Чл. 4

Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените вчл. 2работи не по-малко от половината от установената сКодекса на труданормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.

Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година.

Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.

Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите почл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.

По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Заключителни разпоредби § 1. Наредбата се приема на основаниечл. 156, ал. 2 от Кодекса на труда. § 2. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на труда и социалната политика. Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 90 ОТ 19 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ § 6.Постановлениетовлиза в сила от 1 април 2006 г.