Чл. 105

Член 105 Изисквания за пруденциална оценка

1. За всички позиции в търговския портфейл се прилагат посочените в настоящия член стандарти за пруденциална оценка. Институциите по-специално гарантират, че пруденциалната оценка на позициите им в търговския портфейл поддържа подходяща степен на сигурност, като се отчита динамичният характер на позициите в търговския портфейл, изискванията за надзорна надеждност, естеството на дейността и целта на капиталовите изисквания по отношение на позициите в търговския портфейл.

1. Институциите въвеждат и поддържат системи и механизми за контрол, достатъчни за осигуряване на пруденциална и надеждна оценка. Системите и механизмите за контрол включват поне следните елементи:

а) документирани политики и процедури за оценъчния процес, включително ясно определени отговорности в различните области при определяне на стойностите, източниците на пазарна информация и прегледа на тяхната целесъобразност, насоки за използването на ненаблюдаваните данни, отразяващи допусканията на институцията за това какво биха използвали пазарните участници при ценообразуване на позицията, честотата на независимото оценяване, избрания момент за заключителните цени, процедурите за коригиране на оценките и процедурите за месечно и извънредно потвърждаване; б) отчетни връзки за звеното, отговарящо за оценъчния процес, които са независими от звеното за сключване на сделки. Посоката на докладване е директно към ръководния орган.

1. Позициите в търговския портфейл се преоценяват от институциите най-малко веднъж дневно.

1. Институциите, когато е възможно, оценяват своите позиции по пазарни цени, включително при прилагането на капиталови изисквания към търговския портфейл.

1. При оценка по пазарни цени институцията използва по-надеждния от курсовете „купува“ или „продава“, освен в случаите, когато може да затвори позицията си по средната пазарна цена. Когато институциите използват тази дерогация, те информират компетентните си органи относно съответните позиции на всеки шест месеца и представят доказателства, че могат да затворят позициите си по средната пазарна цена.

1. Когато не е възможна оценка по пазарни цени, институциите извършват консервативна оценка посредством оценка по модел на позициите и портфейлите си, включително при изчисляването на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.

1. При оценка по модел институциите спазват следните изисквания:

а) висшето ръководство е запознато с елементите на търговския портфейл или на други оценени по справедлива стойност позиции, които подлежат на оценка по модел, и осъзнава степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска/резултатите от дейността; б) доколкото е възможно, институциите се основават на пазарните цени при изграждането на хипотетична оценка за пазарната стойност, като оценяват често целесъобразността на хипотезите за пазарната стойност на конкретна оценявана позиция и на параметрите на модела; в) когато са налични оценъчни методики, които са общоприета пазарна практика за конкретните финансови инструменти или стоки, институциите ги използват; г) когато моделът е разработен от самата институция, той се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от лица с подходяща квалификация, независими от процеса на разработване на модела; д) институциите разполагат с надлежни процедури за контрол на измененията, притежават защитено копие на модела и го използват периодично за проверка на стойностите; е) звеното за управление на риска е запознато със слабостите на използваните модели и с най-подходящия начин за тяхното отразяване в резултатите от оценката; и ж) моделите на институциите се анализират периодично за определяне точността на техните прогнози, което включва оценка относно актуалността на допусканията, анализ на доходността по рискови фактори, сравнение на действителните пазарни стойности с изходните данни от моделите. За целите на буква г) моделът се разработва и оценява независимо от търговската платформа и подлежи на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното осигуряване.

1. Освен ежедневната оценка по пазарни цени или по модел, институциите извършват независима проверка на цените. Проверката на пазарните цени и входните параметри на модела се извършва от лице или звено, независимо от лицата или звената, чиито резултати са свързани с търговския портфейл, поне веднъж месечно или по-често в зависимост от естеството на пазара или търгуването. Когато няма независими ценови източници или ценовите източници са относително субективни, може да се наложи използване на разумни мерки като например корекции оценките на позициите.

1. Институциите въвеждат и поддържат процедури за разглеждане на възможността за корекции на оценките.

1. Институциите официално разглеждат възможността за следните корекции на оценките: нереализирани кредитни спредове, разходи за закриване на позиции, операционни рискове, несигурност по отношение на пазарните цени, предсрочно прекратяване, разходи, свързани с инвестиране и финансиране, бъдещи административни разходи и — когато е целесъобразно — риск, свързан с модела.

1. Институциите въвеждат и поддържат процедури за изчисляване на корекцията в текущата оценка на нисколиквидни позиции, които могат по-специално да възникнат в резултат на ситуации на пазара или на такива по отношение на институцията като концентрирани позиции и/или позиции, за които първоначално планираният период на държане е бил надхвърлен. При необходимост институциите извършват такива корекции в допълнение към всякакво преоценяване на позицията за целите на финансовото отчитане и ги определят така, че да отразяват неликвидността на позицията. Съгласно тези процедури, институциите разглеждат няколко фактора при определяне на необходимостта от корекция на оценката на нисколиквидните позиции. Тези фактори включват следните елементи:

а) времето за хеджиране на позицията или на свързаните с нея рискове; б) променливостта и средната стойност на спреда „купува — продава“; в) наличието на пазарни котировки (брой и идентификация на основните пазарни участници) и променливостта и средния търгуван обем, включително по време на сътресения на пазара; г) пазарните концентрации; д) ”остаряването” на позициите; е) степента, до която оценката се основава на модел; ж) въздействието на други рискове, свързани с моделите.

1. Когато използват оценки от трети лица или оценка по модел, институциите преценяват дали да коригират оценката. Освен това институциите преценяват необходимостта от прилагане на корекции за нисколиквидните позиции и периодично преглеждат тяхната уместност. Институциите изрично оценяват необходимостта от корекции на оценките поради несигурност, свързана с входните параметри на модела.

1. По отношение на сложни продукти, включително експозициите към секюритизация и кредитните деривати за n-то неизпълнение, институциите изрично оценяват необходимостта от корекции на оценките с цел да се отрази рискът, свързан с използването на евентуално неточна методика при даден оценъчен модел, както и този, свързан с използването на ненаблюдаеми (и евентуално неточни) параметри за калибриране в оценъчния модел.

1. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията за прилагане на изискванията на член 105 за целите на параграф 1 от настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.. На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.