Чл. 31

Член 31 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 19 май 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

D. LÓPEZ GARRIDO

(1) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 75.

(2) ОВ C 200, 25.8.2009 г., стр. 41.

(3) Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник), позиция на Съвета на първо четене от 14 април 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник), позиция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.

(5) Вж. приложение IV, част А.

(6) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.

(7) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(8) ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(9) Вж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(10) ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 1.

(11) ОВ L 116, 9.5.2009 г., стр. 18.

(12) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

(13) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(14) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(15) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(16) ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55.

(17) ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

(посочена в член 3)

1. Енергийните характеристики на дадена сграда се определят въз основа на изчисленото или действително годишно потребление на енергия за задоволяване на различните нужди, свързани с нормалното използване на сградата, и отразяват нуждите от енергия за отопление и охлаждане (необходимата енергия за предотвратяване на прекомерно затопляне), за да се поддържат предвидените температурни условия в сградата и да се задоволяват потребностите от топла вода за битови нужди. 2. Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват по прозрачен начин и включват показател за енергийните характеристики и цифров показател за потреблението на първична енергия, въз основа на показателите за първична енергия на енергиен носител, които могат да се основават на националните или регионалните средногодишни претеглени стойности или на специфична стойност за производство на място. В методиката за изчисляване на енергийните характеристики на сградите следва да се вземат предвид европейските стандарти и тя следва да е в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, включително Директива 2009/28/ЕО. 3. Методиката се определя, като се вземат предвид най-малко следните аспекти: а) следните действителни топлинни характеристики на сградата (включително нейните вътрешни конструктивни елементи): i) топлинен капацитет; ii) изолация; iii) пасивно отопление; iv) охлаждащи компоненти; и v) топлинни мостове; б) отоплителната инсталация и инсталацията за гореща вода, включително изолационните им характеристики; в) климатичните инсталации; г) естествената и принудителна вентилация, което може да включва уплътняването срещу проникване на външен въздух; д) вградена осветителна инсталация (основно в нежилищния сектор); е) конструкцията, разположението и изложението на сградата, в това число външните климатични условия; ж) пасивните слънчеви инсталации и слънчевата защита; з) вътрешните климатични условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух; и) вътрешните енергийни товари. 4. Когато е уместно, при изчисленията се взема предвид положителното влияние на следните аспекти: а) местните условия за слънчево изложение, активните слънчеви инсталации и другите отоплителни и електрически инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници; б) електрическата енергия, произведена чрез комбинирано производство; в) колективните или централните отоплителни и охладителни инсталации; г) естественото осветление. 5. За целите на изчисленията сградите следва да се класифицират правилно в следните категории: а) еднофамилни къщи от различен тип; б) жилищни блокове; в) офиси; г) образователни сгради; д) болници; е) хотели и ресторанти; ж) спортни съоръжения; з) сгради, в които се осъществява търговия на едро и дребно; и) други видове сгради, потребители на енергия. приложение I — приложения II—V

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Системи за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите

1. Компетентните власти или органите, на които компетентните власти са възложили задължението за въвеждане на системата за независим контрол, изготвят извадка на случаен принцип, включваща поне статистически значим процент от всички издадени сертификати за енергийни характеристики през съответната година, и подлагат тези сертификати на проверка. Проверката се основава на посочените по-долу възможности или на равностойни мерки: а) проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати; б) проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително и на направените препоръки; в) пълна проверка на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, пълна проверка на съдържащите се в сертификата резултати, включително и на направените препоръки, и посещения на място в сградата, ако е възможно, с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда. 2. Компетентните власти или органите, на които компетентните власти са възложили задължението за въвеждане на системата за независим контрол, изготвят извадка на случаен принцип, включваща поне статистически значим процент от всички доклади за инспекции, изготвени през съответната година, и ги подлагат на проверка.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Сравнителна методологична рамка за определяне на равнищата на оптимални разходи във връзка с изискванията за енергийни характеристики за сгради и сградни компоненти

Сравнителната методологична рамка дава възможност на държавите-членки да определят енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти и икономическите аспекти на мерките, свързани с енергийните характеристики, и да ги свържат с оглед на определянето на равнището на оптимални разходи. Сравнителната методологична рамка се придружава от насоки, които показват как тази рамка да се прилага при изчисляването на равнищата на оптимални разходи. Сравнителната методологична рамка дава възможност да се вземат предвид начините на използване, външните климатични условия, разходите за инвестиции, категорията на сградата, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи (включително разходите за енергия и спестената енергия), приходите от произведена енергия, където е приложимо, и разходите за обезвреждане, където е приложимо. Тя следва да се основава на приложимите европейски стандарти, които имат отношение към настоящата директива. Комисията също така осигурява: — насоки, които придружават сравнителната методологична рамка; тези насоки имат за цел да дадат възможност на държавите-членки да предприемат посочените по-долу стъпки, — информация относно прогнозираните дългосрочни промени в цените на енергията. За целите на прилагането на сравнителната методологична рамка от държавите-членки на равнище държави-членки се определят общи условия, изразени с параметри. Сравнителната методологична рамка съдържа изисквания държавите-членки да: — определят референтни сгради, характерни и представителни с тяхната функционалност и географско положение, включително външните и вътрешните климатични условия. Референтните сгради включват както жилищни, така и нежилищни сгради, както нови, така и съществуващи сгради, — определят мерки за енергийна ефективност за референтните сгради. Те могат да бъдат мерки за отделни сгради като цяло, за отделни сградни компоненти или за комбинация от сградни компоненти, — оценят нуждите от крайна и първична енергия за референтните сгради, където се прилагат определените мерки за енергийна ефективност, — изчислят разходите (например настоящата нетна стойност) на мерките за енергийна ефективност (посочени във второто тире) по време на очаквания икономически жизнен цикъл, които се прилагат за референтните сгради (посочени в първото тире), чрез прилагане на принципите на сравнителната методологична рамка. Чрез изчисляването на разходите за мерките за енергийна ефективност по време на очаквания икономически жизнен цикъл държавите-членки оценяват съотношението разходи—ефективност на различните равнища на минималните изисквания на енергийните характеристики. Това ще позволи да се определят равнищата на оптимални разходи за изискванията за енергийните характеристики.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ЧАСТ А

Отменената директива и нейното последващо изменение

(посочени в член 29)

Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65)

Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 21.11.2008 г., стр. 1) само точка 9.9 от приложението ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното законодателство и за прилагане

(посочени в член 29)

Директива Срок за транспониране Дата на прилагане 2002/91/ЕО 4 януари 2006 г. 4 януари 2009 г. — само по отношение на членове 7, 8 и 9

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

Директива 2002/91/ЕО Настоящата директива член 1 член 1 член 2, точка 1 член 2, точка 1 — член 2, точки 2 и 3 член 2, точка 2 член 2, точка 4 и приложение I — член 2, точки 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 член 2, точка 3 член 2, точка 12 член 2, точка 4 член 2, точка 13 — член 2, точка 14 член 2, точка 5 член 2, точка 15 член 2, точка 6 член 2, точка 16 член 2, точка 7 член 2, точка 17 член 2, точка 8 член 2, точка 18 — член 2, точка 19 член 3 член 3 и приложение I член 4, параграф 1 член 4, параграф 1 член 4, параграф 2 — член 4, параграф 3 член 4, параграф 2 — член 5 член 5 член 6, параграф 1 — член 6, параграфи 2 и 3 член 6 член 7 — членове 8, 9 и 10 член 7, параграф 1, първа алинея член 11, параграф 8 и член 12, параграф 2 член 7, параграф 1, втора алинея член 11, параграф 6 член 7, параграф 1, трета алинея член 12, параграф 6 член 7, параграф 2 член 11, параграфи 1 и 2 — член 11, параграфи 3, 4, 5, 7 и 9 — член 12, параграфи 1, 3, 4, 5 и 7 член 7, параграф 3 член 13, параграфи 1 и 3 — член 13, параграф 2 член 8, буква а) член 14, параграфи 1 и 3 — член 14, параграф 2 член 8, буква б) член 14, параграф 4 — член 14, параграф 5 член 9 член 15, параграф 1 — член 15, параграфи 2, 3, 4 и 5 — член 16 член 10 член 17 — член 18 член 11, уводна част член 19 член 11, букви а) и б) — член 12 член 20, параграф 1 и параграф 2, втора алинея — член 20, параграф 2, първа алинея и параграфи 3 и 4 — член 21 член 13 член 22 — членове 23, 24 и 25 член 14, параграф 1 член 26, параграф 1 член 14, параграфи 2 и 3 — — член 26, параграф 2 — член 27 член 15, параграф 1 член 28 член 15, параграф 2 — — член 29 член 16 член 30 член 17 член 31

приложение