Чл. 30

Член 30 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2021 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Страсбург на 7 юли 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. LOGAR

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 191.

(2) ОВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 173.

(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (ОВ C 158, 30.4.2021 г., стр. 884) и позиция на Съвета на първо четене от 14 юни 2021 г. (ОВ C 276, 9.7.2021 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 6 юли 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4) OВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(5) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансово подпомагане на управлението на границите и визoвата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

(6) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(7) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(9) Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).

(10) Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ L 319, 29.11.2008 г., стр. 59).

(11) Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60).

(12) Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(13) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(14) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14).

(16) Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(17) Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г.за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (ЕС) 2015/2240 (ОВ L 166, 11.5.2021 г., стр. 1).

(18) Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1).

(19) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.

(20) ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(21) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(22) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(23) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(24) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

(25) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(26) Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(27) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).

(28) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(29) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(30) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).

(31) Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз (ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 22).

(32) Финансовият пакет за МСЕ за периода 2021—2027 г. по постоянни цени за 2018 г. е в размер на 29 896 000 000 евро и е разпределен както следва: а) транспорт: 22 884 000 000 EUR, от които i) 11 384 000 000 EUR от функция 1(2) на МФР за периода 2021—2027 „Европейски стратегически инвестиции“; ii) 10 000 000 000 EUR, прехвърлени от Кохезионния фонд; iii) 1 500 000 000 EUR от функция 5(13) на МФР за периода 2021—2027 г. „Отбрана“; б) енергетика: 5 180 000 000 EUR; в) цифров сектор: 1 832 000 000 EUR.

(33) Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30).

ПРИЛОЖЕНИЕ ЧАСТ I

ПОКАЗАТЕЛИ

МСЕ ще бъде проследяван отблизо въз основа на набор от показатели, предназначени за измерване на степента на постигане на общите и специфичните му цели и с оглед на намаляването на административната тежест и административните разходи. За целта ще бъдат събирани данни по отношение на следния набор от ключови показатели: Сектори Специфични цели Ключови показатели Транспорт Ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи и инфраструктура за интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност Брой трансгранични и липсващи връзки, по които са предприети действия с подкрепата на МСЕ (включително действия, свързани с градски възли, регионални трансгранични железопътни връзки, мултимодални логистични платформи, морски пристанища, вътрешноводни пристанища, връзки с летища и железопътно-автомобилни терминали на основната мрежа и широкообхватната мрежа на TEN-T) Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за цифровизацията на транспорта, по-специално посредством внедряването на ERTMS, речни информационни услуги, ИТС, VTMIS/електронни морски услуги и SESAR Брой пунктове за доставка на алтернативни горива, построени или модернизирани с подкрепата на МСЕ Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за безопасността на транспорта Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за достъпност на транспорта за лица с намалена подвижност Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за намаляване на шума от товарния железопътен транспорт Адаптиране за двойното предназначение на транспортната инфраструктура Брой компоненти на транспортната инфраструктура, адаптирани към изискванията за двойното предназначение Енергетика Принос към взаимната свързаност и интегрирането на пазарите Брой подкрепени от МСЕ действия, даващи принос по проекти за свързване на мрежите на държавите членки и за премахване на вътрешните ограничения Сигурност на доставките Брой подкрепени от МСЕ действия, даващи принос по проекти за осигуряване на устойчивост на газовата мрежа Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за прехода към по-интелигентни и цифровизирани мрежи и за увеличаване на капацитета за съхранение на енергия Устойчиво развитие чрез създаване на възможности за декарбонизация Брой подкрепени от МСЕ действия, даващи принос по проекти за създаване на условия за засилено навлизане на енергията от възобновяеми източници в енергийните системи Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници Цифрови технологии Принос за внедряването на инфраструктура за цифрова свързаност в целия Съюз Нови връзки към мрежи с много голям капацитет за движещите сили на социално-икономическото развитие и връзки с много високо качество за местните общности Брой подкрепени от МСЕ действия, създаващи условия за 5G покритие по протежението на основни транспортни маршрути Брой подкрепени от МСЕ действия, създаващи условия за нови връзки към мрежи с много голям капацитет Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за цифровизацията на енергийния и транспортния сектор ЧАСТ II

ОРИЕНТИРОВЪЧНИ ПРОЦЕНТНИ ДЯЛОВЕ ЗА ТРАНСПОРТНИЯ СЕКТОР

Бюджетните средства, посочени в член 4, параграф 2, буква а), точка i), се разпределят, както следва: — 60 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а): „Действия, свързани с ефикасни, взаимосвързани, оперативно съвместими и мултимодални мрежи“, от които 1 559 800 000 евро (1) да бъдат разпределени приоритетно и на конкурентни начала за завършване на липсващите големи трансгранични железопътни връзки между държави членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд; — 40 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква б): „Действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност“. Бюджетните средства, посочени в член 4, параграф 2, буква а), точка ii), се разпределят, както следва: — 85 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а): „Действия, свързани с ефикасни, взаимосвързани, оперативно съвместими и мултимодални мрежи“; — 15 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква б): „Действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност“. При действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а), 85 % от бюджетните средства следва да бъдат разпределяни за действия по основната мрежа, а 15 % – за действия по широкообхватната мрежа. ЧАСТ III

ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ НА ОСНОВНАТА МРЕЖА И ТРАНСГРАНИЧНИ ВРЪЗКИ В ШИРОКООБХВАТНАТА МРЕЖА

1. Коридор на основната мрежа „Атлантически“ Направления Хихон – Леон – Валядолид Ла Коруня – Виго – Оренсе – Леон Сарагоса – Памплона/Логроньо – Билбао Тенерифе/Гран Канария – Уелва/Сан Лукар де Барамеда – Севиля – Кордоба Алхесирас – Бобадия – Мадрид Синеш/Лисабон – Мадрид – Валядолид Лисабон – Авейру – Лейшоис/Порто – р. Дуеро Шанън Фойнс/Дъблин/Корк – Хавър – Руан – Париж Авейру – Валядолид – Витория-Гастейс – Бергара – Билбао/Бордо – Тулуза/Тур – Париж – Мец – Манхайм/Страсбург Шанън Фойнс/Дъблин/Корк – Сен Назер – Нант – Тур – Дижон Трансгранични връзки Евора – Мерида Железопътни Витория-Гастейс – Сан Себастиан – Байон – Бордо Авейру – Саламанка р. Дуеро (плавателен коридор Дуеро) Вътрешноводна Липсващи връзки Линии на Иберийския полуостров, съвместими с междурелсие, различно от стандарта на UIC Железопътни Коридор на основната мрежа „Балтийско-адриатически“ Направления Гдиня – Гданск – Катовице/Славков Гданск – Варшава – Катовице/Краков Катовице – Острава – Бърно – Виена Шчечин/Швиноуйшче – Познан – Вроцлав – Острава Катовице – Белско Бяла – Жилина – Братислава – Виена Виена – Грац – Вилах – Удине – Триест Удине – Венеция – Падуа – Болоня – Равена – Анкона Грац – Марибор – Любляна – Копер/Триест Трансгранични връзки Катовице/Ополе – Острава – Бърно Катовице – Жилина Братислава – Виена Грац – Марибор Венеция – Триест – Дивача – Любляна Железопътни Катовице – Жилина Бърно – Виена Автомобилни Липсващи връзки Глогниц – Мюрццушлаг: базов тунел „Земеринг“ Грац – Клагенфурт: железопътна линия и тунел „Коралм“ Копер – Дивача Железопътни Коридор на основната мрежа „Средиземноморски“ Направления Алхесирас – Бобадия – Мадрид – Сарагоса – Тарагона Мадрид – Валенсия – Сагунт – Теруел – Сарагоса Севиля – Бобадия – Мурсия Картахена – Мурсия – Валенсия – Тарагона/Палма де Майорка – Барселона Тарагона – Барселона – Перпинян – Нарбон – Тулуза/Марсилия – Генуа/Лион – Специя/Торино – Новара – Милано – Болоня/Верона – Падуа – Венеция – Равена/Триест/Копер – Любляна – Будапеща Любляна/Риека – Загреб – Будапеща – границата с Украйна Трансгранични връзки Барселона – Перпинян Железопътни Лион – Торино: базов тунел и подходни пътища Ница – Вентимиля Венеция – Триест – Дивача – Любляна Любляна – Загреб Загреб – Будапеща Будапеща – Мишколц – границата с Украйна Лендава – Летение Автомобилни Вашарошнамени – границата с Украйна Липсващи връзки Алмерия – Мурсия Железопътни Линии на Иберийския полуостров, съвместими с междурелсие, различно от стандарта на UIC Перпинян – Монпелие Копер – Дивача Риека – Загреб Милано – Кремона – Мантуа – Порто Леванте/Венеция – Равена/Триест Вътрешноводна Коридор на основната мрежа „Северноморско-балтийски“ Направления Люлео – Хелзинки – Талин – Рига Вентспилс – Рига Рига – Каунас Клайпеда – Каунас – Вилнюс Каунас – Варшава Границата с Беларус – Варшава – Лодз/Познан – Франкфурт (Одер) – Берлин – Хамбург – Кил Лодз – Катовице/Вроцлав Границата с Украйна – Ржешов – Катовице – Вроцлав – Фалкенберг – Магдебург Шчечин/Швиноуйшче – Берлин – Магдебург – Брауншвайг – Хановер Хановер – Бремен – Бремерхафен/Вилхелмсхафен Хановер – Оснабрюк – Хенгело – Алмело – Девентер – Утрехт Утрехт – Амстердам Утрехт – Ротердам – Антверпен Хановер/Оснабрюк – Кьолн – Антверпен Трансгранични връзки Талин – Рига – Каунас – Варшава: „Рейл Балтика“ – нова железопътна линия, напълно оперативно съвместима с междурелсие по стандартите на UIC Железопътна Швиноуйшче/Шчечин – Берлин Железопътна и вътрешноводна Транспортен коридор „Виа Балтика“: Естония – Латвия – Литва – Полша Автомобилна Липсващи връзки Каунас – Вилнюс: нова железопътна линия, напълно оперативно съвместима с междурелсие по стандартите на UIC, част от „Рейл Балтика“ Железопътни Варшава/Идзиковице – Познан/Вроцлав, включително връзка към планирания централен транспортен възел Канал Северно-Балтийско море Вътрешноводни Берлин – Магдебург – Хановер; Мителландканал; канали в Западна Германия Рейн, Вал Нордзеканал, Ейсел, Твентеканал Коридор на основната мрежа „Северноморско-средиземноморски“ Направления Границата с Обединеното кралство – Дъблин – Шанън Фойнс/Корк Шанън Фойнс/Дъблин/Корк – Хавър/Кале/Дюнкерк/Зеебрюге/Тернеузен/Гент/Антверпен/Ротердам/Амстердам Границата с Обединеното кралство – Лил – Брюксел Амстердам – Ротердам – Антверпен – Брюксел – Люксембург Люксембург – Мец – Дижон – Макон – Лион – Марсилия Люксембург – Мец – Страсбург – Базел Антверпен/Зеебрюге – Гент – Кале/Дюнкерк/Лил – Париж – Руан – Хавър Трансгранични връзки Брюксел – Люксембург – Страсбург Железопътна Терньойзен – Гент Вътрешноводни Мрежа Сена – Шелда и свързаните с нея речни басейни на Сена, Шелда и Маас Коридор Рейн – Шелда Липсващи връзки Канал „Албер“ и канал Бохолт – Херенталс Вътрешноводна Коридор на основната мрежа „Ориент/източносредиземноморски“ Направления Хамбург – Берлин Росток – Берлин – Дрезден Бремерхафен/Вилхелмсхафен – Магдебург – Дрезден Дрезден – Усти над Лабем – Мелник/Прага – Лиса над Лабем/Поржичани – Колин Колин – Пардубице – Бърно – Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Тимишоара – Крайова – Калафат – Видин – София София – границата със Сърбия/Северна Македония София – Пловдив – Бургас/границата с Турция Границата с Турция – Александруполи – Кавала – Солун – Янина – Какавя/Игуменица Границата със Северна Македония – Солун София – Солун – Атина – Пирея/Иконио – Ираклион – Лемесос (Василико) – Никозия/Ларнака Атина – Патра/Игуменица Трансгранични връзки Дрезден – Прага/Колин Железопътни Виена/Братислава – Будапеща Бекешчаба – Арад – Тимишоара Крайова – Калафат – Видин – София – Солун София – границата със Сърбия/границата със Северна Македония Границата с Турция – Александруполи Границата със Северна Македония – Солун Янина — Какавя (границата с Албания) Автомобилни Дробета Турну Северин/Крайова – Видин – Монтана София – границата със Сърбия Хамбург – Дрезден – Прага – Пардубице Вътрешноводна Липсващи връзки Игуменица – Янина Прага – Бърно Солун – Кавала – Александруполи Тимишоара – Крайова Железопътни Коридор на основната мрежа „Рейнско-алпийски“ Направления Генуа – Милано – Лугано – Базел Генуа – Новара – Бриг – Берн – Базел – Карлсруе – Манхайм – Майнц – Кобленц – Кьолн Кьолн – Дюселдорф – Дуисбург – Неймеген/Арнем – Утрехт – Амстердам Неймеген – Ротердам – Влисинген Кьолн – Лиеж – Брюксел – Гент Лиеж – Антверпен – Гент – Зеебрюге Трансгранични връзки Зевенар – Емерих – Оберхаузен Железопътни Карлсруе – Базел Милано/Новара – границата с Швейцария Базел – Антверпен/Ротердам – Амстердам Вътрешноводна Липсващи връзки Генуа – Тортона/ Нови Лигуре Железопътни

Зеебрюге – Гент Коридор на основната мрежа „Рейнско-дунавски“ Направления Страсбург – Щутгарт – Мюнхен – Велс/Линц Страсбург – Манхайм – Франкфурт (Майн)– Вюрцбург – Нюрнберг – Регенсбург – Пасау – Велс/Линц Мюнхен/Нюрнберг – Прага – Острава/Пршеров – Жилина – Кошице – границата с Украйна Велс/Линц – Виена – Братислава – Будапеща – Вуковар Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Моравица/Брашов/Крайова – Букурещ – Гюргево/Констанца – Сулина Трансгранични връзки Мюнхен – Прага Железопътни Нюрнберг – Пилзен Мюнхен – Мюлдорф – Фрайласинг – Залцбург Страсбург – Кел – Апенвайер Хранице – Жилина Кошице – границата с Украйна

Виена – Братислава/Будапеща Братислава – Будапеща Бекешчаба – Арад – Тимишоара – границата със Сърбия Букурещ – Гюргево – Русе Дунав (Келхайм – Констанца/Мидия/Сулина) и свързаните с тях речни басейни на Вах, Сава и Тиса Вътрешноводна Злин – Жилина Автомобилна Тимишоара – границата със Сърбия Липсващи връзки Щутгарт – Улм Железопътни Залцбург – Линц Крайова – Букурещ Арад – Сигишоара – Брашов – Предял Коридор на основната мрежа „Скандинавско-средиземноморски“ Направления Границата с Русия – Хамина/Котка – Хелзинки – Турку/Нантали – Стокхолм – Йоребру (Халсбер)/Линшьопинг – Малмьо Нарвик/Оулу – Люлео – Юмео – Стокхолм/Йоребру (Халсбер) Осло – Гьотеборг – Малмьо – Трелебор Малмьо – Копенхаген – Фредерисия – Орхус – Олбор – Хирцхалс/ Фредриксхаун Копенхаген – Колинг/Любек – Хамбург – Хановер Бремерхафен – Бремен – Хановер – Нюрнберг Росток – Берлин – Хале/Лайпциг – Ерфурт – Мюнхен Нюрнберг – Мюнхен – Инсбрук – Верона – Болоня – Анкона/Флоренция Ливорно/Специя – Флоренция – Рим – Неапол – Бари – Таранто – Валета/Марсашлок Каляри – Неапол – Джоя Тауро – Палермо/Аугуста – Валета/Марсашлок Трансгранични връзки Границата с Русия – Хелзинки Железопътни Копенхаген – Хамбург: пътища за достъп до съоръжението за връзка „Фемарн Белт“ Мюнхен – Вьоргъл – Инсбрук – Фортеца – Болцано – Тренто – Верона: базов тунел „Бренер“ и пътища за достъп Гьотерборг – Осло Копенхаген – Хамбург: съоръжение за връзка „Фемарн Белт“ Железопътна/автомобилна 2. Трансграничните участъци от широкообхватната мрежа, посочени в член 9, параграф 2, буква а), точка ii), включват по-специално следните участъци: Дъблин/Летъркени – границата с Обединеното кралство Автомобилен По – Уеска Железопътен Лион – границата с Швейцария Железопътен Атюс – Мон-Сен-Мартен Железопътен Бреда – Венло – Вирсен – Дуисбург Железопътен Антверпен – Дуисбург Железопътен Монс – Валансиен Железопътен Гент – Терньойзен Железопътен Херлен – Аахен Железопътен Гронинген – Бремен Железопътен Щутгарт – границата с Швейцария Железопътен Галарате/Сесто Календе – границата с Швейцария Железопътен Берлин – Жепин/Хорка – Вроцлав Железопътен Прага – Линц Железопътен Вилах – Любляна Железопътен

Пивка – Риека Железопътен Пилзен – Ческе Будейовице – Виена Железопътен Виена – Дьор Железопътен Грац – Целдьомьолк – Дьор Железопътен Ноймаркт-Калхам – Мюлдорф Железопътен Коридор на кехлибара: Полша – Словакия – Унгария Железопътен Коридор „Виа Карпатия“: граница Беларус/Украйна – Полша – Словакия – Унгария – Румъния Автомобилен Фокшани – границата с Молдова Автомобилен Будапеща – Осиек – Свилай (границата с Босна и Херцеговина) Автомобилен Фаро – Уелва Железопътен Порто – Виго Железопътен Гюргево – Варна Железопътен Свиленград – Питио Железопътен 3. ЧАСТ IV

ПОДБОР НА ТРАНСГРАНИЧНИ ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници насърчават трансграничното сътрудничество между държавите членки в областта на планирането, развитието и икономически ефективната експлоатация на възобновяеми енергийни източници и улесняват интеграцията им чрез съоръжения за съхранение на енергия с цел да се допринесе за прилагането на дългосрочната стратегия на Съюза за декарбонизация. 2. За да се квалифицира като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, даден проект трябва да отговаря на всички изброени по-долу общи критерии: а) да бъде включен в споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между две или повече държави членки или между една или повече държави членки и една или повече трети държави, както е определено в членове 8, 9, 11 и 13 от Директива (ЕС) 2018/2001; б) да осигурява икономии от разходите за разгръщане на енергията от възобновяеми източници или ползи за системната интеграция, сигурността на енергийните доставки или иновациите — или и двете — в сравнение с подобен проект или проект в областта на енергията от възобновяеми източници, изпълняван самостоятелно от една от участващите държави членки; в) да осигурява потенциални общи ползи от сътрудничеството, надвишаващи разходите по него, включително в дългосрочен план, съгласно оценка, основаваща се на анализа на разходите и ползите, посочен в точка 3 от настоящата част, и при прилагане на методиката, посочена в член 7, параграф 2 от настоящия регламент. 3. а) разходи за производство на енергия; б) разходи за системна интеграция; в) разходи за подкрепа; г) емисии на парникови газове; д) сигурност на доставките; е) замърсяване на въздуха и други видове местно замърсяване, като например въздействие върху местната природа и околната среда; ж) иновации. 4. а) Организаторите, включително държави членки, на даден проект, който е потенциално допустим да бъде избран като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници по споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между две или повече държави членки или между една или повече държави членки и една или повече трети държави, както е определено в членове 8, 9, 11 или 13 от Директива (ЕС) 2018/2001, и целта на който е да получи статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници — подават до Комисията заявление този проект да бъде избран като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници. Заявлението включва необходимата информация, позволяваща на Комисията да направи оценка на проекта спрямо критериите, предвидени в точки 2 и 3 от настоящата част, в съответствие с методиката, посочена в член 7, параграф 2 от настоящия регламент. Комисията гарантира, че организаторите имат възможност да кандидатстват за статут на своите проекти като трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници най-малко веднъж годишно. б) Комисията създава и председателства група за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, съставена от по един представител от всяка държава членка и един представител на Комисията. Групата приема свой процедурен правилник. в) Най-малко веднъж годишно Комисията организира процеса за подбор на трансгранични проекти. След като извърши оценка на проектите, Комисията представя на групата, посочена в буква б) от настоящата точка, списък на допустимите проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, които отговарят на критериите по член 7 и буква г) от настоящата точка. г) Посочената в буква б) група получава необходимата информация, освен ако тя не представлява чувствителна търговска информация, за допустимите проекти, включени в предоставения от Комисията списък, по отношение на следните критерии: i) потвърждение на съответствието с критериите за допустимост и за подбор за всички проекти; ii) информация за механизма на сътрудничество, към който даден проект има отношение, и информация за степента, в която проектът се ползва от подкрепата на една или няколко държави членки; iii) описание на целта на проекта, включително прогнозната мощност (в kW) и, по целесъобразност, производството на енергия от възобновяеми източници (в kW годишно), както и общата стойност на разходите по проекта и посочените допустими разходи в евро; iv) информация за очакваната добавена стойност от Съюза в съответствие с точка 2, буква б) от настоящата част, както и за очакваните разходи и ползи и очакваната добавена стойност от Съюза в съответствие с точка 2, буква в) от настоящата част. д) По целесъобразност групата може да кани на своите заседания организатори на допустими проекти, представители на трети държави, участващи в допустими проекти, както и всички други заинтересовани страни. е) Въз основа на резултатите от оценката групата приема проект на списък с трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, за приемане в съответствие с буква ж). ж) Комисията приема окончателния списък на избраните трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници чрез делегиран акт въз основа на проекта на списъка, посочен в буква е), и като взема предвид буква и). Освен това, Комисията публикува на своя уебсайт списъка на избраните трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. Този списък се преразглежда при необходимост и най-малко веднъж на всеки две години. з) Групата следи за изпълнението на проектите от окончателния списък и прави препоръки относно начините за преодоляване на евентуалните забавяния при тяхното изпълнение. За тази цел организаторите на избраните проекти предоставят информация за изпълнението на своите проекти. и) Когато избира трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, Комисията се стреми да гарантира подходящо географско равновесие при подбора на такива проекти. При подбора на проекти може да се използва групиране на регионален принцип. й) Ако информацията, която е била определящ фактор при оценката на даден проект, е била неточна, или ако проектът не отговаря на изискванията на правото на Съюза, той не получава статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници или, ако е бил избран, този статут му се отнема. ЧАСТ V

ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС В ОБЛАСТТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ЗА ЦИФРОВА СВЪРЗАНОСТ

1. Действията се степенуват по приоритет с оглед на функцията на движещите сили на социално-икономическото развитие, значимостта на цифровите услуги и приложения, които стават възможни чрез предоставянето на съответната свързаност, както и възможните социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, включително допълнителното покритие на зони, което се осигурява, за домакинствата. Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки. Предимство се дава на действия, допринасящи за гигабитова свързаност, включително системи 5G и други най-съвременни форми на свързаност, за: а) болници и медицински центрове в съответствие с усилията за цифровизация на системата на здравеопазването с цел да се повиши благосъстоянието на гражданите на Съюза и да се промени начинът, по който се предоставят здравни услуги и грижи за пациентите; б) образователни и научноизследователски центрове в контекста на усилията за улесняване на използването, наред с другото, на високоскоростни компютри, приложения в облак и големи информационни масиви, за преодоляване на цифровото разделение и за обновяване на образователните системи, подобряване на учебните резултати, повишаване на справедливостта и подобряване на ефикасността; в) непрекъснато 5G безжично широколентово покритие във всички градски райони до 2025 г. 2. Действията, чиято цел е да се осигури местна безжична свързаност в центрове на местния обществен живот, включително открити пространства, достъпни за населението, които имат важна роля за обществения живот на местните общности, трябва да изпълняват следните условия, за да получават финансова подкрепа: а) да се изпълняват от организация от обществения сектор съгласно втора алинея, която има капацитета да проектира и наблюдава инсталирането, както и да осигурява в продължение на най-малко три години на финансирането на оперативните разходи за вътрешни и външни местни точки за безжичен достъп на обществени места; б) да се основават на цифрови мрежи с много голям капацитет, позволяващи на ползвателите да се предоставя интернет с много високо качество, който: i) е безплатен и без дискриминационни условия, леснодостъпен, защитен и използва най-съвременното и най-качествено налично оборудване, и е способен да осигури високоскоростна свързаност на своите потребители; и ii) поддържа широк и недискриминационен достъп до иновативни цифрови услуги; в) да използват общата визуална идентичност, която ще им бъде предоставена от Комисията, и да препращат към съответните многоезични онлайн инструменти; г) с оглед на постигане на полезни взаимодействия, увеличаване на капацитета и подобряване на удовлетвореността на потребителите, да улесняват разгръщането на готови за употреба 5G точки за безжичен достъп с малък обхват, както са определени в Директива (ЕС) 2018/1972; и д) да се ангажират да осигурят необходимото оборудване и/или свързани с него инсталационни услуги в съответствие с приложимото право, за да се гарантира, че проектите не нарушават неоправдано конкуренцията. Финансова подкрепа от Съюза получават организации от обществения сектор по смисъла на определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета (2), които се ангажират да предоставят, в съответствие с националното право, местна безжична свързаност, която се предоставя безплатно и без дискриминационни условия, чрез инсталирането на местни точки за безжичен достъп. Финансираните действия не трябва да дублират съществуващо безплатно частно или обществено предлагане със сходни характеристики, включително качество, в същото публично пространство. Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки. Когато е уместно, ще се осигуряват координация и съгласуваност с действията, подкрепяни от МСЕ и насърчаващи достъпа на движещите сили на социално-икономическото развитие до мрежи с много голям капацитет, които са в състояние да предоставят гигабитова свързаност, включително системи 5G и други най-съвременни форми на свързаност. 3. В съответствие с целите за общество на гигабитов интернет, установени от Комисията, и за да се гарантира, че главните наземни транспортни маршрути ще разполагат с непрекъснато покритие 5G до 2025 г., действията за осигуряване на непрекъснато покритие със системи 5G съгласно член 9, параграф 4, буква в) включват като първа стъпка действия в трансграничните участъци за експериментиране със свързана и автоматизирана мобилност (САМ), а като втора — действия в разширени участъци с оглед на по-широкомащабното разгръщане на CAM по протежение на коридорите, както е посочено в таблицата по-долу (примерен списък). Коридорите на TEN-T се използват като основа за тази цел, но разгръщането на технологиите 5G не се ограничава непременно до тези коридори (3). Освен това действията, подкрепящи разгръщането на опорни мрежи, включително такива с подводни кабели в държавите членки и между Съюза и трети държави или свързващи европейски острови, съгласно член 9, параграф 4, буква г), също се подпомагат, за да се осигури нужното дублиране на тази жизненоважна инфраструктура и да се увеличат капацитетът и устойчивостта на цифровите мрежи в Съюза. Коридор на основната мрежа „Атлантически“ Трансгранични участъци за експериментиране с САМ Порто – Виго Мерида – Евора Париж – Амстердам – Франкфурт (Майн) Авейру – Саламанка Сан Себастиан – Биариц Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Мец – Париж – Бордо – Билбао – Виго – Порто – Лисабон Билбао – Мадрид – Лисабон Мадрид – Мерида – Севиля – Тарифа Разгръщане на опорни мрежи, включително такива с подводни кабели Азорски острови/остров Мадейра – Лисабон Коридор на основната мрежа „Балтийско-адриатически“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Гданск – Варшава – Бърно – Виена – Грац – Любляна – Копер/Триест Коридор на основната мрежа „Средиземноморски“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Будапеща – Загреб – Любляна – Риека – Сплит – Дубровник Любляна – Загреб – Славонски брод – Баяково (границата със Сърбия) Славонски брод – Джаково – Осиек Монпелие – Нарбон – Перпинян – Барселона – Валенсия – Малага – Тарифа, с продължение до Нарбон – Тулуза Разгръщане на опорни мрежи, включително такива с подводни кабели Подводни кабелни мрежи Лисабон – Марсилия – Милано Коридор на основната мрежа „Северноморско-балтийски“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ Варшава – Каунас – Вилнюс Каунас – Клайпеда Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Талин – Рига – Каунас – границата Литва/Полша – Варшава границата Беларус/Литва – Вилнюс – Каунас – Клайпеда Виа Карпатия: Клайпеда – Каунас – Елк – Бялисток – Люблин – Ржешов – Барвинек – Кошице Коридор на основната мрежа „Северноморско-средиземноморски“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Мец – Мерцих – Люксембург Ротердам – Антверпен – Айндховен

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Амстердам – Ротердам – Бреда – Лил – Париж Брюксел – Мец – Базел Мюлуз – Лион – Марсилия Коридор на основната мрежа „Ориент/източносредиземноморски“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ София – Солун – Белград Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Берлин – Прага – Бърно – Братислава – Тимишоара – София – границата с Турция Братислава – Кошице София – Солун – Атина Коридор на основната мрежа „Рейнско-алпийски“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ Болоня – Инсбрук – Мюнхен (транспортен коридор „Бренер“) Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Ротердам – Оберхаузен – Франкфурт (Mайн) Базел – Милано – Генуа Коридор на основната мрежа „Рейнско-дунавски“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Франкфурт (Mайн) – Пасау – Виена – Братислава – Будапеща – Осиек - Вуковар - Букурещ – Констанца Букурещ – Яш Карлсруе – Мюнхен – Залцбург – Велс Франкфурт (Майн) – Страсбург Коридор на основната мрежа „Скандинавско-средиземноморски“ Трансгранични участъци за експериментиране със САМ Оулу – Тромсьо

Осло – Стокхолм – Хелзинки Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM Турку – Хелзинки – границата с Русия Осло – Малмьо – Копенхаген – Хамбург – Вюрцбург – Нюрнберг – Мюнхен – Розенхайм – Верона – Болоня – Неапол – Катания – Палермо Стокхолм – Малмьо Неапол – Бари – Таранто Орхус – Есбер – Падбор

(1) 1 384 000 000 EUR по цени от 2018 г.

(2) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1).

(3) Посочените в курсив участъци са разположени извън коридорите на основната мрежа TEN-T, но са включени в коридорите за 5G.