Чл. 1

Член 1 За целите на настоящата директива: 1. „крайно устройство“ означава: а) устройство, предназначено за пряко или непряко свързване към интерфейс на обществена далекосъобщителна мрежа за пренасяне, обработка и приемане на информация; и в двата случая, пряко или непряко, свързването може да бъде осъществено чрез жици, оптични влакна или електромагнитен път; свързването е непряко, ако устройството е поставено между крайното устройство и интерфейса на обществената мрежа; б) оборудване за спътникови наземни станции; 2. „оборудване за спътникови наземни станции“ означава оборудване, което може да се използва само за предаване или за предаване и приемане („предаване/приемане“), или само за приемане („само приемане“) на радиокомуникационни сигнали посредством спътници или други космически системи; 3. „предприятие“ означава обществена или частна организация, на която държава-членка дава специални или изключителни права за внос, търговия, свързване и включване на далекосъобщителни крайни устройства и/или поддръжка на тези устройства; 4. „специални права“ означава права, дадени от държава-членка на ограничен брой предприятия чрез някакъв законодателен, регулаторен или административен акт, който, в границите на даден географски район: а) ограничава до две или повече броя на тези предприятия в съответствие с критерии, които не са обективни, пропорционални и недискриминационни; или б) определя, в съответствие с критерии, различни от критериите по буква а), няколко конкуриращи се предприятия; или в) дава на едно или няколко предприятия, в съответствие с критерии, различни от критериите по букви а) и б), законни или регулаторни предимства, които имат съществено влияние върху възможностите на други предприятия да внасят, търгуват, свързват, въвеждат в експлоатация и/или поддържат крайни далекосъобщителни устройства в същия географски район при равни други условия.