Чл. 383

Член 383 Усъвършенстван подход

1. Институция, на която е разрешено да използва вътрешен модел за специфичен риск по дългови инструменти съгласно член 363, параграф 1, буква г), определя — за всички сделки, за които има разрешение да използва МВМ за определяне на стойността на експозицията към кредитен риск от контрагента съгласно член 283 — капиталовите изисквания за риск при ККО, като създава модел, описващ начина по който промените в кредитните спредове на контрагенти влияят върху ККО на всички контрагенти по тези сделки, отчитайки хеджиранията на риска във връзка с ККО, които са допустими съгласно член 386.

Институцията използва своя вътрешен модел, за да определи капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с търгуваните дългови позиции, и използва 99 % доверителен интервал и приравнен период на държане от 10 дена. Вътрешният модел се конструира така, че да симулира промени в кредитните спредове на контрагентите, но не моделира чувствителност на ККО към промени на другите пазарни фактори, включително към промени на стойността на референтния актив, стока, валута или лихвен процент на даден дериват. Капиталовите изисквания за риск при ККО за всеки контрагент се изчисляват по следната формула:

където: ti

= моментът на i-тата преоценка, като се започва от t0=0; tT

= най-дългият договорен матуритет измежду всички нетиращи съвкупности с контрагента; si

= кредитният спред на контрагента в момент ti, използван за изчисляване на ККО на контрагента. Когато спредът по суап за кредитно неизпълнение на контрагента е известен, институцията използва този спред. Когато не е известен спредът по такъв суап за кредитно неизпълнение, институцията използва като приближение друг спред, който е подходящ с оглед на рейтинга, сектора и района на контрагента; LGDMKT

= LGD на контрагента, която се основава на спреда на пазарен инструмент на контрагента, ако такъв инструмент е наличен. Когато такъв инструмент не е налице, се използва като приближение друг спред, който е подходящ с оглед на рейтинга, сектора и района на контрагента. Първият коефициент в сбора представлява приближение на присъщата за пазара пределна вероятност да настъпи неизпълнение в периода между момент ti-1 и момент ti; EEi

= очакваната експозиция към контрагента към момента на преоценяване ti, според което експозиции от различни нетиращи съвкупности към този контрагент се добавят и според което най-дългият матуритет на всяка нетираща съвкупност се определя от най-дългия договорен матуритет в рамките на съответната нетиращата съвкупност; институцията прилага начина на третиране, предвиден в параграф 3 при маржин сделки, ако използва мярката за очаквана положителна експозиция (ЕРЕ) съгласно член 285, параграф 1, буква а) или буква б) за маржин сделките; Di

= безрисковият дисконтов фактор към момент ti, като D0 = 1.

1. Когато изчислява капиталовите изисквания за риск при ККО за даден контрагент, институцията получава всички входящи данни, необходими й за вътрешния й модел за специфичен риск по дългови инструменти, по следните формули (избирайки подходящата в зависимост от случая):

а) когато моделът е основан на изцяло ново ценообразуване, формулата в параграф 1 се използва директно; б) когато моделът е основан на чувствителността на кредитните спредове за определени моменти, институцията изчислява чувствителността за всеки кредитен спред („Regulatory CS01“) по следната формула:

За крайния времеви интервал i=T съответната формула е

в) когато в модела се използва чувствителност на кредитни спредове към паралелни измествания на кредитни спредове, институцията използва следната формула:

г) когато в модела се използва чувствителност от втори ред към изменения на кредитни спредове (гама коефициент на спреда), гама коефициентите се изчисляват по формулата в параграф 1.

1. Когато изчислява капиталовите изисквания за риск при ККО съгласно параграф 1, всяка институция, която използва мярката за EPE за обезпечени извънборсови деривати съгласно член 285, параграф 1, буква а) или буква б), извършва следните две действия:

а) прави допускане за постоянен профил на очакваната експозиция; б) приравнява очакваната експозиция към ефективната очаквана експозиция, изчислявана съгласно член 285, параграф 1, буква б), за матуритет, равен на по-големия от следните срокове: i) половината от най-дългия матуритет в нетиращата съвкупност; ii) среднопретегления матуритет на всички сделки в нетиращата съвкупност.

1. Всяка институция, на която компетентните органи са разрешили съгласно член 283 да използва МВМ за изчисляване на стойностите на експозициите по отношение на повечето от дейностите си, но която използва методите, предвидени в дял II, глава 6, раздел 3, раздел 4 или раздел 5 за по-малките си портфейли и която има разрешение да използва вътрешен модел за пазарен риск за специфичния риск на дългови инструменти в съответствие с член 363, параграф 1, буква г), може с разрешение на компетентните органи да изчислява капиталовите изисквания за риск при ККО съгласно параграф 1 за нетиращите съвкупности, към които не се прилага МВМ. Компетентните органи дават такова разрешение само ако институцията използва методите по дял II, глава 6, раздел 3, раздел 4 или раздел 5 за ограничен брой по-малки портфейли.

За извършване на изчислението съгласно предходната алинея и когато резултатът, получен чрез МВМ се разминава с профилa на очакваната експозиция (EE), институцията извършва следните две действия: а) прави допускане за постоянен профил на EE; б) приравнява EE към стойността на експозицията, изчислена чрез методите по дял II, глава 6, раздел 3, раздел 4 или раздел 5 или чрез МВМ за матуритет, равен на по-големия от следните срокове: i) половината от най-дългия матуритет в нетиращата съвкупност; ii) среднопретегления матуритет на всички сделки в нетиращата съвкупност.

1. Институцията определя капиталовите изисквания за риск при ККО съгласно член 364, параграф 1 и членове 365 и 367 като сбор от стойността под риск при нормални условия и стресираната стойност под риск, които се изчисляват по следния начин:

а) за стойността под риск при нормални условия се прилага текущото калибриране на параметрите за очакваната експозиция, както е изложено в член 292, параграф 2, първа алинея; б) за стресираната стойност под риск се използват бъдещите профили на EE на контрагентите чрез прилагане на съобразено с предполагаемия стрес калибриране съгласно член 292, параграф 2, втора алинея. Периодът на стрес за параметрите на кредитния спред е най-неблагоприятният едногодишен период на стрес в рамките на тригодишния стрес период, използван за параметрите на експозицията; в) при тези изчисления ще се прилага трикратният множител, използван при изчисляването на капиталовите изисквания, базиран на стойността под риск и на стресираната стойност под риск в съответствие с член 364 параграф 1. ЕБО следи за съгласуваност при всяко правомощие за преценка, което надзорните органи упражняват с цел прилагане на по-голям от трикратния множител спрямо данните за оценка под риск и стресирана оценка под риск по отношение на капиталовите изисквания за риск при ККО. Компетентните органи, прилагащи по-голям от трикратния множител, предоставят писмена обосновка на ЕБО; г) изчислението се прави най-малко веднъж месечно, като използваната EE се изчислява със същата честота. Ако за целите на изчислението, посочено в член 364, параграф 1, буква а), подточка ii) и буква б), подточка ii), не се използват ежедневни стойности, а такива с по-рядка честота, институциите използват средните стойности за тримесечие.

1. За експозициите към контрагент, за които при използване на одобрения вътрешен модел на институцията за специфичния риск по дългови инструменти се получава приближение на спред, което не съответства на рейтинга, сектора и района на контрагента, институцията използва метода, предвиден в член 384, за изчисляване на капиталовите изисквания за риск при ККО.

1. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за по-подробно определяне на това:

а) как да се избере даден спред, който да бъде използван като приближение чрез одобрения вътрешен модел на институцията за специфичния риск по дългови инструменти, с цел установяване на посочените в параграф 1 si и LGDMKT; б) броят и размерът на портфейлите, които отговарят на критерия за ограничен брой по-малки портфейли по параграф 4. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2014 г. На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.