Чл. 2

НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. ЗА ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННО-ТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ

НаредбаГлава първа

Чл. 2.(1) Основните цели на планирането и проектирането на КТС са:

  1. осигуряване на ефективното използване на територията на урбанизираните зони съгласно параметрите и предвижданията на общия устройствен план;
  2. предоставяне на бързи и удобни транспортни връзки между отделните части на населените места и общините, както и връзката им с републиканската и общинската пътна мрежа;
  3. създаване на предпоставки за икономическо развитие на територията;
  4. подобряване на устойчивата мобилност чрез насърчаване на придвижването с обществен транспорт за превоз на пътници, подкрепа на пешеходното и велосипедното движение, създаване на предпоставки за намаляване използването на леки автомобили, мотоциклети, мотопеди и други моторни превозни средства (МПС), причиняващи замърсяване на въздуха и шумово замърсяване в урбанизираните територии;
  5. постигане на максимална безопасност и сигурност на всички участници в движението, намаляване на пътните инциденти и ограничаване на потенциалните нарушители;
  6. гарантиране на условия за общественото здраве чрез намаляване на шума, вибрациите и вредните газове;
  7. осигуряване на ефективно проектиране, основано на международните стандарти за устойчива, зелена и мобилна градска среда;
  8. отчитане, опазване и развитие на съществуващата архитектурна, историческа и културна среда (особено за центровете на градовете и зоните с културно-историческо наследство).

(2) Основните задачи на плановете и проектите за КТС са:

  1. да предлагат оптимални възможности за развитие на различните видове придвижване в населеното място или урбанизираната територия при следното подреждане по приоритет:

а) пешеходно движение; б) обществен транспорт; в) велосипедно движение; г) движение на леки автомобили; д) товарно автомобилно движение; е) транзитно за урбанизираната територия движение на автомобили;

  1. да осигуряват адекватна възможност за интермодалност чрез бърз, лесен и удобен трансфер;
  2. да извеждат транзитното автомобилно движение извън населените места и урбанизираните територии;
  3. да предлагат алтернативни активности на уличното платно в зависимост от часовата, седмичната и сезонната специфика на автомобилното движение.

Практика по чл. 2

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.