Чл. 19

Член 19 Комуникация на борда Държавите членки гарантират, че: а) без да се засягат разпоредбите на букви б) и г), на борда на всеки кораб, плаващ под знамето на държава членка, съществуват средства, които предоставят във всеки момент възможност за речева комуникация между всички членове на екипажа на кораба по отношение на безопасността и която по-специално гарантира точното и навременно получаване и разбиране на съобщенията и инструкциите; б) на борда на всеки пътнически кораб, плаващ под знамето на държава членка, и на борда на всеки пътнически кораб, идващ от и/или пътуващ за пристанище на държава членка, е установен и записан в бордовия дневник на кораба общ работен език, за да бъде гарантирана ефективността на действията на екипажа по отношение въпросите на сигурността; компанията или капитанът, в зависимост от случая, определя подходящия работен език; от всяко морско лице се изисква да разбира този език и, когато това е необходимо, да дава заповеди и инструкции и да докладва на този език; ако работният език не е официален език на държавата членка, всички изложени планове и списъци включват превод на работния език; в) на борда на пътническите кораби персоналът, определен в списъка на екипажа да помага на пътниците в случай на извънредна ситуация, е лесен за идентифициране и притежава достатъчно комуникационни умения за тази цел, като това се преценява с оглед на подходящ набор от които и да е измежду следните критерии: i) езикът или езиците, отговарящи на основните националности на пътниците, превозвани по определен маршрут; ii) вероятността, че способността на този персонал да използва елементарни понятия на английски език за основните инструкции му дава възможност да общува с пътниците, нуждаещи се от помощ, независимо от това дали съответните пътник и член на екипажа владеят един общ език; iii) евентуалната необходимост да се общува по време на извънредна ситуация с други средства като например демонстрации, език на жестовете, посочване на местата, на които се намират инструкциите, на места за събиране, на мястото на спасителните съоръжения и на аварийните изходи, когато речевата комуникация не е възможна; iv) степента, в която пълните инструкции за безопасност са били предоставени на пътниците на техния роден език или езици; v) езиците, на които могат да бъдат разпространени съобщенията при извънредна ситуация или при учение, за да бъдат дадени на пътниците най-важните указания и да бъде улеснена задачата на членовете на екипажа при оказването на помощ на пътниците; г) на борда на нефтените танкери, танкерите химикаловози и танкерите газовози, плаващи под знамето на държава членка, капитанът, лицата от командния състав и лицата от редовия състав са способни да общуват помежду си на общ работен език или езици; д) са налице достатъчно средства за комуникация между кораба и бреговите власти; такива комуникации се осъществяват в съответствие с разпоредбите на глава V, правило 14, параграф 4 от SOLAS 74; е) когато осъществяват държавен пристанищен контрол в съответствие с Директива 2009/16/ЕО, държавите членки следят корабите, плаващи под знаме, различно от знамето на държава членка, също да спазват настоящия член.