Чл. 29

Член 29 Оценка на държавите

1. С настоящия регламент се създава тристепенна система за оценка на държавите или на части от тях. За тази цел държавите членки и третите държави или части от тях се класифицират в една от следните рискови категории:

а) „висок риск“ се отнася до държави или части от тях, за които оценката, посочена в параграф 3, води до установяването на висок риск от производство в такива държави или в части от тях на съответни стоки, за които съответните продукти не отговарят на условията на член 3, буква а); б) „нисък риск“ се отнася до държави или части от тях, за които посочената в параграф 3 оценка съдържа заключението, че е налице достатъчна увереност, че случаите на производство в такива държави или в части от тях на съответни стоки, за които съответните продукти не отговарят на условията на член 3, буква а), са изключение; в) „стандартен риск“ се отнася до държави или части от тях, които не попадат нито в категорията на „висок риск“, нито в категорията на „нисък риск“.

1. На 29 юни 2023 г. на всички държави се определя стандартно ниво на риск. Комисията класифицира държавите или частите от тях, които представляват нисък или висок риск в съответствие с параграф 1. Списъкът на държавите или на частите от тях, които представляват нисък или висок риск, се публикува посредством актове за изпълнение, които се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 36, параграф 2, не по-късно от 30 декември 2024 г. Този списък се преразглежда и актуализира, ако е целесъобразно, толкова често, колкото е необходимо, с оглед на новите доказателства.

1. Класификацията на държави или части от тях с нисък или висок риск съгласно параграф 1 се основава на обективна и прозрачна оценка на Комисията, като се вземат предвид най-новите научни доказателства и международно признати източници. Класификацията се основава предимно на следните критерии за оценка:

а) степан на обезлесяване и деградация на горите; б) степен на разширяване на земеделската земя за съответните стоки; в) тенденции в производството на съответните стоки и на съответните продукти.

1. Оценката, посочена в параграф 3, може да включва и отчитане на:

а) информация, предоставена от съответната държава, от съответните регионални органи, от оператори, от НПО и трети страни, включително коренното население, местните общности и организациите на гражданското общество, относно ефективното включване на емисиите и поглъщанията от селското стопанство, горското стопанство и земеползването в национално определения принос към РКООНИК; б) споразумения и други инструменти между съответната държава и Съюза и/или неговите държави членки, които се отнасят до обезлесяването и деградацията на горите и улесняват съответствието на съответните стоки и съответните продукти с член 3, и ефективното им прилагане; в) това дали в съответната държава са въведени правни норми на национално и поднационално равнище, включително в съответствие с член 5 от Парижкото споразумение, и дали тя предприема ефективни мерки за прилагане в отговор на обезлесяването и деградацията на горите и за избягване и санкциониране на дейностите, водещи до обезлесяване и деградация на горите, и по-специално дали прилага достатъчно строги санкции, с които нарушителите да бъдат лишени от ползите, произтичащи от обезлесяването или деградацията на горите; г) това дали въпросната държава предоставя съответните данни по прозрачен начин; и ако е приложимо, наличието, спазването и ефективното прилагане на законите за защита на правата на човека, правата на коренното население, местните общности и други притежатели на обичайни права на владение; д) санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН или Съвета на Европейския съюз по отношение на вноса или износа на съответните стоки и съответните продукти.

1. Комисията участва в специален диалог с всички държави, които са класифицирани или за които има риск да бъдат класифицирани като високорискови, с цел намаляване на тяхното ниво на риск.

1. Без да се засяга параграф 5, Комисията официално уведомява съответната държава за намерението си да класифицира към друг вид категория на риска тези държави или част от тях и я приканва да предостави всяка информация, която намира за полезна в това отношение. Комисията също така информира компетентните органи за това си намерение.

Комисията включва следната информация в уведомлението: а) причината или причините за намерението да промени класификацията на риска на държавата или на части от нея; б) поканата за писмен отговор до Комисията във връзка с намерението за промяна на класификацията по отношение на риска на държавата или на части от нея; в) последиците от класификацията като държава с висок или нисък риск.

1. Комисията предоставя на съответната държава достатъчно време да отговори на уведомлението. Когато уведомлението се отнася до намерение от страна на Комисията да класифицира държавата или част от нея като такава с висок риск, в своя отговор съответната държава може да предостави на Комисията информация относно мерките, предприети от нея за коригиране на положението.

1. Комисията незабавно уведомява съответната държава и компетентните органи за включването или изваждането на дадена държава или на части от нея от списъка, посочен в параграф 2.