Чл. 20

Член 20 Съвместни решения относно пруденциалните изисквания

1. Компетентните органи работят заедно, като се консултират пълноценно:

а) при заявления за разрешенията, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграфи 4 и 9, член 283, член 312, параграф 2 и член 363, подадени съответно от институция майка от ЕС и нейни дъщерни предприятия или съвместно от дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, за да се реши дали да се даде исканото разрешение и да се определят условията, ако има такива, с които то да бъде обвързано; б) за да определят дали са изпълнени критериите за специфично вътрешногрупово третиране съгласно член 422, параграф 9 и член 425, параграф 5, допълнени от регулаторните технически стандарти на ЕБО по член 422, параграф 9 и член 425, параграф 4б. Заявленията се подават само до консолидиращия надзорник. Заявлението, посочено в член 312, параграф 2, включва описание на методологията, използвана за разпределянето на капитала за обезпечаване на операционен риск сред различните субекти в групата. В заявлението се посочва дали и как ще се отрази въздействието на диверсификацията в системата за измерване на риска.

1. Компетентните органи правят всичко възможно, за да достигнат в рамките на шест месеца до съвместно решение по отношение на:

а) заявлението, посочено в параграф 1, буква а); б) оценката на критериите и определянето на специфичното третиране, посочено в параграф 1, буква б). Това съвместно решение се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, който се предоставя на заявителя от компетентния орган, посочен в параграф 1.

1. Периодът, посочен в параграф 2, започва на:

а) датата на получаване на пълното заявление, посочено в параграф 1, буква а), от консолидиращия надзорник. Консолидиращият надзорник незабавно препраща пълното заявление на останалите компетентни органи; б) датата на получаване от компетентните органи на доклад, изготвен от консолидиращия надзорник, в който се анализират вътрешногруповите ангажименти в групата.

1. Ако компетентните органи не достигнат до съвместно решение в рамките на шест месеца, консолидиращият надзорник взема самостоятелно решение за случаите по параграф 1, буква а). Решението на консолидиращия надзорник не ограничава правомощията на компетентните органи по член 105 от Директива 2013/36/ЕС.

Решението се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, и отразява становищата и резервите, които останалите компетентни органи са изразили през шестмесечния срок. Консолидиращият надзорник предоставя решението на институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС и на останалите компетентни органи. Ако в края на шестмесечния срок някой от съответните компетентни органи е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, консолидиращият надзорник отлага вземането на решение за случаите по параграф 1, буква а), изчаква решението, което ЕБО може да вземе във връзка с това в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Шестмесечният срок се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема своето решение в едномесечен срок. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

1. Ако компетентните органи не достигнат до съвместно решение в рамките на шест месеца, компетентният орган, който отговаря за надзора на дъщерното предприятие на индивидуална основа, взема самостоятелно решение за случаите по параграф 1, буква б).

Решението се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, и отразява становищата и резервите, които останалите компетентни органи са изразили през шестмесечния срок. Решението се предоставя на консолидиращия надзорник, който уведомява институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС. Ако в края на шестмесечния срок консолидиращият надзорник е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, компетентният орган, който отговаря за надзора на дъщерното предприятие на индивидуална основа, отлага вземането на решение за случаите по параграф 1, буква б) от настоящия член, изчаква решението, което ЕБО може да вземе във връзка с това в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Шестмесечният период се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема своето решение в едномесечен срок. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

1. Когато институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или на финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС използват усъвършенствания подход за измерване, посочен в член 312, параграф 2, или вътрешнорейтинговия подход, посочен в член 143, на единна основа, компетентните органи позволяват критериите за приемливост, посочени съответно в членове 321 и 322 или в трета част, дял II, глава 3, раздел 6, да се изпълняват от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно, по начин, който е в съответствие със структурата на групата и нейните системи, процедури и методологии за управление на риска.

1. Решенията, посочени в параграфи 2, 4 и 5, се признават за окончателни и се прилагат от компетентните органи в съответните държави членки.

1. С оглед улесняване взимането на съвместни решения ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определя процедурата за взимане на посоченото в параграф 1, буква а) съвместно решение относно заявленията за разрешения, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграфи 4 и 9, член 283, член 312, параграф 2 и член 363.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2014 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.