Чл. 273

Член 273 Методи за изчисляване на стойността на експозицията

1. Институциите определят стойността на експозицията за изброените в приложение II договори въз основа на един от методите, посочени в раздели 3—6 в съответствие с настоящия член.

Институциите, които не отговарят на условията за третирането, изложено в член 94, не използват метода, посочен в раздел 4. За определяне на стойността на експозицията за договорите, изброени в приложение II, точка 3, институциите не използват метода, посочен в раздел 4. Институциите могат да използват непрекъснато в комбинация методите, изложени в раздели 3—6 в рамките на дадена група. Отделните институции не използват в комбинация методите, изложени в раздели 3—6, непрекъснато, но имат право да използват в комбинация изложените в раздели 3 и 5 методи, когато един от тях е използван за посочените в член 282, параграф 6 случаи.

1. Ако компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 283, параграфи 1 и 2, институцията може да определи стойността на експозицията за следните позиции, прилагайки изложения в раздел 6 метод на вътрешните модели:

а) договори, изброени в приложение II; б) репо сделки; в) сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки; г) маржин заемни сделки; д) транзакции с удължен сетълмент.

1. Когато институцията придобие защита чрез кредитен дериват срещу експозиция от банковия портфейл или срещу експозиция към риск от контрагента, тя може да изчисли своите капиталови изисквания за хеджираната експозиция в съответствие с едно от следните:

а)

членове 233—236; б) в съответствие с член 153, параграф 3 или член 183, когато е получено разрешение в съответствие с член 143. Стойността на експозицията за CCR за тези кредитни деривати е нула, освен ако институцията не прилага подхода по член 299, параграф 2, буква з), подточка ii).

1. Независимо от параграф 3 институцията може да избере да включва по един и същ начин за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента всички кредитни деривати, невключени в търговския портфейл и закупени като защита срещу експозиция от банковия портфейл или срещу експозиция към кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита се признава съгласно настоящия регламент.

1. Когато продаваните от институцията суапове за кредитно неизпълнение се третират от нея като кредитна защита, предоставена от въпросната институция, и подлежат на капиталови изисквания за кредитен риск на базисния инструмент върху цялата главница, за целите на CCR стойността на тяхната експозиция в банковия портфейл е нула.

1. Съгласно всички методи, изложени в раздели 3—6, стойността на експозицията за даден контрагент е равна на сбора от стойностите на експозициите, изчислени за всяка нетираща съвкупност от сделки с този контрагент.

За даден контрагент стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност от изброените в приложение II извънборсови дериватни инструменти, изчислена в съответствие с настоящата глава, е по-голямата от следните стойности: нула и разликата между сумата от стойностите на експозициите във всички нетиращи съвкупности от сделки с контрагента и сумата на CVA за въпросния контрагент, която е призната от институцията като извършени обезценки. Корекциите на кредитната оценка се изчисляват, без да се вземат предвид балансиращите корекции на стойността на дебита на собствения кредитен риск на дружеството, които вече са били изключени от собствения капитал съгласно член 33, параграф 1, буква в).

1. Институциите определят стойността на породените от транзакции с удължен сетълмент експозиции, чрез който и да било от методите, посочени в раздели 3—6, независимо от метода, който институцията е избрала за третирането на сделки с извънборсови деривати, репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемни сделки. При изчисляване на капиталовите изисквания за транзакции с удължен сетълмент, институцията, която използва изложения в глава 3 подход, може да присъжда рискови тегла в съответствие с подхода, предвиден в глава 2, постоянно и независимо от това доколко съществени са тези позиции.

1. По отношение на методите, изложени в раздели 3 и 4, институцията приема последователна методика за определяне на условния размер на различните видове продукти и гарантира, че условният размер, който трябва да се вземе предвид, осигурява подходящо покритие на свързания с договора риск. Когато договорът предвижда мултиплициране на паричните потоци, институцията коригира условната сума, за да отчете последиците от мултиплицирането върху структурата на риска по този договор.

По отношение на методите, изложени в раздели 3—6, институциите третират сделките с установен специфичен утежняващ риск в съответствие с член 291, параграфи 2, 4, 5 и 6, в зависимост от случая.

Раздел 3

Метод на пазарната оценка