Чл. 56

Член 56 Сертифициране на киберсигурността

1. ИКТ продуктите, ИКТ услугите и ИКТ процесите, сертифицирани по европейска схема за сертифициране на киберсигурността, приета съгласно член 49, се считат за съответстващи на изискванията на такава схема.

1. Сертифицирането на киберсигурността е доброволно, освен ако не е посочено друго в правото на Съюза или в правото на държавите членки.

1. Комисията прави редовно оценяване на ефективността и използването на приетите европейски схеми за сертифициране на киберсигурността и дали някоя конкретна схема следва да бъде направена задължителна посредством съответното право на Съюза, така че да се гарантира подходящо ниво на киберсигурност на ИКТ продуктите, ИКТ услугите и ИКТ процесите в Съюза и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. Първото оценяване се прави до 31 декември 2023 г. и най-малко веднъж на 2 години след това се правят последващи оценявания. Въз основа на резултатите от тези оценявания, Комисията набелязва ИКТ продуктите, ИКТ услугите и ИКТ процесите, обхванати от съществуваща схема за сертифициране, които следва да бъдат включени в обхвата на задължителна схема за сертифициране.

Като приоритет Комисията насочва вниманието си към секторите, изброени в приложение II към Директива (ЕС) 2016/1148, които се подлагат на оценяване най-късно две години след приемането на първата европейска схема за сертифициране на киберсигурността. При подготовката на оценяването Комисията: а) отчита въздействието на мерките върху производителите или доставчиците на такива ИКТ продукти, ИКТ услуги или ИКТ процеси, както и върху ползвателите, от гледна точка на разходите за тези мерки и социалните или икономическите ползи от очакваното повишено ниво на сигурност на ИКТ продуктите, ИКТ услугите или ИКТ процесите, към които са насочени; б) взема под внимание наличието и разпространението на съответното право на държавите членки и на трети държави; в) провежда отворен, прозрачен и приобщаващ процес на консултиране с всички заинтересовани страни и държави членки; г) отчита сроковете за изпълнение, необходимостта от преходни мерки и срокове, по-специално по отношение на възможното въздействие на мярката върху производителите или доставчиците на ИКТ продукти, ИКТ услуги или ИКТ процеси, включително МСП. д) предлага най-бързия и ефективен начин, по който трябва да се осъществи преходът от доброволни към задължителни схеми за сертифициране.

1. Органите за оценяване на съответствието, посочени в член 60, издават европейски сертификати за киберсигурност по настоящия член, когато се посочва ниво на увереност „базово“ или „съществено“, на основата на критерии, включени в европейската схема за сертифициране на киберсигурността, приета от Комисията съгласно член 49.

1. Чрез дерогация от параграф 4, в надлежно обосновани случаи дадена европейска схема за сертифициране на киберсигурността може да предвиди, че европейски сертификати за киберсигурност в резултат от тази схема може да бъдат издадени само от публичен орган, когато са посочени основателни причини за такава дерогация. Такъв орган е един от следните:

а) национален орган за сертифициране на киберсигурността, посочен в член 58, параграф 1; или б) публичен орган, акредитиран като орган за оценяване на съответствието съгласно член 60, параграф 1.

1. Когато европейска схема за сертифициране на киберсигурността, приета по член 49, изисква ниво на увереност „високо“, европейският сертификат за киберсигурност в рамките на тази схема може да бъде издаден само от национален орган за сертифициране на киберсигурността или в следните случаи от орган за оценяване на съответствието:

а) след предварително одобрение от националния орган за сертифициране на киберсигурността за всеки отделен европейски сертификат за киберсигурност, издаден от орган за оценяване на съответствието; или б) след предварително общо делегиране на задачата по издаването на такива европейски сертификати за киберсигурност на орган за оценяване на съответствието от националния орган за сертифициране на киберсигурността.

1. Физическото или юридическото лице, което подлага ИКТ продукти, ИКТ услуги или ИКТ процеси на процедурите за сертифициране, предоставя на националния орган за сертифициране на киберсигурността по член 58, когато този орган е издаващият орган на европейския сертификат за киберсигурност, или на органа за оценяване на съответствието по член 60, цялата необходима информация за провеждане на сертифицирането.

1. Притежателят на европейски сертификат за киберсигурност уведомява органа или институцията, посочени в параграф 7, за всички открити впоследствие уязвимости или нередности във връзка със сигурността на сертифицирания ИКТ продукт, ИКТ услуга или ИКТ процес, които може да окажат въздействие върху тяхното съответствие с изискванията, свързани със сертифицирането. Органът или институцията изпраща тази информация без излишно забавяне на съответния национален орган за сертифициране на киберсигурността.

1. Европейски сертификат за киберсигурност се издава за срока, определен от европейската схема за сертифициране на киберсигурността, и може да бъде подновен, ако съответните изисквания продължават да се изпълняват.

1. Европейски сертификат за киберсигурност, издаден съгласно настоящия член, се признава във всички държави членки.