Чл. 9

Член 9 Целеви запаси

1. Всяка държава-членка може да поеме задължение да поддържа минимални количества запаси от нефт и нефтопродукти, изчислени като брой дни на потребление, в съответствие с условията на настоящия член.

Целевите запаси са собственост на държавата-членка или учредената от нея ЦСУЗ и се поддържат на територията на Общността.

1. Целевите запаси могат да са съставени единствено от една или повече от следните категориите продукти, определени в раздел 4 от приложение Б към Регламент (ЕО) № 1099/2008:

— етан, — LPG — бензин за двигатели, — авиационен бензин, — гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (гориво за реактивни двигатели от нафтов тип или JP4), — гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, — друг керосин, — газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут), — мазут (с високо съдържание на сяра и с ниско съдържание на сяра), — White Spirit (минерален терпентин) и SBP, — смазочни материали, — битум, — парафинови восъци, — нефтен кокс.

1. Нефтопродуктите, представляващи целеви запаси, се определят от всяка държава-членка въз основа на посочените в параграф 2 категории. Държавите-членки гарантират, че по отношение на базовата година, определена в съответствие с предвидените в член 3 правила, и във връзка с продуктите, включени в използваните категории, равностойността в суров нефт на потребеното в държавата-членка количество е равна най-малко на 75 % от вътрешното потребление, изчислено въз основа на метода, предвиден в приложение II.

За всяка от категориите, избрани от държавата-членка, целевите запаси, които тя поема задължение да поддържа, съответстват на определен брой дни среднодневно вътрешно потребление, изчислено въз основа на тяхната равностойност в суров нефт, през базовата година, определена в съответствие с предвидените в член 3 правила. За продуктите, включени в засегнатите или в използваните категории, равностойността в суров нефт, посочена в първа и втора алинея, се изчислява чрез умножаване по коефициент 1,2 на агрегирания показател „действителни брутни вътрешни доставки“, определен в раздел 3.2.1 от приложение В към Регламент 1099/2008. Международните морски бункери не се включват при изчисляването.

1. Всяка държава-членка, която реши да поддържа целеви запаси, изпраща на Комисията известие, предназначено за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, в която се посочват количествата на запасите, които е поела задължение да поддържа, и продължителността на тяхното поддържане, която е най-малко една година. Нотифицираното минимално количество се прилага еднакво за всички категории целеви запаси, използвани от държавата-членка.

Държавите-членки осигуряват съхранението на такива запаси за целия нотифициран период, без да се засяга правото на държавата-членка да прилага временни намаления на количествата, дължащи се единствено на отделни операции по обновяване на запасите. Списъкът на категориите, който се използва от дадена държава-членка, остава валиден най-малко една година и може да бъде изменян само така че изменението да поражда действие на първо число от календарния месец.

1. Всяка държава-членка, която не е поела задължение за цялата продължителност на дадена календарна година да поддържа целеви запаси за най-малко 30 дни, гарантира, че поне една трета от нейните задължения по отношение на запасите е под формата на продукти, чийто състав е в съответствие с параграфи 2 и 3.

Държава-членка, за която се съхраняват целеви запаси за по-малко от 30 дни, изготвя годишен доклад с анализ на мерките, предприети от националните ѝ органи за гарантиране и проверка на наличността и физическата достъпност на нейните запаси за извънредни ситуации, посочени в член 5, като в същия доклад посочва разпоредбите, приети с цел да се позволи на държавите-членки да контролират използването на тези запаси при прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти. Този доклад се изпраща на Комисията до края на първия месец от календарната година, за която се отнася.