Чл. 243

Член 243 Традиционна секюритизация

1. Институцията инициатор на традиционна секюритизация може да изключи секюритизираните експозиции от изчислението на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба, ако е изпълнено едно от следните две условия:

а) значителен кредитен риск, свързан със секюритизираните експозиции, се счита за прехвърлен на трети лица; б) институцията инициатор прилага рисково тегло от 1 250 % спрямо всички секюритизиращи позиции, които тя задържа в тази секюритизация, или приспада тези секюритизиращи позиции от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).

1. Значителен кредитен риск се счита за прехвърлен в следните случаи:

а) размерът на рисково претеглената експозиция на междинните траншове в секюритизацията, задържана от институцията инициатор в тази секюритизация, не надхвърля 50 % от размера на рисково претеглената експозиция на всички междинни траншове в тази секюритизация; б) когато в секюритизацията няма междинни траншове и инициаторът може да докаже, че стойността на секюритизиращите позиции, които биха подлежали на приспадане от базовия собствен капитал от първи ред или за които би било определено рисково тегло 1 250 %, надхвърля значително обоснованата оценка на очакваната загуба по секюритизираните експозиции, институцията инициатор задържа не повече от 20 % от стойността на секюритизиращите позиции, които биха подлежали на приспадане от базовия собствен капитал от първи ред или биха получили рисково тегло 1 250 %. Когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез тази секюритизация, не е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица, компетентните органи могат за всеки случай поотделно да преценят, че няма да се счита, че значителен кредитен риск е бил прехвърлен на трети лица.

1. За целите на параграф 2 междинните траншове в секюритизацията са секюритизиращи позиции, за които се прилага рисково тегло по-ниско от 1 250 % и които са по-подчинени спрямо първостепенната позиция в тази секюритизация и с по-нисък ранг спрямо всяка секюритизираща позиция в тази секюритизация, за която в съответствие с раздел 4 е присъдено:

а) при секюритизираща позиция, за която се прилага раздел 3, подраздел 3 — първа степен кредитно качество; б) при секюритизираща позиция, за която се прилага раздел 3, подраздел 4 — първа или втора степен кредитно качество.

1. Като алтернатива на параграфи 2 и 3 компетентните органи разрешават на институциите инициатори да считат, че значителен кредитен риск е бил прехвърлен, когато институцията инициатор е в състояние да докаже за всеки случай на секюритизация, че намаляването на капиталовите изисквания, които инициаторът постига чрез секюритизация, е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица.

Разрешение получават само институциите, които отговарят на всяко едно от следните условия: а) институцията разполага с подходящи чувствителни към риска политики и методологии за оценка на прехвърлянето на риск; б) институцията е отчела всяко прехвърляне на кредитен риск на трети лица за целите на вътрешното за институцията управление на риска и за разпределението на вътрешния капитал.

1. В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—4 както е приложимо, се изпълнява всяко едно от следните условия:

а) документацията по секюритизацията отразява икономическата същност на сделката; б) институцията инициатор и нейните кредитори не могат да се разпореждат със секюритизираните експозиции, включително в случай на несъстоятелност или след назначаване на ликвидатор или квестор. Това обстоятелство се потвърждава от квалифицирано правно становище; в) емитираните ценни книжа не представляват задължения за плащане от страна на институцията инициатор; г) институцията инициатор не упражнява ефективен или непряк контрол върху прехвърлените експозиции. Счита се, че инициаторът е запазил ефективен контрол върху прехвърлените експозиции, ако той има право да изкупи обратно от поемателя прехвърлените по-рано експозиции, за да реализира произтичащите от тях доходи, или ако е задължен да поеме обратно прехвърления риск. Запазването на правата или задълженията за обслужването на експозициите от страна на институцията инициатор не представлява само по себе си непряк контрол върху експозициите; д) документацията по секюритизацията отговаря на всяко едно от следните условия: i) тя не съдържа клаузи, които в случаите, различни от предсрочна амортизация, изискват секюритизиращите позиции да бъдат подобрени от институцията инициатор, включително, но без да се ограничава до замяна на базисните кредитни експозиции или увеличаването на доходността, платима на инвеститорите в отговор на влошаване на кредитното качество на секюритизираните експозиции; ii) тя не съдържа клаузи, които предвиждат увеличаване на доходността, платима на държателите на позиции по секюритизацията в отговор на влошаване на кредитното качество на групата базисни експозиции; iii) в нея се уточнява, когато е приложимо, че всяко закупуване или обратно изкупуване на секюритизиращи позиции от инициатора или спонсора, което излиза извън договорните му задължения, представлява изключение и може да стане единствено в условията на равнопоставена сделка между две независими лица; е) когато е налице опция за пълно погасяване, тя също изпълнява следните условия: i) тя може да бъде упражнена по преценка на институцията инициатор; ii) тя може да бъде упражнена само когато остава неамортизирана 10 % или по-малко от първоначалната стойност на секюритизираните експозиции; iii) тя няма за цел избягване на разпределяне на загуби по позиции, притежаващи кредитни подобрения, или по други позиции, държани от инвеститорите, и не предоставя кредитно подобрение по друг начин.

1. Компетентните органи информират ЕБО относно конкретните случаи, посочени в параграф 2, когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица, и относно случаите, при които институциите прилагат параграф 4. ЕБО следи различните практики в тази област и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО прави преглед на изпълнението на тези насоки от държавите членки и до 31 декември 2017 г. предоставя на Комисията мнение по това дали е необходим обвързващ технически стандарт.