Чл. 39

Директива 2007/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за сертифициране на машинисти, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността

Директива

Член 39 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 23 октомври 2007 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

M. LOBO ANTUNES

(1) ОВ C 221, 8.9.2005 г., стр. 64.

(2) ОВ C 71, 22.3.2005 г., стр. 26.

(3) Становище на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. (ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 464), Обща позиция на Съвета от 14 септември 2006 г. (ОВ C 289 E, 28.11.2006 г., стр. 42), Позиция на Европейския парламент от 18 януари 2007 г. (все още непубликувана в Официален вестник), Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 септември 2007 г. и Решение на Съвета от 26 септември 2007 г.

(4) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44.

(5) ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2006/103/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 344).

(6) ОВ L 195, 27.7.2005 г., стр. 18.

(7) ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 6. Директива, последно изменена с Директива 2007/32/ЕО (ОВ L 141, 2.6.2007 г., стр. 63).

(8) ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/32/ЕО на Комисията.

(9) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(10) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(11) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. Директива, последно изменена с Директива 2006/100/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 141).

(12) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(13) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(14) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2004/49/ЕО.

(15) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 1.

(16) ОВ L 199, 31.7.1985 г., стр. 56.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ОБРАЗЕЦ НА ОБЩНОСТТА ЗА СВИДЕТЕЛСТВО И ХАРМОНИЗИРАНО ДОПЪЛНИТЕЛНО УДОСТОВЕРЕНИЕ

  1. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СВИДЕТЕЛСТВОТО

Физическите характеристики на свидетелството за локомотивен машинист следва да съответстват на ISO стандарти 7810 и 7816—1. Картата следва да бъде изработена от поликарбонат. Методите за проверка на характеристиките на свидетелствата за управление с оглед гарантиране на спазването на международните стандарти следва да отговарят на ISO стандарт 10373.

  1. СЪДЪРЖАНИЕ НА СВИДЕТЕЛСТВОТО

Лицевата страна на свидетелството следва да съдържа: а) думите „Свидетелство на локомотивен машинист“, изписани с едър шрифт на езика или езиците на държавата-членка, издаваща свидетелството; б) наименованието на държавата-членка, издаваща свидетелството; в) отличителния знак на държавата-членка, издаваща свидетелството, в съответствие с кода на страната по ISO 3166, отпечатан в негатив в син правоъгълник и обграден от дванадесет жълти звезди, подредени в кръг; г) специфична за издаденото свидетелство информация, която е номерирана, както следва: i) фамилно име на притежателя; ii) друго(и) име(на) на притежателя; iii) дата и място на раждане на притежателя; iv) — дата на издаване на свидетелството, — дата на изтичане на срока на валидност на свидетелството, — наименование на издаващия орган, — референтен номер, даден на служителя от работодателя (незадължително); v) номер на свидетелството, който дава достъп до данните в националния регистър; vi) снимка на притежателя; vii) подпис на притежателя; viii) място на постоянно пребиваване или пощенски адрес на притежателя (незадължително); д) думите „Образец на Европейските общности“ на езика или езиците на държавата-членка, издаваща свидетелството, и думите „Свидетелство за управление на локомотив“ на другите езици на Общността, отпечатани в жълто като фон на свидетелството; е) референтни цветове: — синьо: рефлексно синьо по цветовата палитра „Пантон“ (Pantone), — жълто: жълто по цветовата палитра „Пантон“ (Pantone); ж) допълнителна информация или медицински ограничения за употреба, наложени от компетентен орган в съответствие с приложение II, изразени чрез кодови означения. Кодовете се определят от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 32, параграф 2, въз основа на препоръка от Агенцията.

  1. УДОСТОВЕРЕНИЕ

Удостоверението следва да съдържа: а) фамилно име на притежателя; б) друго(и) име(на) на притежателя; в) дата и място на раждане на притежателя; г) — дата на издаване на удостоверението, — дата на изтичане на срока на валидност на удостоверението, — наименование на издаващия орган, — референтен номер, даден на служителя от работодателя (незадължително); д) номер на свидетелството, който дава достъп до данните в националния регистър; е) снимка на притежателя; ж) подпис на притежателя; з) място на постоянно пребиваване или пощенски адрес на притежателя (незадължително); и) име и адрес на железопътното предприятие или управителя на инфраструктура, за които на машиниста е разрешено да управлява влак; й) категорията, в която на притежателя е разрешено да управлява влак; к) вида или видовете подвижен състав, които притежателят има право да управлява; л) инфраструктурите, в рамките на които притежателят има право да управлява влак; м) друга допълнителна информация или ограничения; н) езикови умения.

  1. МИНИМАЛНИ ДАННИ, ВКЛЮЧЕНИ В НАЦИОНАЛНИТЕ РЕГИСТРИ

а) Данни, отнасящи се до свидетелството: Всички данни, съдържащи се в свидетелството, както и данните, отнасящи се до изискванията за проверка, предвидени в членове 11 и 16. б) Данни, отнасящи се до удостоверението: Всички данни, съдържащи се в удостоверението, както и данните, отнасящи се до изискванията за проверка, предвидени в членове 12, 13 и 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ II МЕДИЦИНСКИ ИЗИСКВАНИЯ

  1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Машинистите не следва да страдат от заболявания, нито да следват лечение, да приемат лекарства или вещества, които биха могли да причинят: — внезапна загуба на съзнание, — намалено внимание или концентрация, — внезапна неработоспособност, — загуба на равновесие или координация, — значително ограничена подвижност. 1.2. Зрение Следва да бъдат изпълнени следните изисквания по отношение на зрението: — зрителна острота на разстояние, със или без корекция: 1,0; минимум 0,5 за по-слабото око, — максимални коригиращи лещи: далекогледство + 5/късогледство — 8. Дерогации са позволени в изключителни случаи след консултация със специалист по очни болести. След това решението се взема от лекаря, — зрение на близки и средни разстояния: достатъчно, със или без корекция, — контактните лещи и очилата са разрешени, ако се извършват редовни прегледи от специалист, — нормално цветоусещане: използване на стандартен тест, например Ишихара, както и на други стандартни тестове, ако е необходимо, — зрително поле: пълно, — зрение на двете очи: ефективно; не се изисква, когато лицето има адекватна адаптация и достатъчен компенсиращ опит. Само в случай на изгубено бинокулярно виждане след започване на работа, — бинокулярно виждане: ефективно, — разпознаване на цветни сигнали: тестът се базира на разпознаване на отделни цветове, а не на относителни разлики, — контрастна чувствителност: добра, — отсъствие на прогресивни очни заболявания, — имплантирани лещи, кератотомии и кератектомии се позволяват само при условие че се проверяват ежегодно или с периодичност, определена от лекаря, — устойчивост на заслепяване, — не са разрешени оцветените контактни лещи и фотохроматичните лещи. Разрешават се лещи с филтър за ултравиолетови лъчи. 1.3. Изисквания към слуха и говора Достатъчен слух, потвърден с аудиограма, например: — достатъчно добър слух за провеждане на телефонен разговор и за чуване на предупредителни звуци и радиосъобщения. Като насока следва да се вземат следните стойности: — увреждането на слуха не следва да надхвърля 40 dB при 500 и 1000 Hz, — увреждането на слуха не следва да надхвърля 45 dB при 2 000 Hz за ухото с по-лоша въздушна проводимост на звук, — отсъствие на нарушения във вестибуларния апарат, — отсъствие на хронични говорни разстройства (като се има предвид необходимостта от ясна и отчетлива размяна на съобщения), — при особени случаи се разрешава използването на слухови апарати. 1.4. Бременност В случай на лоша поносимост или патологично състояние бременността следва да се смята за причина за временно изключване на машинистите. Следва да се прилагат правните разпоредби, защитаващи бременните машинисти.

  1. МИНИМАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕГЛЕДА ПРЕДИ НАЗНАЧАВАНЕТО

2.1. Медицински прегледи: — общ медицински преглед, — преглед на сетивните функции (зрение, слух, цветово възприятие), — тестове на кръв или урина, с които се проверява и за захарен диабет, доколкото са необходими, за да се прецени физическата годност на кандидата, — електрокардиограма (ЕКГ) в състояние на покой, — тестове за психотропни вещества, например забранени наркотични вещества или психотропни лекарствени продукти, и злоупотреба с алкохол, която поставя под въпрос годността за работа, — когнитивни: внимание и концентрация; памет; възприятие; разсъждение, — общуване, — психомоторни: време за реакция, координация на ръцете. 2.2. Психологически преглед за професионална пригодност Целта на психологическия преглед за професионална пригодност е да се подпомогне назначаването и управлението на персонала. Съдържанието на психологическата оценка следва да се определи, като се има предвид, че при прегледа следва да се прецени дали при кандидата за машинист не са установени недостатъчни психологически качества за професията, особено при работните умения или свързани личностни фактори, които биха могла да се отразят върху безопасното изпълнение на задълженията му.

  1. ПЕРИОДИЧНИ ПРЕГЛЕДИ СЛЕД НАЗНАЧАВАНЕТО

3.1. Честота Медицинските прегледи (физическа годност) следва да се провеждат поне веднъж на всеки три години до навършване на 55-годишна възраст, а след това — ежегодно. В допълнение към тази периодичност лекарят, признат или акредитиран по член 20, следва да увеличи честотата на прегледите, ако това се налага от здравословното състояние на члена на персонала. Без да се засяга член 16, параграф 1, когато е налице причина за съмнение, че притежателят на свидетелството или удостоверението вече не отговаря на медицинските изисквания, предвидени в раздел 1 от приложение II, следва да бъде извършен подходящ медицински преглед. Физическата годност следва да се проверява редовно и винаги след възникване на трудова злополука или след всеки период на отсъствие след инцидент, при който са засегнати хора. Признатият или акредитиран по член 20 лекар може да реши да извърши подходящ допълнителен медицински преглед, особено след отпуск по болест, продължил не по-малко от 30 дни. Работодателят следва да поиска от лекаря, признат или акредитиран по член 20, да провери физическата годност на машиниста, ако работодателят е следвало да изтегли машиниста от служба по причини за безопасност. 3.2. Минимално съдържание на периодичния медицински преглед Ако машинистът отговаря на критериите, изисквани при прегледа, провеждан преди назначаването, периодичните прегледи следва да включват най-малко: — общ медицински преглед, — преглед на сетивните функции (зрение, слух, цветово възприятие), — тестове на кръв или урина за откриване на захарен диабет и други заболявания, както е показано от клиничния преглед, — тестове за наркотици, ако е клинично показано. Освен това за локомотивни машинисти на възраст над 40 години се изисква и ЕКГ в състояние на покой.

ПРИЛОЖЕНИЕ III МЕТОД НА ОБУЧЕНИЕ Следва да се постигне добър баланс между теоретичното обучение (учебни занятия и демонстрации) и практическото обучение (учебен стаж, управление под наблюдение и управление без наблюдение по коловози, затворени за учебни цели). Обучението с компютър следва да бъде прието за самостоятелно овладяване на правилата за експлоатация, сигнализиране в определени ситуации и др. Използването на симулатори, макар и да не е задължително, може да бъде полезно за ефективното обучение на машинистите; симулаторите са особено полезни за обучение в необичайни работни условия или за рядко прилагани правила. Особеното им преимущество е, че предлагат възможност чрез практически упражнения да бъдат придобити знания за ситуации, които не могат да бъдат упражнени в реалния живот. По правило следва да бъдат използвани симулатори от най-последно поколение. По отношение на придобиването на знания за маршрутите предпочитаният подход следва да бъде този, при който локомотивният машинист придружава друг машинист за определен брой пътувания по този път, както през деня, така и през нощта. Като един от възможните алтернативни методи за обучение могат да бъдат използвани видеозаписи на маршрутите, видени от кабината на машиниста.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ОБЩИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОЗНАНИЯ И ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СВИДЕТЕЛСТВОТО Общото обучение има следните цели: — овладяване на знания и процедури, свързани с железопътните технологии, включително принципите на безопасност и принципите, залегнали в правилата за експлоатация, — овладяване на знания и процедури, свързани с рисковете при експлоатацията на железниците и различните средства, които да бъдат използвани за справяне с тях, — овладяване на знания и процедури, свързани с ръководните принципи на един или повече режими на експлоатация на железниците, — овладяване на знания и процедури, свързани с влаковете, техния състав и техническите изисквания за теглителни единици, пътническите и товарните вагони и другия подвижен състав. По-специално машинистите следва да могат да: — разбират специфичните изисквания за упражняване на професията локомотивен машинист, нейната значимост и професионалните и личните изисквания (дълги работни смени, отдалеченост от дома и др.), — прилагат правилата за безопасност на персонала, — разпознават подвижния състав, — познават и да прилагат точно методите на работа, — определят справочните документи и тези за съоръженията (процедурен наръчник и наръчник на линиите, както е определено в ТСОС „Операции“, наръчник на машиниста, наръчник за аварии и др.), — усвояват поведение, съвместимо с ключовите за безопасността отговорности, — идентифицират процедурите, приложими при произшествия с хора, — различават опасностите, свързани с експлоатацията на железниците като цяло, — познават ръководните принципи на безопасността на движение, — прилагат основните принципи на електротехнологията.

ПРИЛОЖЕНИЕ V ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОЗНАНИЯ ЗА ПОДВИЖНИЯ СЪСТАВ И ИЗИСКВАНИЯТА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО УДОСТОВЕРЕНИЕТО След завършване на специално обучение за подвижния състав машинистите следва да могат да изпълняват следните задачи:

  1. ТЕСТОВЕ И ПРОВЕРКИ ПРЕДИ ЗАМИНАВАНЕ

Машинистите следва да могат да: — събират документите и необходимото оборудване, — проверяват мощността на теглителната единица, — проверяват информацията, въведена в документите на борда на теглителната единица, — гарантират, извършвайки посочените проверки и тестове, че теглителната единица е в състояние да произведе необходимата теглителна сила и че оборудването за безопасност функционира, — проверяват наличието и изправността на предписаното оборудване за защита и безопасност при предаването на локомотива или в началото на пътуването, — извършват рутинни дейности за профилактична поддръжка.

  1. ПОЗНАНИЯ ЗА ПОДВИЖНИЯ СЪСТАВ

За да управлява локомотива, машинистът следва да познава всички контролни механизми и индикаторни табла, с които разполага, по-конкретно онези, които се отнасят до: — локомотивната тяга, — спирачната система, — елементите, свързани с безопасността на движението. За да открива и намира аномалии в подвижния състав, да ги докладва и да определя какво е необходимо, за да бъдат отстранени, а в някои случаи, за да предприеме действия, машинистът следва да е запознат със: — механичните структури, — оборудването за окачване и прикачване, — ходовия механизъм, — оборудването за безопасност, — резервоарите за гориво, горивната система, оборудването за изхвърляне на отработени газове, — смисъла на означенията от вътрешната и външната страна на подвижния състав, по-специално символите, използвани при превоз на опасни стоки, — системите за регистрация на пътувания, — електрическите и пневматичните системи, — натрупването на електричество и високоволтовите системи, — оборудването за връзка (радиовръзка на влака и др.), — уреждането на пътуванията, — съставните части на подвижния състав, тяхното предназначение и приспособленията, характерни за превозваните товари, по-специално системата за спиране на влака чрез отваряне на въздухопровода на пневматичната спирачна система, — спирачната система, — специфичните части на теглителните единици, — теглителната верига, двигателите и трансмисията.

  1. ПРОВЕРКА НА СПИРАЧКИТЕ

Машинистите следва да могат: — да проверяват и изчисляват преди потеглянето дали спирачната сила на влака съответства на спирачната сила, която се изисква за линията, посочена в документите на превозното средство, — да проверяват изправността на различните компоненти на спирачната система на теглителната единица и на влака, ако е необходимо, преди потеглянето, при привеждането в движение и по време на движение.

  1. РЕЖИМ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И МАКСИМАЛНА СКОРОСТ НА ВЛАКА ВЪВ ВРЪЗКА С ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ЛИНИЯТА

Машинистите следва да могат: — да вземат предвид информацията, предоставена им преди потеглянето, — да определят вида движение и пределната скорост на влака на базата на променливи, като ограничения на скоростта, метеорологични условия или промени в сигнализацията.

  1. УПРАВЛЕНИЕ НА ВЛАКА ПО НАЧИН, КОЙТО НЕ УВРЕЖДА СЪОРЪЖЕНИЯТА ИЛИ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

Машинистите следва да могат да: — използват всички налични контролни системи в съответствие с приложимите правила, — привеждат влака в движение, вземайки предвид сцеплението и ограниченията на мощността, — използват спирачките за намаляване на скоростта и спиране, вземайки предвид подвижния състав и съоръженията.

  1. АНОМАЛИИ

Машинистите следва: — да могат да следят за евентуални необичайни признаци в поведението на влака, — да могат да проверяват влака и да откриват признаци на аномалии, да ги различават едни от други, да реагират адекватно на относителната им значимост и да се опитват да ги отстранят, като винаги отдават предимство на безопасността на железопътния трафик и хората, — да познават наличните средства за защита и връзка.

  1. ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ИНЦИДЕНТИ И ПРОИЗШЕСТВИЯ, ПОЖАРИ И ПРОИЗШЕСТВИЯ С ХОРА

Машинистите следва: — да могат да предприемат действия за защита на влака и да потърсят помощ в случай на произшествие с хора, възникнало във влака, — да могат да определят дали влакът превозва опасни стоки и да ги определят на базата на влаковите документи и списъците с вагоните, — да познават процедурите за евакуация на влака в случай на авария.

  1. УСЛОВИЯ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ПЪТУВАНЕТО СЛЕД ПРОИЗШЕСТВИЕ, СВЪРЗАНО С ПОДВИЖНИЯ СЪСТАВ

След възникването на произшествие машинистите следва да могат да преценят дали превозното средство може да продължи да се движи и при какви условия, за да могат да информират управителя на инфраструктурата за тези условия възможно най-скоро. Машинистите следва да могат да определят дали е необходима експертна оценка, преди влакът да може да продължи.

  1. ОБЕЗДВИЖВАНЕ НА ВЛАКА

Машинистите следва да могат да предприемат мерки, гарантиращи, че влакът или части от него няма да потеглят или да се задвижат неочаквано, дори и при най-трудните условия. Освен това машинистите следва да са запознати с мерките, чрез които могат да спрат влак или части от него, ако той е потеглил или се е задвижил неочаквано.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОЗНАНИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРАТА И ИЗИСКВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С УДОСТОВЕРЕНИЕТО Въпроси, свързани с инфраструктурата

  1. ПРОВЕРКА НА СПИРАЧКИТЕ

Машинистите следва да могат да проверяват и изчисляват преди потеглянето дали спирачната сила на влака съответства на спирачната сила, която се изисква за линията, посочена в документите на превозното средство.

  1. ВИД ЕКСПЛОАТАЦИЯ И МАКСИМАЛНА СКОРОСТ НА ВЛАКА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ЛИНИЯТА

Машинистите следва да могат: — да вземат предвид предоставената им информация, като например ограничения на скоростта или промени в сигнализацията, — да определят вида движение и пределната скорост на влака на базата на характеристиките на линията.

  1. ПОЗНАВАНЕ НА ЛИНИЯТА

Машинистите следва да могат да предвиждат проблемите и да реагират адекватно по отношение на безопасността и другите показатели, като например точност и икономичност. Ето защо те следва да притежават подробни познания за железопътните линии и съоръжения по маршрута си и за другите уговорени алтернативни маршрути. От значение са следните аспекти: — експлоатационни условия (смяна на коловоз, еднопосочно движение и др.), — извършване на проверка на маршрута и справка със съответните документи, — определяне на коловози, които могат да бъдат използвани за определен вид движение, — приложими правила за движение и значение на сигналната система, — експлоатационен режим, — система за блокиране и свързаните с нея разпоредби, — наименования на гарите, както и разположение и разстояние на видимост на гарите и сигналните кутии, за да адаптират управлението спрямо това, — сигнализация за преход между различни системи за експлоатация или енергийно захранване, — ограничения на скоростта за различните категории управлявани влакове, — топографски профили, — специални условия за работа със спирачките, например по линии със стръмен наклон надолу, — специфични експлоатационни характеристики: особени сигнали, знаци, условия за потегляне и др.

  1. РАЗПОРЕДБИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

Машинистите следва да могат: — да привеждат влака в движение само тогава, когато са изпълнени всички предписани условия (разписание, нареждане или сигнал за потегляне, подаване на сигнали, ако е необходимо, и др.), — да наблюдават сигналите, разположени покрай релсовия път и в кабината на локомотива, да ги тълкуват незабавно и безпогрешно и да действат според посоченото, — да управляват влака безопасно в съответствие с различните експлоатационни режими: да прилагат специални режими, ако са инструктирани за това, временни ограничения на скоростта, движение в противоположна посока, разрешение за даване на сигнали за опасност, превключване между режими, завои, преминаване през участъци, в които се извършват строителни работи, и др., — да съблюдават предвидените в разписанието и допълнителните спирания и, ако е необходимо, да извършват допълнителни операции за пътниците по време на тези спирания, например отваряне и затваряне на вратите.

  1. УПРАВЛЕНИЕ НА ВЛАКА

Машинистите следва да могат: — да определят местоположението на влака по линията във всеки един момент, — да използват спирачките за намаляване на скоростта и спиране, вземайки предвид подвижния състав и съоръженията, — да съобразяват движението на влака с разписанието и с евентуално издадени заповеди за пестене на енергия, вземайки предвид характеристиките на теглителната единица, влака, линията и околната среда.

  1. АНОМАЛИИ

Машинистите следва да могат: — да обръщат внимание, доколкото го позволява управлението на влака, на необичайни явления в инфраструктурата и околната среда: сигнали, коловози, енергийно захранване, железопътни прелези, зона около железопътната линия, друг трафик, — да определят разстоянието до ясно видими препятствия, — да информират незабавно управителя на инфраструктурата за мястото и характера на наблюдаваните аномалии, като се уверят, че информацията е била разбрана, — вземайки предвид инфраструктурата, да осигурят или да вземат мерки, за да осигурят безопасността на движението и на хората, когато това е необходимо.

  1. ИНЦИДЕНТИ И ПРОИЗШЕСТВИЯ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ПОЖАРИ И ПРОИЗШЕСТВИЯ С ХОРА

Машинистите следва да могат: — да предприемат действия за защита на влака и да потърсят помощ в случай на произшествие с хора, — да определят къде да спрат влака в случай на пожар и да улеснят евакуацията на пътниците, ако е необходимо, — незабавно да предоставят полезна информация за пожара, ако същият не може да бъде овладян единствено от действията на машиниста, — да информират управителя на инфраструктурата за тези обстоятелства възможно най-скоро, — да преценяват дали инфраструктурата позволява превозното средство да продължи да се движи и при какви условия.

  1. ЕЗИКОВИ ТЕСТОВЕ

Машинистите, на които се налага да комуникират с управителя на инфраструктурата по важни въпроси на безопасността, следва да притежават езикови умения на езика, посочен от управителя на съответната инфраструктура. Езиковите им умения следва да бъдат такива, че да могат да комуникират активно и ефективно в рутинни, неблагоприятни и аварийни ситуации. Те следва да могат да използват съобщенията и методите за връзка, посочени в ТСОС „Операции“. Машинистите следва да могат да комуникират на ниво 3 съгласно следната таблица: Езиково и комуникационно ниво Говоримото владеене на езика може да бъде разделено на следните пет нива: Ниво Описание: 5 — може да адаптира начина, по който говори, спрямо всякакви събеседници — може да изказва мнение — може да преговаря — може да убеждава — може да дава съвети 4 — може да се справя с напълно непредвидени ситуации — може да прави предположения — може да изразява аргументирано становище 3 — може да се справя в практически ситуации, в които има елемент на непредвиденост — може да описва — може да води обикновен разговор 2 — може да се справя в прости практически ситуации — може да задава въпроси — може да отговаря на въпроси 1 — може да говори със запаметени изречения

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ПЕРИОДИЧНОСТ НА ИЗПИТИТЕ Минималната честота на периодичните проверки е следната: а) езикови познания (само за лица, на които езикът не е роден): на всеки три години или след отсъствие, продължило повече от една година; б) познания за инфраструктурата (включително познания за маршрута и правила за експлоатация): на всеки три години или след отсъствие от съответния маршрут, продължило повече от една година; в) познания за подвижния състав: на всеки три години.

Практика по чл. 39

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.