Чл. 40 ППЗВП

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ

Глава втораРаздел IVв сила

Официален текст
1

Заповедта за задържане на лице се подписва от компетентния орган почл. 13, ал. 5 от Закона за военната полицияи следва да съдържа:

1.

името, длъжността и местоработата на лицето, издало заповедта;

2.

фактическите и правните основания за задържането;

3.

данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4.

датата и часа на задържането;

5.

правата на задържаното лице:

а)

да обжалва пред съда законността на задържането;

б)

на адвокатска защита от момента на задържането;

в)

на медицинска помощ;

г)

на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д)

да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е)

да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

2

Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 1, т. 5, букви "б" - "е" и се подписва на заповедта.

3

Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта и/или да попълни декларацията по ал. 2 се удостоверява с подписа на един свидетел.

4

Заповедта за задържане по ал. 1 се подписва в три екземпляра, като един се връчва на задържаното лице непосредствено след нейното издаване, един се прилага към преписката и един се архивира в съответната регистратура. Заповедта се вписва в книга за задържани лица, като се отбелязва номерът и.

5

Заповедта по ал. 1 не се издава за лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда наНаказателно-процесуалния кодекс.

6

Срокът за задържане почл. 13, ал. 1 от Закона за военната полициязапочва да тече от момента на ограничаване правото на лицето на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане.