. 1.7.5. а) Правилата за преход се прилагат за целия район на производствената единица, върху която се произвежда фураж за животните. б) Независимо от буква а) преходният период може да бъде намален на една година за пасищата и откритите пространства, използвани от нетревопасните видове. 1.8. Произход на растения, включително растителен репродуктивен материал 1.8.1. 1.8.2. 1.8.3. 1.8.4. Всички размножителни практики, с изключение на меристемните култури, се управляват от сертифицирана система за биологичното производство. 1.8.5. 1.8.5.1. Преди да поиска такава дерогация, операторът прави справка в базата данни, посочена в член 26, параграф 1 или системата, посочена в член 26, параграф 2, буква а), за да провери дали искането му е основателно. 1.8.5.2. 1.8.5.3. 1.8.5.4. 1.8.5.5. 1.9. Управление на почвата и торене 1.9.1. 1.9.2. а) с изключение на ливадите или площите с многогодишни фуражни култури, чрез използване на многогодишна ротация на културите, включваща задължително бобови култури като основни или покривни насаждения за ротация на културите и други култури, подходящи за зелено торене; б) при оранжерийни или многогодишни култури, различни от фуражните, чрез използване на краткосрочни култури, подходящи за зелено торене, и бобови култури, както и чрез използването на растително разнообразие; както и в) във всички случаи – чрез използване на оборски тор или органична материя, и двете за предпочитане компостирани, получени в резултат на биологично производство. 1.9.3. 1.9.4. 1.9.5. 1.9.6. 1.9.7. 1.9.8. 1.9.9. 1.10. Борба с вредители и плевели 1.10.1. — естествени неприятели; — избора на видовете, сортовете и хетерогенния материал; — сеитбооборот; — агротехнически методи, като например биофумигация, механични и физически методи, и — термични процеси, като соларизация, а при защитените култури — повърхностно пропарване на почвата (до максимум 10 cm дълбочина). 1.10.2. 1.10.3. 1.11. Продукти за почистване и дезинфекция За целта се използват само продуктите за почистване и дезинфекция в растениевъдството, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24. 1.12. Задължение за водене на документация Операторите водят документация за съответните парцели и количеството реколта. 1.13. Обработка на непреработени продукти Ако растения се подлагат на операции по обработка, различни от преработване, към такива операции се прилагат mutatis mutandis общите изисквания, посочени в част IV, точки 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 2.2.3.

1. Подробни правила за конкретни растения и растителни продукти

2.1. Правила за отглеждането на гъби За отглеждането на гъби могат да се използват субстрати, ако са съставени само от следните компоненти: а) оборски тор и животински екскременти: i) или от единици за биологично производство, или от единици в преход към биологично производство в тяхната втора година на преход; или ii) посочените в точка 1.9.3, само когато продуктът, посочен в подточка i), не е наличен, при условие че този оборски тор и тези животински екскременти не надвишават 25 % от теглото на всички компоненти на субстрата преди компостирането, като се изключи опаковъчният материал и евентуално добавената вода; б) продукти от земеделски произход, различни от посочените в буква а), от единици за биологично производство; в) торф, който не е третиран с химични продукти; г) дървен материал, който не е третиран с химични продукти след отсичането на дърветата; д) минерални продукти, посочени в точка 1.9.3, вода и почва. 2.2. Правила относно събирането на диворастящи растения Събирането на диворастящи растения и части от тях, които растат естествено в природни територии, гори и земеделски райони, се счита за биологично производство, при условие че: а) най-малко три години преди събирането тези райони не са били третирани с продукти или вещества, различни от разрешените за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24; б) събирането им не засяга устойчивостта на естественото местообитание, нито опазването на видовете в района на събиране.

Част II: Правила относно животновъдството

В допълнение към правилата за производство, предвидени в членове 9, 10, 11 и 14, за биологичното животновъдство се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1. Общи изисквания

1.1. С изключение на пчеларството, забранява се отглеждането на животни без използване на земя, когато земеделският стопанин, който възнамерява да отглежда животни по биологичен начин, не стопанисва земеделска земя и не е установил писмено споразумение за сътрудничество с друг земеделски стопанин относно използването на единици за биологично производство или на производствени единици в преход към биологично производство във връзка с въпросните селскостопански животни. 1.2. Преход към биологично производство 1.2.1. В случай на едновременно начало на прехода към биологично производство на производствената единица, в т.ч. пасбищата или земя, използвана за фураж за животните, и на животните, налични в тази производствена единица в началото на преходния период за производствената единица, посочен в част I, точка 1.7.1 и точка 1.7.5, буква б), животните и животинските продукти могат да се считат за биологични в края на преходния период за производствената единица, дори ако преходният период по точка 1.2.2 от настоящата част за съответния вид животно е по-дълъг от преходния период за производствената единица. Чрез дерогация от точка 1.4.3.1, по време на преходния период за производствената единица животните, налични в тази производствена единица от началото на преходния период, може да бъдат хранени с фуражи, произведени от производствената единица в преход към биологично производство през първата година на прехода, и/или с фуражи в съответствие с точка 1.4.3.1, и/или с биологични фуражи. Отглежданите по небиологичен начин животни могат да бъдат въведени в производствена единица в преход към биологично производство, след началото на преходния период в съответствие с точка 1.3.4. 1.2.2. Преходните периоди за съответните видове животни са следните: а) 12 месеца за едър рогат добитък и еднокопитни животни, използвани за производство на месо, и във всеки случай не по-малко от три четвърти от жизнения цикъл на животните; б) 6 месеца за овце, кози, свине и животни, използвани за добив на мляко; в) 10 седмици за домашни птици, използвани за производство на месо, с изключение на пекинските патици, ако са влезли в стопанството преди да навършат три дни; г) седем седмици за пекинските патици, ако са влезли в стопанството преди да навършат три дни; д) шест седмици за домашните птици, използвани за производство на яйца, ако са влезли в стопанството преди да навършат три дни; е) 12 месеца за пчелите. По време на преходния период восъкът се заменя с восък от биологичното пчеларство. Въпреки това може да се използва и небиологичен восък: i) ако на пазара не се предлага восък от биологичното пчеларство; ii) ако е доказано, че той не е замърсен с продукти или вещества, които не са разрешени за използване в биологично производство; и iii) ако е събран от восъчните запечатки; ж) три месеца за зайците; з) 12 месеца за животните от семейство еленови. 1.3. Произход на животните 1.3.1. Без да се засягат правилата за прехода към биологично производство, биологично отглежданите животни се раждат или излюпват и биват отглеждани в единици за биологично производство. 1.3.2. По отношение на развъждането на биологично отглежданите животни: а) при размножаването се използват естествени методи; допуска се и изкуствено осеменяване; б) размножаването не се индуцира или възпрепятства чрез третиране с хормони или други вещества с подобен ефект освен като форма на терапевтично ветеринарно лечение на отделно животно; в) не се използват други форми на изкуствено размножаване, като клониране и трансфер на ембриони; г) изборът на породи трябва да съответства на принципите на органично производство, да осигурява висок стандарт на хуманно отношение към животните и да допринася за предотвратяването на страдания и за избягването на необходимостта от осакатяване на животните. 1.3.3. При избора на породи или генетични линии операторите разглеждат възможността да дадат предимство на породите и генетичните линии с висока степен на генетично разнообразие, на способността на животните да се приспособяват към местните условия, тяхната размножителна стойност, продължителността на живота им, тяхната жизненост и устойчивостта им на заболявания или здравни проблеми, всичко това, без да се пречи на хуманното отношение към тях. Освен това породите или генетичните линии на животните се подбират така, че да се избягват определени заболявания или здравни проблеми, свързани с конкретни породи или генетични линии, които се използват често в интензивното производство, например стрес синдромът при свинете, който може да доведе до бледо-меко-воднисто месо, внезапна смърт, спонтанен аборт и трудни раждания, изискващи цезарово сечение. Предимство се дава на местни породи и генетични линии. За избора на породи и генетични линии в съответствие с първа алинея операторите използват информацията в системите, посочени в член 26, параграф 3. 1.3.4. Използване на отглеждани по небиологичен начин животни 1.3.4.1. Чрез дерогация от точка 1.3.1, за целите на развъждането животни, отгледани по небиологичен начин, могат да се въвеждат в единици за биологично производство, когато породата е застрашена от изчезване в животновъдството, както е посочено в член 28, параграф 10, буква б) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и актовете, приети въз основа на него. В такъв случай не е необходимо животните от тези породи да бъдат раждали. 1.3.4.2. Чрез дерогация от точка 1.3.1, при подновяването на пчелните семейства в биологичните пчелини 20 % годишно от пчелите майки и пчелните семейства могат да се подменят с пчели майки и пчелни семейства, отгледани по небиологичен начин, ако пчелите майки и пчелните семейства се поставят в кошери с пити или восъчни основи, произхождащи от единици за биологично производство. Във всеки случай годишно с небиологично пчелно семейство или небиологична пчела майка може да се замени едно пчелно семейство или една пчела майка. 1.3.4.3. Чрез дерогация от точка 1.3.1, при първоначалното създаване или подновяването или възстановяването на ято от домашни птици, когато качествените и количествените нужди на земеделските стопани не могат да бъдат удовлетворени, компетентният орган може да реши, че отгледани по небиологичен начин домашни птици могат да бъдат въведени в производствена единица за биологично отглеждане на птици, ако ярките за производство на яйца и птиците за производство на месо са на не повече от три дни. Получените от тях продукти могат да се считат за биологични единствено при условие че е спазен преходният период, посочен в точка 1.2. 1.3.4.4. Чрез дерогация от точка 1.3.1, когато данните, събирани съгласно системата, посочена в член 26, параграф 2, буква б), показват, че качествените или количествените нужди на земеделския стопанин във връзка с отглежданите по биологичен начин животни не са удовлетворени, компетентните органи могат да разрешат въвеждането в единица за биологично производство на отгледани по небиологичен начин животни, ако са спазени условията, предвидени в точки 1.3.4.4.1—1.3.4.4.4. Преди да поиска подобна дерогация, земеделският стопанин преглежда събраните данни в системата, както е посочено в член 26, параграф 2, буква б), за да се провери дали искането му е основателно. За оператори в трети държави контролните и надзорните органи, признати в съответствие с член 46, параграф 1, могат да разрешат въвеждането в единица за биологично производство на отгледани по небиологичен начин животни, ако на територията на държавата, в която се намира операторът, няма достатъчно качество или количество животни, отгледани по биологичен начин. 1.3.4.4.1. а) едрият рогат добитък, еднокопитните и животните от семейство еленови са на по-малко от шест месеца; б) овцете и козите са на по-малко от 60 дни; в) прасетата тежат под 35 kg; г) зайците са на по-малко от три месеца. 1.3.4.4.2. а) до максимум 10 % от възрастните еднокопитни животни или възрастните екземпляри едър рогат добитък и 20 % от възрастните свине, овце, кози, зайци или животни от семейство еленови могат да бъдат въведени за подновяване; б) за единици с по-малко от 10 екземпляра еднокопитни, животни от семейство еленови или едър рогат добитък, или зайци, или с по-малко от пет екземпляра свине, овце или кози, всяко такова подновяване се ограничава до максимум едно животно на година. 1.3.4.4.3. а) предприето е значително разширяване на стопанството; б) дадена порода e била заменена с друга; в) започнала е нова животновъдна специализация; 1.3.4.4.4. 1.3.4.4.5. 1.4. Хранене 1.4.1. Общи изисквания по отношение на храненето По отношение на храненето се прилагат следните правила: а) фуражите за животните се набавят основно от земеделското стопанство, където се отглеждат животните, или се набавят от единици за биологично производство или от такива в преход към биологично производство, принадлежащи на други стопанства в същия район; б) животните се хранят с биологични фуражи или с фуражи, произведени при преход към биологично производство, които отговарят на хранителните нужди на животните на различните етапи от тяхното развитие; не се разрешава използването на ограничено хранене в животновъдството освен ако не е оправдано по причини от ветеринарно естество; в) животните не се държат при условия или подлагането им на хранителни режими, които могат да предизвикат анемия; г) методите за угояване винаги съответстват на нормалните модели на хранене за всеки вид и на хуманното отношение към животните на всеки етап от процеса на отглеждане; забранява се насилственото хранене; д) с изключение на свинете, домашните птици и пчелите, животните имат постоянен достъп до пасища, когато условията позволяват, или имат постоянен достъп до груб фураж; е) не се използват растежни стимулатори и синтетични аминокиселини; ж) бозаещите животни се хранят за предпочитане с майчино мляко за минимален период, определен от Комисията съгласно член 14, параграф 3, буква а); през този период не се използват заместители на млякото, съдържащи химически синтезирани съставки или такива с растителен произход; з) фуражните суровини с произход от растения, водорасли, животни или дрожди са произведени по биологичен начин; и) небиологични фуражни суровини с произход от растения, водорасли, животни или дрожди, фуражни суровини с микробен или минерален произход, фуражни добавки и технологични спомагателни вещества могат да се използват само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24. 1.4.2. Паша 1.4.2.1. Паша на обработвана по биологичен начин земя Без да се засяга точка 1.4.2.2, животните, отглеждани по биологичен начин, пасат на обработвана по биологичен начин земя. Същевременно животните, отглеждани по небиологичен начин, могат да използват биологични пасища за ограничен период всяка година, при условие че са отглеждани по екологосъобразен начин върху земя, по отношение на която се предоставя подпомагане съгласно членове 23, 25, 28, 30, 31 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и те не се намират на обработваната по биологичен начин земя едновременно с животни, отглеждани по органичен начин. 1.4.2.2. Паша на обща мера и смяна на пасищата 1.4.2.2.1. а) общата мера в продължение на най-малко три години да не е третирана с продукти или вещества, които не са разрешени за използване в биологичното производство; б) всички животни, отглеждани по небиологичен начин, които ползват обща мера, да са отглеждани по екологосъобразен начин върху земя, по отношение на която се предоставя подпомагане съгласно членове 23, 25, 28, 30, 31 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; в) животинските продукти от животни, отглеждани по биологичен начин, произведени по времето, когато тези животни пасат на обща мера, не се считат за биологични продукти, докато не бъде доказано, че въпросните животни са били надлежно отделени от животните, отглеждани по небиологичен начин. 1.4.2.2.2. а) за максимум 35 дни, в т.ч. пътят за отиване и връщане; или б) до максимум 10 % от общата годишна фуражна дажба, изчислени като процент от сухото вещество на храните със земеделски произход. 1.4.3. Фураж, произведен при преход към биологично производство 1.4.3.1. За земеделските стопанства, които отглеждат животни по биологичен начин: а) средно до 25 % от фуражната смес на дажбите може да съдържа фураж, произведен при преход към биологично производство, считано от втората година на прехода. Този процент може да бъде увеличен до 100 %, когато този фураж, произведен при преход към биологично производство, произхожда от стопанството, където се отглеждат животните; както и б) до 20 % от общото средно количество на фуража, използван за храна на селскостопанските животни, може да произхожда от паша или коситба на постоянни пасища, парцели с многогодишни фуражни култури или протеинови култури, засети съгласно принципите на биологичното управление върху земи, намиращи се в първата година от своя преход, ако тези земи са част от самото земеделско стопанство. Когато за хранене се използват и двата вида фуражи, произведени при преход към биологично производство, посочени в букви а) и б), общият комбиниран процентен дял на тези два вида фуражи не надвишава процента, определен в буква а). 1.4.3.2. Стойностите, посочени в точка 1.4.3.1, се изчисляват всяка година като процент на сухото вещество във фуража с растителен произход. 1.5. Грижи за здравето 1.5.1. Профилактика на заболяванията 1.5.1.1. Профилактиката на заболяванията се извършва чрез селекция на породи и генетични линии, прилагане на управленски практики в животновъдството, осигуряване на висококачествен фураж, движение, подходяща гъстота на животните и подходящи помещения с добре поддържана хигиена. 1.5.1.2. Може да се използват имунологични ветеринарни лекарствени продукти. 1.5.1.3. Не се използват с цел профилактика синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици и болуси от синтезирани алопатични химически молекули. 1.5.1.4. Не се използват вещества, стимулиращи растежа или продуктивността (включително антибиотици, кокцидиостатици и други изкуствени помощни вещества, стимулиращи растежа) и хормони или сходни субстанции с цел контролиране на размножаването или за други цели (например индукция или синхронизиране на разгонването).

1.5.1.5. Когато животните се взимат от небиологични производствени единици, в зависимост от местните обстоятелства се прилагат специални мерки като скрининг тестове или периоди на карантина. 1.5.1.6. За целта се използват единствено тези продукти за почистване и дезинфекция на сградите и инсталациите за животните, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24. 1.5.1.7. Помещенията, оборите, оборудването и инструментите са добре почистени и дезинфекцирани, за да се предотврати появата на инфекции и натрупването на болестотворни организми. Изпражненията, урината и недоизяденият или разпръснат фураж се отстраняват толкова често, колкото е необходимо, за да се намалят миризмите и да се предотврати привличането на насекоми или гризачи. Родентицидите, които трябва да се използват само в капани, продукти и вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24, могат да бъдат използвани за унищожаването на насекоми и други вредители в сградите и другите инсталации, където се държат животни. 1.5.2. Ветеринарно лечение 1.5.2.1. Ако някое животно се разболее или получи нараняване, въпреки превантивните мерки за осигуряване на здравето на животните, то незабавно се подлага на лечение. 1.5.2.2. Заболяванията се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното. При необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти е неподходяща, може да се използват синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици, при спазване на строги условия и на отговорността на ветеринарния лекар. По-специално се определят ограничения по отношение на курсовете на лечение и карентните срокове. 1.5.2.3. Използването на фуражни суровини от минерален произход, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24, на хранителни добавки, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24 и на фитотерапевтични и хомеопатични продукти е за предпочитане пред ветеринарното лечение със синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти включително антибиотици, при условие че тяхното лечебно въздействие е ефикасно за вида на животното и за състоянието, за което е предназначено лечението. 1.5.2.4. С изключение на ваксините, обработките срещу паразити и задължителните схеми за ликвидиране, когато животно или група животни получат повече от три курса на лечение със синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици в рамките на 12 месеца, или повече от един курс на лечение, ако производственият им жизнен цикъл продължава по-малко от година, съответните животни или продуктите, получени от тях, не могат да бъдат продавани като биологични продукти и спрямо животните се прилагат преходните периоди, посочени в точка 1.2. 1.5.2.5. Карентният период между последното даване на дадено животно на синтезиран по химичен път алопатичен ветеринарен лекарствен продукт, включително антибиотик, при нормални условия на употреба и производството на произведени по биологичен метод храни от такова животно е двойно по-голям от карентния период, посочен в член 11 от Директива 2001/82/ЕО, и е най-малко 48 часа. 1.5.2.6. Разрешено е лечение, наложено въз основа на законодателството на Съюза, с оглед на опазването на човешкото здраве и здравето на животните. 1.6. Помещения за отглеждане и животновъдни практики 1.6.1. Изолацията, отопляването и вентилацията на сградата осигуряват поддържане на въздушната циркулация, нивото на праха, температурата, относителната влажност на въздуха и концентрацията на газовете в определени граници, с които се гарантира хуманното отношение към животните. Сградата позволява навлизането на обилно количество светлина и естествена вентилация. 1.6.2. Осигуряването на помещения за отглеждането на животните не е задължително в районите с подходящи климатични условия, които позволяват на животните да живеят на открито. В такъв случай, животните имат достъп до заслони или сенчести места, за да се предпазват от неблагоприятни атмосферни условия. 1.6.3. Гъстотата на животните в сградите е такава, че да осигурява удобството, доброто състояние и задоволяването на специфичните за вида на животните нужди и по-специално зависи от вида, породата и възрастта на животните. Вземат се предвид и поведенческите нужди на животните, които зависят, по-специално, от размера на групата и от пола на животните. С оптималната гъстота се цели да се осигури хуманно отношение към животните, като им се предоставя достатъчно място, където да могат да стоят нормално, да се движат, да им е лесно да лягат, да се обръщат, да се почистват, да заемат всички естествени пози и да правят всички естествени движения, като протягане и пляскане с крила. 1.6.4. Спазват се изискванията за минимални повърхности на закритите и откритите площи, както и техническите подробности, свързани с помещенията, установени и в актовете за изпълнение, посочени в член 14, параграф 3. 1.6.5. Откритите пространства могат да бъдат частично покрити. Помещенията тип веранда не се считат за открити пространства. 1.6.6. Общата гъстота на животните не превишава границата от 170 kg органичен азот на година и на хектар земеделска площ. 1.6.7. С цел определяне на подходящата гъстота на животните, посочена в точка 1.6.6, компетентният орган определя животинските единици, равностойни на пределната стойност, посочена в точка 1.6.6., като спазва стойностите, определени във всяко от специфичните изисквания според вида животновъдство. 1.6.8. Клетки, боксове и платформи за отглеждане на животни не се използват за никой животински вид. 1.6.9. Когато дадено животно бива лекувано индивидуално по ветеринарни съображения, то се държи на места с твърд под и му се осигурява слама или подходяща настилка за лягане. Животното трябва да може да се обръща лесно и да лежи удобно в цял ръст. 1.6.10. Биологични животни не могат да бъдат отглеждани в заграждения върху много мокри или блатисти почви. 1.7. Хуманно отношение към животните 1.7.1. Всички лица, участващи в отглеждането на животни, както и в транспортирането и клането на животни, притежават необходимите основни знания и умения по отношение на нуждите, свързани със здравето на животните и доброто отношение към тях, и са преминали подходящо обучение, както се изисква по-специално в Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета (1) и Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета (2), с цел да се гарантира надлежното прилагане на правилата, предвидени в настоящия регламент. 1.7.2. Животновъдните практики, включително гъстотата на животните и условията в помещенията, гарантират задоволяването на нуждите, свързани с развитието, физиологичните и етологичните потребности на животните. 1.7.3. Животните имат постоянен достъп до открити пространства, което да им позволява да се раздвижват, по възможност пасища, винаги когато метеорологичните и сезонните условия, както и състоянието на почвата го позволяват, освен когато не са наложени ограничения и задължения, свързани с опазването на човешкото здраве и здравето на животните въз основа на законодателството на Съюза. 1.7.4. Броят на животните се ограничава с оглед на свеждането до минимум на изтощаването на пасищата, отъпкването на почвата, ерозията и замърсяването, причинени от животните или от разнасянето на техния тор. 1.7.5. Забранява се връзване или изолиране на животните, освен по отношение на отделни животни за ограничен период и доколкото това е обосновано по причини от ветеринарно естество. Изолирането на животните може да се разреши единствено за ограничен период и единствено когато е застрашена безопасността на работниците или по съображения, свързани с хуманното отношение към животните. Компетентните органи могат да разрешат връзване на едрия рогат добитък в стопанства с най-много 50 животни (без младите екземпляри), ако не е възможно животните да бъдат държани на групи, отговарящи на поведенческите им изисквания, при условие че имат достъп до пасища през периода на паша и че най-малко два пъти седмично имат достъп до открити пространства, когато пашата не е възможна. 1.7.6. Продължителността на транспортирането на животните се свежда до минимум. 1.7.7. Страданията, болката и стресът се избягват и се свеждат до минимум през целия живот на животното, включително при умъртвяване. 1.7.8. Без да се засяга развитието в законодателството на Съюза относно хуманното отношение към животните, подрязването на опашката при овцете, подрязването на човката, когато се извършва в първите три дни от живота, отстраняването на рогата могат по изключение да бъдат разрешени единствено в отделни случаи, когато подобряват здравето, благосъстоянието или хигиената на животните или когато е застрашена безопасността на работниците. Отстраняването на роговите израстъци може да бъде разрешено единствено в отделни случаи, когато подобрява здравето, благосъстоянието или хигиената на животните или когато е застрашена безопасността на работниците. Компетентният орган разрешава такива операции само когато операторът надлежно е обосновал причините за тях и е уведомил въпросния компетентен орган и когато операцията се извършва от квалифициран персонал. 1.7.9. Страданието на животните се намалява до минимум чрез употребата на адекватна анестезия и/или аналгезия и посредством извършването на всяка операция само в най-подходящата възраст и от квалифициран персонал. 1.7.10. Физическата кастрация на животните с цел запазване на качеството на продуктите и съхранение на традиционните производствени практики се разрешава, но само при условията, посочени в точка 1.7.9. 1.7.11. Животните се товарят и разтоварват без използване на електрически или други причиняващи болка стимулатори за придвижването им със сила. Забранява се използването на алопатични успокоителни преди или по време на транспортиране. 1.8. Обработка на непреработени продукти Ако животните се подлагат на операции по обработка, различни от преработване, към тези операции се прилагат mutatis mutandis общите изисквания, посочени в част IV, точки 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 2.2.3. 1.9. Допълнителни общи правила 1.9.1. За едър рогат добитък, овце, кози и еднокопитни животни 1.9.1.1. Хранене По отношение на храненето се прилагат следните правила: а) Най-малко 60 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район. Този процент се увеличава на 70 % от 1 януари 2023 г.; б) животните имат достъп до пасище, за да пасат винаги когато условията позволяват това; в) независимо от буква а), мъжките екземпляри при едрия рогат добитък, които са по-възрастни от една година, имат достъп до пасище или до открито пространство; г) когато животните имат достъп до пасище по време на паша и когато организацията на отглеждането през зимата позволява свободното движение на животните, задължението да се осигури открито пространство през зимните месеци може да не се прилага; д) системите за отглеждане се основават на максималното използване на пашата от пасищата в зависимост от наличието на условия за паша през различните периоди от годината; е) най-малко 60 % от сухото вещество в дневните дажби се състои от груб фураж, пресен или изсушен фураж, или силаж. Този процент може да се намали до 50 % при животните в млекопроизводството за максимален период от три месеца в началния период на лактация. 1.9.1.2. Помещения за отглеждане и животновъдни практики По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила: а) Помещенията за животните имат гладки, но не хлъзгави подове; б) помещенията разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се предоставят достатъчно широки сухи постели, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всякакви минерални продукти, като тор или подобрители на почвата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24. в) независимо от член 3, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/119/ЕО на Съвета (3), разполагането на телета в индивидуални боксове е забранено след навършването на една седмица, освен на отделни животни за ограничен период и доколкото това е обосновано по причини от ветеринарно естество. г) когато телето се лекува индивидуално по ветеринарни съображения, то се държи на места с твърд под и му се осигурява постелка от слама. Телето трябва да може да се обръща лесно и да лежи удобно в цял ръст. 1.9.2. За животните от семейство еленови 1.9.2.1. Хранене По отношение на храненето се прилагат следните правила: а) Най-малко 60 % от фуража произхожда от самото стопанство или, ако когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район. Този процент се увеличава на 70 %, считано от 1 януари 2023 г. б) животните имат достъп до пасище, за да пасат винаги когато условията позволяват това; в) когато животните имат достъп до пасище по време на паша и когато организацията на отглеждането през зимата позволява на животните да се движат свободно, задължението да се осигури открито пространство през зимните месеци може да не се прилага; г) системите за отглеждане се основават на максималното използване на пашата от пасищата в зависимост от наличието на условия за паша през различните периоди от годината;

д) най-малко 60 % от сухата маса в дневните дажби се състои от груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж. Този процент може да се намали до 50 % при женските екземпляри от семейство еленови в млекопроизводството за максимален период от три месеца в началния период на лактация; е) осигурява се естествено пашуване в заграждение през вегетационния период. Не се допускат заграждения, в които не може да се осигури паша през вегетационния период; ж) фуражно хранене се разрешава единствено в случай на недостиг на паша поради лоши метеорологични условия; з) за животните, отглеждани в заграждение, се осигурява чиста и прясна вода. Ако не е наличен естествен воден източник, който е лесно достъпен за животните, се осигуряват места за водопой. 1.9.2.2. Помещения за отглеждане и животновъдни практики По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила: а) животните от семейство еленови разполагат с убежища, заслони и огради, които не вредят на животните; б) в загражденията за благороден елен животните трябва да имат възможност да се въргалят в кал, за да се осигури поддържане на кожата и регулиране на телесната температура; в) помещенията за отглеждане на животни са с гладки, но не хлъзгави подове; г) всички помещения разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се осигуряват достатъчно широки сухи площи за лягане, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба съгласно член 24 като тор или подобрител на почвата в биологичното производство; д) хранилките се разполагат на места, защитени от лошото време, и достъпни както за животните, така и за персонала, който се грижи за тях. Почвата, върху която са разположени местата за хранене, е консолидирана и хранилките са оборудвани с покрив; е) ако не може да бъде гарантиран постоянен достъп до храна, местата за хранене се проектират така, че всички животни да могат да се хранят едновременно. 1.9.3. За свинете 1.9.3.1. Хранене По отношение на храненето се прилагат следните правила: а) Най-малко 30 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район; б) към дневната дажба се добавя груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж; в) Ако земеделските стопани не могат да набавят протеинови фуражи изключително от биологичното производство и компетентният орган е потвърдил, че няма достатъчни количества биологични протеинови фуражи, може да се използват небиологични протеинови фуражи до 31 декември 2025 г., при условие че са изпълнени следните условия: i) не са налични в биологична форма; ii) произведени са или са приготвени без химични разтворители; iii) използването им е ограничено до хранене на прасенца до 35 kg с конкретни протеинови съставки; както и iv) максималният процент, разрешен за период от 12 месеца за тези животни, не надвишава 5 %. Изчислява се процентното съдържание на сухото вещество във фуража със земеделски произход. 1.9.3.2. Помещения за отглеждане и животновъдни практики По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила: а) помещенията за отглеждане са с гладки, но не хлъзгави подове; б) помещенията за отглеждане разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се осигуряват достатъчно широки сухи площи за лягане, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба съгласно член 24 като тор или подобрител на почвата в биологичното производство; в) задължително трябва да има постеля, съставена от слама или друг подходящ материал, която да е достатъчно голяма, за да могат всички свине в едно заграждение да лежат едновременно без никакви пространствени ограничения; г) женските екземпляри се държат на групи, освен в последните стадии на бременността и по време на периода на кърмене, когато женските трябва да могат да се движат свободно в своите заграждения и движението им бива ограничавано единствено за кратко време; д) Без да се засягат допълнителните изисквания за слама, няколко дни преди предвиденото раждане на женските екземпляри се осигурява достатъчно количество слама или друг подходящ естествен материал, за да могат да си направят гнездо; е) площите за раздвижване трябва да позволяват на свинете да отделят изпражнения и да ровят. С оглед на ровенето могат да бъдат използвани различни видове субстрати. 1.9.4. За домашните птици 1.9.4.1. Произход на животните С цел предотвратяване на употребата на интензивни методи на отглеждане домашните птици се отглеждат до достигане на минимална възраст или в противен случай произхождат от генетични линии за бавнорастящи домашни птици, приспособени за отглеждане на открито. Компетентният орган определя критериите за бавнорастящите генетични линии или съставя списък от тези линии и предоставя тази информация на операторите, другите държави членки и Комисията. Когато земеделският стопанин не използва бавнорастящи генетични линии домашни птици, минималната възраст за клане е както следва: а) 81 дни за пилетата; б) 150 дни за скопените петли; в) 49 дни за пекинските патици; г) 70 дни за женските мускусни патици; д) 84 дни за мъжките мускусни патици; е) 92 дни за зеленоглавите патици; ж) 94 дни за токачките; з) 140 дни за мъжките пуйки и за гъските, предназначени за печене; и и) 100 дни за женските пуйки. 1.9.4.2. Хранене По отношение на храненето се прилагат следните правила: а) Най-малко 30 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район; б) към дневната дажба се добавя груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж; в) Ако земеделските стопани не могат да набавят протеинови фуражи за видовете домашни птици изключително от биологичното производство и компетентният орган е потвърдил, че няма достатъчни количества биологични протеинови фуражи, може да се използват небиологични протеинови фуражи до 31 декември 2025 г., при условие че са изпълнени следните условия: i) не са налични в биологична форма; ii) произведени са или са приготвени без химични разтворители; iii) използването им се ограничава до храненето на младите екземпляри с конкретни протеинови съставки; както и iv) максималният процент, разрешен за период от 12 месеца за тези животни, не надвишава 5 %. Изчислява се процентното съдържание на сухото вещество във фуража със земеделски произход. 1.9.4.3. Хуманно отношение към животните Забранява се скубането на живи домашни птици. 1.9.4.4. Помещения за отглеждане и животновъдни практики По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила: а) поне една трета от подовата площ е плътна, т.е. не се състои от летви или решетки, и е покрита с постелъчен материал като слама, талаш, пясък или чимове; б) достатъчно голяма част от подовата площ, която се намира на разположение на кокошките в кокошарниците за кокошки носачки, е свободна за събиране на изпражненията; в) в сградите няма птици в периодите между отглеждането на всяка една партида птици. През тези периоди сградите и оборудването се почистват и дезинфекцират. Освен това, когато отглеждането на всяка партида птици приключи, откритите заградени площи се оставят празни за период, определен от държавите членки, за да се възстанови растителността. Тези изисквания не се прилагат за местата, където птиците не се отглеждат на партиди, не се гледат в открити заградени площи и могат да се движат свободно през целия ден; г) домашните птици имат достъп до открито пространство поне за една трета от своя живот. Кокошките носачки и домашните птици обаче имат достъп до открито пространство поне за една трета от своя живот, освен когато са наложени временни ограничения въз основа на законодателството на Съюза; д) през деня се предоставя непрекъснат достъп до открити пространства от толкова ранна възраст, колкото е практически възможно и когато физиологичните и физическите условия позволяват това, освен когато са наложени временни ограничения въз основа на законодателството на Съюза; е) чрез дерогация от точка 1.6.5, при птици за разплод и ярки под 18 седмици, когато условията, посочени в точка 1.7.3 по отношение на наложените въз основа на законодателството на Съюза ограничения и задължения, свързани с опазването на човешкото здраве и здравето на животните, са изпълнени и не допускат достъпа на птици за разплод и ярки под 18 седмици до открити пространства, помещенията тип веранда се считат за открити пространства и в такъв случай са снабдени с телена ограда, която да не допуска вътре други птици; ж) откритите пространства за домашните птици осигуряват на птиците лесен достъп до достатъчен брой поилки; з) откритите пространства за домашни птици са покрити основно с растителност; и) при условия, когато фуражът от прилежащата зона е ограничен, например поради дълго задържала се снежна покривка или поради засушаване, в хранителния режим на домашните птици се включва допълнително хранене с груб фураж; й) когато домашните птици са държани в затворени помещения поради ограничения или задължения, наложени въз основа на законодателството на Съюза, птиците имат постоянен достъп до достатъчно количество груб фураж и до материал, подходящ за задоволяване на етологичните им нужди; к) водните птици имат достъп до поток или до изкуствено езеро, естествено езеро или басейн, когато климатичните и хигиенните условия позволяват това, с цел да бъдат задоволени специфичните за вида им нужди и да бъдат спазени изискванията за хуманно отношение към животните; когато климатичните условия не позволяват такъв достъп, птиците имат такъв достъп до вода, който им дава възможност да потапят глави, за да почистват оперението си; л) естествената светлина може да бъде допълнена с изкуствено осветление, за да се осигурява светлина максимум 16 часа дневно с постоянен период за нощна почивка от поне осем часа без изкуствена светлина; м) общата използваема площ от птичарниците, която служи за угояване на домашни птици във всяка производствена единица, не надвишава 1 600 m2; н) В едно отделение на птичарника не могат да се държат повече от 3 000 кокошки носачки. 1.9.5. За зайците 1.9.5.1. Хранене По отношение на храненето се прилагат следните правила: а) най-малко 70 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район; б) зайците имат достъп до пасище, за да пасат винаги когато условията го позволяват; в) системите за отглеждане се основават на максималното използване на пашата от пасищата в зависимост от наличието на условия за паша през различните периоди от годината; г) когато тревата не е достатъчна, се осигурява храна, богата на влакна, като слама или сено. Фуражът съставлява най-малко 60 % от хранителния режим; 1.9.5.2. Помещения за отглеждане и животновъдни практики По отношение на съоръженията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила: а) помещенията разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се предоставят достатъчно широки сухи постели, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба съгласно член 24 като тор или подобрител на почвата в биологичното производство; б) зайците се държат на групи; в) в зайчарниците се използват издръжливи породи, приспособени към външните условия; г) зайците имат достъп до: i) покрит заслон, включително тъмни убежища; ii) открито място с растителност, за предпочитане пасище; iii) издигната платформа, върху която могат да седят, отвън или вътре; iv) материал за котила за всички кърмещи женски. 1.9.6. За пчелите 1.9.6.1. Произход на животните В пчеларството предпочитание се отдава на европейските разновидности на Apis mellifera и техните местни ековидове. 1.9.6.2. Хранене По отношение на храненето се прилагат следните правила: а) в края на производствения сезон на пчелните семейства се оставят достатъчни запаси от мед и полен за пчелите, за да преживеят зимата; б) пчелните семейства могат да се подхранват само в случаите, когато оцеляването на пчелното семейство е застрашено поради климатични условия. В такива случай, пчелните семейства се подхранват с биологичен мед, биологични захарни сиропи или биологична захар. 1.9.6.3. Грижи за здравето По отношение на грижите за здравето се прилагат следните правила: а) за целите на защита на рамките, кошерите и питите, особено за защита от вредители, се разрешават само родентициди, които да се използват в капани, и подходящи продукти и вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24; б) за дезинфекция на пчелини се разрешава физическата обработка, като например излагането на водна пара или пряк пламък;

в) практиката на унищожаване на мъжкото потомство се разрешава само ако се налага да бъде спряно нашествието на Varroa destructor; г) ако въпреки всички превантивни мерки пчелните семейства се разболеят или бъдат нападнати от паразити, те незабавно се подлагат на лечение и при необходимост могат да се разположат в изолаторни пчелини; д) в случаите на нашествия на Varroa destructor могат да се използват мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина и оксалова киселина, както и ментол, тимол, евкалиптол или камфор; е) ако бъде приложено лечение със синтезирани по химически път алопатични продукти, включително антибиотици, различни от продуктите и веществата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24, по време на това лечение, подложените на лечение пчелни семейства се преместват в изолаторни пчелини, а целият восък се заменя с восък, произхождащ от биологичното пчеларство. Впоследствие за тези пчелни семейства се прилага 12-месечният преходен период, определен в точка 1.2.2. 1.9.6.4. Хуманно отношение към животните По отношение на пчеларството се прилагат следните допълнителни общи правила: а) забранява се унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на пчелни продукти; б) забранява се осакатяването, като например рязане на крилата на пчелите майки. 1.9.6.5. Помещения за отглеждане и животновъдни практики По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила: а) пчелините се разполагат в райони, съдържащи източници на нектар и полен, състоящи се предимно от биологично отглеждани култури или по целесъобразност – от естествена растителност или гори или култури, управлявани по небиологичен начин, обработвани единствено чрез методи със слабо екологично въздействие; б) пчелините се разполагат на достатъчно разстояние от източници, които могат да причинят замърсяване на пчелните продукти или увреждане на здравето на пчелите; в) пчелините се разполагат така, че в радиус от 3 km от площадката на пчелина източниците на нектар и полен да се състоят предимно от биологично отглеждани култури или естествена растителност или култури, обработвани чрез методи със слабо екологично въздействие, равностойни на тези, предвидени в членове 28 и 30 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, които не могат да окажат влияние върху квалифицирането на пчеларската продукция като произведена по биологичен начин. Това изискване не се прилага, ако няма цъфтящи растения, или когато пчелните семейства са в латентно състояние; г) кошерите и материалите, използвани в пчеларството, са основно от естествени материали, които не крият риск от замърсяване на околната среда или на пчеларските продукти; д) пчелният восък за поставяне на нови основи произхожда от единици за биологично производство; е) в кошерите могат да бъдат използвани само естествени продукти като прополис, восък и растителни масла; ж) не се използват синтетични химически средства против насекоми по време на извличането на меда; з) не се използват пити с пчелно пило за извличането на пчелен мед; и) пчеларството не се счита за биологично, когато се практикува в региони или области, определени от държавите членки като региони или области, в които не е възможно практикуването на биологично пчеларство.

Част III: Правила за производство на водорасли и аквакултурни животни

1. Общи изисквания

1.1. Дейностите се разполагат на места, които не се замърсяват от неразрешени за употреба в биологичното производство продукти или вещества или от замърсители, които биха изложили на риск биологичния характер на продуктите. 1.2. Производствените единици за биологично и небиологично производство се отделят по подходящ начин и в съответствие с минималните отстояния, определени от държавите членки, когато е приложимо. Мерките за отделяне се основават на естественото местоположение, отделните водоразпределителни системи, отстоянията, височината на прилива и разполагането на единицата за биологично производство по течението или срещу течението. Производството на водорасли и аквакултури не се счита за биологично, когато се практикува на места или в райони, посочени от органите на държава членка като места или райони, които са неподходящи за такива дейности. 1.3. За всички нови оператори, кандидатстващи за биологично производство и произвеждащи повече от 20 тона продукти от аквакултури годишно, се изисква съответстваща на производствената единица оценка на въздействието върху околната среда с цел установяване на условията на производствената единица и на нейната непосредствена заобикаляща среда, както и на вероятните последици от нейната експлоатация. Операторът предоставя оценката на въздействието върху околната среда на надзорния или контролния орган. Съдържанието на оценката за въздействието върху околната среда е въз основа на приложение IV към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4). Ако производствената единица вече е била обект на еквивалентна оценка, оценката може да се използва за тази цел. 1.4. Не се разрешава унищожаването на мангрови дървета. 1.5. Операторът предоставя план за устойчиво управление, съответстващ на производствената единица за събиране на аквакултури и водорасли. 1.6. Планът се актуализира всяка година и в него подробно се описват ефектите от дейността върху околната среда и екологичният мониторинг, който трябва да се предприеме, и се изброяват мерки, които да се предприемат, за да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху заобикалящата водна или земна среда, включително, когато е приложимо, освобождаването на хранителни вещества в околната среда за един производствен цикъл или за една година. В плана се отбелязват прегледите и ремонтът на техническото оборудване. 1.7. Защитните и превантивните мерки, предприети срещу хищници в съответствие с Директива 92/43/ЕИО и с националните правила, се отбелязват в плана за устойчиво управление. 1.8. Когато е приложимо, при съставянето на плана за управление се осъществява координация със съседните оператори. 1.9. Операторите на стопанства за аквакултури и водорасли съставят като част от плана за устойчиво управление график за намаляване на отпадъците, който се спазва от момента на започване на дейностите. Когато е възможно, използването на остатъчна топлина се ограничава до енергия от възобновяеми източници. 1.10. Обработка на непреработени продукти Ако водорасли и аквакултурни животни се подлагат на операции по обработка, различни от преработване, към тези операции се прилагат mutatis mutandis общите изисквания, посочени в част IV, точки 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 2.2.3.

1. Изисквания за водораслите

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 10, 11 и 15 и, когато е приложимо, в раздел 1 от настоящата част правилата, предвидени в настоящия раздел, се прилагат за биологичното събиране и производство на водорасли. Тези правила се прилагат mutatis mutandis към производството на фитопланктон. 2.1. Преход към биологично производство 2.1.1. Преходният период за производствената единица за събиране на водорасли е шест месеца. 2.1.2. Преходният период за производствената единица за отглеждане на водорасли е шест месеца или един пълен производствен цикъл, което от двете е с по-голяма продължителност. 2.2. Правила за производството на водорасли 2.2.1. Събирането на диви водорасли и части от тях се счита за биологично производство, при условие че: а) районите на отглеждане са подходящи от здравословна гледна точка и са в отлично екологично състояние съгласно определението в Директива 2000/60/ЕО или са с качество, равностойно на: — производствените райони от клас А и Б в Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5) до 13 декември 2019 г., или — съответните класификационни райони, посочени в актовете за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с член 18, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/625, считано от 14 декември 2019 г.; б) събирането им не засяга съществено устойчивостта на естествената екосистема, нито опазването на вида в района на събиране; 2.2.2. За да се счита за биологично, отглеждането на водорасли се осъществява в районите, чиито екологични и здравни показатели са поне равностойни на посочените в точка 2.2.1, буква а). Освен това се прилагат и следните производствени правила: а) на всички етапи на производство — от събирането на ювенилни водорасли до събирането на реколтата — се прилагат устойчиви практики; б) за да се гарантира поддържането на богат генетичен фонд, редовно се извършва събиране на диворастящи ювенилни водорасли с цел поддържане и увеличаване на разнообразието на наличния запас от култури, отглеждани на закрито; в) не се използват торове, освен в закрити съоръжения и само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24. 2.3. Отглеждане на водорасли 2.3.1. При отглеждането на водорасли в морето се използват само хранителни вещества, естествено срещащи се в заобикалящата среда или произхождащи от биологичното производство на аквакултурни животни, за предпочитане разположено наблизо като част от система за поликултурно отглеждане. 2.3.2. При разположените на сушата съоръжения, където се използват външни източници на хранителни вещества, равнището на хранителните вещества в отпадните води е проверимо същото или по-ниско от това в постъпващата вода. Могат да се използват само хранителни вещества от растителен или минерален произход, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24. 2.3.3. Посадката или интензивността на експлоатация се документират и чрез тях се поддържа екологичната цялост на водната среда, като се гарантира, че не се надвишава максималното количество водорасли, което околната среда може да поеме без отрицателни последствия. 2.3.4. Използваните за отглеждане на водорасли въжета и друго оборудване се използват повторно или се рециклират, когато е възможно. 2.4. Устойчиво събиране на диворастящи водорасли 2.4.1. В самото начало на събирането на водорасли се прави еднократна оценка на биомасата. 2.4.2. В производствената единица или в стопанството се води документална отчетност, която дава възможност на оператора да установи, а на контролния или надзорния орган – да провери, че събиращите водорасли лица са доставили само диворастящи водорасли, събрани в съответствие с настоящия регламент. 2.4.3. Събирането на реколтата се извършва по такъв начин, че събраните количества да не оказват значително въздействие върху състоянието на околната водна среда. Вземат се мерки за осигуряване на възстановяването на водораслите и за предотвратяване на прилова, като например техника на събиране на реколтата, минимални размери, възрастови групи, репродуктивни цикли или размери на оставащите водорасли. 2.4.4. Ако водораслите се събират от съвместно използван или общ район на събиране, се изисква наличието на документация, издадена от съответния компетентен орган, определен от дадената държава членка, и доказваща, че цялата реколта отговаря на изискванията на настоящия регламент.

1. Изисквания за аквакултурните животни

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 10, 11, 15 и когато е приложимо в раздел 1 от настоящата част, правилата, предвидени в настоящия раздел, се прилагат за биологичното производство на видовете риби, ракообразни, бодлокожи и мекотели. Тези правила също се прилагат mutatis mutandis за производството на зоопланктона, микроскопичните ракообразни, ротаториите, червеите и останалите водни животни, използвани като фураж. 3.1. Общи изисквания 3.1.1. Преход към биологично производство Следните преходни периоди за производствени единици за аквакултури се прилагат за следните видове съоръжения за аквакултури, включително съществуващите аквакултурни животни: а) за съоръжения, които не могат да бъдат източени, почистени или дезинфекцирани, преходният период е 24 месеца; б) за съоръжения, които са източени или са преминали период на некултивиране, преходният период е 12 месеца; в) за съоръжения, които са източени, почистени или дезинфекцирани, преходният период е шест месеца; г) за съоръженията в открити води, включително съоръженията за отглеждане на двучерупчести мекотели, преходният период е три месеца. 3.1.2. Произход на аквакултурните животни 3.1.2.1. По отношение на произхода на аквакултурните животни се прилагат следните правила: а) биологичното производство на аквакултури се извършва чрез отглеждане на зарибителен материал с произход от биологични разплодници и от единици за биологично производство; б) използват се местно отглеждани видове и при развъждането се цели да се получат генетични линии, които са по-добре приспособени към условията на отглеждане, като се гарантира доброто здраве на животните, хуманно отношение към тях и добро усвояване на хранителните ресурси. На компетентния орган или по целесъобразност на контролния и на надзорния орган се предоставят писмени доказателства за произхода на животните и за тяхното лечение; в) избират се видове, които са издръжливи и могат да се отглеждат, без да се причиняват значителни вреди на дивите популации; г) за целите на развъждането уловени диви животни или отгледани по небиологичен начин аквакултурни животни могат да бъдат въведени в стопанството само в надлежно обосновани случаи, при липса на биологични породи или когато нов генетичен материал за развъдни цели е въведен в производствената единица, след като е получено разрешение от компетентния орган, с оглед на подобряването на пригодността на генетичния материал. Такива животни се отглеждат съгласно принципите на биологичното производство в продължение на най-малко три месеца преди да бъдат използвани за развъдни цели. За животните, включени в червения списък на IUCN на застрашените видове, разрешение за използване на уловени диви екземпляри може да се предоставя единствено в рамките на програми за опазване, признати от съответния публичен орган, отговарящ за действията за опазване. д) събирането на диви ювенилни екземпляри от аквакултури с цел угояване се ограничава до следните специални случаи: i) естествено навлизане на личинки и ювенилни екземпляри от риба или ракообразни при пълненето на басейни, садкови системи и заграждения; ii) зарибяване с диви ювенилни екземпляри или ларви на ракообразни от видове, които не са в червения списък на IUCN на застрашените видове, при екстензивно отглеждане на аквакултури във влажните зони, като например басейни с бракична вода, приливно-отливни зони и крайбрежни лагуни, при условие че: — зарибяването е в съответствие с мерките за управление, одобрени от съответните органи, за да се гарантира устойчивата експлоатация на съответните видове, и — животните се хранят само с естествена храна, намираща се в заобикалящата среда; Чрез дерогация от буква а) държавите членки могат да разрешават въвеждането в единица за биологично производство с цел развъждане на максимум 50 % небиологични ювенилни екземпляри от видове, които не са били отглеждани като биологични в Съюза към 1 януари 2021 г., ако поне последните две трети от производствения цикъл са били управлявани съгласно принципите на биологичното производство. Тази дерогация може да бъде предоставяна за максимален срок от две години и не може да се подновява. За аквакултурнитe стопанства, разположени извън Съюза, такава дерогация може да се предостави само от контролните или надзорните органи, признати в съответствие с член 46, параграф 1 за видове, които не са били отглеждани като биологични нито на територията на държавата, в която се намира стопанството, нито в Съюза. Тази дерогация може да бъде предоставяна за максимален срок от две години и не може да се подновява. 3.1.2.2. По отношение на развъждането се прилагат следните правила: а) не се използват хормони и производни на хормони; б) не се прилага изкуствено индуциране на полиплоидност, изкуствена хибридизация, клониране и получаване на еднополови генетични линии, освен чрез ръчно сортиране; в) избират се подходящите генетични линии; 3.1.3. Хранене 3.1.3.1. По отношение на фуражите за риби, ракообразни и бодлокожи се прилагат следните правила: а) животните се хранят с фуражи, които удовлетворяват хранителните им нужди по време на различните етапи от тяхното развитие; б) режимите на хранене се съставят при спазване на следните приоритети: i) здравеопазване и хуманно отношение към животните; ii) високо качество на продуктите, включително от гледна точка на хранителния състав на продукта, който трябва да осигурява високо качество на крайния продукт за консумация; iii) слабо екологично въздействие; в) растителният елемент във фуражите е биологичен, а фуражният елемент, получен от водни организми, произхожда от биологични аквакултури или от рибарска дейност, сертифицирана като устойчива по схема, призната от компетентния орган в съответствие с принципите, установени в Регламент (ЕС) № 1380/2013; г) небиологични фуражни суровини с произход от растения, животни, водорасли или дрожди, фуражни суровини с минерален или микробен произход, фуражни добавки и технологични спомагателни вещества се използват само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно настоящия регламент; д) не се използват растежни стимулатори и синтетични аминокиселини. 3.1.3.2. По отношение на двучерупчестите мекотели и други видове, които не се хранят от човека, а се хранят с естествен планктон, се прилагат следните правила: а) тези животни, хранещи се чрез филтриране на водата, задоволяват всичките си хранителни нужди от природата, освен ювенилните екземпляри, отглеждани в люпилни и развъдници; б) районите на отглеждане са подходящи от здравословна гледна точка и са в добро екологично състояние съгласно определеното в Директива 2000/60/ЕО или в добро състояние на околната среда съгласно определението в Директива 2008/56/ЕО, или са с качество, равностойно на: — производствените райони от клас А в Регламент (ЕО) № 854/2004 до 13 декември 2019 г., или — съответните класификационни райони, посочени в актовете за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с член 18, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/625, считано от 14 декември 2019 г.

3.1.3.3. Специални правила относно фуражите за хищни аквакултурни животни При храненето на хищните аквакултурни животни се спазват следните приоритети относно източниците на фураж: а) биологични фуражи с аквакултурен произход; б) рибено брашно и рибено масло от остатъци от биологична аквакултура с произход от риба, ракообразни или мекотели; в) рибено брашно и рибено масло и фуражни суровини с рибен произход, получени от остатъци от рибa, ракообразни или мекотели за консумация от човека, вече уловени от устойчиво експлоатирани рибни ресурси; г) рибено брашно и рибено масло и фуражни суровини с рибен произход, получени от цели риби, ракообразни или мекотели, които са уловени от устойчиво експлоатирани рибни ресурси и не се използват за консумация от човека; д) биологични фуражни суровини с растителен или животински произход; като цяло растителният материал не надвишава 60 % от общия състав. 3.1.3.4. Специални правила относно фуражите за някои аквакултурни животни Във фазата на угояване рибите във вътрешни води, белите скариди и сладководните скариди и тропическите сладководни риби се хранят, както следва: а) хранят се с естествен фураж, намиращ се във водоемите и езерата; б) при липса на достатъчни количества естествен фураж, посочен в буква а), могат да се използват биологичен фураж от растителен произход, за предпочитане отгледан в самото стопанство, или водорасли. Операторите съхраняват писмени доказателства за необходимостта от използване на допълнителен фураж; в) когато естественият фураж се допълва в съответствие с буква б): i) фуражната дажба на скаридите и сладководните скариди (Macrobrachium spp.) може да включва най-много 25 % рибено брашно и 10 % рибено масло, получени в рамките на устойчив риболов; ii) фуражната дажба на сиамския пангасий (Pangasius spp.) може да включва най-много 10 % рибено брашно или рибено масло, получени рамките на устойчив риболов. 3.1.4. Грижи за здравето 3.1.4.1. Профилактика на заболяванията По отношение на профилактиката на заболяванията се прилагат следните правила: а) профилактиката на заболяванията се извършва чрез отглеждане на животните в оптимални условия чрез подходящо разположение, като се вземат предвид, наред с другото, изискванията на видовете по отношение на доброто качество, приток и обмен на водата, оптималното проектиране на стопанствата, прилагането на добри животновъдни и управленски практики, включително редовно почистване и дезинфекциране на помещенията, висококачествени фуражи, подходяща гъстота на животните и селекция на породи и генетични линии; б) може да се използват имунологични ветеринарномедицински препарати; в) в план за управление на здравето на животните се описват подробно практиките за биосигурност и профилактика на заболяванията, включително писмено споразумение за ветеринарномедицински консултации, съответстващи на производствената единица, с квалифицирани служби по здравето на аквакултурни животни, които служби посещават стопанството не по-малко от веднъж годишно или, при двучерупчестите, не по-малко от веднъж на две години; г) контейнерите, оборудването и съдовете щателно се почистват и дезинфекцират; д) причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват само с физически средства или ръчно и когато е уместно, се връщат в морето на разстояние от стопанството; е) за почистване и дезинфекциране на оборудването и съоръженията могат да бъдат използвани само вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24; ж) по отношение на некултивирането се прилагат следните правила: i) компетентният орган или по целесъобразност контролният или надзорният орган определя дали некултивирането е необходимо, както и определя подходящата продължителност, която се прилага и документира след всеки производствен цикъл в садковите системи в открити води в морето; ii) то не е задължително при отглеждането на двучерупчести мекотели; iii) през периода на некултивиране клетката или другата конструкция, използвана за производство на аквакултурни животни, се изпразва, дезинфекцира и оставя празна преди повторното ѝ използване; з) когато е приложимо, недоизяденият рибен фураж, изпражненията и мъртвите животни се отстраняват незабавно, за да се избегне рискът от значителни екологични щети по отношение на качеството на водата, да се намали рискът от заболявания и да се предотврати появата на насекоми или гризачи; и) ултравиолетова светлина и озон могат да се използват само в люпилни и развъдници; й) за биологична борба с ектопаразитите се предпочита използването на риби чистачи и на прясна вода, морска вода и разтвори на натриев хлорид. 3.1.4.2. Ветеринарно лечение По отношение на ветеринарното лечение се прилагат следните правила: а) заболяванията се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти е неподходяща, може да се използват синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици, при спазване на строги условия и на отговорността на ветеринарен лекар. Когато е подходящо, се определят ограничения по отношение на курсовете на лечение и карентните срокове; б) разрешено е лечението с оглед опазване на човешкото здраве и здравето на животните, наложено въз основа на законодателството на Съюза; в) когато въпреки профилактичните мерки за осигуряване на доброто здравно състояние на животните, посочени в точка 3.1.4.1 възникне здравен проблем, може да се прилага ветеринарно лечение за предпочитане в следния ред: i) вещества от растения, животни или минерали в хомеопатичен разтвор; ii) растения и екстракти от тях без упойващ ефект; и iii) вещества, като олигоелементи, метали, естествени имуностимулатори или разрешени пробиотици; г) прилагането на алопатично лечение се ограничава до два курса на лечение годишно, с изключение на ваксинациите и задължителните схеми за ликвидиране. При все това при производствен цикъл, по-кратък от една година, се прилага ограничение на алопатичното лечение до един курс. При надвишаване на посочените ограничения на алопатичното лечение съответните аквакултурни животни не могат да бъдат продавани като биологични продукти; д) използването на обработки срещу паразити, с изключение на задължителните контролни схеми, прилагани от държавите членки, се ограничава до два пъти годишно или до един път годишно, когато производственият цикъл е по-кратък от 18 месеца; е) карентният срок при алопатичното ветеринарно лечение и обработките срещу паразити съгласно буква г), включително обработките в рамките на задължителните схеми за контрол и ликвидиране, е двойно по-дълъг от карентния срок, посочен в член 11 от Директива 2001/82/ЕО или, когато такъв срок не е посочен – 48 часа; ж) всяка употреба на ветеринарни лекарствени продукти се декларира пред компетентния орган или по целесъобразност, контролния или надзорния орган, преди животните да се продават като биологично произведени. Третираните животни трябва да могат да бъдат точно идентифицирани.

3.1.5. Условия в помещенията за отглеждане и животновъдни практики 3.1.5.1. Затвореният тип рециркулационни съоръжения за отглеждане на аквакултурни животни са забранени, освен в люпилни и развъдници или съоръженията за производството на видове, предназначени за фураж на отглеждани по биологичен начин животни. 3.1.5.2. Изкуственото загряване или охлаждане на водата е разрешено само в люпилни и развъдници. На всички етапи от производството може да се използва природна вода от сондажи за загряване или охлаждане на водата. 3.1.5.3. Окръжаващата среда при отглеждането на аквакултурните животни се проектира по такъв начин, че аквакултурните животни, в съответствие със специфичните за съответния вид нужди: а) разполагат с достатъчно пространство за осигуряване на доброто им състояние и да имат съответната гъстота на животните, установена в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3; б) се отглеждат във вода с добро качество, която — наред с останалото — е с подходящ дебит и подходяща скорост на обмен на водата, с достатъчно съдържание на кислород и с поддържане на ниско равнище на метаболитите; в) се отглеждат при температурен и светлинен режим, отговарящ на изискванията на вида и съобразен с географското местоположение. При разглеждане на влиянието на гъстотата на отглеждане върху доброто състояние на произвежданата риба се наблюдават и отчитат състоянието на рибата (като повреди по перките, други наранявания, темп на растеж, изразено поведение и общо здравословно състояние) и качеството на водата. При сладководните риби материалът на дъното е възможно най-близък до естествените условия. При шарана и подобните му видове: — дъното е естествено; — наторяването с органични и минерални торове във водоемите и езерата се извършва само с торове и подобрители на почвата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24 при максимална доза от 20 kg азот/ha; — забранява се обработката, включваща синтетични химични вещества за борба с хидрофитите и растителната покривка в производствените води. 3.1.5.4. Видът и конструкцията на водните садкови системи осигуряват скорост на потока и физикохимични показатели, които позволяват да се запази здравето и доброто състояние на животните и задоволяват поведенческите им нужди. Специфичните характеристики за производствените и садковите системи за видовете или групите видове, установени в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3, се спазват. 3.1.5.5. Разположените на сушата единици за отглеждане на животни отговарят на следните условия: а) проточните системи да позволяват следене и регулиране на скоростта на потока и качеството на входящата и изходящата вода; б) върху най-малко 10 % от периметърната („границата суша-вода“) площ да има естествена растителност. 3.1.5.6. Разположените в морето садкови системи отговарят на следните условия: а) разполагат се на места, където водният поток, дълбочината и скоростта на обмен на водните маси са достатъчни за намаляване до минимум на въздействието върху морското дъно и върху околните водни маси; б) трябва да имат подходящи клетки, чийто вид, конструкция и поддържане са съобразени с работната среда. 3.1.5.7. Садковите системи се проектират, разполагат и експлоатират по такъв начин, че да се сведе до минимум рискът от инциденти, свързани с изпускане на животни. 3.1.5.8. В случай на изпускане на риба или ракообразни се вземат подходящи мерки за намаляване на въздействието върху местната екосистема, включително повторно улавяне, когато е уместно. Съхранява се документация. 3.1.5.9. При производството на аквакултурни животни в рибовъдни басейни, резервоари или канали стопанствата се оборудват с легла от естествени филтри, утаителни басейни, биологични или механични филтри за събиране на отпадните хранителни вещества, или се използват водорасли или животни (двучерупчести), които допринасят за подобряване на качеството на отпадната вода. Когато е уместно, се извършва редовен мониторинг на отпадните води. 3.1.6. Хуманно отношение към животните 3.1.6.1. Персоналът, който се грижи за аквакултурните животни, трябва да притежава необходимите основни знания и умения за задоволяване на потребностите, свързани със здравето и благосъстоянието на животните. 3.1.6.2. Манипулациите с аквакултурните животни се свеждат до минимум и се извършват най-внимателно. Използват се подходящо оборудване и протоколи, за да се избегне свързаният с манипулациите стрес и физическото нараняване. С животните за разплод се извършват манипулации по такъв начин, че да се намали до минимум физическото нараняване и стресът, при необходимост се извършват с прилагане на упойващи средства. Операциите по сортиране се свеждат до минимално необходимите и се използват единствено, когато е необходимо да се гарантира хуманно отношение към рибата. 3.1.6.3. По отношение на използването на изкуствено осветление се прилагат следните ограничения: а) за удължаване на светлата част на денонощието не може да се надвишава максималната продължителност, която отговаря на етологичните нужди, географските условия и общото здравно състояние на животните, като тази максимална продължителност не може да надвишава 14 часа дневно, освен когато е необходимо за целите на размножаването; б) избягват се резки промени в светлинния интензитет при смяната на светлината, като се използват лампи с регулиране на светлинния поток или фоново осветление. 3.1.6.4. Разрешава се аерация с цел да се гарантира опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях, при условие че механичните аератори се захранват за предпочитане от възобновяеми енергийни източници. 3.1.6.5. Кислород може да се използва само за приложения, свързани с изисквания с цел опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях, и в критични периоди в производството или транспорта, и само в следните случаи: а) изключителни случаи на промяна на температурата, понижение на атмосферното налягане или случайно замърсяване на водите; б) отделни процедури по управление на запаса, като вземане на проби и сортиране; в) с цел да се осигури оцеляването на отглеждания запас. 3.1.6.6. Вземат се подходящи мерки, за да се сведе до минимум продължителността на транспортирането на аквакултурните животни. 3.1.6.7. Всяко страдание се свежда до минимум по време на целия живот на животното, включително при умъртвяване. 3.1.6.8. Отстраняването на очното стълбче, в т.ч. всички подобни практики като лигиране, разрязване и прищипване, се забраняват. 3.1.6.9. Техниките за умъртвяване трябва да привеждат рибата незабавно в безсъзнание и да я правят нечувствителна към болка. Манипулациите преди умъртвяване се осъществяват по начин, при който се избягват нараняванията, като същевременно се свеждат до минимум страданието и стресът. При избор на оптимални методи за умъртвяване се вземат предвид разликите в големината на уловената риба, вида на рибата и характеристиките на производствените обекти. 3.2. Подробни правила за мекотелите 3.2.1. Произход на индивидите за разплод По отношение на произхода на индивидите за разплод се прилагат следните правила: а) за двучерупчестите може да се използват индивиди за разплод от естествената среда извън границите на производствената единица, при условие че не се нанасят значителни щети на околната среда, при условие че това е разрешено от местното законодателство и при условие че индивидите за разплод от естествената среда произхождат от: i) колонии, за които е малко вероятно да преживеят зимата или са в количества, надхвърлящи необходимото; или ii) естествени колонии от черупчести индивиди за разплод, намиращи се върху колектори; б) при тихоокеанската стрида, Crassostrea gigas, се отдава предпочитание на материал, който е резултат на селективно развъждане, за да се намали хвърлянето на хайвер в дивата среда; в) води се документация за начина, мястото и времето на събиране на индивидите за разплод от естествената среда, за да се гарантира възможността за проследяването им до района на събиране; г) Индивиди за разплод от естествената среда могат да бъдат събирани само след като компетентният орган е дал разрешение за това. 3.2.2. Помещения за отглеждане и животновъдни практики По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила: а) производството може да се извършва в същата водна зона като биологичното производство на костни риби и водорасли, в рамките на система за поликултурно отглеждане, която се документира в плана за устойчиво управление. Отглеждането на двучерупчести мекотели може да се извършва и в поликултура с коремоноги мекотели, например морски охлюви; б) биологичното производство на двучерупчести мекотели се извършва в райони, чиито граници се обозначават с пилони, поплавъци или други ясни означения, и при необходимост се задържат на едно място с помощта на мрежести торби, клетки или други изкуствени средства; в) стопанствата за биологично отглеждане на черупчести свеждат до минимум рисковете по отношение на видовете, чието опазване представлява интерес. Ако се използват мрежи срещу хищници, конструкцията на мрежите не позволява увреждане на гмуркащите се птици. 3.2.3. Отглеждане По отношение на отглеждането се прилагат следните правила: а) отглеждането върху въжета за миди и другите методи, изброени в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3, могат да се използват за биологично производство; б) дънното отглеждане на мекотели е разрешено единствено когато не води до значително въздействие върху околната среда на местата за събиране и отглеждане. Операторът добавя към плана за устойчиво управление като отделна глава проучване и доклад в подкрепа на доказателствата за минимално въздействие върху околната среда и ги представя на компетентния орган или по целесъобразност на контролния или надзорния орган преди започването на дейностите. 3.2.4. Управление По отношение на управлението се прилагат следните правила: а) при производството се прилага посадка, която не надвишава посадката, прилагана при небиологично отглежданите мекотели в района. В зависимост от биомасата и с цел гарантиране на хуманното отношение към животните и високото качество на продукта се извършва сортиране, разреждане и коригиране на посадката; б) причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват механично или ръчно и в зависимост от случая се връщат в морето далеч от стопанствата за отглеждане на мекотели. Мекотелите могат да се третират с варов разтвор еднократно по време на производствения цикъл с цел ограничаване на конкурентните обрастващи организми. 3.2.5. Специални правила за отглеждане на стриди Разрешава се отглеждането в торби върху опорни конструкции. Тези или други конструкции, в които се намират стридите, се разполагат така, че да се избягва образуването на непрекъсната преграда по протежение на бреговата линия. Материалът се поставя внимателно върху леглата с оглед на приливните и отливните течения, за да се постигне оптимално производство. Производството отговаря на изискванията, предвидени в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3.

Част IV: Производствени правила за преработените храни

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 11 и 16, правилата, предвидени в настоящата част, се прилагат за биологичното производство на преработени храни.

1. Общи изисквания за производството на преработени храни.

1.1. По отношение на добавките в храните, спомагателните вещества и другите вещества и съставки, използвани за преработка на храни, и на всички прилагани преработвателни практики, като например опушване, се спазват принципите на добрата производствена практика (6). 1.2. Операторите, които произвеждат преработени храни, установяват и актуализират съответните процедури въз основа на системното идентифициране на критичните етапи от процедурата за преработка. 1.3. С прилагането на процедурите, посочени в точка 1.2, се гарантира, че произведените преработени продукти са в съответствие с настоящия регламент по всяко време. 1.4. Операторите спазват и прилагат процедурите, посочени в точка 1.2, и без да се засяга член 28, по-специално: а) вземат предпазни мерки; б) прилагат подходящи мерки за почистване, наблюдават тяхната ефективност и документират тези операции; в) гарантират, че небиологичните продукти не се пускат на пазара с означение, указващо биологично производство. 1.5. Обработката на преработени биологични продукти, на преработени продукти при преход към биологично производство и на небиологични продукти се извършва отделно една от друга по време или място. Когато в съответната единица за обработка се обработват или съхраняват биологични продукти, продукти при преход към биологично производство и небиологични продукти, във всякаква комбинация, операторът: а) информира съответно компетентния орган или по целесъобразност контролния или надзорния орган; б) извършва операциите непрекъснато до завършване на производствения цикъл, разделени по място или време от аналогичните операции, извършвани върху всеки друг вид продукт (биологичен, при преход към биологично производство или небиологичен); в) съхранява биологичните продукти, продуктите в преход към биологично производство и небиологичните продукти преди и след операциите, разделени едни от други по място или по време; г) поддържа актуализиран регистър за всички операции и преработени количества; д) предприема необходимите мерки за осигуряване идентифицирането на партидите и за избягване на смесването и обмена между биологичните продукти, продуктите при преход към биологично производство и небиологичните продукти; е) извършва операции върху биологични продукти или продукти в преход към биологично производство само след подходящо почистване на производственото оборудване. 1.6. Не се използват продукти, вещества и технологии, които възстановяват свойства, загубени при преработката и съхранението на биологични храни, които коригират последствията от небрежна преработка на биологични храни или които иначе могат да бъдат подвеждащи по отношение на истинския вид на продуктите, предназначени за пускане на пазара като биологични храни.

1. Подробни изисквания за производството на преработени храни

2.1. Към състава на преработените биологични храни се прилагат следните условия: а) продуктът се произвежда главно от съставки със земеделски произход или продукти, предназначени за употреба като храна, изброени в приложение I; при определянето дали даден продукт е произведен главно от тези продукти, добавянето на вода и сол не се взема предвид; б) съставка, произведена по биологичен начин, не се комбинира със същата съставка в небиологичен вид; в) съставка, произведена при преход към биологично производство, не се комбинира със същата съставка в биологичен или небиологичен вид. 2.2. Използване на някои продукти и вещества в преработката на храни 2.2.1. Само онези хранителни добавки, спомагателни вещества и съставки от небиологичното земеделие, които са разрешени за използване в биологичното производство съгласно член 24 или член 25, и продуктите и веществата, посочени в точка 2.2.2, могат да се използват при преработката на храни, с изключение на продуктите и веществата от лозаро-винарския сектор, за които се прилага част VI, точка 2, и с изключение на дрождите, за които се прилага част VII, точка 1.3. 2.2.2. При преработката на храни могат да се използват следните продукти и вещества: а) препарати от микроорганизми и хранителни ензими, които обикновено се използват при преработката на храни; при условие че хранителните ензими, които могат да се използват като хранителни добавки, са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24; б) веществата и продуктите, определени в член 3, параграф 2, буква в) и буква г), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1334/2008, етикетирани като естествени ароматични вещества или естествени ароматични препарати в съответствие с член 16, параграфи 2, 3 и 4 от посочения регламент; в) оцветители за поставяне на печат върху месо и яйца в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1333/2008; г) естествени оцветители и естествени гланциращи вещества за традиционното декоративно оцветяване на черупката на варени яйца, произведени с намерението да бъдат пуснати на пазара в определен период от годината; д) питейна вода и произведена по биологичен или небиологичен начин сол (с натриев или калиев хлорид като основна съставка), които се използват обикновено при преработката на храни; е) минерали (включително микроминерали), витамини, аминокиселини и микроелементи, при условие че: i) употребата им в храни за нормална консумация „се изисква пряко от закона“, т.е. се изисква пряко съгласно разпоредби на правото на Съюза или разпоредби на националното право, съвместими с правото на Съюза, вследствие на което дадената храна по никакъв начин не може да бъде пусната на пазара като храна за нормална консумация, ако не се добавят тези минерали, витамини, аминокиселини или микроелементи; или ii) по отношение на храните, пуснати на пазара като имащи характеристики или последици във връзка със здравето или храненето или във връзка с потребностите на конкретни групи потребители: — в продуктите, посочени в член 1, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), тяхната употреба е разрешена от посочения регламент и от актовете, приети въз основа на член 11, параграф 1 от посочения регламент за въпросните продукти, или — в продуктите, уредени от Директива 2006/125/ЕО на Комисията (8), тяхната употреба е разрешена от посочената директива. 2.2.3. За целта се използват само продуктите за почистване и дезинфекция, разрешени за употреба в преработката съгласно член 24. 2.2.4. За целите на изчислението, посочено в член 30, параграф 5, се прилагат следните правила: а) определени хранителни добавки, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24, се изчисляват като съставки със земеделски произход; б) препаратите и веществата, посочени в точка 2.2.2, букви а), в), г), д) и е), не се изчисляват като съставки със земеделски произход; в) дрождите и продуктите от дрожди се изчисляват като съставки със земеделски произход.

Част V: Правила за производството на преработените фуражи

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 11 и 17, за биологичното производство на преработени храни се прилагат правилата, предвидени в настоящата част.

1. Общи изисквания за производството на преработени фуражи

1.1. 1.2. 1.3. 1.4. а) вземат предпазни мерки; б) прилагат подходящи мерки за почистване, наблюдават тяхната ефективност и документират тези операции; в) гарантират, че небиологичните продукти не се пускат на пазара с означение, указващо биологично производство. 1.5. а) информира съответния контролен или надзорен орган; б) извършва операциите непрекъснато до завършване на производството, разделени по място или време от аналогичните операции, извършвани върху всеки друг продукт (биологичен, произведен при преход към биологично производство или небиологичен); в) съхранява биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство и небиологичните продукти преди и след операциите, разделени едни от други по място или по време; г) поддържа актуализиран регистър за всички операции и преработени количества; д) предприема необходимите мерки за осигуряване идентифицирането на партидите и за избягване на смесването и обмена между биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство и небиологичните продукти; е) извършва операции върху биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство само след подходящо почистване на производственото оборудване.

1. Подробни изисквания за производството на преработени фуражи

2.1. 2.2. 2.3. 2.4.

Част VI: Вина

1. Приложно поле

1.1. 1.2.

1. Използване на някои продукти и вещества

2.1. 2.2.

1. Енологични практики и ограничения

3.1. 3.2. а) частична концентрация посредством охлаждане в съответствие с част I, раздел Б.1, буква в) от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013; б) десулфитиране чрез физични методи в съответствие с точка 8 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009; в) обработка с електродиализа за осигуряване на тартаратна стабилност на виното в съответствие с точка 36 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009; г) частично намаляване на алкохолното съдържание на виното в съответствие с точка 40 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009; д) обработка с катионообменители за осигуряване на тартаратна стабилност на виното в съответствие с точка 43 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009. 3.3. а) термични обработки в съответствие с точка 2 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009, при условие че температурата не превишава 75 °C; б) центрофугиране и филтриране със или без спомагателен инертен материал в съответствие с точка 3 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009, при условие че големината на порите не е по-малка от 0,2 микрометра. 3.4.

Част VII: Дрожди, използвани за храна или фураж

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 11, 16, 17 и 19, правилата, предвидени в настоящата част, се прилагат за биологичното производство на дрожди, използвани за храна или фураж.

1. Общи изисквания

1.1. 1.2. 1.3. а) спомагателните вещества, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24; б) продуктите и веществата, посочени в част IV, точка 2.2.2, букви а), б) и д). 1.4.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1).

(3) Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (ОВ L 10, 15.1.2009 г., стр. 7).

(4) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206).

(6) Добри производствени практики (ДПП), както са определени в член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 2023/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. относно добра производствена практика за материали и предмети, предназначени за контакт с храни (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 75).

(7) Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35).

(8) Директива 2006/125/ЕО на Комисията от 5 декември 2006 г. относно преработени храни на зърнена основа и детски храни за кърмачета и малки деца (ОВ L 339, 6.12.2006 г., стр. 16).

(9) Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията от 10 юли 2009 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения (ОВ L 193, 24.7.2009 г., стр. 1).

(10) Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, 24.7.2009 г., стр. 60).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СЪБИРАНЕ, ОПАКОВАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОДУКТИТЕ

1. Събиране и транспорт на продукти до единиците за обработка

Операторите могат да извършват едновременно събиране на биологични продукти, продукти, произведени при преход към биологично производство, и небиологични продукти само когато са взети подходящи мерки за предотвратяване на всякакво смесване или замяна между биологични продукти, продукти, произведени при преход към биологично производство, и небиологични продукти и за гарантиране на идентифицирането на биологичните продукти и продуктите, произведени при преход към биологично производство. Операторът съхранява информацията, отнасяща се за дните, часовете, маршрута на събиране и датата и часа на получаване на продуктите, за да бъде на разположение на контролния или надзорния орган.

1. Пакетиране и транспорт на продукти до други оператори или единици

2.1. а) името и адресът на оператора и ако е различен, на собственика или продавача на продукта; б) наименованието на продукта или в случая на комбинирани фуражи — тяхното описание, придружено с указване на биологично производство; в) името или кодовият номер на контролния орган или на надзорния орган, който отговаря за оператора; и г) ако е приложимо, маркировката за определяне на партидата в съответствие със системата за маркиране — или одобрена на национално ниво, или съгласувана с контролния или надзорния орган, която позволява да се направи връзка между партидата и документацията, посочена в член 34, параграф 5. Информацията, посочена в букви от а) до г), може също да се представи върху придружителен документ, ако този документ може безспорно да се свърже с опаковката, контейнера или превозното средство на продукта. Този придружителен документ включва информация за доставчика или превозвача. 2.2. а) се извършва директно транспортиране между двама оператори, като и двамата се подчиняват на системата за контрол върху биологичното производство; б) транспортирането включва само биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство; в) продуктите се съпровождат от документ, съдържащ информацията, изисквана съгласно точка 2.1; и г) и изпращащият, и получаващият оператор водят документация за тези транспортни операции, който е на разположение на контролния или надзорния орган.

1. Специални правила за транспортиране на фуражи до други производствени единици, единици за обработка или складови помещения.

При транспортирането на фуражи до други производствени единици, единици за обработка или складови помещения операторите гарантират, че са изпълнени следните условия: а) по време на транспортирането биологично произведеният фураж, фуражът, произведен при преход към биологично производство, и небиологичният фураж са действително физически отделени един от друг; б) превозните средства или контейнерите, в които са били транспортирани небиологични продукти, се използват за транспортиране на биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, само ако: i) преди началото на транспортирането на биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, са предприети подходящи мерки за почистване, чиято ефективност е изпитана, и операторите документират тези операции; ii) се прилагат всички подходящи мерки в зависимост от рисковете, преценени в съответствие с разпоредбите за контрол, и при необходимост, операторите гарантират, че небиологичните продукти не могат да бъдат пуснати на пазара с означение, указващо биологично производство; iii) операторът води документация за подобни транспортни операции, който е на разположение на контролния или надзорния орган; в) транспортирането на готов биологичен фураж или на фураж, произведен при преход към биологично производство, се отделя физически или във времето от транспортирането на други готови продукти; г) по време на транспортиране се записва количеството на продуктите в началото на курса и количеството на всяка отделна междинна доставка.

1. Транспорт на жива риба

4.1. 4.2. 4.3. 4.4.

1. Получаване на продукти от други оператори на единици

При получаване на биологичен продукт или на продукт, произведен при преход към биологично производство, операторът проверява дали опаковката, контейнерът или превозното средство са добре затворени, когато това се изисква, а също и наличието на означенията, предвидени в раздел 2. Операторът сверява информацията върху етикета, посочена в раздел 2, с информацията в придружителните документи. Резултатът от тези проверки се посочва изрично в документацията, посочена в член 34, параграф 5.

1. Специални правила за получаване на продукти от трета държава

Когато биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, се внасят от трета държава, те се транспортират в подходящи опаковки или в контейнери, затворени по начин, който да възпрепятства смяна на съдържанието, и снабдени с идентификация на износителя и с всякакви други маркировки и номера, които служат за идентифициране на партидата, и се придружават от сертификата за контрол на вноса от трети държави, в зависимост от случая. При получаване на внесен от трета държава биологичен продукт или продукт, произведен при преход към биологично производство, физическото или юридическото лице, на което се доставя внесената пратка и което я получава с цел по-нататъшна обработка или предлагане на пазара, проверява затварянето на опаковката или на контейнера и в случай на продукти, внесени в съответствие с член 45, параграф 1, буква б), подточка iii), проверява дали сертификатът за инспекция, посочен във въпросния член, обхваща вида продукт, съдържащ се в пратката. Резултатът от тази проверка се посочва изрично в документацията, посочена в член 34, параграф 5.

1. Съхранение на продуктите

7.1. 7.2. 7.3. 7.4. а) биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, се държат отделно от другите селскостопански продукти или храни; б) предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на идентифицирането на партидите и за избягване на смесване или замяна между биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство и небиологичните продукти; в) преди съхранението на биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, се предприемат подходящи мерки за почистване, чиято ефективност е изпитана, и операторите документират тези операции. 7.5.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТЕРМИНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 30

BG : биологичен. ES : ecológico, biológico, orgánico. CS : ekologické, biologické. DA : økologisk. DE : ökologisch, biologisch. ET : mahe, ökoloogiline. EL : βιολογικό. EN : organic. FR : biologique. GA : orgánach. HR : ekološki. IT : biologico. LV : bioloģisks, ekoloģisks. LT : ekologiškas. LU : biologesch, ökologesch. HU : ökológiai. MT : organiku. NL : biologisch. PL : ekologiczne. PT : biológico. RO : ecologic. SK : ekologické, biologické. SL : ekološki. FI : luonnonmukainen. SV : ekologisk.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЛОГО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО И КОДОВИ НОМЕРА

1. Лого

1.1.

1.2. 1.3.

1.4. 1.5. 1.6. 1.7. 1.8.

1. Кодови номера

Принципният формат на кодовите номера е следният: AB-CDE-999 където: а) „АВ“ е кодът по ISO на държавата, в която се осъществява контролът; б) „CDE“ е термин, зададен с три букви, който се определя от Комисията или от всяка държава членка (например „bio“ или „öko“ или „org“, или „еко“) и с който се установява връзка с биологичното производство; и в) „999“ е референтният номер, състоящ се от максимум три цифри, който се дава: i) от компетентния орган на всяка държава членка на контролните или надзорните органи, на които той е делегирал дейности по контрол; ii) от Комисията: — на контролните и надзорните органи, признати от Комисията съгласно член 46, — на компетентните органи на трети държави, признати от Комисията съгласно член 48.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ

Образец на сертификата съгласно член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти

1. Номер на документа:

1. (отбележете съответната клетка)

Оператор Група оператори – вж. приложението

1. Име и адрес на оператора или групата оператори:

1. Дейност(и) на оператора или групата оператори (отбележете):

Земеделско производство Обработка Дистрибуция Съхранение Внос Износ Пускане на пазара

1. Име, адрес и кодов номер на контролния или надзорния орган на оператора или групата оператори:

1. Категория(и) продукти съгласно член 35, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 и методи на производство (отбележете):

непреработени растения и растителни продукти, включително семена и друг растителен репродуктивен материал Производствен метод: биологично производство, с изключение на преходния период производство през преходния период биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара) Срок на валидност на сертификата от … до … домашни животни и непреработени животински продукти Производствен метод: биологично производство, с изключение на преходния период производство през преходния период биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара) Срок на валидност на сертификата от … до … водорасли и непреработени продукти от аквакултури Производствен метод: биологично производство, с изключение на преходния период производство през преходния период биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара) Срок на валидност на сертификата от … до …

преработени селскостопански продукти, включително продукти от аквакултури, предназначени за употреба като храна Производствен метод: производство на биологични продукти производство на продукти при преход към биологично производство биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара) Срок на валидност на сертификата от … до … фуражи Производствен метод: производство на биологични продукти производство на продукти при преход към биологично производство биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара) Срок на валидност на сертификата от … до … вина Производствен метод: производство на биологични продукти производство на продукти при преход към биологично производство биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара) Срок на валидност на сертификата от … до … други продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2018/848 или необхванати от предходните категории (моля уточнете): Производствен метод: производство на биологични продукти производство на продукти при преход към биологично производство биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара) Срок на валидност на сертификата от … до … Настоящият документ е издаден в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 с цел да удостовери, че операторът или групата оператори (изберете подходящото) отговаря на изискванията на посочения регламент. Дата, място: Подпис от името на издаващия контролен или надзорен орган:

Приложение — списък на членовете на група оператори съгласно определението в член 36 от Регламент (ЕС) 2018/848

Име на члена Адрес