Чл. 13

Член 13 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 12 декември 1991 година.

За Съвета

Председател

J.G.M. ALDERS

(1) ОВ С 54, 3.3.1989 г., стр. 4 и ОВ С 51, 2.3.1990 г., стр. 12.

(2) ОВ С 158, 26.6.1989 г., стр. 487.

(3) ОВ С 159, 26.6.1989 г., стр. 1.

(4) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 26.

(5) ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44.

(6) ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 11.

(7) ОВ С 328, 7.12.1987 г., стр. 1.

(8) ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(9) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 19 декември 1991 г.

(1) ОВ L 213, 22.8.1977 г., стр. 1.

(2) ОВ L 265, 12.9.1989 г., стр. 30.

(3) ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29.

(4) ОВ L 335, 28.11.1986 г., стр. 44.

ПРИЛОЖЕНИЕ I КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВОДИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 1 А. Водите, посочени в член 3, параграф 1, наред с другото се определят според следните критерии: 1. ако повърхностните сладки води, и по-специално тези, които служат или са предназначени за каптиране на питейна вода, съдържат или съществува риск да съдържат, ако не са взети предвидените по член 5 мерки, концентрация на нитрати, която е по-висока от предвидената според Директива 75/440/ЕИО; 2. ако подземните води имат или съществува риск да имат съдържание на нитрати, което е по-високо от 50 милиграма на литър, ако не са взети предвидените по член 5 мерки; 3. ако естествените сладководни езера, другите сладководни маси, устията, крайбрежните и морските води са претърпели или съществува възможност в близко бъдеще да претърпят атрофизация, ако не са взети предвидените в член 5 мерки. Б. При прилагането на тези мерки държавите-членки се съобразяват също със: 1. физическите характеристики и особеностите на околната среда на водите и земите; 2. съвременните познания за действието на азотните съединения в околната среда (води и почви); 3. съвременните познания за влиянието на взетите мерки в съответствие с член 5.

ПРИЛОЖЕНИЕ II КОДЕКС(И) НА ДОБРА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРАКТИКА А. Кодексът или кодексите на добрата селскостопанска практика, които имат за цел да намалят замърсяването с нитрати и се съобразяват с характерните условия в различните райони на Общността, би трябвало да съдържат правила относно следващите по-долу елементи, доколкото те са правилни: 1. периодите, през които разпръскването на подобряващи почвата вещества е неуместно; 2. условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества по земи с остър наклон; 3. условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества върху влажни, наводнени, замръзнали или покрити със сняг почви; 4. условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества в близост до потоци; 5. капацитета и конструкцията на местата, предназначени за събиране на отпадните води, и по-специално мерките за намаляване на замърсяването на водите посредством стичане или инфилтриране в почвата или чрез оттичане в повърхностните води на течности, съдържащи отпадни води от животни и отпадни води от растителни вещества, като силажиран фураж; 6. начините за разпръскването на химически изкуствени торове и отпадни води от животни, и по-специално неговото ниво и еднаквост с цел поддържане оттичането на хранителни елементи във водите на едно приемливо ниво. Б. Държавите-членки могат също така да включат в своя кодекс или кодекси за добра селскостопанска практика следните елементи: 7. обработването на земите, и по-специално употребата на система за ротация на културите и на съотношението на земите, предназначени за отглеждане на постоянни култури спрямо годишните култури; 8. поддържането на минимално количество растителна покривка през време на дъждовните периоди, предназначена да абсорбира азота от почвата, който в отсъствието на такава растителна покривка би предизвикал замърсяване на водите с нитрати; 9. съставяне на планове за подобряване на почвата според нейното предназначение и оформяне на регистри за употребата на подобряващи почвата вещества; 10. предпазване от замърсяване на водите чрез стичане и извличане на разтворимите вещества извън кореновата система в случаите на поливни култури.

ПРИЛОЖЕНИЕ III МЕРКИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 4, БУКВА а) 1. Мерките съдържат правила относно: 1. периодите, през които разпръскването на някои видове подобряващи почвата вещества е забранено; 2. капацитета на местата, предназначени за събиране на отпадните води от животновъдството; той трябва да надвишава необходимия капацитет за събиране на води през най-дългия период на забрана за разпръскване в уязвимата зона, освен ако може да бъде доказано на компетентните органи, че обемът на отпадните води, който надвишава реалния капацитет за събиране, ще бъде евакуиран по безвреден за околната среда начин; 3. ограничаването на разпръскването на подобряващи почвата вещества съгласно добрите селскостопански практики и съобразно характеристиките на съответната уязвима зона, и по-специално: а) на състоянието на почвите, техния състав и техния наклон; б) на климатичните условия, валежите и напояването; в) на използването на почвите и селскостопанските практики, и по-специално на системите за ротация на културите; и основаващо се на равновесие между: i) предвидимите нужди на културите от азот, и ii) азота, осигурен на културите чрез почвата и подобряващите я вещества, съответстващ на: — наличното количество азот в почвата в момента, когато културите започват да го използват в значителни пропорции (количества, останали в края на зимата), — привнасянето на азот чрез чистата минерализация на резервите от органичен азот в почвата, — привнасянето на азотни съединения, произтичащи от отпадните води, — привнасянето на азотни съединения, произлизащи от изкуствени торове и други съединения. 2. Тези мерки гарантират, че при всяка употреба или отглеждане разпръснатото годишно количество отпадни води, включително и от самите животни, няма да надвиши определено количество на хектар. Това определено количество на хектар съответства на количеството отпадни води, съдържащо 170 kg азот. Въпреки това: а) за първата четиригодишна програма за действие държавите-членки могат да допуснат количество отпадни води, съдържащо 210 килограма азот; б) за първата четиригодишна програма и в края на тази програма държавите-членки могат да определят количества, различни от посочените по-горе. Тези количества следва да бъдат определени така, че да не попречат на осъществяването на целите, посочени в член 1, и следва да бъдат съобразени с обективни критерии като: — дълги периоди на развитие, — култури със силна абсорбция на азот, — завишено количество на валежите в уязвимата зона, — почви, които са с прекомерно висок капацитет на деазотиране. Ако дадена държава-членка разреши различно количество съгласно буква б), то тя следва да уведоми за това Комисията, която ще прецени доводите за това според предвидената по член 9 процедура. 3. Държавите-членки могат да пресметнат посочените в точка 2 количества според броя на животните. 4. Държавите-членки уведомяват Комисията за начина, по който прилагат точка 2. В светлината на получената информация Комисията, ако счита за необходимо, може да направи пред Съвета съответни предложения в съответствие с член 11.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ЕТАЛОННИ МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ Изкуствени торове Азотните съединения се измерват според метода, описан в Директива 77/535/ЕИО на Комисията от 22 юни 1977 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно методите за вземане на проби и за анализ на изкуствените торове (1), изменена с Директива 89/519/ЕИО (2). Сладководни води, крайбрежни и морски води Концентрацията на нитрати се измерва съгласно член 4а, параграф 3 от Решение 77/795/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. За установяване на обща процедура за обмен на информация относно качеството на повърхностните сладки води в Общността (3), изменена с Решение 86/574/ЕИО (4).

ПРИЛОЖЕНИЕ V ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ФИГУРИРА В ДОКЛАДИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10 1. Отчет за мерките за защита, предприети по член 4. 2. Карта на: а) идентифицираните води съгласно член 3, параграф 1 и приложение I, показващи за всеки случай кой от посочените критерии в приложение I е бил използван с оглед на това идентифициране; б) посочените идентифицирани зони, показващи по различен начин старите зони и посочените след последния доклад зони. 3. Резюме на резултатите от извършеното по силата на член 6 наблюдение, съдържащо експозе на твърденията, довели до посочването на всяка уязвима зона и до ревизията или добавката към обозначеното. 4. Резюме на изготвените по силата на член 5 програми за действие, по-специално: а) необходимите мерки по силата на член 5, параграф 4, букви а) и б); б) нужната информация по силата на точка 4 от приложение III; в) всяка допълнителна мярка или засилено действие, взето съгласно член 5, параграф 5; г) резюме на резултатите от програмите за наблюдение, прилагани по силата на член 5, параграф 6; д) предвижданията на държавите-членки относно приблизителните срокове, в които може да се очаква, че определените в съответствие с член 3, параграф 1 води ще реагират на мерките, предвидени в програмата за действие, както и показание за степента на несигурност на тези предвиждания.