Чл. 58

Член 58 Национални органи за сертифициране на киберсигурността

1. Всяка държава членка определя един или повече национални органи за сертифициране на киберсигурността на своя територия или, по взаимно съгласие с друга държава членка, определя един или повече национални органи за сертифициране на киберсигурността, установени във въпросната друга държава членка, които да отговарят за задачите по надзора в определящата държава членка.

1. Всяка държава членка уведомява Комисията за определените национални органи за сертифициране на киберсигурността. Когато дадена държава членка е определила повече от един орган, тя информира Комисията също за задачите, които са възложени на всеки от тях.

1. Без да се засягат разпоредбите на член 56, параграф 5, буква а) и член 56, параграф 6, всеки национален орган за сертифициране на киберсигурността е независим от субектите, върху които упражнява надзор, по отношение на своята организация, решения за финансиране, правна структура и процес на вземане на решения.

1. Държавите членки гарантират, че дейностите на националните органи за сертифициране на киберсигурността, свързани с издаването на европейски сертификати за киберсигурност, посочени в член 56, параграф 5, буква а) и член 56, параграф 6, са строго разделени от техните надзорни дейности, посочени в настоящия член и че двата вида дейности са независими едни от други.

1. Държавите членки гарантират, че националните органи за сертифициране на киберсигурността разполагат с достатъчно ресурси за упражняване на правомощията си и за изпълнение на възложените им задачи по ефективен и ефикасен начин.

1. За ефективното изпълнение на настоящия регламент е целесъобразно националните органи за сертифициране на киберсигурността да участват активно, реално, ефективно и съобразно правилата за поверителност в Европейската група за сертифициране на киберсигурността.

1. Националните органи за сертифициране на киберсигурността:

а) упражняват надзор и следят за спазването на правилата, включени в европейски схеми за сертифициране на киберсигурността съгласно член 54, параграф 1, буква й), за да наблюдават съответствието на ИКТ продуктите, ИКТ услугите и ИКТ процесите с изискванията на издадените европейски сертификати за киберсигурност на съответната им територия, в сътрудничество с други съответни органи за надзор на пазара; б) наблюдават и следят за спазването на задълженията на производителите или доставчиците на ИКТ продукти, ИКТ услуги и ИКТ процеси, които са установени на тяхна територия и които извършват самооценяване на съответствието, и по-специално наблюдават и следят за спазването на задълженията на тези производители или доставчици, посочени в член 53, параграфи 2 и 3 и в съответната европейска схема за сертифициране на киберсигурността; в) без да се засягат разпоредбите на член 60, параграф 3, съдействат активно на националните органи по акредитация и ги подпомагат за наблюдението и надзора на дейностите на органите за оценяване на съответствието за целите на настоящия регламент; г) наблюдават и упражняват надзор над дейностите на публичните органи, посочени в член 56, параграф 5; д) в приложимите случаи издават разрешение на органите за оценяване на съответствието съгласно член 60, параграф 3 и ограничават, временно прекратяват или отнемат съществуващо разрешение при неспазване на изискванията на настоящия регламент от страна на органите за оценяване на съответствието; е) разглеждат жалбите, внесени от физически или юридически лица във връзка с европейски сертификати за киберсигурност, издадени от национални органи за сертифициране на киберсигурността или във връзка с европейски сертификати за киберсигурност — от органите за оценяване на съответствието в съответствие с член 56, параграф 6, или във връзка с ЕС декларации за съответствие, издадени съгласно член 53, както и разследват жалбите по същество, доколкото е необходимо, и информират жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок; ж) представят годишен обобщаващ доклад за предприетите дейности по букви б), в) и г) от настоящия параграф или по параграф 8 на ENISA и на Европейската група за сертифициране на киберсигурността; з) сътрудничат си с другите национални органи за сертифициране на киберсигурността или други публични органи, включително чрез споделяне на информация за възможни несъответствия на ИКТ продукти, ИКТ услуги и ИКТ процеси с изискванията на настоящия регламент или с изискванията на конкретни европейски схеми за сертифициране на киберсигурността; и и) наблюдават промените в областта на сертифицирането на киберсигурността.

1. Всеки национален орган за сертифициране на киберсигурността разполага най-малко със следните правомощия:

а) да изисква от органите за оценяване на съответствието, от притежателите на европейски сертификати за киберсигурност и от издаващите ЕС декларации за съответствие да представят всяка информация, която му е необходима за изпълнението на техните задачи; б) да провежда под формата на одити разследвания на органите за оценяване на съответствието, притежателите на европейски сертификати за киберсигурност и издаващите ЕС декларации за съответствие за целите на проверка на съответствието с настоящия дял; в) да взема подходящи мерки съгласно националното право, за да гарантира, че органите за оценяване на съответствието, притежателите на европейски сертификати за киберсигурност и издаващите ЕС декларации за съответствие спазват настоящия регламент или дадена европейска схема за сертифициране на киберсигурността; г) да получава достъп до всички помещения на всички органи за оценяване на съответствието или на притежателите на европейски сертификати за киберсигурност за целите на провеждане на разследвания съгласно процесуалното право на Съюза или на държавата членка; д) да отнема в съответствие с националното право европейските сертификати за киберсигурност, издадени от националните органи за сертифициране на киберсигурността или от органите за оценяване на съответствието в съответствие с член 56, параграф 6, когато тези сертификати не са в съответствие с настоящия регламент или с дадена европейска схема за сертифициране на киберсигурността; е) да налага санкции съгласно националното право, както е предвидено в член 65, и да изисква незабавното преустановяване на нарушенията на задълженията по настоящия регламент.

1. Националните органи за сертифициране на киберсигурността си сътрудничат помежду си и с Комисията, и по-специално обменят информация, опит и добри практики във връзка със сертифицирането на киберсигурността и техническите въпроси, засягащи киберсигурността на ИКТ продукти, ИКТ услуги и ИКТ процеси.