Чл. 40

Чл. 40.(1) Заповедта за задържане на лице се подписва от компетентния орган почл. 13, ал. 5 от Закона за военната полицияи следва да съдържа:

1. името, длъжността и местоработата на лицето, издало заповедта;
2. фактическите и правните основания за задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часа на задържането;
5. правата на задържаното лице:

а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език. (2) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 1, т. 5, букви "б" - "е" и се подписва на заповедта. (3) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта и/или да попълни декларацията по ал. 2 се удостоверява с подписа на един свидетел. (4) Заповедта за задържане по ал. 1 се подписва в три екземпляра, като един се връчва на задържаното лице непосредствено след нейното издаване, един се прилага към преписката и един се архивира в съответната регистратура. Заповедта се вписва в книга за задържани лица, като се отбелязва номерът и. (5) Заповедта по ал. 1 не се издава за лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда наНаказателно-процесуалния кодекс. (6) Срокът за задържане почл. 13, ал. 1 от Закона за военната полициязапочва да тече от момента на ограничаване правото на лицето на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане.