Чл. 39

Член 39 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Страсбург на 11 декември 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

J. BOGNER-STRAUSS

(1) ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 55.

(2) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 79.

(3) Позиция на Европейския парламент от 13 ноември 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 декември 2018 г.

(4) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

(5) Вж. приложение ХI, част А.

(6) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

(7) Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1).

(8) Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33).

(9) Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. за насърчаване на използването на биогорива или други възобновяеми горива за транспорт (ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 42).

(10) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(11) ОВ L 198, 20.7.2006 г., стр. 18.

(12) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(13) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

(14) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

(15) Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза, и за отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

(17) Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/EИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

(18) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(19) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(20) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(21) Директива 2013/18/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 230).

(22) Директива 2009/72/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/EО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55).

(23) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(24) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определенията за микро, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(25) Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).

(26) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 212, 17.8.2017 г., стр. 1)

(27) Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).

(28) Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАЦИОНАЛНИ ОБЩИ ЦЕЛИ ЗА ДЕЛА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ В БРУТНОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ 2020 г. (1)

A. Национални общи цели

Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2005 г. (S2005) Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2020 г. (S2020) Белгия 2,2 % 13 % България 9,4 % 16 % Чешка република 6,1 % 13 % Дания 17,0 % 30 % Германия 5,8 % 18 % Естония 18,0 % 25 % Ирландия 3,1 % 16 % Гърция 6,9 % 18 % Испания 8,7 % 20 % Франция 10,3 % 23 % Хърватия 12,6 % 20 % Италия 5,2 % 17 % Кипър 2,9 % 13 % Латвия 32,6 % 40 % Литва 15,0 % 23 % Люксембург 0,9 % 11 % Унгария 4,3 % 13 % Малта 0,0 % 10 % Нидерландия 2,4 % 14 % Австрия 23,3 % 34 % Полша 7,2 % 15 % Португалия 20,5 % 31 % Румъния 17,8 % 24 % Словения 16,0 % 25 % Словакия 6,7 % 14 % Финландия 28,5 % 38 % Швеция 39,8 % 49 % Обединено кралство 1,3 % 15 %

(1) Следва да се подчертае, че с оглед на постигането на националните цели, посочени в настоящото приложение, в насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда се отбелязва постоянната необходимост от национални механизми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРАВИЛО ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ, ГЕНЕРИРАНА ОТ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ

За целите на отчитането на електрическата енергия, генерирана от водноелектрически централи в дадена държава членка, следва да се използва следното правило: (QN(norm))(CN[(/(i)(N 14))(QiCi)] 15), където: N = референтната година; QN(norm)

= нормализираното количество електрическа енергия, генерирана от всички водноелектрически централи през годината N, за целите на отчитането; Qi

= количеството електрическа енергия, действително генерирано през годината i от всички водноелектрически централи на държавата членка, изразено в GWh, с изключение на електрическата енергия, произведена от помпено-акумулиращи водноелектрически централи, използващи предварително изпомпвана на горното ниво вода; Ci

= общата инсталирана мощност, без помпено-акумулиращите централи, на всички водноелектрически централи на държавата членка в края на годината i, измерена в MW. При отчитане на електрическата енергия, генерирана от сухоземни съоръжения за вятърна енергия в дадена държава членка, се прилага следното правило: (QN(norm))((CN CN 12)((/(i)(Nn))Qi(/(j)(Nn))(Cj Cj 12))) където: N = референтната година; QN(norm)

= нормализираното количество електрическа енергия, генерирана от всички сухоземни съоръжения за вятърна енергия на държавата членка през годината N, което се използва за целите на отчитането; Qi

= количеството електрическа енергия, действително генерирано през годината i от всички сухоземни съоръжения за вятърна енергия на държавата членка, изразено в GWh; Cj

= общата инсталирана мощност на всички сухоземни съоръжения за вятърна енергия на държавата членка в края на годината j, изразена в MW; n = 4 или броят години, предхождащи годината N, за които се разполага с данни за мощността и производството във въпросната държава членка, като се взема по-ниската от двете стойности. При отчитане на електрическата енергия, генерирана от съоръжения на вода за вятърна енергия в дадена държава членка, се прилага следното правило: (QN(norm))((CN CN 12)((/(i)(Nn))Qi(/(j)(Nn))(Cj Cj 12))) където: N = референтната година; QN(norm)

= нормализираното количество електрическа енергия, генерирана от всички съоръжения на вода за вятърна енергия на държавата членка през годината N, което се използва за целите на отчитането; Qi

= количеството електрическа енергия, действително генерирано през годината i от всички съоръжения на вода за вятърна енергия на държавата членка, изразено в GWh; Cj

= общата инсталирана мощност на всички съоръжения на вода за вятърна енергия на държавата членка в края на годината j, изразена в MW; n = 4 или броят години, предхождащи годината N, за които се разполага с данни за мощността и производството във въпросната държава членка, като се взема по-ниската от двете стойности. Приложение II Приложение II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЕНЕРГИЙНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОРИВАТА

Гориво Тегловно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/kg) Обемно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/l) ГОРИВА ОТ БИОМАСА И/ИЛИ ОТ ПРОЦЕСИ НА ПРЕРАБОТКА НА БИОМАСА Биопропан 46 24 Чисто растително масло (масло, произведено от маслодайни култури чрез пресоване, екстракция или други подобни процедури, сурово или рафинирано, но без химическо изменение) 37 34 Биодизел — метилови естери на мастни киселини (метилови естери, произведени от масло с произход от биомаса) 37 33 Биодизел — етилови естери на мастни киселини (етилови естери, произведени от масло с произход от биомаса) 38 34 Биогаз, който може да бъде пречистен до качеството на природния газ 50 - Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво 44 34 Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин 45 30 Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели 44 34 Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ 46 24 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво 43 36 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин 44 32 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели 43 33 Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ 46 23 ВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ РАЗЛИЧНИ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ОТ БИОМАСА Метанол от възобновяеми източници 20 16 Етанол от възобновяеми източници 27 21 Пропанол от възобновяеми източници 31 25 Бутанол от възобновяеми източници 33 27 Синтетично дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на дизелово гориво) 44 34 Синтетичен бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на бензин) 44 33 Синтетично гориво за реактивни двигатели, произведено по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на гориво за реактивни двигатели) 44 33 Синтетичен втечнен нефтен газ, произведен по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от въглеводороди, предназначени да бъдат използвани за замяна на втечнен нефтен газ 46 24 DME (диметилов етер) 28 19 Водород от възобновяеми източници 120 — ETBE (трет-бутилетилов етер, произведен на базата на етанол) 36 (от която стойност 37 % са от възобновяеми източници) 27 (от която стойност 37 % са от възобновяеми източници) MTBE (трет-бутилметилов етер, произведен на базата на метанол) 35 (от която стойност 22 % са от възобновяеми източници) 26 (от която стойност 22 % са от възобновяеми източници) TAEE (трет-амилетилов етер, произведен на базата на етанол) 38 (от която стойност 29 % са от възобновяеми източници) 29 (от която стойност 29 % са от възобновяеми източници) TAME (трет-амилметилов етер, произведен на базата на метанол) 36 (от която стойност 18 % са от възобновяеми източници) 28 (от която стойност 18 % са от възобновяеми източници) THxEE (етил-трет-хексилов етер, произведен на базата на етанол) 38 (от която стойност 25 % са от възобновяеми източници) 30 (от която стойност 25 % са от възобновяеми източници) THxME (метил-трет-хексилов етер, произведен на базата на метанол) 38 (от която стойност 14 % са от възобновяеми източници) 30 (от която стойност 14 % са от възобновяеми източници) ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА Бензин 43 32 Дизелово гориво 43 36 Приложение III Приложение III

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СЕРТИФИЦИРАНЕ НА МОНТАЖНИЦИ

Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 18, параграф 3, се основават на следните критерии: 1. Процесът на сертифициране или получаване на квалификация е прозрачен и ясно определен от държавите членки или от посочения от тях административен орган. 2. Монтажниците на съоръжения за биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални и слънчева фотоволтаична и слънчева топлинна енергия следва да бъдат сертифицирани от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция. 3. Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция се извършва от държавите членки или от административния орган, който те определят. Акредитиращият орган гарантира, че програмата за обучение, предлагана от обучаващата институция, е последователна и има областно или национално покритие. Обучаващата институция има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително лабораторно оборудване или съответни съоръжения за осигуряване на практическо обучение. Също така обучаващата институция предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове по актуални въпроси, включително нови технологии, които да дадат възможност за обучение през целия живот в областта на съответните инсталации. Обучаващи институции може да бъдат производителите на оборудване или системи, институти или асоциации. 4. Обучението за сертифициране или получаване на квалификация на монтажник включва както теоретична, така и практическа част. В края на обучението монтажникът трябва да има необходимите умения за инсталиране на съответното оборудване и системи, с оглед на изискванията на клиента за тяхната надеждност и ефективност, да може да влага високо майсторство и да спазва всички действащи правилници и стандарти, включително по отношение на енергийното и екологичното етикетиране. 5. Курсът за обучение приключва с изпит за издаване на сертификат или получаване на квалификация. Изпитът следва да включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки на биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации, слънчеви фотоволтаични системи или слънчеви топлинни инсталации. 6. Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 18, параграф 3, са надлежно съобразени със следните насоки: a) Акредитираните програми за обучение следва да се предлагат на монтажници с практически опит, които са преминали или преминават следните видове обучение: i) за монтажници на котли и печки за биомаса: предварително условие е обучение като водопроводчик, монтажник на тръби, топлотехник или техник по санитарно, отоплително и климатично оборудване; ii) за монтажници на термопомпи: предварително условие е обучение като водопроводчик или хладилен техник, а също и владеенето на основни умения от електротехниката и водопроводната техника (рязане на тръби, запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, топлинно изолиране, уплътняване, проби за течове и монтаж на отоплителни и охладителни системи); iii) за монтажници на слънчеви фотоволтаични и на слънчеви топлинни инсталации: предварително условие е обучението като водопроводчик или електротехник, както и наличието на умения в областта на водопроводите, електротехниката и покривните работи, включително умения при запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, уплътняване на фитинги, проби за течове, умения за свързване на електрически кабели, познаване на основните покривни материали, методи за хидроизолация и уплътняване; или iv) схема за професионално обучение, която да осигури на монтажника адекватни умения, отговарящи на тригодишно обучение в областите, посочени в буква а), б) или в), включително обучение едновременно в училищни условия и на работното място. б) Теоретичната част на обучението за монтажник на котли и печки на биомаса следва да дава обща представа за положението на пазара на биомаса и да включва екологични аспекти, горива от биомаса, логистика, противопожарна защита, съответни субсидии, горивна техника, горивни системи, оптимални хидравлични решения, технико-икономически анализ, както и проектиране, монтаж и поддръжка на котли и печки на биомаса. Обучението следва да осигурява също добро познаване на евентуални европейски стандарти за съответната технология и за горива от биомаса, например пелети, както и за свързаното с биомасата национално законодателство и законодателството на Съюза. в) Теоретичната част от обучението за монтажник на термопомпи следва да дава обща представа за положението на пазара на термопомпи и да включва температури на геотермалните ресурси и на повърхностните източници в различните региони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, разпоредби относно използването на геотермални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата. Обучението следва да осигурява също добро познаване на всички европейски стандарти за термопомпи, както и на съответното национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения: i) основно разбиране на физическите и работните принципи на термопомпите, включително характеристиките на термопомпения цикъл: въпросите, свързани с възможно по-ниски температури на подаваната топлина и възможно по-високи температури на топлинния източник и влиянието им върху ефективността на системата, определяне на коефициента на преобразуване и на сезонния коефициент на преобразуване (SPF); ii) разбиране на частите на термопомпата и на тяхната роля в термопомпения цикъл, включително компресора, разширителния вентил, изпарителя, кондензатора, крепежните елементи и фитингите, смазочното масло, хладилния агент, прегряването и подохлаждането, както и възможностите за охлаждане с термопомпи; и iii) умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водоснабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водоснабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на снабдяване на електрическа енергия; определяне на буферния резервоар, на неговия обем, както и на вписването му във вторичен отоплителен кръг. г) Теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации следва да дава обща представа за пазарната ситуация по отношение на разглежданите съоръжения и сравнения между разходите и приходите, като и да включва екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмеряване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, определяне на топлинния товар, противопожарна защита, съответни субсидии, а също и проектиране, монтаж и поддръжка на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения: i) умения за безопасна работа при използване на необходимите инструменти и оборудване и прилагане на правилниците и стандартите за безопасност, както и за идентифициране на водопроводни, електротехнически и други рискове, свързани със слънчевите инсталации; ii) умения за идентифициране на системите и на специфичните за активните и пасивните системи елементи, включително по проекта на машинната част и определяне на мястото на елементите и разположението и конфигурацията на системата; iii) умения за определяне на необходимата площ за монтажа, на ориентацията и наклона на фотоволтаичните и топлинните слънчеви колектори, като се вземат под внимание засенчването, достъпът до слънчевата радиация, здравината на конструкцията, съответствието на начина на монтаж с особеностите на сградата или климата, както и за идентифициране на различните методи за монтаж, подходящи за видовете покриви и укрепването на необходимите за монтажа съоръжения; и iv) специално за слънчевите фотоволтаични системи са необходими също умения за приспособяване на електротехнически проекти, включително определяне на проектните стойности на големината на тока, избор на подходящи видове проводници и на параметрите на всяка електрическа верига, определяне на подходящия типоразмер, параметри и разположение на всички съответни съоръжения и подсистеми и избор на подходяща точка на свързване. д) Сертифицирането на монтажника следва да бъде за ограничен период от време, така че да се изисква опреснителен семинар или обучение за удължаване на срока на сертифицирането. Приложение IV Приложение IV

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРАВИЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ НА БИОГОРИВАТА, ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И СЪОТВЕТНИ СРАВНИТЕЛНИ СТОЙНОСТИ ЗА ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА

A. ТИПИЧНИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА БИОГОРИВА, АКО СА ПРОИЗВЕДЕНИ БЕЗ НЕТНИ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПОРАДИ ПРОМЯНА НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО Начин на производство на биогоривата Намаление на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаление на емисиите на парникови газове — приета стойност Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 67 % 59 % Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 77 % 73 % Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 73 % 68 % Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 79 % 76 % Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 58 % 47 % Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 71 % 64 % Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 48 % 40 % Етанол от царевица, (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ (*)) 55 % 48 % Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 40 % 28 % Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 69 % 68 % Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 47 % 38 % Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 53 % 46 % Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 37 % 24 % Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*)) 67 % 67 % Етанол от захарна тръстика 70 % 70 % Частта от възобновяеми източници в трет-бутилетилов етер (ETBE) Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Частта от възобновяеми източници в трет-амилетилов етер (TAEE) Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Биодизел от рапица 52 % 47 % Биодизел от слънчоглед 57 % 52 % Биодизел от соя 55 % 50 % Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 32 % 19 % Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 51 % 45 % Биодизел от отпадни готварски мазнини 88 % 84 % Биодизел от животински мазнини от месопреработка () 84 % 78 % Хидротретирано рапично масло 51 % 47 % Хидротретирано слънчогледово масло 58 % 54 % Хидротретирано соево масло 55 % 51 % Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 34 % 22 % Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 53 % 49 % Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 87 % 83 % Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка () 83 % 77 % Чисто рапично масло 59 % 57 % Чисто слънчогледово масло 65 % 64 % Чисто соево масло 63 % 61 % Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 40 % 30 % Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 59 % 57 % Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 98 % 98 % (*) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ. (**) Прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1) за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката Б. ПРОГНОЗНИТЕ ТИПИЧНИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ НА БЪДЕЩИ ВИДОВЕ ГОРИВА, КОИТО НЕ СА БИЛИ НА ПАЗАРА ИЛИ СА БИЛИ НА ПАЗАРА В НЕЗНАЧИТЕЛНИ КОЛИЧЕСТВА ПРЕЗ 2016 Г., АКО СА ПРОИЗВЕДЕНИ БЕЗ НЕТНИ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПОРАДИ ПРОМЯНА НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО Начин на производство на биогоривата Намаление на емисиите на парникови газове — типична стойност Прието намаление на емисиите на парникови газове — приета стойност Етанол от пшенична слама 85 % 83 % Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 85 % 85 % Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 82 % 82 % Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 85 % 85 % Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 82 % 82 % Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация 86 % 86 % Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация 83 % 83 % Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация 86 % 86 % Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 83 % 83 % Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer–Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 89 % 89 % Бензин, произведен по процеса на Fischer–Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 89 % 89 % Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 89 % 89 % Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 89 % 89 % Частта от възобновяеми източници в трет-бутилметилов етер (MTBE) Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол В. МЕТОДОЛОГИЯ 1. a) Емисиите на парникови газове при производството и употребата на биогорива се изчисляват, както следва: E = eec + el + ep + etd + eu – esca – eccs – eccr, където E = общите емисии от използването на горивото; eec

= емисиите от добива или отглеждането на суровини; el

= годишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на променен начин на земеползване; ep

= емисиите от преработката; etd

= емисиите от транспорт и разпределение; eu

= емисиите от използването на горивото; esca

= намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление в селското стопанство; eccs

= намаленията на емисии в резултат на улавяне на CO2 и съхранение в геоложки формации; и eccs

= намаленията на емисии в резултат на улавяне на CO2 и замяна. Не се вземат под внимание емисиите от производството на машини и съоръжения. б) Емисиите на парникови газове от производството и употребата на течни горива от биомаса се изчисляват както съответните емисии от биогоривата (E), но с необходимата добавка за отразяване на преобразуването на енергия съответно при генерирането на електрическа енергия и/или при отопление и охлаждане, както следва: i) За енергийни инсталации, произвеждащи само топлинна енергия:

ii) За енергийни инсталации, произвеждащи само електрическа енергия:

където EC h,el

= общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт. E = общите емисии на парникови газове за течното гориво от биомаса преди неговото крайно преобразуване. ηel

= електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база на неговото енергийно съдържание. ηh

= топлинния к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база неговото енергийно съдържание. iii) За електрическата енергия или механичната енергия, произхождащи от енергийни инсталации, които в същото време подават и полезна топлинна енергия заедно с електрическата енергия и/или механична енергия:

iv) По отношение на полезната топлинна енергия, идваща от инсталации, които произвеждат топлинна енергия заедно с електрическа енергия и/или механична енергия:

където: ECh,el

= общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт. E = общите емисии на парникови газове за течното гориво от биомаса преди неговото крайно преобразуване. ηel

= електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база неговото енергийно съдържание. ηh

= топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база на неговото енергийно съдържание. Cel

= ексергийният дял в електрическата енергия и/или механичната енергия, прието е, че е равен на 100 % (Cel = 1). Ch

= к.п.д. при идеален процес на Карно (ексергийният дял в полезната топлинна енергия). К.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, за полезната топлинна енергия при различни температури се дефинира като:

където Th

= абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на нейната доставка. T0

= абсолютната температура на околната среда (прието, че е 273,15 келвина, което съответства на 0 °C) Ако допълнителната топлинна енергия се подава за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина) Ch може да се дефинира алтернативно, както следва: Ch

= к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546 За целите на това изчисление се прилагат следните определения: a) „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия; б) „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане; в) „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия. 2009/28/EО. 2. a) емисиите на парникови газове от биогорива, E, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото, g CO2eq/MJ; б) емисиите на парникови газове от течни горива от биомаса, EC, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ от крайния енергиен продукт (топлинна или електрическа енергия), g CO2eq/MJ. Ако топлинната и охладителната енергия са когенерирани с електрическа енергия, емисиите се разпределят между топлинната и електрическата енергия (в съответствие с точка 1, буква б), независимо дали топлинната енергия се използва за отопление или охлаждане (2). В случаите, при които емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec са изразени в единицата g CO2eq/тон суха маса от суровината, преобразуването в грамове CO2 еквивалент за MJ гориво, g CO2eq/MJ се изчислява, както следва (3):

където:

Емисиите за тон суха маса от суровината се изчисляват, както следва:

3. a) намаления на емисиите на парникови газове от биогорива: SAVING = (E F(t) – E B)/E F(t), където EB

= общите емисии от биогоривото; и EF(t)

= общите емисии от използваното за сравнение изкопаемо гориво при транспортни приложения б) намаление на емисиите на парникови газове при отопление и охлаждане и при генериране на електрическа енергия с течни горива от биомаса: SAVING = (ECF(h&c,el) – ECB(h&c,el))/ECF (h&c,el), където ECB(h&c,el)

= общите емисии при генерирането на топлинна и електрическа енергия; и ECF(h&c,el)

= общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при генерирането на полезна топлинна енергия или електрическа енергия. 4. CO2

: 1 N2O : 298 CH4

: 25 5. 6. 7. el = (CSR – CSA) × 3,664 × 1/20 × 1/P – eB, (5)

където el

= средногодишните емисии на парникови газове в резултат на промени във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването (изразени като маса (в грамове) CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание (в мегаджаули) на биогоривото или на течното гориво от биомаса). „Обработваемата земя“ (6) и „трайните насаждения“ (7) се разглеждат като един вид земеползване; CSR

= въглеродните запаси на единица площ на база референтно земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). Като референтно се отчита земеползването през по-късния от следните два момента: през януари 2008 г. или 20 години преди добива на суровината; CSA

= въглеродните запаси на единица площ на база действително земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години, или при достигане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия настъпи по-рано; P = производителността на културата (измерена като енергия на биогориво или на течното гориво от биомаса, получено от единица земна площ годишно); и eB

= премия от 29 g CO2eq/MJ за биогоривата или течните горива от биомаса, получена от възстановена деградирала земя, при условията, установени в точка 8. 8. a) не е била ползвана за селскостопански или някакви други дейности през януари 2008 г.; и б) представлявала е земя със силно влошено качество, включително земя, ползвана в миналото за селскостопански цели.

Премията от 29 g CO2eq/MJ се прилага за срок до 20 години, считано от датата на преобразуването на земята за селскостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо намаляване на ерозията (за земите, попадащи в категория б). 9. 10. 11. При отчитането на потреблението на електрическа енергия, която не е генерирана от съответната инсталация за производство на гориво, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и разпределението на електрическата енергия ще се приеме за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електрическа енергия в съответния определен регион. Чрез дерогация от това правило производителите на горивото могат да използват средния коефициент на емисии за отделна електрическа централа по отношение на електрическата енергия, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа. Емисиите от преработка включват в съответните случаи емисиите от сушенето на междинни продукти и материали. 12. 13. Емисиите на различните от CO2 парникови газове (N2O и CH4) от използването на горивото се включват в стойността на eu по отношение на течните горива от биомаса. 14. 15. 16.

където Th

= абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на нейната доставка. T0

= Температурата на околната среда (прието е, че е 273,15 келвина, което съответства на 0°C) Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва: Ch

= к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546 За целите на това изчисление се използват действителните стойности на к.п.д., дефинирани като отношение съответно на годишната произведена механична енергия, електрическа енергия и топлинна енергия към годишната постъпила енергия. За целите на това изчисление се прилагат следните определения: a) „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия; б) „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане; в) „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия. 17. 18. В случая на биогорива и на течни горива от биомаса за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти. На отпадъците и остатъците не се разпределят емисии. За целите на изчислението, за съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево. За отпадъците и остатъците, включително за вършината и клоните, сламата, люспите, какалашките и ореховите черупки, както и остатъците от преработката, включително суровия глицерин (глицерин, който не е рафиниран) и багасата (остатъци от захарна тръстика) се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт. В случая на горива, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електрическа енергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 следва да е съответната рафинерия. 2009/28/EО (адаптиран) 19. По отношение на течните горива от биомаса, използвани за производство на електрическа енергия, във връзка с посочените в точка 3 изчисления сравнителната стойност ECF(e) за изкопаемо гориво е 183 g CO2eq/MJ. По отношение на течните горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, както и за осигуряване на отопление и/или охлаждане, във връзка с посочените в точка 3 изчисления сравнителната стойност за изкопаемо гориво ECF(h&c) е 80 g CO2eq/MJ. Г. ДЕЗАГРЕГИРАНИ ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА БИОГОРИВА И ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА Дезагрегирани приети стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури: „eec “ съгласно определението в част В от настоящото приложение, включително с отчитане и на емисиите на N2O от почвата Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от захарно цвекло 9,6 9,6 Етанол от царевица 25,5 25,5 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица 27,0 27,0 Етанол от захарна тръстика 17,1 17,1 Частта от възобновяеми източници в ETBE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Частта от възобновяеми източници в TAEE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Биодизел от рапица 32,0 32,0 Биодизел от слънчоглед 26,1 26,1 Биодизел от соя 21,2 21,2 Биодизел от палмово масло 26,2 26,2 Биодизел от отпадни готварски мазнини 0 0 Биодизел от животински мазнини от месопреработка (**)

0 0 Хидротретирано рапично масло 33,4 33,4 Хидротретирано слънчогледово масло 26,9 26,9 Хидротретирано соево масло 22,1 22,1 Хидротретирано палмово масло 27,4 27,4 Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 0 0 Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (**)

0 0 Чисто рапично масло 33,4 33,4 Чисто слънчогледово масло 27,2 27,2 Чисто соево масло 22,2 22,2 Чисто палмово масло 27,1 27,1 Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 0 0 Дезагрегирани приети стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури: „eec “ — само за емисиите на N2O от почвата (тези стойности са вече включени в дезагрегираните стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури, посочени в таблицата за „eec “) Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от захарно цвекло 4,9 4,9 Етанол от царевица 13,7 13,7 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица 14,1 14,1 Етанол от захарна тръстика 2,1 2,1 Частта от възобновяеми източници в ETBE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Частта от възобновяеми източници в TAEE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Биодизел от рапица 17,6 17,6 Биодизел от слънчоглед 12,2 12,2 Биодизел от соя 13,4 13,4 Биодизел от палмово масло 16,5 16,5 Биодизел от отпадни готварски мазнини 0 0 Биодизел от животински мазнини от месопреработка (**)

0 0 Хидротретирано рапично масло 18,0 18,0 Хидротретирано слънчогледово масло 12,5 12,5 Хидротретирано соево масло 13,7 13,7 Хидротретирано палмово масло 16,9 16,9 Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 0 0 Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (**)

0 0 Чисто рапично масло 17,6 17,6 Чисто слънчогледово масло 12,2 12,2 Чисто соево масло 13,4 13,4 Чисто палмово масло 16,5 16,5 Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 0 0 Дезагрегирани приети стойности във връзка с преработката: „ep “ съгласно определението в част В от настоящото приложение Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 18,8 26,3 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 9,7 13,6 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 13,2 18,5 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 7,6 10,6 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 27,4 38,3 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 15,7 22,0 Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 20,8 29,1 Етанол от царевица, (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ (*1)) 14,8 20,8 Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 28,6 40,1 Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 1,8 2,6 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 21,0 29,3 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 15,1 21,1 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 30,3 42,5 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1)) 1,5 2,2 Етанол от захарна тръстика 1,3 1,8 Частта от възобновяеми източници в ETBE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Частта от възобновяеми източници в TAEE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Биодизел от рапица 11,7 16,3 Биодизел от слънчоглед 11,8 16,5 Биодизел от соя 12,1 16,9 Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 30,4 42,6 Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 13,2 18,5 Биодизел от отпадни готварски мазнини 9,3 13,0 Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*2)

13,6 19,1 Хидротретирано рапично масло 10,7 15,0 Хидротретирано слънчогледово масло 10,5 14,7 Хидротретирано соево масло 10,9 15,2 Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 27,8 38,9 Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 9,7 13,6 Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 10,2 14,3 Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*2)

14,5 20,3 Чисто рапично масло 3,7 5,2 Чисто слънчогледово масло 3,8 5,4 Чисто соево масло 4,2 5,9 Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 22,6 31,7 Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 4,7 6,5 Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 0,6 0,8 Дезагрегирани приети стойности във връзка само с пресоването (извличането) на масла (тези стойности са вече включени в дезагрегираните стойности във връзка с емисиите при преработката в таблицата за стойностите на „ep “) Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Биодизел от рапица 3,0 4,2 Биодизел от слънчоглед 2,9 4,0 Биодизел от соя 3,2 4,4 Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 20,9 29,2 Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 3,7 5,1 Биодизел от отпадни готварски мазнини 0 0 Биодизел от животински мазнини от месопреработка (**)

4,3 6,1 Хидротретирано рапично масло 3,1 4,4 Хидротретирано слънчогледово масло 3,0 4,1 Хидротретирано соево масло 3,3 4,6 Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 21,9 30,7 Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 3,8 5,4 Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 0 0 Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (**)

4,3 6,0 Чисто рапично масло 3,1 4,4 Чисто слънчогледово масло 3,0 4,2 Чисто соево масло 3,4 4,7 Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 21,8 30,5 Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 3,8 5,3 Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 0 0 Дезагрегирани приети стойности във връзка с транспорта и разпределението: „etd “ съгласно определението в част В от настоящото приложение Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 2,3 2,3 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 2,3 2,3 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,3 2,3 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,3 2,3 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,3 2,3 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,3 2,3 Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,2 2,2 Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

2,2 2,2 Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,2 2,2 Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,2 2,2 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 2,2 2,2 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,2 2,2 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,2 2,2 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*3)) 2,2 2,2 Етанол от захарна тръстика 9,7 9,7 Частта от възобновяеми източници в ETBE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Частта от възобновяеми източници в TAEE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Биодизел от рапица 1,8 1,8 Биодизел от слънчоглед 2,1 2,1 Биодизел от соя 8,9 8,9 Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 6,9 6,9 Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 6,9 6,9 Биодизел от отпадни готварски мазнини 1,9 1,9 Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*4)

1,7 1,7 Хидротретирано рапично масло 1,7 1,7 Хидротретирано слънчогледово масло 2,0 2,0 Хидротретирано соево масло 9,2 9,2 Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 7,0 7,0 Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 7,0 7,0 Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 1,7 1,7 Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*4)

1,5 1,5 Чисто рапично масло 1,4 1,4 Чисто слънчогледово масло 1,7 1,7 Чисто соево масло 8,8 8,8 Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 6,7 6,7 Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 6,7 6,7 Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 1,4 1,4 Дезагрегирани приети стойности, отнасящи се за транспорта и разпределението само на крайните горива. Те са вече включени в таблицата за „емисиите при транспорта и разпределението etd “, дефинирани в част В от настоящото приложение, но посочените по-долу стойности са полезни, ако даден стопански оператор желае да декларира действителните емисии при транспорта само на селскостопанските култури или на горивата). Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 1,6 1,6 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 1,6 1,6 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инасталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 1,6 1,6 Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 1,6 1,6 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*5)) 1,6 1,6 Етанол от захарна тръстика 6,0 6,0 Частта от трет-бутилетилов етер (ETBE), произхождаща от възобновяем етанол Същите стойности както при използвания начин за производство на етанола Частта от трет-амилетилов етер (TAEE), произхождаща от възобновяем етанол Същите стойности както при използвания начин за производство на етанола Биодизел от рапица 1,3 1,3 Биодизел от слънчоглед 1,3 1,3 Биодизел от соя 1,3 1,3 Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 1,3 1,3 Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 1,3 1,3 Биодизел от отпадни готварски мазнини 1,3 1,3 Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*6)

1,3 1,3 Хидротретирано рапично масло 1,2 1,2 Хидротретирано слънчогледово масло 1,2 1,2 Хидротретирано соево масло 1,2 1,2 Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 1,2 1,2 Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 1,2 1,2 Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 1,2 1,2 Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*6)

1,2 1,2 Чисто рапично масло 0,8 0,8 Чисто слънчогледово масло 0,8 0,8 Чисто соево масло 0,8 0,8 Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 0,8 0,8 Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 0,8 0,8 Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 0,8 0,8 Общи стойности за отглеждането, преработката, транспорта и разпределението Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 30,7 38,2 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 21,6 25,5 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 25,1 30,4 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 19,5 22,5 Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 39,3 50,2 Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 27,6 33,9 Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 48,5 56,8 Етанол от царевица, (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ (*7)) 42,5 48,5 Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 56,3 67,8 Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 29,5 30,3 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) 50,2 58,5 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 44,3 50,3 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 59,5 71,7 Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*7)) 30,7 31,4 Етанол от захарна тръстика 28,1 28,6 Частта от възобновяеми източници в ETBE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Частта от възобновяеми източници в TAEE Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола Биодизел от рапица 45,5 50,1 Биодизел от слънчоглед 40,0 44,7 Биодизел от соя 42,2 47,0 Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 63,5 75,7 Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 46,3 51,6 Биодизел от отпадни готварски мазнини 11,2 14,9 Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*8)

15,3 20,8 Хидротретирано рапично масло 45,8 50,1 Хидротретирано слънчогледово масло 39,4 43,6 Хидротретирано соево масло 42,2 46,5 Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 62,2 73,3 Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 44,1 48,0 Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини 11,9 16,0 Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*8)

16,0 21,8 Чисто рапично масло 38,5 40,0 Чисто слънчогледово масло 32,7 34,3 Чисто соево масло 35,2 36,9 Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) 56,3 65,4 Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) 38,4 57,2 Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини 2,0 2,2 Д. ПРОГНОЗНИ ДЕЗАГРЕГИРАНИ ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА БЪДЕЩИ ВИДОВЕ БИОГОРИВА И ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА, КОИТО ПРЕЗ 2016 г. НЕ СА БИЛИ НА ПАЗАРА ИЛИ СА БИЛИ НА ПАЗАРА В НЕЗНАЧИТЕЛНИ КОЛИЧЕСТВА Дезагрегирани приети стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури: „eec “ съгласно определението в част В от настоящото приложение включително с емисиите на N2O (в това число при производството на трески от дървесни отпадъци или дървесни култури) Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от пшенична слама 1,8 1,8 Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 3,3 3,3 Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 8,2 8,2 Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 8,2 8,2 Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 12,4 12,4 Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация 3,1 3,1 Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация 7,6 7,6 Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация 3,1 3,1 Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 7,6 7,6 Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предпритие 2,5 2,5 Бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 2,5 2,5 Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 2,5 2,5 Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 2,5 2,5 Частта от възобновяеми източници на MTBE Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол Дезагрегирани приети стойности за емисиите на N2O от почвата (включени в дезагрегираните приети стойности за емисиите, дължащи се на отглеждане на култури, посочени в таблицата за „eec “) Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от пшенична слама 0 0 Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 0 0 Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 4,4 4,4 Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 0 0 Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 4,4 4,4 Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация 0 0 Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация 4,1 4,1 Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация 0 0 Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 4,1 4,1 Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Частта от възобновяеми източници на MTBE Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол Дезагрегирани приети стойности във връзка с преработката: „ep “ съгласно определението в част В от настоящото приложение Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса

Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от пшенична слама 4,8 6,8 Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 0,1 0,1 Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 0,1 0,1 Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 0,1 0,1 Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 0,1 0,1 Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация 0 0 Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация 0 0 Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация 0 0 Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 0 0 Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 0 0 Частта от възобновяеми източници на MTBE Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол Дезагрегирани приети стойности във връзка с транспорта и разпределението: „etd “ съгласно определението в част В от настоящото приложение Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове — типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове — приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от пшенична слама 7,1 7,1 Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 10,3 10,3 Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 8,4 8,4 Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 10,3 10,3 Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 8,4 8,4 Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация 10,4 10,4 Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация 8,6 8,6 Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация 10,4 10,4 Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 8,6 8,6 Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 7,7 7,7 Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 7,9 7,9 Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 7,7 7,7 Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 7,9 7,9 Частта от възобновяеми източници на MTBE Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол Дезагрегирани приети стойности, отнасящи се за транспорта и разпределението само на крайните горива. Тези стойности вече са включен в таблицата за емисиите във връзка с транспорта и разпределението „etd “ съгласно определението в част В от настоящото приложение, но посочените по-долу стойности биха били полезни ако даден стопански оператор желае да декларира действителните транспортни емисии във връзка само с транспортирането на суровините). Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от пшенична слама 1,6 1,6 Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 1,2 1,2 Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 1,2 1,2 Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 1,2 1,2 Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 1,2 1,2 Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация 2,0 2,0 Диметилов етер (DME) от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 2,0 2,0 Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация 2,0 2,0 Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 2,0 2,0 Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предпритие 2,0 2,0 Бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 2,0 2,0 Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 2,0 2,0 Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 2,0 2,0 Частта от възобновяеми източници на MTBE Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол Общи стойности за отглеждането, преработката, транспорта и разпределението Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ) Етанол от пшенична слама 13,7 15,7 Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 13,7 13,7 Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 16,7 16,7 Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 13,7 13,7 Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация 16,7 16,7 Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация 13,5 13,5 Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация 16,2 16,2 Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация 13,5 13,5 Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация 16,2 16,2 Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 10,2 10,2 Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 10,4 10,4 Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 10,2 10,2 Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие 10,4 10,4 Частта от възобновяеми източници на MTBE Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

(1) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(2) Топлинната енергия или отпадната топлина се използват за генериране на енергия за охлаждане (охладен въздух или вода) посредством абсорбционни охладители. Поради това е уместно да се изчисляват само емисиите във връзка с произведената топлинна енергия за MJ топлинна енергия, независимо дали крайната употреба на топлинната енергия е за отопление или за охлаждане посредством абсорбционни охладители.

(3) Формулата за изчисляване на емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec се отнася до случаите, когато суровината се преобразува в биогорива в един етап. При по-сложни вериги на доставка са необходими корекции за изчисляване на емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec за междинните продукти,

(4) Измерванията на въглерода в почвата може да представляват такова доказателство, например едно първо измерване преди отглеждането и последващи измервания на равни интервали през няколко години. В такъв случай преди да са налице резултатите от второто измерване увеличението на въглерода в почвата може да се пресметне приблизително въз основа на представителни опити или модели на почвата. От второто измерване нататък измерванията ще съставят базата за определяне на наличието на увеличение на въглерода в почвата и неговата стойност.

(5) Коефициентът, който се получава, като молекулното тегло на CO2 (44,010 g/mol) се раздели на атомното тегло на въглерода (12,011 g/mol), е равен на 3,664.

(6) Обработваема земя съгласно определението на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCС).

(7) Трайните насаждения се определят като многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно — например бързооборотни дървесни култури и маслодайни палми.

(8) Решение 2010/335/ЕС на Комисията от 10 юни 2010 г. относно указания за изчисляване на земните запаси от въглерод за целите на приложение V към Директива 2009/28/ЕО (ОВ L 151, 17.6.2010 г, стр. 19).

(9) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

(10) Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).

(**) Прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

(**) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

(*1) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ.

(*2) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

(**) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

(*3) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ.

(*4) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

(*5) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ.

(*6) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

(*7) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ.

(*8) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРАВИЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ НА ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И НА СЪОТВЕТНИТЕ СРАВНИТЕЛНИ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА

A. Типични и приети стойности на намаленията на емисиите на парникови газове в резултат от използването на газообразни и твърди горива от биомаса, ако са произведени без нетни въглеродни емисии във връзка с промени в земеползването ДЪРВЕСНИ ТРЕСКИ (WOODCHIPS) Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност Топлинна енергия Eлектрическа енергия Топлинна енергия Eлектрическа енергия Трески от горскостопански остатъци 1 до 500 km 93 % 89 % 91 % 87 % 500 до 2 500 km 89 % 84 % 87 % 81 % 2 500 до 10 000 km 82 % 73 % 78 % 67 % Над 10 000 km 67 % 51 % 60 % 41 % Трески от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus) 2 500 до 10 000 km 77 % 65 % 73 % 60 % Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене) 1 до 500 km 89 % 83 % 87 % 81 % 500 до 2 500 km 85 % 78 % 84 % 76 % 2 500 до 10 000 km 78 % 67 % 74 % 62 % Над 10 000 km 63 % 45 % 57 % 35 % Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене) 1 до 500 km 91 % 87 % 90 % 85 % 500 до 2 500 km 88 % 82 % 86 % 79 % 2 500 до 10 000 km 80 % 70 % 77 % 65 % Над 10 000 km 65 % 48 % 59 % 39 % Трески от стволова дървесина 1 до 500 km 93 % 89 % 92 % 88 % 500 до 2 500 km 90 % 85 % 88 % 82 % 2 500 до 10 000 km 82 % 73 % 79 % 68 % Над 10 000 km 67 % 51 % 61 % 42 % Трески от промишлени дървесни отпадъци 1 до 500 km 94 % 92 % 93 % 90 % 500 до 2 500 km 91 % 87 % 90 % 85 % 2 500 до 10 000 km 83 % 75 % 80 % 71 % Над 10 000 km 69 % 54 % 63 % 44 %

ДЪРВЕСНИ ПЕЛЕТИ (WOOD PELLETS) (*1)

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност Топлинна енергия Eлектрическа енергия Топлинна енергия Eлектрическа енергия Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци Случай 1 1 до 500 km 58 % 37 % 49 % 24 % 500 до 2 500 km 58 % 37 % 49 % 25 % 2 500 до 10 000 km 55 % 34 % 47 % 21 % Над 10 000 km 50 % 26 % 40 % 11 % Случай 2a 1 до 500 km 77 % 66 % 72 % 59 % 500 до 2 500 km 77 % 66 % 72 % 59 % 2 500 до 10 000 km 75 % 62 % 70 % 55 % Над 10 000 km 69 % 54 % 63 % 45 % Случай 3a 1 до 500 km 92 % 88 % 90 % 85 % 500 до 2 500 km 92 % 88 % 90 % 86 % 2 500 до 10 000 km 90 % 85 % 88 % 81 % Над 10 000 km 84 % 76 % 81 % 72 % Дървесни брикети или пелети от бързооборотн култури (Eucalyptus) Случай 1 2 500 до 10 000 km 52 % 28 % 43 % 15 % Случай 2a 2 500 до 10 000 km 70 % 56 % 66 % 49 % Случай 3a 2 500 до 10 000 km 85 % 78 % 83 % 75 % Дървесни брикети или пелети от бързооборотни култури (тополи с торене) Случай 1 1 до 500 km 54 % 32 % 46 % 20 % 500 до 10 000 km 52 % 29 % 44 % 16 % Над 10 000 km 47 % 21 % 37 % 7 % Случай 2a 1 до 500 km 73 % 60 % 69 % 54 % 500 до 10 000 km 71 % 57 % 67 % 50 % Над 10 000 km 66 % 49 % 60 % 41 % Случай 3a 1 до 500 km 88 % 82 % 87 % 81 % 500 до 10 000 km 86 % 79 % 84 % 77 % Над 10 000 km 80 % 71 % 78 % 67 % Дървесни брикети или пелети от бързооборотни култури (тополи – без торене) Случай 1 1 до 500 km 56 % 35 % 48 % 23 % 500 до 10 000 km 54 % 32 % 46 % 20 % Над 10 000 km 49 % 24 % 40 % 10 % Случай 2a 1 до 500 km 76 % 64 % 72 % 58 % 500 до 10 000 km 74 % 61 % 69 % 54 % Над 10 000 km 68 % 53 % 63 % 45 % Случай 3a 1 до 500 km 91 % 86 % 90 % 85 % 500 до 10 000 km 89 % 83 % 87 % 81 % Над 10 000 km 83 % 75 % 81 % 71 % Стволова дървесина Случай 1 1 до 500 km 57 % 37 % 49 % 24 % 500 до 2 500 km 58 % 37 % 49 % 25 % 2 500 до 10 000 km 55 % 34 % 47 % 21 % Над 10 000 km 50 % 26 % 40 % 11 % Случай 2a 1 до 500 km 77 % 66 % 73 % 60 % 500 до 2 500 km 77 % 66 % 73 % 60 % 2 500 до 10 000 km 75 % 63 % 70 % 56 % Над 10 000 km 70 % 55 % 64 % 46 % Случай 3a 1 до 500 km 92 % 88 % 91 % 86 % 500 до 2 500 km 92 % 88 % 91 % 87 % 2 500 до 10 000 km 90 % 85 % 88 % 83 % Над 10 000 km 84 % 77 % 82 % 73 % Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработващата промишленост Случай 1 1 до 500 km 75 % 62 % 69 % 55 % 500 до 2 500 km 75 % 62 % 70 % 55 % 2 500 до 10 000 km 72 % 59 % 67 % 51 % Над 10 000 km 67 % 51 % 61 % 42 % Случай 2a 1 до 500 km 87 % 80 % 84 % 76 % 500 до 2 500 km 87 % 80 % 84 % 77 % 2 500 до 10 000 km 85 % 77 % 82 % 73 % Над 10 000 km 79 % 69 % 75 % 63 % Случай 3a 1 до 500 km 95 % 93 % 94 % 91 % 500 до 2 500 km 95 % 93 % 94 % 92 % 2 500 до 10 000 km 93 % 90 % 92 % 88 % Над 10 000 km 88 % 82 % 85 % 78 %

ПРОИЗВОДСТВА НА БАЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СУРОВИНИ Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност Топлинна енергия Eлектрическа енергия Топлинна енергия Eлектрическа енергия Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3 (*2)

1 до 500 km 95 % 92 % 93 % 90 % 500 до 2 500 km 89 % 83 % 86 % 80 % 2 500 до 10 000 km 77 % 66 % 73 % 60 % Над 10 000 km 57 % 36 % 48 % 23 % Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3 (*3)

1 до 500 km 95 % 92 % 93 % 90 % 500 до 2 500 km 93 % 89 % 92 % 87 % 2 500 до 10 000 km 88 % 82 % 85 % 78 % Над 10 000 km 78 % 68 % 74 % 61 % Пелети от слама 1 до 500 km 88 % 82 % 85 % 78 % 500 до 10 000 km 86 % 79 % 83 % 74 % Над 10 000 km 80 % 70 % 76 % 64 % Брикети от багаса 500 до 10 000 km 93 % 89 % 91 % 87 % Над 10 000 km 87 % 81 % 85 % 77 % Кюспе от палмово семе Над 10 000 km 20 % -18 % 11 % -33 % Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация) Над 10 000 km 46 % 20 % 42 % 14 %

БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (*4)

Системи за производство на биогаз Технологичен вариант Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност Течен тор (1)

Случай 1 Открит остатък от разлагането (2)

146 % 94 % Затворен остатък от разлагането (3)

246 % 240 % Случай 2 Открит остатък от разлагането 136 % 85 % Затворен остатък от разлагането 227 % 219 % Случай 3 Открит остатък от разлагането 142 % 86 % Затворен остатък от разлагането 243 % 235 % Царевица, цели растения (4)

Случай 1 Открит остатък от разлагането 36 % 21 % Затворен остатък от разлагането 59 % 53 % Случай 2 Открит остатък от разлагането 34 % 18 % Затворен остатък от разлагането 55 % 47 % Случай 3 Открит остатък от разлагането 28 % 10 % Затворен остатък от разлагането 52 % 43 % Биоотпадъци Случай 1 Открит остатък от разлагането 47 % 26 % Затворен остатък от разлагането 84 % 78 % Случай 2 Открит остатък от разлагането 43 % 21 % Затворен остатък от разлагането 77 % 68 % Случай 3 Открит остатък от разлагането 38 % 14 % Затворен остатък от разлагането 76 % 66 %

БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ И ПОЛУЧЕН ОТ СМЕСИ НА ТОР И ЦАРЕВИЦА Системи за производство на биогаз Технологичен вариант Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност Смес тор – царевица 80 % - 20 % Случай 1 Открит остатък от разлагането 72 % 45 % Затворен остатък от разлагането 120 % 114 % Случай 2 Открит остатък от разлагането 67 % 40 % Затворен остатък от разлагането 111 % 103 % Случай 3 Открит остатък от разлагането 65 % 35 % Затворен остатък от разлагането 114 % 106 % Смес тор – царевица 70 % - 30 % Случай 1 Открит остатък от разлагането 60 % 37 % Затворен остатък от разлагането 100 % 94 % Случай 2 Открит остатък от разлагането 57 % 32 % Затворен остатък от разлагането 93 % 85 % Случай 3 Открит остатък от разлагането 53 % 27 % Затворен остатък от разлагането 94 % 85 % Смес тор – царевица 60 % - 40 % Случай 1 Открит остатък от разлагането 53 % 32 % Затворен остатък от разлагането 88 % 82 % Случай 2 Открит остатък от разлагането 50 % 28 % Затворен остатък от разлагането 82 % 73 % Случай 3 Открит остатък от разлагането 46 % 22 % Затворен остатък от разлагането 81 % 72 %

БИОМЕТАН ЗА ТРАНСПОРТНИ ЦЕЛИ (*5)

Системи за производство на биометан Технологични варианти Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност Течен тор Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 117 % 72 % Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 133 % 94 % Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 190 % 179 % Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 206 % 202 % Царевица, цели растения Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 35 % 17 % Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 51 % 39 % Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 52 % 41 % Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 68 % 63 % Биоотпадъци Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 43 % 20 % Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 59 % 42 % Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 70 % 58 % Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 86 % 80 %

БИОМЕТАН – СМЕСИ ТОР И ЦАРЕВИЦА (*6)

Системи за производство на биометан Технологични варианти Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност Смес тор – царевица 80 % - 20 % Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ (5)

62 % 35 % Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ (6)

78 % 57 % Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 97 % 86 % Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 113 % 108 % Смес тор – царевица 70 % - 30 % Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 53 % 29 % Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 69 % 51 % Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 83 % 71 % Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 99 % 94 % Смес тор – царевица 60 % - 40 % Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 48 % 25 % Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 64 % 48 % Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 74 % 62 % Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 90 % 84 % Б. МЕТОДОЛОГИЯ 1. a) Емисиите на парникови газове от производството и използването на газообразни и твърди горива от биомаса преди преобразуването им в електрическа енергия и енергия за отопление и охлаждане, се изчисляват, както следва: E = eec + el + ep + etd + eu – esca – eccs – eccr, където: E = общи емисии от производството на горивото преди енергийното преобразуване; eec

= емисии от добива или отглеждането на суровините; el

= осреднени годишни емисии от промените на въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването; ep

= емисии от преработката; еtd

= емисии от транспорта и разпределението; eu

= емисии при използването на съответното гориво; esca

= намаления на емисиите поради натрупване на въглерод в почвата в резултат от подобрена селскостопанска практика; eccs

= намаления на емисиите в резултат на улавяне и съхранение на СО2 в геоложки формации; и eccr

= намаления на емисиите в резултат на улавяне на СО2 и замяна. Не се вземат под внимание емисиите от производството на машини и съоръжения. б) В случай на съвместно разлагане на различни субстрати в биогазова инсталация за производство на биогаз или биометан, типичните и приетите стойности на емисиите на парникови газове се изчисляват, както следва:

където E = емисии на парникови газове за MJ биогаз или биометан, произведен чрез съвместно разлагане на определената смес от субстрати Sn

= дял на суровината n в енергийното съдържание En

= емисии в g CO2/MJ за начина на производство n, както е посочено в част Г от настоящото приложение (*)

където Pn

= добита енергия [MJ] за килограм влажна вложена суровина n (**) Wn

= тегловен коефициент за субстрата n, дефиниран както следва:

където: In

= годишно постъпило в биореактора количество на субстрата n [тонове свежа маса] AMn

= средногодишна влажност на субстрата n [kg вода / kg свежа маса] SMn

= стандартна влажност на субстрата n (***). (*) (**)

P(царевица): 4,16 [MJбиогаз/kg влажна царевица при 65 % влажност]

P(тор): 0,50 [MJбиогаз/kg течен тор при 90 % влажност]

P(биоотпадъци) 3,41 [MJбиогаз/kg влажни биоотпадъци при 76 % влажност] (***)

SM(царевица): 0,65 [kg вода/kg свежа маса]

SM(тор): 0,90 [kg вода/kg свежа маса]

SM(Биоотпадъци): 0,76 [kg вода/kg свежа маса] в) В случай на съвместно разлагане на n субстрати в биогазова инсталация за производство на електрическа енергия или биометан, действителните емисии на парникови газове във връзка с производството на биогаз или биометан се изчисляват, както следва:

където E = общите емисии от производството на биогаз или биометан преди енергийното преобразуване; Sn = дял на суровината n, изразен като дробна част от постъпващата в биореактора суровина eec,n

= емисии от добива или отглеждането на суровината n; etd,суровина,n

= емисии от транспорта на суровината n до биореактора; el,n

= осреднени годишни емисии от промени във въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването, отнасящи се за суровината n; esca

= намаление на емисиите в резултат от подобрено селскостопанско управление във връзка със суровината n (*); ep

= емисии от преработката; etd,продукт

= емисии от транспорта и разпределението на биогаза или биометана; eu

= емисии при използването на горивото, а именно парникови газове, отделени при горенето; eccs

= намаления на емисиите в резултат на улавяне и съхранение на СО2 в геоложки формации; и eccr

= намаления на емисиите в резултат на улавяне на СО2 и замяна. (*) г) Емисиите на парникови газове от използването на газообразни и твърди горива от биомаса при производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, включващи енергийното преобразуване до електрическа енергия и/или топлинна енергия или енергия за охлаждане, се изчисляват както следва:

i) За енергийни инсталации, генериращи само топлина:

ii) За енергийни инсталации, произвеждащи само електрическа енергия:

където ECh,el

= общите емисии на парникови газове за окончателния енергиен продукт. E = общите емисии на парникови газове за горивото преди неговото крайно преобразуване. ηel

= електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото. ηh

= топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото. iii) За електрическата енергия или механичната енергия, произхождащи от енергийни инсталации, които в същото време подават и полезна топлинна енергия заедно с електрическата енергия и/или механична енергия:

iv) По отношение на полезната топлинна енергия, идваща от инсталации, които произвеждат топлинна енергия заедно с електрическа енергия и/или механична енергия:

където: ECh,el

= общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт. E = общите емисии на парникови газове за горивото преди неговото крайно преобразуване. ηel

= електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото. ηh

= топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото. Cel

= ексергийният дял в електрическата енергия и/или механичната енергия, прието е, че е равен на 100 % (Cel = 1). Ch

= к.п.д. при идеален процес на Карно (ексергийният дял в полезната топлинна енергия). К.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, за полезната топлинна енергия при различни температури се дефинира като:

където: Th

= абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на доставка. T0

= абсолютна температура на околната среда, зададена да е 273,15 келвина (равно на 0 °C) Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва: Ch

= к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546 За целите на това изчисление се прилагат следните определения: i) „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия; ii) „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане; iii) „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия. 2. a) емисиите на парникови газове от горивата от биомаса, E, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото от биомаса, g CO2eq/MJ; б) емисиите на парникови газове от производството на топлинна или електрическа енергия, произведени от газообразни или твърди горива от биомаса, EC, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ от крайния енергиен продукт (топлинна или електрическа енергия), g CO2eq/MJ. Ако топлинната и охладителната енергия са когенерирани с електрическа енергия, емисиите се разпределят между топлинната и електрическата енергия (в съответствие с точка 1, буква г), независимо дали топлинната енергия се използва за отопление или охлаждане (7). В случаите, при които емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec са изразени в единицата g CO2eq/тон суха маса от суровината, преобразуването в грамове CO2 еквивалент за MJ гориво, g CO2eq/MJ се изчислява, както следва (8):

където:

Емисиите за тон суха маса от суровината се изчисляват, както следва:

3. a) намаления на емисиите на парникови газове при използване на газообразни и твърди горива от биомаса, използвани като транспортни горива: SAVING = (EF(t) – EB)/EF(t)

където EB

= общите емисии от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани като транспортни горива; и EF(t)

= общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при транспортни приложения; б) намаление на емисиите на парникови газове при отопление и охлаждане и при генериране на електрическа енергия с газообразни или твърди горива от биомаса: SAVING = (ECF(h&c,el) – ECB(h&c,el))/ECF (h&c,el), където ECB(h&c,el)

= общите емисии при генерирането на топлинна и електрическа енергия; ECF(h&c,el)

= общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при генерирането на полезна топлинна енергия или електрическа енергия. 4.

CO2: 1

N2O: 298

CH4: 25 5. Като алтернативна възможност на използването на действителните стойности могат да се направят оценки за емисиите при отглеждането и добива на горскостопанска биомаса чрез използване на средни стойности за емисиите при отглеждането и дърводобива, изчислени за географски райони и на национално равнище. 6. 7. el = (CSR – CSA) × 3,664 × 1/20 × 1/P – eB, (10)

където el

= средногодишните емисии на парникови газове в резултат на изменение на въглеродните запаси, дължащо се на промени в земеползването (изразени като маса CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание на газообразното или твърдо гориво от биомаса). „Обработваемата земя“ (11) и „трайните насаждения“ (12) се разглеждат като един вид земеползване; CSR

= въглеродните запаси на единица площ на база референтно земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). Като референтно се отчита земеползването през по-късния от следните два момента: януари 2008 г. или 20 години преди добива на суровината; CSA

= въглеродните запаси на единица площ на база действително земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години, или при достигане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия настъпи по-рано; P = производителността на културата (изразена като енергията на газообразното или твърдо гориво от биомаса, получена от единица земна площ годишно); и eB

= премия от 29 g CO2eq/MJ за газообразните и твърдите горива от биомаса, получена от възстановена деградирала земя, при условията, установени в точка 8. 8. a) не е била ползвана за селскостопански дейности през януари 2008 г. или за каквато и да е друга дейност; и б) представлявала е земя със силно влошено качество, включително земя, ползвана в миналото за селскостопански цели. Премията от 29 g CO2eq/MJ се прилага за срок до 20 години, считано от датата на преобразуването на земята за селскостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо намаляване на ерозията (за земите, попадащи в категория б). 9. 10. 11. При отчитането на потреблението на електрическа енергия, която не е генерирана от съответната инсталация за производство на твърдо или газообразно гориво от биомаса, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и разпределението на електрическата енергия ще се приеме за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електрическа енергия в съответния определен регион. Чрез дерогация от това правило производителите на горивото могат да използват средния коефициент на емисии за отделна електрическа централа по отношение на електрическата енергия, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа. Емисиите от преработка включват в съответните случаи емисиите от сушенето на междинни продукти и материали. 12. 13. 14. 15. 16.

където Th

= абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на доставка. T0

= абсолютната температура на околната среда (прието е, че е 273,15 келвина, което съответства на 0 °C) Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва: Ch

= к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546 За целите на това изчисление се използват действителните стойности на к.п.д., дефинирани като отношение съответно на годишната произведена механична енергия, електрическа енергия и топлинна енергия към годишната постъпила енергия. За целите на това изчисление се прилагат следните определения: a) „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия; б) „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане; в) „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия. 17. 18. В случая на биогаз и биометан, за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 7. На отпадъците и остатъците не се разпределят емисии. За целите на изчислението, за съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево. За отпадъците и остатъците, включително за вършината и клоните, сламата, люспите, какалашките и ореховите черупки, както и остатъците от преработката, включително суровия глицерин (глицерин, който не е рафиниран) и багасата (остатъци от захарна тръстика) се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт. В случая на газообразни или твърди горива от биомаса, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електрическа енергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 следва да е съответната рафинерия. 19. По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, както и за производство на топлинна енергия и/или енергия за охлаждане, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 80 g CO2eq/MJ топлинна енергия. По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, за което може да се докаже пряка физическа замяна на въглища, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 124 g CO2eq/MJ топлинна енергия. По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за транспорт, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на EF(t) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 94 g CO2eq/MJ. В. ДЕЗАГРЕГИРАНИ ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА Дървесни брикети или пелети Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ) Отглеждане Преработка Транспорт Различни от CO2 емисии при използването на горивата Отглеждане Преработка Транспорт Различни от CO2 емисии при използването на горивата Трески от горскостопански остатъци 1 до 500 km 0,0 1,6 3,0 0,4 0,0 1,9 3,6 0,5 500 до 2 500 km 0,0 1,6 5,2 0,4 0,0 1,9 6,2 0,5 2 500 до 10 000 km 0,0 1,6 10,5 0,4 0,0 1,9 12,6 0,5 Над 10 000 km 0,0 1,6 20,5 0,4 0,0 1,9 24,6 0,5 Трески от бързооборотни култури (Eucalyptus) 2 500 до 10 000 km 4,4 0,0 11,0 0,4 4,4 0,0 13,2 0,5 Трески от бързооборотни култури (тополи – с торене) 1 до 500 km 3,9 0,0 3,5 0,4 3,9 0,0 4,2 0,5 500 до 2 500 km 3,9 0,0 5,6 0,4 3,9 0,0 6,8 0,5 2 500 до 10 000 km 3,9 0,0 11,0 0,4 3,9 0,0 13,2 0,5 Над 10 000 km 3,9 0,0 21,0 0,4 3,9 0,0 25,2 0,5 Трески от бързооборотни култури (тополи – без торене) 1 до 500 km 2,2 0,0 3,5 0,4 2,2 0,0 4,2 0,5 500 до 2 500 km 2,2 0,0 5,6 0,4 2,2 0,0 6,8 0,5 2 500 до 10 000 km 2,2 0,0 11,0 0,4 2,2 0,0 13,2 0,5 Над 10 000 km 2,2 0,0 21,0 0,4 2,2 0,0 25,2 0,5 Трески от стволова дървесина 1 до 500 km 1,1 0,3 3,0 0,4 1,1 0,4 3,6 0,5 500 до 2 500 km 1,1 0,3 5,2 0,4 1,1 0,4 6,2 0,5 2 500 до 10 000 km 1,1 0,3 10,5 0,4 1,1 0,4 12,6 0,5 Над 10 000 km 1,1 0,3 20,5 0,4 1,1 0,4 24,6 0,5 Трески от остатъци от дървообработка 1 до 500 km 0,0 0,3 3,0 0,4 0,0 0,4 3,6 0,5 500 до 2 500 km 0,0 0,3 5,2 0,4 0,0 0,4 6,2 0,5 2 500 до 10 000 km 0,0 0,3 10,5 0,4 0,0 0,4 12,6 0,5 Над 10 000 km 0,0 0,3 20,5 0,4 0,0 0,4 24,6 0,5 Дървесни брикети или пелети Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)

Отглеждане Преработка Транспорт и разпределение Различни от CO2 емисии при използването на горивата Отглеждане Преработка Транспорт и разпределение Различни от CO2 емисии при използването на горивата Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 1) 1 до 500 km 0,0 25,8 2,9 0,3 0,0 30,9 3,5 0,3 500 до 2 500 km 0,0 25,8 2,8 0,3 0,0 30,9 3,3 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 25,8 4,3 0,3 0,0 30,9 5,2 0,3 Над 10 000 km

0,0 25,8 7,9 0,3 0,0 30,9 9,5 0,3 Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 2a) 1 до 500 km 0,0 12,5 3,0 0,3 0,0 15,0 3,6 0,3 500 до 2 500 km 0,0 12,5 2,9 0,3 0,0 15,0 3,5 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 12,5 4,4 0,3 0,0 15,0 5,3 0,3 Над 10 000 km 0,0 12,5 8,1 0,3 0,0 15,0 9,8 0,3 Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 3a) 1 до 500 km 0,0 2,4 3,0 0,3 0,0 2,8 3,6. 0,3 500 до 2 500 km 0,0 2,4 2,9 0,3 0,0 2,8 3,5 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 2,4 4,4 0,3 0,0 2,8 5,3 0,3 Над 10 000 km 0,0 2,4 8,2 0,3 0,0 2,8 9,8 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (Eucalyptus – Случай 1) 2 500 до 10 000 km 3,9 24,5 4,3 0,3 3,9 29,4 5,2 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (Eucalyptus – Случай 2a) 2 500 до 10 000 km 5,0 10,6 4,4 0,3 5,0 12,7 5,3 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (Eucalyptus – Случай 3a) 2 500 до 10 000 km 5,3 0,3 4,4 0,3 5,3 0,4 5,3 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – с торене – Случай 1) 1 до 500 km 3,4 24,5 2,9 0,3 3,4 29,4 3,5 0,3 500 до 10 000 km 3,4 24,5 4,3 0,3 3,4 29,4 5,2 0,3 Над 10 000 km 3,4 24,5 7,9 0,3 3,4 29,4 9,5 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – с торене – Случай 2a) 1 до 500 km 4,4 10,6 3,0 0,3 4,4 12,7 3,6 0,3 500 до 10 000 km 4,4 10,6 4,4 0,3 4,4 12,7 5,3 0,3 Над 10 000 km 4,4 10,6 8,1 0,3 4,4 12,7 9,8 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – с торене – Случай 3a) 1 до 500 km 4,6 0,3 3,0 0,3 4,6 0,4 3,6 0,3 500 до 10 000 km 4,6 0,3 4,4 0,3 4,6 0,4 5,3 0,3 Над 10 000 km 4,6 0,3 8,2 0,3 4,6 0,4 9,8 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – без торене – Случай 1) 1 до 500 km 2,0 24,5 2,9 0,3 2,0 29,4 3,5 0,3 500 до 2 500 km 2,0 24,5 4,3 0,3 2,0 29,4 5,2 0,3 2 500 до 10 000 km 2,0 24,5 7,9 0,3 2,0 29,4 9,5 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – без торене – Случай 2a) 1 до 500 km 2,5 10,6 3,0 0,3 2,5 12,7 3,6 0,3 500 до 10 000 km 2,5 10,6 4,4 0,3 2,5 12,7 5,3 0,3 Над 10 000 km 2,5 10,6 8,1 0,3 2,5 12,7 9,8 0,3 Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – без торене – Случай 3a) 1 до 500 km 2,6 0,3 3,0 0,3 2,6 0,4 3,6 0,3 500 до 10 000 km 2,6 0,3 4,4 0,3 2,6 0,4 5,3 0,3 Над 10 000 km 2,6 0,3 8,2 0,3 2,6 0,4 9,8 0,3 Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1) 1 до 500 km 1,1 24,8 2,9 0,3 1,1 29,8 3,5 0,3 500 до 2 500 km 1,1 24,8 2,8 0,3 1,1 29,8 3,3 0,3 2 500 до 10 000 km 1,1 24,8 4,3 0,3 1,1 29,8 5,2 0,3 Над 10 000 km 1,1 24,8 7,9 0,3 1,1 29,8 9,5 0,3 Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a) 1 до 500 km 1,4 11,0 3,0 0,3 1,4 13,2 3,6 0,3 500 до 2 500 km 1,4 11,0 2,9 0,3 1,4 13,2 3,5 0,3 2 500 до 10 000 km 1,4 11,0 4,4 0,3 1,4 13,2 5,3 0,3 Над 10 000 km 1,4 11,0 8,1 0,3 1,4 13,2 9,8 0,3 Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a) 1 до 500 km 1,4 0,8 3,0 0,3 1,4 0,9 3,6 0,3 500 до 2 500 km 1,4 0,8 2,9 0,3 1,4 0,9 3,5 0,3 2 500 до 10 000 km 1,4 0,8 4,4 0,3 1,4 0,9 5,3 0,3 Над 10 000 km 1,4 0,8 8,2 0,3 1,4 0,9 9,8 0,3 Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 1) 1 до 500 km 0,0 14,3 2,8 0,3 0,0 17,2 3,3 0,3 500 до 2 500 km 0,0 14,3 2,7 0,3 0,0 17,2 3,2 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 14,3 4,2 0,3 0,0 17,2 5,0 0,3 Над 10 000 km 0,0 14,3 7,7 0,3 0,0 17,2 9,2 0,3 Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 2a) 1 до 500 km 0,0 6,0 2,8 0,3 0,0 7,2 3,4 0,3 500 до 2 500 km 0,0 6,0 2,7 0,3 0,0 7,2 3,3 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 6,0 4,2 0,3 0,0 7,2 5,1 0,3 Над 10 000 km 0,0 6,0 7,8 0,3 0,0 7,2 9,3 0,3 Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 3a) 1 до 500 km 0,0 0,2 2,8 0,3 0,0 0,3 3,4 0,3 500 до 2 500 km 0,0 0,2 2,7 0,3 0,0 0,3 3,3 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 0,2 4,2 0,3 0,0 0,3 5,1 0,3 Над 10 000 km 0,0 0,2 7,8 0,3 0,0 0,3 9,3 0,3 Производства на база селскостопански суровини Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)

Отглеждане Преработка Транспорт и разпределение Различни от CO2 емисии при използването на горивата Отглеждане Преработка Транспорт и разпределение Различни от CO2 емисии при използването на горивата Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3

1 до 500 km 0,0 0,9 2,6 0,2 0,0 1,1 3,1 0,3 500 до 2 500 km 0,0 0,9 6,5 0,2 0,0 1,1 7,8 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 0,9 14,2 0,2 0,0 1,1 17,0 0,3 Над 10 000 km 0,0 0,9 28,3 0,2 0,0 1,1 34,0 0,3 Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3

1 до 500 km 0,0 0,9 2,6 0,2 0,0 1,1 3,1 0,3 500 до 2 500 km 0,0 0,9 3,6 0,2 0,0 1,1 4,4 0,3 2 500 до 10 000 km 0,0 0,9 7,1 0,2 0,0 1,1 8,5 0,3 Над 10 000 km 0,0 0,9 13,6 0,2 0,0 1,1 16,3 0,3 Пелети от слама 1 до 500 km 0,0 5,0 3,0 0,2 0,0 6,0 3,6 0,3 500 до 10 000 km 0,0 5,0 4,6 0,2 0,0 6,0 5,5 0,3 Над 10 000 km 0,0 5,0 8,3 0,2 0,0 6,0 10,0 0,3 Брикети от багаса 500 до 10 000 km 0,0 0,3 4,3 0,4 0,0 0,4 5,2 0,5 Над 10 000 km 0,0 0,3 8,0 0,4 0,0 0,4 9,5 0,5 Кюспе от палмово семе Над 10 000 km 21,6 21,1 11,2 0,2 21,6 25,4 13,5 0,3 Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация) Над 10 000 km 21,6 3,5 11,2 0,2 21,6 4,2 13,5 0,3 Дезагрегирани приети стойности за биогаз, използван за производство на електрическа енергия Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Технология ТИПИЧНА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ] ПРИЕТА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ] Отглеждане Преработка Различни от CO2 емисии при използването на горивата Транспорт Кредити за торта Отглеждане Преработка Различни от CO2 емисии при използването на горивата Транспорт Кредити за торта Течен тор (14)

Случай 1 Открит остатък от разлагането 0,0 69,6 8,9 0,8 – 107,3 0,0 97,4 12,5 0,8 – 107,3 Затворен остатък от разлагането 0,0 0,0 8,9 0,8 – 97,6 0,0 0,0 12,5 0,8 – 97,6 Случай 2 Открит остатък от разлагането 0,0 74,1 8,9 0,8 – 107,3 0,0 103,7 12,5 0,8 – 107,3 Затворен остатък от разлагането 0,0 4,2 8,9 0,8 – 97,6 0,0 5,9 12,5 0,8 – 97,6 Случай 3 Открит остатък от разлагането 0,0 83,2 8,9 0,9 – 120,7 0,0 116,4 12,5 0,9 – 120,7 Затворен остатък от разлагането 0,0 4,6 8,9 0,8 – 108,5 0,0 6,4 12,5 0,8 – 108,5 Царевица, цели растения (15)

Случай 1 Открит остатък от разлагането 15,6 13,5 8,9 0.0 (16)

— 15,6 18,9 12,5 0,0 — Затворен остатък от разлагането 15,2 0,0 8,9 0,0 — 15,2 0,0 12,5 0,0 — Случай 2 Открит остатък от разлагането 15,6 18,8 8,9 0,0 — 15,6 26,3 12,5 0,0 — Затворен остатък от разлагането 15,2 5,2 8,9 0,0 — 15,2 7,2 12,5 0,0 — Случай 3 Открит остатък от разлагането 17,5 21,0 8,9 0,0 — 17,5 29,3 12,5 0,0 — Затворен остатък от разлагането 17,1 5,7 8,9 0,0 — 17,1 7,9 12,5 0,0 — Биоотпадъци Случай 1 Открит остатък от разлагането 0,0 21,8 8,9 0,5 — 0,0 30,6 12,5 0,5 — Затворен остатък от разлагането 0,0 0,0 8,9 0,5 — 0,0 0,0 12,5 0,5 — Случай 2 Открит остатък от разлагането 0,0 27,9 8,9 0,5 — 0,0 39,0 12,5 0,5 — Затворен остатък от разлагането 0,0 5,9 8,9 0,5 — 0,0 8,3 12,5 0,5 — Случай 3 Открит остатък от разлагането 0,0 31,2 8,9 0,5 — 0,0 43,7 12,5 0,5 — Затворен остатък от разлагането 0,0 6,5 8,9 0,5 — 0,0 9,1 12,5 0,5 — Дезагрегирани стойности за биометан Системи за производство на биометан Технологичен вариант ТИПИЧНА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ] ПРИЕТА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ] Отглеждане Преработка Подобряване Транспорт Компресиране в бензиностанцията Кредити за торта Отглеждане Преработка Подобряване Транспорт Компресиране в бензиностанцията Кредити за торта Течен тор Открит остатък от разлагането Без изгаряне на отделяния газ 0,0 84,2 19,5 1,0 3,3 – 124,4 0,0 117,9 27,3 1,0 4,6 – 124,4 С изгаряне на отделяния газ 0,0 84,2 4,5 1,0 3,3 – 124,4 0,0 117,9 6,3 1,0 4,6 – 124,4 Затворен остатък от разлагането Без изгаряне на отделяния газ 0,0 3,2 19,5 0,9 3,3 – 111,9 0,0 4,4 27,3 0,9 4,6 – 111,9 С изгаряне на отделяния газ 0,0 3,2 4,5 0,9 3,3 – 111,9 0,0 4,4 6,3 0,9 4,6 – 111,9 Царевица, цели растения Открит остатък от разлагането Без изгаряне на отделяния газ 18,1 20,1 19,5 0,0 3,3 — 18,1 28,1 27,3 0,0 4,6 — С изгаряне на отделяния газ 18,1 20,1 4,5 0,0 3,3 — 18,1 28,1 6,3 0,0 4,6 — Затворен остатък от разлагането Без изгаряне на отделяния газ 17,6 4,3 19,5 0,0 3,3 — 17,6 6,0 27,3 0,0 4,6 — С изгаряне на отделяния газ 17,6 4,3 4,5 0,0 3,3 — 17,6 6,0 6,3 0,0 4,6 — Биоотпадъци Открит остатък от разлагането Без изгаряне на отделяния газ 0,0 30,6 19,5 0,6 3,3 — 0,0 42,8 27,3 0,6 4,6 — С изгаряне на отделяния газ 0,0 30,6 4,5 0,6 3,3 — 0,0 42,8 6,3 0,6 4,6 — Затворен остатък от разлагането Без изгаряне на отделяния газ 0,0 5,1 19,5 0,5 3,3 — 0,0 7,2 27,3 0,5 4,6 — С изгаряне на отделяния газ 0,0 5,1 4,5 0,5 3,3 — 0,0 7,2 6,3 0,5 4,6 — Г. ОБЩИ ТИПИЧНИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА НАЧИНИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВО НА ГАЗООБРАЗБИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове —приета стойност (g CO2eq/MJ) Трески от горскостопански остатъци 1 до 500 km 5 6 500 до 2 500 km 7 9 2 500 до 10 000 km 12 15 Над 10 000 km 22 27 Трески от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus) 2 500 до 10 000 km 16 18 Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене) 1 до 500 km 8 9 500 до 2 500 km 10 11 2 500 до 10 000 km 15 18 над 10 000 km 25 30 Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене) 1 до 500 km 6 7 500 до 2 500 km 8 10 2 500 до 10 000 km 14 16 над 10 000 km 24 28 Трески от стволова дървесина 1 до 500 km 5 6 500 до 2 500 km 7 8 2 500 до 10 000 km 12 15 над 10 000 km 22 27 Трески от промишлени дървесни отпадъци 1 до 500 km 4 5 500 до 2 500 km 6 7 2 500 до 10 000 km 11 13 Над 10 000 km 21 25 Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 1) 1 до 500 km 29 35 500 до 2 500 km 29 35 2 500 до 10 000 km 30 36 Над 10 000 km 34 41 Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 2a) 1 до 500 km 16 19 500 до 2 500 km 16 19 2 500 до 10 000 km 17 21 Над 10 000 km 21 25 Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 3a) 1 до 500 km 6 7 500 до 2 500 km 6 7 2 500 до 10 000 km 7 8 Над 10 000 km 11 13 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 1) 2 500 до 10 000 km 33 39 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 2a) 2 500 до 10 000 km 20 23 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 3a) 2 500 до 10 000 km 10 11 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 1) 1 до 500 km 31 37 500 до 10 000 km 32 38 Над 10 000 km 36 43 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 2a) 1 до 500 km 18 21 500 до 10 000 km 20 23 Над 10 000 km 23 27 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 3a) 1 до 500 km 8 9 500 до 10 000 km 10 11 Над 10 000 km 13 15 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 1) 1 до 500 km 30 35 500 до 10 000 km 31 37 Над 10 000 km 35 41 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 2a) 1 до 500 km 16 19 500 до 10 000 km 18 21 Над 10 000 km 21 25 Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 3a) 1 до 500 km 6 7 500 до 10 000 km 8 9 Над 10 000 km 11 13 Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1) 1 до 500 km 29 35 500 до 2 500 km 29 34 2 500 до 10 000 km 30 36 Над 10 000 km 34 41 Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a) 1 до 500 km 16 18 500 до 2 500 km 15 18 2 500 до 10 000 km 17 20 Над 10 000 km 21 25 Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a) 1 до 500 km 5 6 500 до 2 500 km 5 6 2 500 до 10 000 km 7 8 Над 10 000 km 11 12 Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 1) 1 до 500 km 17 21 500 до 2 500 km 17 21 2 500 до 10 000 km 19 23 Над 10 000 km 22 27 Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 2a) 1 до 500 km 9 11 500 до 2 500 km 9 11 2 500 до 10 000 km 10 13 Над 10 000 km 14 17 Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 3a) 1 до 500 km 3 4 500 до 2 500 km 3 4 2 500 до 10 000 5 6 Над 10 000 km 8 10 Случай 1 се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на природен газ. Електрическата енергия за технологични нужди се купува от мрежата. Случай 2а се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на дървесни трески. Електрическата енергия за технологични нужди се купува от мрежата. Случай 3а се отнася за процеси, при които топлинната и електрическата енергия за пелетизиращата инсталация се осигуряват от когенерационна инсталация, използваща за гориво дървесни трески. Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса Транспортни разстояния Емисии на парникови газове — типични стойности (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове — приети стойности (g CO2eq/MJ) Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3 (17)

1 до 500 km 4 4 500 до 2 500 km 8 9 2 500 до 10 000 km 15 18 Над 10 000 km 29 35 Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3 (18)

1 до 500 km 4 4 500 до 2 500 km 5 6 2 500 до 10 000 km 8 10 Над 10 000 km 15 18 Пелети от слама 1 до 500 km 8 10 500 до 10 000 km 10 12 Над 10 000 km 14 16 Брикети от багаса 500 до 10 000 km 5 6 Над 10 000 km 9 10 Кюспе от палмово семе Над 10 000 km 54 61 Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация) Над 10 000 km 37 40 Типични и приети стойности — биогаз за производство на електрическа енергия Системи за производство на биогаз Технологичен вариант Типична стойност

Приета стойност Емисии на парникови газове (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове (g CO2eq/MJ) Биогаз от течен тор, за електропроизводство Случай 1 Открит остатък от разлагането (19)

– 28 3 Затворен остатък от разлагането (20)

– 88 – 84 Случай 2 Открит остатък от разлагането – 23 10 Затворен остатък от разлагането – 84 – 78 Случай 3 Открит остатък от разлагането – 28 9 Затворен остатък от разлагането – 94 – 89 Биогаз от царевица — целите растения, за производство на електрическа енергия Случай 1 Открит остатък от разлагането 38 47 Затворен остатък от разлагането 24 28 Случай 2 Открит остатък от разлагането 43 54 Затворен остатък от разлагането 29 35 Случай 3 Открит остатък от разлагането 47 59 Затворен остатък от разлагането 32 38 Биогаз от биоотпадъци, за производство на електрическа енергия Случай 1 Открит остатък от разлагането 31 44 Затворен остатък от разлагането 9 13 Случай 2 Открит остатък от разлагането 37 52 Затворен остатък от разлагането 15 21 Случай 3 Открит остатък от разлагането 41 57 Затворен остатък от разлагането 16 22 Типични и приети стойности за биометан Системи за производство на биометан Технологичен вариант Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ) Биометан от течен тор Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ (21)

– 20 22 Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ (22)

– 35 1 Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ – 88 – 79 Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ – 103 – 100 Биометан от царевица, целите растения Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 58 73 Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 43 52 Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 41 51 Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 26 30 Биометан от биоотпадъци Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 51 71 Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 36 50 Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 25 35 Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 10 14 Типични и приети стойности — биогаз за производство на електрическа енергия — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса Системи за производство на биогаз Технологични варианти Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ) Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ) Смес тор – царевица 80 % - 20 % Случай 1 Открит остатък от разлагането 17 33 Затворен остатък от разлагането – 12 – 9 Случай 2 Открит остатък от разлагането 22 40 Затворен остатък от разлагането – 7 – 2 Случай 3 Открит остатък от разлагането 23 43 Затворен остатък от разлагането – 9 – 4 Смес тор – царевица 70 % – 30 % Случай 1 Открит остатък от разлагането 24 37 Затворен остатък от разлагането 0 3 Случай 2 Открит остатък от разлагането 29 45 Затворен остатък от разлагането 4 10 Случай 3 Открит остатък от разлагането 31 48 Затворен остатък от разлагането 4 10 Смес тор – царевица 60 % – 40 % Случай 1 Открит остатък от разлагането 28 40 Затворен остатък от разлагането 7 11 Случай 2 Открит остатък от разлагането 33 47 Затворен остатък от разлагането 12 18 Случай 3 Открит остатък от разлагането 36 52 Затворен остатък от разлагането 12 18 Забележки: Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател. Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е случай 1. Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан). Типични и приети стойности — биометан — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса Системи за производство на биометан Технологични варианти Типична стойност Приета стойност (g CO2eq/MJ) (g CO2eq/MJ) Смес тор – царевица 80 % - 20 % Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 32 57 Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 17 36 Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ – 1 9 Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ – 16 – 12 Смес тор – царевица 70 % - 30 % Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 41 62 Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 26 41 Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 13 22 Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ – 2 1 Смес тор – царевица 60 % - 40 % Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 46 66 Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 31 45 Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 22 31 Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 7 10 Когато биометан се използва във вид на компресиран биометан като транспортно гориво е необходимо да се добави стойност в размер на 3,3 g CO2eq/MJ биометан към типичните стойности и съответно стойност от 4,6 g CO2eq/MJ биометан към приетите стойности. Случай 1 се отнася за процеси, при които технологичната топлинна енергия за пелетиращата инсталация се осигурява от котел на природен газ. Електрическата енергия за пелетиращата инсталация е от мрежата; Случай 2a се отнася за процеси, при които за осигуряване на технологичната топлинна енергия се използва котел за дървесни трески, захранван с предварително подсушени трески. Електрическата енергия за пелетиращата инсталация е от мрежата; Случай 3a се отнася за процеси, при които топлинната енергия и електрическата енергия за пелетиращата инсталация се осигуряват от инсталация за КПТЕ, използваща за гориво предварително подсушени дървесни трески.

(*2) Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно).

(*3) Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно) Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател. Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е случай 1. Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан).

(1) Стойностите във връзка с производството на биогаз от течен тор включват отрицателни стойности, дължащи се на стопанисването на тора. Взетата предвид стойност на esca е равна на -45 g CO2eq/MJ при тор, използван за анаеробно разлагане

(2) Oткритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на CH4 и N2O. Големината на тези емисии зависи от околните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането.

(3) Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и че допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан. При този процес не се отчитат допълнителни емисии на парникови газове.

(4) Цели царевични растения означава царевица, която се реколтира за фураж и се силажира, с оглед на нейното съхранение.

(*5) Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 g CO2eq/MJ.

(*6) Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 g CO2eq/MJ.

(5) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJ CH4/MJ biomethane заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове.

(6) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).

(7) Топлинната енергия или отпадната топлина се използват за генериране на енергия за охлаждане (охладен въздух или вода) посредством абсорбционни охладители. Поради това е уместно да се изчисляват само емисиите във връзка с произведената топлинна енергия за MJ топлинна енергия, независимо дали крайната употреба на топлинната енергия е за отопление или за охлаждане посредством абсорбционни охладители.

(8) Формулата за изчисляване на емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec се отнася до случаите, когато суровината се преобразува в биогорива в един етап. При по-сложни вериги на доставка са необходими корекции за изчисляване на емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec за междинните продукти.

(9) Измерванията на въглерода в почвата може да представляват такова доказателство, например едно първо измерване преди отглеждането и последващи измервания на равни интервали през няколко години. В такъв случай преди да са налице резултатите от второто измерване увеличението на въглерода в почвата може да се пресметне приблизително въз основа на представителни опити или модели на почвата. От второто измерване нататък измерванията ще съставят базата за определяне на наличието на увеличение на въглерода в почвата и неговата стойност.

(10) Коефициентът, който се получава, като молекулното тегло на CO2 (44,010 g/mol) се раздели на атомното тегло на въглерода (12,011 g/mol), е равен на 3,664.

(11) Обработваема земя съгласно определението на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCС).

(12) Трайните насаждения се определят като многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно — например бързооборотни дървесни култури и маслодайни палми.

(13) Решение 2010/335/ЕС на Комисията от 10 юни 2010 г. относно указания за изчисляване на земните запаси от въглерод за целите на приложение V към Директива 2009/28/ЕО (ОВ L 151, 17.6.2010 г., стр. 19).

(14) Стойностите във връзка с производството на биогаз от течен тор включват отрицателни стойности, дължащи се на стопанисването на тора. Взетата предвид стойност на esca е равна на – 45 g CO2eq/MJ при тор, използван за анаеробно разлагане.

(15) Цели царевични растения означава царевица, която се реколтира за фураж и се силажира, с оглед на нейното съхранение.

(16) Съгласно методиката установена в доклада на Комисията относно изискванията за устойчивост при използването на източниците на твърда и газообразна биомаса в електрическата енергия, топлинната енергия и охладителната енергия, транспортът на суровините от биомаса до преработващата инсталация се включва в стойността на емисиите при отглеждането. Стойността на емисиите при транспорта на силажна царевица е 0,4 g CO2eq/MJ биогаз.

(17) Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно).

(18) Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно).

(19) Oткритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на метан, които зависят от климатичните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането. При настоящите изчисления са използвани количества, равни на 0,05 MJ CH4 / MJ биогаз за тор, 0,035 MJ CH4 / MJ биогаз за царевица и 0,01 MJ CH4 / MJ биогаз за биоотпадъци.

(20) Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и за допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан.

(21) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJ CH4/MJ биометан заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове.

(22) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯ ОТ ТЕРМОПОМПИ

Отчитане на енергия от термопомпи Количеството аеротермална, геотермална или хидротермална енергия, уловено от термопомпи, което се счита за енергия от възобновяеми източници за целите на настоящата директива, ERES, се изчислява в съответствие със следната формула: ERES = Qusable * (1 – 1/SPF) където — Qusable

= прогнозната обща използваема топлина, доставена от термопомпи, която отговаря на критериите, посочени в член 7, параграф 4, приложени, както следва: вземат се предвид само термопомпи, за които SPF > 1,15 * 1/η, — SPF = коефициент за прогнозните средни резултати на термопомпите по сезони, — η = съотношението между брутното крайно производство на електрическа енергия и първичното енергийно потребление за производство на електрическа енергия и се изчислява като средно за ЕС въз основа на данни от Евростат. ПРИЛОЖЕНИЕ VIII ЧАСТ А. ВРЕМЕННИ ПРЕДВИЖДАНИ КОЛИЧЕСТВА ЕМИСИИ ВСЛЕДСТВИЕ НА НЕПРЕКИ ПРОМЕНИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА СУРОВИНИ ЗА БИОГОРИВА, НА ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА (g CO 2eq/MJ) (1)

Група суровини Средно (2)

Междупроцентилен диапазон, получен при анализа на чувствителността (3)

Зърнено-житни култури и други култури, богати на скорбяла 12 8 до 16 Захарни култури 13 4 до 17 Маслодайни култури 55 33 до 66 ЧАСТ Б. БИОГОРИВА, ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА, ЗА КОИТО ПРЕДВИЖДАНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ЕМИСИИ ВСЛЕДСТВИЕ НА НЕПРЕКИ ПРОМЕНИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО СЕ СЧИТАТ ЗА РАВНИ НА НУЛА За равни на нула ще се считат предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването, причинени от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са произведени от следните категории суровини: 1) суровини, които не са изброени в част А от настоящото приложение; 2) суровини, чието производство е довело до пряка промяна в земеползването, а именно промяна от една от използваните от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) категории растителна покривка — горски земи, пасища, влажни зони, селища или друга земя — в обработваема земя или трайни насаждения (4). В такъв случай е трябвало да бъде изчислена стойност на емисиите вследствие на преки промени в земеползването (el) в съответствие с приложение V, част В, точка 7.

(1) Посочените тук средни стойности представляват среднопретеглената стойност на индивидуално моделираните стойности на суровините. Величината на стойностите в приложението зависи от редица предположения (например по отношение на третирането на съвместните продукти, измененията на добивите, въглеродните запаси и изместването на производството на други суровини) използвани в икономическите модели, разработени за оценяването на тези стойности. Въпреки че поради тази причина не е възможно да се дефинира изцяло диапазонът на неопределеност на тези прогнозни стойности, бе направен анализ на чувствителността на резултатите въз основа случайно вариране на основните параметри — така нареченият анализ по метода „Монте Карло“.

(2) Посочените тук средни стойности представляват среднопретеглената стойност на индивидуално моделираните стойности на суровините.

(3) Посоченият тук диапазон отразява 90 % от резултатите, като се използват 5-ият и 95-ият процентил, получени в резултат от анализа. Петият процентил предполага стойност, под която се намират 5 % от отчетените резултати (а именно 5 % от всички използвани данни са показали резултати под 8, 4, и 33 g CO2eq/MJ). Деветдесет и петият процентил предполага стойност, под която се намират 95 % от отчетените резултати (а именно 5 % от всички използвани данни са показали резултати над 16, 17, и 66 g CO2eq/MJ).

(4) Трайните насаждения се определят като многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно — например бързооборотни дървесни култури и маслодайни палми.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX Част A. Суровини за производството на биогаз за транспорта и биогорива от нови поколения, чиито минимални дялове, посочени в член 25, параграф 1, първа, втора и четвърта алинея, може да се смятат за два пъти равни на тяхното енергийно съдържание a) водорасли, отглеждани на сушата в басейни или фотобиореактори; б) фракция на биомасата в смесени битови отпадъци, но не и отделени домакински отпадъци, които подлежат на рециклиране по цели съгласно член 11, параграф 2, буква а) от Директива 2008/98/ЕО; в) биологични отпадъци съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2008/98/ЕО от частни домакинства, които подлежат на разделно събиране съгласно определението в член 3, точка 11 от същата директива; г) фракция на биомасата в промишлени отпадъци, които не подлежат на използване във веригата на хранителните продукти или фуражите, включително материали от търговията на едро и на дребно, от агрохранителната промишленост, рибарството и аквакултурата, но без суровините, изброени в част Б от настоящото приложение; д) слама; е) животински тор и утайка от пречистване на отпадъчни води; ж) отпадъчни води от производството на палмово масло и празни гроздове от палмови плодове; з) смола от талово масло; и) суров глицерин; й) багаса; к) гроздови джибри и винена утайка; л) орехови черупки; м) шушулки; н) кочани, почистени от царевичните зърна; о) фракция на биомасата в отпадъци и остатъчни продукти от горското стопанство и свързаните с него промишлени отрасли като кора, клони, отгледна сеч, листа, иглички, връхчета от дървета, стърготини, талаш, черна луга, кафява луга, съдържащи фибри утайки, лигнин и талово масло; п) други нехранителни целулозни материали; р) други лигноцелулозни материали с изключение на дървени трупи и фурнирни трупи. Част Б. Суровини за производството на биогорива и биогаз за транспорта, чийто принос за постигане на минималния дял, посочен в член 25, параграф 1, първа алинея, се ограничава и може да бъде считан за равен на два пъти енергийното им съдържание a) използвано олио за готвене; б) животински мазнини, класифицирани в категории 1 и 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009. Приложение IX Приложение IX —

ПРИЛОЖЕНИЕ X ЧАСТ А

Директива, подлежаща на отмяна на директива със списък на последователните нейни изменения (съгласно посоченото в член 37)

Директива 2009/28/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16)

Директива на Съвета 2013/18/EС (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 230)

Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1) Само член 2 ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното законодателство

(посочени в член 36)

Директива Срок за транспониране 2009/28/ЕО 25 юни 2009 г. 2013/18/EС 1 юли 2013 г. (EС) 2015/1513 10 септември 2017 г. Приложение X —

ПРИЛОЖЕНИЕ XI Таблица на съответствието Директива 2009/28/ЕО Настоящата директива Член 1 Член 1 Член 2, първа алинея Член 2, първа алинея Член 2, втора алинея, уводен текст Член 2, втора алинея, уводен текст Член 2, втора алинея, буква a) Член 2, втора алинея, точка 1 Член 2, втора алинея, буква б) — — Член 2, втора алинея, точка 2 Член 2, втора алинея, буква в) Член 2, втора алинея, точка 3 Член 2, втора алинея, буква г) — — Член 2 Член 2, втора алинея, букви д), е), ж), з), и), й), к), л), м), н), о), п), р), с), т), у), ф), х) и ц) Член 2, втора алинея, точки 24, 4, 19, 32, 33, 12, 5, 6, 45, 46, 47, 23, 39, 41, 42, 43, 36, 44 и 37 — Член 2, втора алинея, точки 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 34, 35, 38 и 40 Член 3 — — Член 3 Член 4 — — Член 4 — Член 5 — Член 6 Член 5, параграф 1 Член 7, параграф 1 Член 5, параграф 2 — Член 5, параграф 3 Член 7, параграф 2 Член 5, параграф 4, първа, втора, трета и четвърта алинеи Член 7, параграф 3, първа, втора, трета и четвърта алинея — Член 7, параграф 3, пета и шеста алинея — Член 7, параграф 4 Член 5, параграф 5 Член 27, параграф 1, първа алинея, буква в) Член 5, параграфи 6 и 7 Член 7, параграфи 5 и 6 Член 6, параграф 1 Член 8, параграф 1 — Член 8, параграфи 2 и 3 Член 6, параграфи 2 и 3 Член 8, параграфи 4 и 5 Член 7, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 Член 9, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 — Член 9, параграф 6 Член 8 Член 10 Член 9, параграф 1 Член 11, параграф 1 Член 9, параграф 2, първа алинея, букви а), б), и в) Член 11, параграф 2, първа алинея, букви а), б), и в) — Член 11, параграф 2, първа алинея, буква г) Член 10 Член 12 Член 11, параграфи 1, 2 и 3 Член 13, параграфи 1, 2 и 3 — Член 13, параграф 4 Член 12 Член 14 Член 13, параграф 1, първа алинея Член 15, параграф 1, първа алинея Член 13, параграф 1, втора алинея Член 15, параграф 1, втора алинея Член 13, параграф 1, втора алинея, букви а) и б) — Член 13, параграф 1, втора алинея, букви в), г), д) и е) Член 15, параграф 1, втора алинея, букви а), б), в) и г) Член 13, параграфи 2, 3, 4 и 5 Член 15, параграфи 2, 3, 4 и 5 Член 13, параграф 6, първа алинея Член 15, параграф 6, първа алинея Член 13, параграф 6, втора, трета, четвърта и пета алинеи — — Член 15, параграфи 7 и 8 — Член 16 — Член 17 Член 14 Член 18 Член 15, параграф 1 Член 19, параграф 1 Член 15, параграф 2, първа, втора и трета алинея Член 19, параграф 2, първа, втора и трета алинея — Член 19, параграф 2, четвърта и пета алинея Член 15, параграф 2, четвърта алинея Член 19, параграф 2, шеста алинея Член 15, параграф 3 — — Член 19, параграфи 3 и 4 Член 15, параграфи 4 и 5 Член 19, параграфи 5 и 6 Член 15, параграф 6, първа алинея, буква a) Член 19, параграф 7, първа алинея, буква a) Член 15, параграф 6, първа алинея, буква б), подточка i) Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка i) — Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка ii) Член 15, параграф 6, първа алинея, буква б), подточка ii) Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка iii) Член 15, параграф 6, първа алинея, букви в), г), д) и е) Член 19, параграф 7, първа алинея, букви в), г), д) и е) — Член 19, параграф 7, втора алинея Член 15, параграф 7 Член 19, параграф 8 Член 15, параграф 8 — Член 15, параграфи 9 и 10 Член 19, параграфи 9 и 10 — Член 19, параграф 11 Член 15, параграфи 11 Член 19, параграф 12 Член 15, параграф 12 — — Член 19, параграф 13 Член 16, параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 — Член 16, параграфи 9, 10 и 11 Член 20, параграфи 1, 2 и 3 — Член 21 — Член 22 — Член 23 — Член 24 — Член 25 — Член 26 — Член 27 — Член 28 Член 17, параграф 1, първа и втора алинея Член 29, параграф 1, първа и втора алинея — Член 29, параграф 1, трета, четвърта и пета алинея — Член 29, параграф 2 Член 17, параграф 2, първа и втора алинея — Член 17, параграф 2, трета алинея Член 29, параграф 10, трета алинея Член 17, параграф 3, първа алинея, буква а) Член 29, параграф 3, първа алинея, буква а) — Член 29, параграф 3, първа алинея, буква б) Член 17, параграф 3, първа алинея, букви б) и в) Член 29, параграф 3, първа алинея, букви в) и г) — Член 29, параграф 3, втора алинея Член 17, параграф 4 Член 29, параграф 4 Член 17, параграф 5 Член 29, параграф 5 Член 17, параграфи 6 и 7 — — Член 29, параграфи 6, 7, 8, 9, 10 и 11 Член 17, параграф 8 Член 29, параграф 12 Член 17, параграф 9 — — Член 29, параграфи 13 и 14 Член 18, параграф 1, първа алинея Член 30, параграф 1, първа алинея Член 18, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в) Член 30, параграф 1, първа алинея, букви a), в) и г) — Член 30, параграф 1, първа алинея, буква б) — Член 30, параграф 1, втора алинея Член 18, параграф 2 — — Член 30, параграф 2 Член 18, параграф 3, първа алинея Член 30, параграф 3, първа алинея Член 18, параграф 3, втора и трета алинея — Член 18, параграф 3, четвърта и пета алинея Член 30, параграф 3, втора и трета алинея Член 18, параграф 4, първа алинея — Член 18, параграф 4, втора и трета алинея Член 30, параграф 4, първа и втора алинея Член 18, параграф 4, четвърта алинея — Член 18, параграф 5, първа и втора алинея Член 30, параграф 7, първа и втора алинея Член 18, параграф 5, трета алинея Член 30, параграф 8, първа и втора алинея Член 18, параграф 5, четвърта алинея Член 30, параграф 5, трета алинея — Член 30, параграф 6, първа алинея Член 18, параграф 5, пета алинея Член 30, параграф 6, втора алинея Член 18, параграф 6, първа и втора алинея Член 30, параграф 5, първа и втора алинея Член 18, параграф 6, трета алинея — Член 18, параграф 6, четвърта алинея Член 30, параграф 6, трета алинея — Член 30, параграф 6, четвърта алинея Член 18, параграф 6, пета алинея Член 30, параграф 6, пета алинея Член 18, параграф 7 Член 30, параграф 9, първа алинея — Член 30, параграф 9, втора алинея Член 18, параграфи 8 и 9 — — Член 30, параграф 10 Член 19, параграф 1, първа алинея Член 31, параграф 1, първа алинея Член 19, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в) Член 31, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в) — Член 31 параграф 1, първа алинея, буква г) Член 19, параграфи 2, 3 и 4 Член 31, параграфи 2, 3 и 4 Член 19, параграф 5 — Член 19, параграф 7, първа алинея Член 31, параграф 5, първа алинея Член 19, параграф 7, първа алинея, първо, второ, трето и четвърто тире — Член 19, параграф 7, втора и трета алинея Член 31, параграф 5, втора и трета алинея Член 19, параграф 8 Член 31, параграф 6 Член 20 Член 32 Член 22 — Член 23, параграфи 1 и 2 Член 33, параграфи 1 и 2 Член 23, параграфи 3, 4, 5, 6, 7 и 8 — Член 23, параграф 9 Член 33, параграф 3 Член 23, параграф 10 Член 33, параграф 4 Член 24 — Член 25, параграф 1 Член 34, параграф 1 Член 25, параграф 2 Член 34, параграф 2 Член 25, параграф 3 Член 34, параграф 3 Член 25a, параграф 1 Член 35, параграф 1 Член 25а, параграф 2 Член 35, параграфи 2 и 3 Член 25а, параграф 3 Член 35, параграф 4 — Член 35, параграф 5 Член 25а, параграфи 4 и 5 Член 35, параграфи 6 и 7 Член 26 — Член 27 Член 36 — Член 37 Член 28 Член 38 Член 29 Член 39 Приложение XI

Приложение I Приложение I

Приложение V Приложение V

Приложение VI — — Приложение VI

Приложение VII Приложение VII Приложение VIII Приложение VIII