Чл. 293

Член 293 Изисквания към системата за управление на риска

1. Институцията трябва да спазва следните изисквания:

а) спазва качествените изисквания, установени в част трета, дял IV, глава 5; б) провежда редовна програма за бек-тестове, сравнявайки реализираните стойности на риска със стойностите, генерирани от модела, както и хипотетични промени на базата на статични позиции с реализирани стойности; в) извършва първоначално утвърждаване и текущ периодичен преглед на модела за измерване на експозицията към CCR и на генерираните от него стойности на риска. Процесът на утвърждаване и прегледът са независими от процеса на разработване на модела; г) управителният орган и висшето ръководство участват в процеса на контрол на риска и гарантират предоставянето на необходимите ресурси за контрол на кредитния риск и на кредитния риск от контрагента. Във връзка с това ежедневните отчети, изготвяни от създаденото в съответствие с член 287, параграф 1, буква а) независимо звено за контрол на риска, се преглеждат от членове на ръководството с достатъчен ранг и правомощия да разпоредят на отделни служители, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, да намалят заетите позиции и да разпоредят намаление на цялостната рискова експозиция на институцията; д) вътрешният модел на институцията за измерване на риска е част от ежедневния процес по управлението на риска на институцията; е) системата за измерване на риска се използва заедно с вътрешните лимити за търгуване и по експозиции. Във връзка с това лимитите по експозициите са свързани с модела за измерване на риска на институцията по последователен във времето начин, който е добре разяснен на служителите, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, и на висшето ръководство; ж) институцията гарантира, че нейната система за управление на риска е надлежно документирана. По-специално тя поддържа документиран набор от вътрешни политики, контролни механизми и процедури във връзка с функционирането на системата за измерване на риска, както и мерки, гарантиращи спазването на тези политики; з) в рамките на вътрешния си одит институцията редовно осъществява независим преглед на системата за измерване на риска. Този преглед обхваща дейностите на звената, ангажирани в търговската дейност, и на независимото звено за контрол на риска. Прегледът на цялостния процес по управление на риска се провежда на редовни интервали (не по-рядко от веднъж годишно) и специално разглежда най-малко всяка една от точките, посочени в член 288; и) текущото утвърждаване на моделите за кредитен риск от контрагента, включително бек-тестването, подлежи на редовен преглед от членове на ръководството, разполагащи с достатъчно правомощия за предприемане на действия за отстраняване на слабостите в моделите.

1. Компетентните органи вземат под внимание доколко дадена институция отговаря на изискванията по параграф 1, когато определят равнището на параметъра α, установен в член 284, параграф 4. Само институциите, които отговарят изцяло на въпросните изисквания, имат право да прилагат минималния мултипликационен коефициент.

1. Институцията документира процеса по първоначално и текущо утвърждаване на модела на експозицията към CCR и изчисляването на генерираните от модела рискови стойности с ниво на детайлност, което би позволило на трети лица да пресъздадат съответните анализи и стойности на риска. В тази документация се определя честотата, с която ще се извършват анализите на бек-тестове и другите видове текущо утвърждаване, както и начинът, по който се извършва утвърждаването по отношение на информационните потоци, портфейлите и анализите, които се използват.

1. Институцията определя критериите, по които оценява моделите си за експозиция към CCR и моделите, които спомагат за изчисляване на експозицията, и поддържа писмена политика, която описва процедурата за установяване и отстраняване на неприемливите резултати.

1. Институцията определя как се изграждат представителните портфейли от сделки с контрагенти за целите на утвърждаването на модела на експозицията към CCR и генерираните от него стойности на риска.

1. При утвърждаването на модели за измерване на експозицията към CCR и на генерираните от тях стойности на риска, при които се получават прогнозни разпределения, се вземат предвид статистически данни, които не се базират единствено на прогнозното разпределение.