Чл. 10

Член 10 Органи, натоварени с изплащането на обезщетение

1. Всяка държава-членка създава или оправомощава орган със задачата да изплаща обезщетение в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане, за имуществени вреди или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или такова, за което не е било изпълнено задължението на застраховане, посочено в член 3.

Първа алинея не засяга правото на държавите-членки да предвидят, че участието на органа има субсидиарен характер, нито правото да предвидят правила по отношение на исковете между органа и лицето или лицата, причинили произшествието, и другите застрахователи или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят пострадалия за същото събитие. Въпреки това държавите-членки не могат да разрешават на органа да изисква от пострадалия, с оглед той да бъде обезщетен, да доказва, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.

1. Във всеки случай пострадалият може да се обръща директно към органа, който въз основа на информацията, предоставена му от пострадалия по негово искане, е задължен да му даде мотивиран отговор относно евентуалното му участие.

Въпреки това държавите-членки могат да изключат участието на този орган по отношение на лица, качили се доброволно в превозното средство, причинило вредите, когато органът може да докаже, че те са знаели, че то не е било застраховано.

1. Държавите-членки могат да ограничат или да изключат участието на органа в случай на имуществени вреди, причинени от неидентифицирано превозно средство.

Въпреки това, когато органът е изплатил обезщетение за сериозни телесни увреждания на пострадал при същото застрахователно събитие, при което е била причинена имуществена вреда от неидентифицирано превозно средство, държавите-членки не могат да изключат плащането на обезщетение за имуществени вреди на основание, че превозното средство не е идентифицирано. Въпреки това държавите-членки могат да предвидят самоучастие в размер до 500 EUR в тежест на пострадалия, претърпял такива имуществени вреди. Условията, при които телесните увреждания се считат за сериозни, се определят от законовите или административните разпоредби на държавите-членки, в които е настъпило произшествието. Във връзка с това държавите-членки могат да вземат под внимание, наред с другото, дали увреждането е изисквало болнично лечение.

1. Всяка държава-членка прилага своите законови, подзаконови и административни разпоредби по отношение на участието на органа, без да се засягат всякакви други практики, което са по-благоприятни за пострадалите.