Чл. 15

Член 15 Административни процедури, наредби и правилници

1. Държавите членки гарантират, че националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите, както и свързаните с тях преносни и разпределителни мрежи, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса или други енергийни продукти, а също и по отношение на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, са пропорционални и необходими и допринасят за спазването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

По-специално държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че: а) административните процедури са рационализирани и се провеждат в срок на съответното административно равнище и че са установени предвидими срокове за посочените в първа алинея процедури; б) правилата за разрешаване, сертифициране и лицензиране са обективни, прозрачни и пропорционални, не пораждат дискриминация между кандидатите и изцяло отчитат особеностите на отделните технологии за енергия от възобновяеми източници; в) административните такси, плащани от потребители, проектанти, архитекти, строители, монтажници и доставчици на оборудване и системи, са прозрачни и се обуславят от разходите; и г) за децентрализираните устройства и за производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, включително процедура чрез обикновено уведомяване.

1. Държавите членки трябва ясно да определят всички технически спецификации, които трябва да бъдат спазени от съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници, за да се ползват от схемите за подпомагане. Когато съществуват европейски стандарти, включително екологични етикети, енергийни етикети и други технически референтни системи, установени от европейските стандартизационни служби, тези национални технически спецификации са изразени при съобразяване с тези стандарти. Такива технически спецификации не трябва да предписват къде съоръженията и системите да бъдат сертифицирани и не трябва да препятстват правилното функциониране на вътрешния пазар.
2. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи на национално, областно и местно равнище включват разпоредби за интегриране и съответно разпространение на енергия от възобновяеми източници, включително за потребление на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници или в рамките на общности за енергия от възобновяеми източници, както и за оползотворяване на безусловно отпадна топлина и студ при планирането, включително ранното пространствено планиране, проектирането, изграждането и модернизирането на селищна инфраструктура, промишлени, търговски или жилищни зони и енергийна инфраструктура, включително електроенергийни мрежи, районни отоплителни и охладителни мрежи, газови мрежи, както и мрежи за алтернативни горива. По-конкретно държавите членки насърчават местните и регионалните административни органи да включват топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници при планирането на градската инфраструктура, когато това е целесъобразно, и да се консултират с мрежовите оператори с цел да се отрази въздействието на енергийната ефективност и програмите за оптимизация на потреблението, както и на специфичните разпоредби относно потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общностите за възобновяема енергия, върху плановете за развитие на инфраструктурата на операторите.
3. Държавите членки въвеждат в своите строителни наредби и правилници подходящи мерки за увеличаване на дела на всички видове енергия от възобновяеми източници в строителния сектор.

При приемането на такива мерки или в своите схеми за подпомагане държавите членки могат да вземат предвид, където е приложимо, националните мерки, отнасящи се до съществено увеличаване на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, на съхранението на енергия на местно равнище и на енергийната ефективност, и свързани с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, както и със сгради, които са проектирани да улавят пасивно енергия или да са с ниско или нулево потребление на енергия. Държавите членки изискват в своите строителни наредби и правилници или чрез други средства с равностоен ефект използването на минимални нива на енергия от възобновяеми източници в нови сгради и в съществуващи такива, които са подложени на основно саниране, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо, отразява резултатите от изчислението за оптимизиране по отношение на разходите, извършено в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2010/31/ЕС, и доколкото това не влияе отрицателно върху качеството на въздуха в помещенията. Държавите членки разрешават тези минимални равнища да бъдат достигнати, наред с другото, чрез ефективни районни отоплителни и охладителни системи, като се използва значителен дял енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ. Изискванията по първа алинея се прилагат за въоръжените сили само доколкото прилагането им не е в противоречие с естеството и основната цел на дейността на въоръжените сили и с изключение на материалите, които се използват изключително за военни цели.

1. Държавите членки гарантират, че считано от 1 януари 2012 г. новите обществени сгради, както и съществуващите обществени сгради, които са подложени на значително саниране на национално, областно и местно равнище, изпълняват роля на образец в контекста на настоящата директива. Държавите членки могат, наред с другото, да позволят това задължение да бъде изпълнявано чрез спазване на разпоредбите за сгради с почти нулево потребление на енергия, както се изисква в Директива 2010/31/ЕС или чрез осигуряване на използването на покривите на обществени или смесени публично-частни сгради от трети страни за инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници.
2. Чрез своите строителни наредби и правилници държавите членки насърчават използването на такива отоплителни и охладителни системи и съоръжения на базата на енергия от възобновяеми източници, които постигат значително намаление на потреблението на енергия. За тази цел държавите членки използват енергийни етикети, екомаркировки или други подходящи сертификати или стандарти, разработени на национално равнище или на равнището на Съюза, когато подобни инструменти съществуват, и осигуряват предоставянето на подходяща информация и консултации относно алтернативи, които се основават на възобновяеми енергийни източници и са с висока енергийна ефективност, както и относно евентуални финансови инструменти и стимули, налични в случай на замяна, с цел насърчаване на по-висок темп на замяна на старите отоплителни системи и нарастващо преминаване към решения, основани на възобновяема енергия в съответствие с Директива 2010/31/ЕС.
3. Държавите членки оценяват своя потенциал за енергия от възобновяеми източници и за оползотворяване на отпадна топлина и студ в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане. За пръв път такава оценка, която съдържа, където е целесъобразно, пространствен анализ на районите, подходящи за разпространение с нисък екологичен риск, както и на потенциала за малки проекти в рамките на домакинствата, се включва във втората всеобхватна оценка съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2012/27/EС, със срок до 31 декември 2020 г., и в последващите актуализации на всеобхватните оценки.
4. Държавите членки оценяват регулаторните и административните препятствия пред дългосрочните корпоративни споразумения за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници и отстраняват неоснователните препятствия и улесняват оползотворяването на подобни споразумения. Държавите членки гарантират, че тези споразумения не са обвързани с непропорционални или дискриминационни процедури и такси.

Държавите членки описват политиките и мерките за улесняване на оползотворяването на споразуменията за изкупуване на електрическа енергия в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и докладите за напредъка съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.