Чл. 1
Регламент (ЕО) № 3275/93 на Съвета от 29 ноември 1993 година за забрана за удовлетворяването на искове във връзка с договори и сделки, чието изпълнение е засегнато от Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и от свързаните с нея резолюции
Член 1 По смисъла на настоящия регламент: 1. „договор или сделка“ означава всяка сделка, независимо от формата на сключване и приложимия закон, и независимо дали включва един или повече договори или подобни задължения между едни и същи или различни страни; за тази цел терминът „договор“ включва всяко обезпечение, финансова гаранция, обратна гаранция или кредит, юридически самостоятелни или не, както и всяка разпоредба, която се отнася за тях, произтичащи от подобна сделка или свързани с нея; 2. „иск“ означава всеки иск, потвърден или не в съдебно производство, предявен преди или след датата на влизане в сила на настоящия регламент и свързан с изпълнението на договор или на сделка, по-специално: a) иск за изпълнение на всяко задължение, произтичащо или свързано с даден договор или сделка; б) иск за удължаване на сроковете или плащане на обезпечение, финансова гаранция или обратна гаранция под всякаква форма; в) иск за обезщетение, който се отнася до договор или сделка; г) насрещен иск; д) иск за признаване или за влизане в сила, включително чрез екзекватура, на съдебно решение, на арбитражно решение или на еквивалентно решение, независимо от мястото, където се били произнесени; 3. „мерки, приети съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и други свързани с нея резолюции“ означава мерките на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или мерките, приети от Европейската общност, или от всяка друга държава, всяка страна или всяка международна организация, съгласно или във връзка с прилагането на съответните решения на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или на всяко действие, разрешено от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, относно възпрепятстването на определена част от търговския обмен с Либия; 4. „физическо или юридическо лице в Либия“: a) държавата Либия или всеки държавен орган на тази държава; б) всеки либийски гражданин; в) всяко юридическо лице, чието седалище или централно управление се намира в Либия; г) всяко юридическо лице, пряко или непряко контролирано от едно или повече от упоменатите по-горе лица; д) всяко лице, което предявява иск чрез или в полза на физическо или юридическо лице, упоменато в букви a), б), в) или г). Без да се накърнява член 2, изпълнението на договор или сделка, се разглежда като засегнато от мерките, предприети съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на свързани с нея резолюции, когато съществуването или съдържанието на иска са пряк или косвен резултат от тези мерки.
Практика по чл. 1
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.