Чл. 9

Член 9 Административни изисквания и мерки за контрол

1. Държавите членки могат да налагат административни изисквания и мерки за контрол, необходими за осигуряване на ефективно наблюдение на спазването на задълженията, изложени в настоящата директива и Директива 96/71/ЕО, при условие че те са обосновани и съразмерни в съответствие с правото на Съюза.

За тази цел държавите членки могат по-специално да налагат следните мерки: а) задължение за доставчик на услуги, установен в друга държава членка, да представи обикновена декларация пред отговорните национални компетентни органи най-късно при започване на предоставянето на услугите, която е на официалния език на приемащата държава членка или на един от официалните ѝ езици, или на друг(и) език(ци), който(които) тя приема, и която съдържа съответната информация, необходима за допускането на фактически проверки на работното място, включително: i) идентичността на доставчика на услуги; ii) очаквания брой командировани работници, чиято самоличност може ясно да се установи; iii) лицата, посочени в букви д) и е); iv) планираните продължителност, начало и край на командироването; v) адреса(ите) на работното място; както и vi) характера на услугите, които обуславят командироването; б) задължение за съхраняване или предоставяне и/или задържане на копия на хартиен или електронен носител от трудовия договор или равностоен документ по смисъла на Директива 91/533/ЕИО на Съвета (13), включително, където е целесъобразно или уместно, допълнителната информация, посочена в член 4 от същата директива), фишовете за трудово възнаграждение, документите, удостоверяващи отработеното време, обозначаващи началото, края и продължителността на работното време и удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения, или копия на равностойни документи за срока на командироването на достъпно и ясно установимо място на тяхна територия, като например на работното място или в сградата, а за мобилните работници в сектора на транспорта — оперативната база или превозното средство, с което се предоставя услугата; в) задължение за предоставяне на документите, посочени в буква б), след изтичане на срока на командироването по искане на органите на приемащата държава членка в рамките на разумен срок; г) задължение за осигуряване на превод на документите, посочени в буква б), на официалния език (един от официалните езици) на приемащата държава членка или на друг(и) език(ци), които тя приема; д) задължение за определяне на лице за осъществяване на връзка с компетентните органи на приемащата държава членка, в която се предоставят услугите, и за изпращане и получаване на документи и/или предизвестия,при необходимост; е) задължение за определяне на лице за контакт, ако е необходимо, което действа като представител, чрез който съответните социални партньори могат да се опитват да привлекат доставчика на услуги към участие в колективно договаряне в рамките на приемащата държава членка, в съответствие с националното право и/или практика, за срока на предоставянето на услугите. Това лице може да е различно от лицето, посочено в буква д), като не е задължително то да присъства в приемащата държава членка, но трябва да присъства при разумно и обосновано искане за това;

1. Държавите членки могат да налагат други административни изисквания и мерки за контрол, в случай на ситуации или нови тенденции, които сочат, че съществуващите административни изисквания и мерки за контрол не са достатъчни или ефикасни с цел да се гарантира ефективното наблюдение на спазването на задълженията, посочени в Директива 96/71/ЕО и настоящата директива, при условие че те са оправдани и съразмерни.
2. Никаква разпоредба на настоящия член не засяга други задължения, които произтичат от законодателството на Съюза, включително от Директива 89/391/ЕИО на Съвета (14) и Регламент (ЕО) № 883/2004, и/или от националното право относно защитата или наемането на работниците, при условие че последните се прилагат в еднаква степен по отношение на предприятията, установени в съответната държава членка, и че са оправдани и съразмерни.
3. Държавите членки гарантират, че предприятията могат да изпълняват свързаните с командироването на работници процедури и формалности съгласно настоящия член по лесен за тях начин, от разстояние и по електронен път, доколкото това е възможно.
4. Държавите членки съобщават на Комисията и информират доставчиците на услуги за всякакви мерки, посочени в параграфи 1 и 2, които се прилагат или са въведени от тях. Комисията съобщава тези мерки на другите държави членки. Информацията, предназначена за доставчиците на услуги, е общодостъпна — поместена на единен национален уебсайт на най-подходящия(ите) език(ци), определен(и) от държавата членка.

Комисията наблюдава внимателно прилагането на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, оценява тяхното съответствие с правото на Съюза и по целесъобразност предприема необходимите мерки в съответствие с определените ѝ в ДФЕС компетентности. Комисията редовно докладва на Съвета за мерките, съобщени от държавите членки, и по целесъобразност за напредъка на оценката и/или анализа ѝ.