Чл. 11

Член 11 Декларации за директните продажби

1. В края на всеки дванадесетмесечен период, производителят изготвя декларация, която обобщава директните си продажби по продукти.

Когато годината е високосна, количеството мляко или еквивалент мляко се намалява или с една шестдесета от количествата, продадени директно през месеците февруари и март, или с една триста шестдесет и шеста от количествата, продадени през дванадесетмесечния разглеждан период.

1. Всяка година до 15 май производителят изпраща декларацията си, посочена в параграф 1, на компетентния орган на държавата-членка.

Държавата-членка може да задължи производителите, които разполагат с референтно количество за директната продажба, да декларират, че не са продавали или прехвърляли никакво мляко или млечни продукти през въпросния период, когато случаят е такъв.

1. Държавата-членка задължава производителите, които не спазват срока посочен в параграф 2, да плащат сума, равняваща се на дължимата такса за надвишаване, съответстваща на 0,01 % за календарен ден забава, на тяхното референтно количество за директни продажби. Тази сума обаче не може да бъде под 100 EUR нито над 1 000 EUR.

Ако националното референтно количество за директни продажби също е надхвърлено, производителите, които също са надхвърлили своето референтно количество, заплащат вноска в размера на таксата, която се изчислява върху общото надвишение на тяхното собствено референтно количество, без да могат да се възползват от евентуалното разпределение на неизползваните референтни количества, както е предвидено в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1788/2003. Ако производителят е представил неточна декларация, държавата-членка му налага плащане на сума, пропорционална на съответното количество мляко и на тежестта на нарушението, максимум равна на теоретично приложимата такса за количеството мляко, което се получава при направената корекция, умножена по 1,5.

1. Когато декларацията не е подадена до 1 юли, референтното количество за директни продажби на съответния производител се прехвърля към националния резерв тридесет дни, след като държавата-членка е изпратила предизвестие. Първата алинея на параграф 3 остава в сила през целия период на предизвестието.

1. Санкциите, посочени в параграфи 3 и 4, не се налагат, когато държавата-членка констатира, че се касае за непреодолима сила или когато установи, че нарушението не е извършено нито умишлено, нито поради груба небрежност или когато нарушението е толкова незначително, че има минимално значение за функционирането на режима или за ефикасността на проверките.