Чл. 1

Член 1 Определения За целите на настоящата директива: 1. „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени; 2. „увредено лице“ означава всяко лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от превозни средства; 3. „национално застрахователно бюро“ означава професионална организация, създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, и която обединява застрахователните предприятия, които в дадена държава са получили разрешително да извършват дейност по застраховане на гражданската отговорност при използването на пътни моторни превозни средства; 4. „територия, на която обичайно се намира превозното средство“ означава: а) територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен; или б) в случаите, когато не съществува регистрация за определен вид превозно средство, но същото е обозначено със застрахователна табела или отличителен знак, съответстващ на регистрационен номер — територията на държавата, в която са предоставени табелата или знакът; или в) в случаите, когато не съществува нито регистрационен номер, нито застрахователна табела, нито отличителен знак за определени видове превозни средства — територията на държавата по местоживеене на държателя; или г) в случай че превозното средство няма регистрационен номер или има регистрационен номер, който не му съответства или вече не му съответства, и е участвало в произшествие — територията на държавата, в която е настъпило произшествието, с цел уреждане на претенция съгласно член 2, буква а) или член 10; 5. „зелена карта“ означава международно застрахователно удостоверение, издадено от национално бюро в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации; 6. „застрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официално разрешително в съответствие с член 6 или член 23, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО; 7. „установяване“ означава седалище, представителство или клон на застрахователно предприятие по смисъла на член 2, буква в) от Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги (14).