Чл. 199

Член 199 Допълнителна приемливост на обезпечения при вътрешнорейтинговия подход

1. Институцията, която изчислява рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, може освен посочените в членове 197 и 198 обезпечения да използва и следните форми на обезпечение:

а) обезпечение с недвижими имоти в съответствие с параграфи 2, 3 и 4; б) вземания в съответствие с параграф 5; в) други обезпечения с физически активи в съответствие с параграфи 6 и 8; г) лизинг в съответствие с параграф 7.

1. Освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, като приемливо обезпечение институциите могат да използват жилищни имоти, които са или ще бъдат обитавани или отдавани под наем от собственика или от ползвателя в случаите на фондове за лично инвестиране, както и търговски недвижими имоти, включително офиси и други търговски помещения, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) стойността на имотите не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника. При определянето на съществеността на тази зависимост, институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имотите и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори; б) рискът, свързан с кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имот или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си, т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления, генерирани от базисния имот, служещ като обезпечение.

1. За експозициите, обезпечени с намиращи се на територията на държава членка жилищни имоти, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), когато компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на жилищни имоти на тази територия, с проценти на загубите, които не превишават следните лимити:

а) загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с жилищни имоти до 80 % от пазарната стойност, или 80 % от ипотечната заемна стойност, освен ако съгласно член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не превишават 0,3 % от текущия размер на заемите, обезпечени с жилищни имоти, за всяка отделна година; б) общите загуби, произтичащи от заеми, обезпечени с жилищни имоти, не превишават 0,5 % от текущия размер на заемите, обезпечени с жилищни имоти, за всяка отделна година. Ако в дадена година не е спазено някое от условията, посочени в букви а) и б) от първа алинея, институциите не прилагат третирането, предвидено в тази алинея, докато през някоя от следващите години не бъдат удовлетворени и двете условия.

1. За търговски недвижим имот, намиращ се на територията на държава членка, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), когато компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на търговски недвижими имоти на тази територия, с проценти на загубите, които да не превишават следните лимити:

а) загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти до 50 % от пазарната им стойност или 60 % от ипотечна заемна стойност, не превишават 0,3 % от текущия размер на заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, за всяка отделна година; б) общите загуби, произтичащи от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти, не превишават 0,5 % от текущия размер на заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, за всяка отделна година. Ако в дадена година не е спазено някое от условията, посочени в първа алинея, букви а) и б), институциите не прилагат третирането, предвидено в тази алинея, докато през някоя от следващите години не бъдат удовлетворени и двете условия.

1. Институциите могат да използват като приемливо обезпечение вземания, свързани с търговска сделка или сделки с първоначален матуритет по-малък или равен на една година. Приемливите вземания не включват вземания, които са свързани със секюритизация, прехвърляне на риска към други лица или кредитни деривати, или суми дължими от взаимосвързани предприятия.

1. Компетентните органи разрешават на институцията да използва като приемливо обезпечение физически актив от вид, различен от посочените в параграфи 2, 3 и 4, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) съществуването на ликвидни пазари е доказано от чести сделки, като се взема предвид вида на активите, което позволява реализиране на обезпечението по бърз и икономически ефикасен начин. Изпълнението на това условие се проверява от институциите периодично и когато съществуват признаци за съществени промени в пазара; б) съществуват широко признати и обществено достъпни пазарни цени за обезпечението. Институциите могат да приемат пазарните цени за широко признати, ако те произтичат от надеждни източници на информация като например публични индекси и отразяват цените по осъществени при нормални условия сделки. Институциите могат да приемат пазарните цени за обществено достъпни, ако тези цени са лесно достъпни и биват оповестявани и предоставяни редовно и без неоснователни административни или финансови тежести; в) институцията анализира пазарните цени, времето и разходите, необходими за реализиране на обезпечението, както и реализираните от обезпечението постъпления; г) институцията доказва, че при над 10 % от всички случаи на реализиране за даден вид обезпечение получените постъпления не са под 70 % от стойността на обезпечението. Когато е налице съществена променливост на пазарните цени, институцията доказва пред компетентните органи, че направената от нея оценка на обезпечението е достатъчно консервативна. Институциите документират изпълнението на условията, посочени в букви а)—г) от първа алинея и в член 210.

1. При спазване на разпоредбите на член 230, параграф 2, когато са изпълнени изложените в член 211 изисквания, експозициите, възникващи от сделките, с които дадена институция отдава на лизинг собственост на трето лице, могат да се третират по същия начин както заемите, обезпечени с вида на отдаваната на лизинг собственост.

1. ЕБО оповестява списък на видовете обезпечения с физически активи, за които институциите могат да приемат, че са изпълнени условията, посочени параграф 6, букви а) и б).