Чл. 8

Член 8 Оперативни изисквания

1. Кредитните институции трябва да разполагат с действащи правила и ограничения, за да гарантират, че притежа­ ваните ликвидни активи, които съставляват техния ликвиден буфер, са достатъчно диверсифицирани във всеки момент. За тези цели кредитните институции вземат предвид степента на диверсификация между различните категории ликвидни активи и в рамките на една и съща категория ликвидни активи, посочени в глава 2 от настоящия дял, както и други относими фактори на диверсификацията като вид емитенти, контрагенти или географското местоположение на тези емитенти и контрагенти.

Компетентните органи могат да налагат определени ограничения или изисквания към ликвидните активи на кредитните институции, за да се гарантира изпълнението на изискването, определено в настоящия параграф. Такова ограничение или изискване обаче не се прилага към: а) следните категории активи от ниво 1: i) банкнотите и монетите, посочени в член 10, параграф 1, буква а); ii) експозициите към централните банки, посочени в член 10, параграф 1, букви б) и г);

L 11/10 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.1.2015 г. iii) активите, които представляват вземания към многостранни банки за развитие и международни организации, посочени в член 10, параграф 1, буква ж), или които са гарантирани от тях; б) категориите активи от ниво 1, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор, посочени в член 10, параграф 1, букви в) и г), при условие че кредитната институция държи съответния актив, за да покрива нетните изходящи ликвидни потоци под напрежение във валутата на държавата членка или трета държава, или активът е издаден от централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор от държавата членка по произход на кредитната институция; в) ликвидното улеснение с ограничено ползване и с поето задължение по член 12, параграф 1, буква г).

1. Кредитните институции трябва да имат лесен достъп до своите ликвидни активи и могат да ги осребрят по всяко време през периода на напрежение от 30 календарни дни чрез окончателна продажба или репо сделка на общоприети репо пазари. Даден ликвиден актив се счита за леснодостъпен за кредитната институция, когато няма правни или практически пречки пред възможността на кредитната институция да осребрят своевременно този актив.

Активите, използвани за подобряване на кредитното качество в структурирани трансакции или за покриване на оперативни разходи на кредитните институции, не се считат за леснодостъпни за кредитните институции. Активите, държани в трета държава, в която има ограничения върху свободното им прехвърляне, се считат за леснодо­ стъпни само доколкото кредитната институция ги използва за покриване на изходящите ликвидни потоци в тази трета държава. Активите, държани в неконвертируема валута, се считат за леснодостъпни само доколкото кредитната институция ги използва за покриване на изходящите ликвидни потоци в тази валута.

1. Кредитните институции гарантират, че техните ликвидни активи са под контрола на специално звено за управление на ликвидността в рамките на кредитната институция. Изпълнението на това изискване се доказва пред компетентния орган чрез:

а) включването на ликвидните активи в отделна група под прякото управление на звеното по ликвидността и с единственото намерение да бъдат използвани като източник на условно финансиране, включително по време на периоди на напрежение;

б) установяването на вътрешни системи и мерки за контрол, за да се осигури по всяко време през периода на напрежение от 30 календарни дни ефективен оперативен контрол на звеното за управление на ликвидността за осребряване на ликвидните активи и да се получи достъп до условно финансиране без пряко противоречие със съществуващите търговски стратегии или стратегии за управление на риска. По-конкретно активите не се включват в ликвидния буфер, когато тяхната продажба без подмяна през периода на напрежение от 30 календарни дни би отменила хеджиране, което би създало открита рискова позиция, надхвърляща вътрешните лимити на кредитната институция; в) комбинация от варианти а) и б), при условие че компетентният орган счита такава комбинация за приемлива.

1. Кредитните институции осребряват редовно и най-малко веднъж годишно достатъчно представителна извадка от своите ликвидни активи чрез окончателна продажба или чрез опростена репо сделка на общопризнати репо пазари. Кредитните институции разработват стратегии за реализиране на извадки от ликвидни активи, които са достатъчни за:

а) проверка на достъпа до пазара на тези активи и тяхната използваемост; б) проверка на ефективността на процесите за своевременно осребряване на активите на кредитната институция; в) минимизиране на риска от изпращане към пазара по време на периоди на напрежение на отрицателен сигнал в резултат на осребряването на активите на кредитната институция. Изискването, определено в първата алинея, не се прилага спрямо активите от ниво 1, посочени в член 10, различни от изключително висококачествените покрити облигации, спрямо ликвидното улеснение с ограничено ползване и с поето задължение по член 12, параграф 1, буква г) или спрямо влоговете и друго ликвидно финансиране в кооперативните мрежи и институционалните защитни схеми, посочени в член 16. Изискването по параграф 2 не препятства кредитните институции да хеджират пазарния риск, свързан с техните

1. ликвидни активи, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а) кредитната институция въвежда целесъобразни вътрешни правила в съответствие с параграфи 2 и 3, за да гарантира, че

тези активи продължават да бъдат леснодостъпни и под контрола на звеното за управление на ликвидността; б) нетните изходящи и входящи ликвидни потоци, които биха произтекли от предсрочно закриване на хеджиращата позиция, се вземат предвид при оценяването на съответния актив съгласно член 9.

17.1.2015 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 11/11 Кредитните институции гарантират, че валутната деноминация на ликвидните им активи съответства на валутното 6. разпределение на техните нетни изходящи ликвидни потоци. Когато е целесъобразно обаче, компетентните органи могат да изискат от кредитните институции да ограничат несъответствието между валутите чрез въвеждане на лимити върху размера на нетните изходящи ликвидни потоци в определена валута, които може да бъдат покрити през период на напрежение чрез притежаване на ликвидни активи, които не са деноминирани в тази валута. Това ограничение може да бъде прилагано само по отношение на отчетната валута или валута, която може да подлежи на отделно отчитане в съответствие с член 415, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. При определянето на нивото на ограничението върху несъответствието на валутите, което може да бъде приложено в съответствие с настоящия параграф, компетентните органи следва да вземат предвид най-малко следното:

а) дали кредитната институция може да извърши някое от следните: i) да използва ликвидните активи, за да генерира ликвидност във валутата и в юрисдикцията, в която възникват нетните изходящи ликвидни потоци; ii) да замени валутите и да набере средства на валутните пазари при условия на напрежение в рамките на периода на напрежение от 30 календарни дни, както е определено в член 4; iii) да прехвърли излишъка от ликвидност от една валута в друга и между юрисдикциите и юридическите субекти в своята група при условия на напрежение в рамките на периода на напрежение от 30 календарни дни, както е определено в член 4; б) въздействието на внезапни неблагоприятни изменения на валутните курсове върху съществуващите несъгласувани позиции и върху ефективността на съществуващото хеджиране на валутните курсове. Счита се, че всяко ограничение върху несъответствието на валутите, наложено в съответствие с настоящия параграф, представлява специално изискване за ликвидност по член 105 от Директива 2013/36/ЕС.