Чл. 458

Член 458 Макропруденциален или системен риск, установен на равнище държава членка

1. Държавата членка определя органа, който отговаря за прилагането на настоящия член. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

1. Когато определеният в съответствие с параграф 1 орган установи промени в интензивността на макропруденциалния или системния риск във финансовата система, който може да има сериозни отрицателни последици за финансовата система и реалната икономика в конкретна държава членка и който според този орган може да се преодолее по-успешно чрез по-строги национални мерки, то той уведомява Европейския парламент, Съвета, Комисията, ЕССР и ЕБО за това и представя съответните количествени или качествени доказателства за всички посочени по-долу елементи:

а) промените в интензивността на макропруденциалния или системния риск; б) причините, поради които тези промени биха могли да представляват заплаха за финансовата стабилност на национално равнище; в) изложение на основанията, поради които за установения макропруденциален или системен риск не може да се намери адекватно решение по членове 124 и 164 от настоящия регламент и членове 101, 103, 104, 105, 133 и 136 от Директива 2013/36/ЕС, като се отчита относителната ефективност на тези мерки; г) проектите на национални мерки за лицензирани на национално равнище институции, или подгрупа от такива институции, предназначени да смекчат промените в интензивността на риска и отнасящи се до: i) размера на собствения капитал по член 92; ii) изискванията за големите експозиции, посочени в член 392 и членове 395—403; iii) изискванията за публично оповестяване, посочени в членове 431—455; iv) размера на предпазния капиталов буфер по член 129 от Директива 2013/36/ЕС; v) ликвидните изисквания по шеста част; vi) рисковите тегла за установяване на съмнително високи цени на активите в сектора на жилищните и търговските имоти; или vii) експозициите в рамките на финансовия сектор; д) обяснение защо определените в съответствие с параграф 1 органи считат проектите за мерки за подходящи, ефективни и пропорционални за справяне със ситуацията; и е) оценка на възможното положително или отрицателно въздействие на проектите за мерки върху вътрешния пазар въз основа на информацията, с която разполага съответната държава членка.

1. Когато на определените в съответствие с параграф 1 органи се разрешава да прилагат национални мерки съгласно настоящия член, те предоставят на съответните компетентни органи или определени органи в други държави членки цялата необходима информация.

1. На Съвета се предоставя правомощието да приеме, въз основа на предложение на Комисията, с квалифицирано мнозинство акт за изпълнение за отхвърляне на проекта за национални мерки, посочени в параграф 2, буква г).

В рамките на един месец от получаването на уведомлението по параграф 2 ЕССР и ЕБО представят становищата си по посочените в същия параграф елементи на Съвета, Комисията и на съответната държава членка. Като отчита във възможно най-голяма степен посочените във втора алинея становища и в случай че са налице убедителни, надеждни и подробни доказателства, че мярката ще окаже отрицателно въздействие върху вътрешния пазар, което надхвърля ползите за финансовата стабилност, произтичащи от намаляването на установения макропруденциален или системен риск, Комисията може в срок от един месец да предложи на Съвета акт за изпълнение за отхвърляне на проекта за национални мерки. В случай че до един месец Комисията не представи предложение, съответната държавата членка може незабавно да приеме проекта за национални мерки за срок до две години или до изчезването на макропруденциалния или системния риск, ако това се случи по-рано. Съветът приема решение относно предложението на Комисията в срок от един месец от получаването на предложението и излага своите мотиви за отхвърлянето или приемането на проекта за национални мерки. Съветът отхвърля проекта за национални мерки само ако прецени, че не са спазени едно или няколко от следните условия: а) естеството на промените в интензитета на макропруденциалния или системния риск представлява заплаха за финансовата стабилност на национално равнище; б) на установения макропруденциален или системен риск не може да се намери адекватно решение по членове 124 и 164 от настоящия регламент и членове 101, 103, 104, 105, 133 и 136 от Директива 2013/36/ЕС, като се отчита относителната ефективност на тези мерки; в) националните мерки в проекта са по-подходящи за справяне с установения макропруденциален или системен риск и не водят до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или Съюза като цяло, като представляват или създават пречка пред функционирането на вътрешния пазар; г) въпросът засяга само една държава членка; и д) по отношение на рисковете все още не са предприети други мерки, предвидени в настоящия регламент или в Директива 2013/36/ЕС. Оценката на Съвета взема под внимание становището на ЕССР и ЕБО и се основава на доказателствата, представени съгласно параграф 2 от определения в съответствие с параграф 1 орган. В случай че до един месец от получаване на предложението на Комисията Съветът не приеме акт за изпълнение за отхвърляне на проекта за национални мерки, държавата членка може да приеме мерките и да ги прилага за срок до две години или до изчезването на макропруденциалния или системния риск, ако това се случи по-рано.

1. Други държави членки могат да признаят мерките, установени в съответствие с настоящия член, и да ги прилагат към лицензирани на национално равнище клонове, разположени в държавата членка, на която е разрешено да прилага мерките.

1. Когато държавите членки признават мерките, определени в съответствие с настоящия член, те уведомяват Съвета, Комисията, ЕБО, ЕССР и държавата членка, на която е разрешено да прилага мерките.

1. При вземането на решение за признаване на мерките, определени в съответствие с настоящия член, държавата членка отчита критериите по параграф 4.

1. Държавата членка, на която е разрешено да прилага мерките, може да отправи искане към ЕССР да издаде препоръка, както е посочено в член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, към една или повече държави членки, които не признават мерките.

1. Преди изтичането на разрешението, издадено в съответствие с параграф 4, държавата членка, в консултация с ЕССР и ЕБО, прави преглед на ситуацията и съответно може да приеме, в съответствие с процедурата по параграф 4, ново решение за удължаване на срока на прилагане на националните мерки всеки път с още една година. След първото удължаване Комисията, в консултация с ЕССР и ЕБО, прави преглед на ситуацията поне веднъж годишно.

1. Независимо от процедурата по параграфи 3—9, на държавите членки се разрешава да увеличат рисковите тегла над тези, предвидени в регламента, с до 25 %, за експозициите, посочени в параграф 2, буква г), подточки vi) и vii) от настоящия член, и да намалят максималния размер на големите експозиции, предвиден в член 395, с до 15 % за срок до две години или до изчезването на макропруденциалния или системния риск, ако това се случи по-рано, при условие че са спазени условията и изискванията за уведомяване по параграф 2 от настоящия член.