Чл. 17

Член 17 Изключения за лица, които вече не работят в приемащата държава–членка и за членовете на техните семейства

1. Чрез дерогация от член 16 правото на постоянно пребиваване в приемащата държава–членка може да се придобие преди приключването на непрекъснат срок на пребиваване от пет години от:

а) работници или самостоятелно заети лица, които към момента на спиране на работа са навършили определената от законодателството на въпросната държава–членка възраст за получаване на право на пенсия за старост, или работници, които преустановяват извършването на дейност като заети лица, за да се пенсионират рано, при условие че те са работили в тази държава–членка в продължение най-малко на предхождащите дванадесет месеца и че са пребивавали в нея непрекъснато повече от три години. Ако законодателството на приемащата държава–членка не дава право на пенсия за старост на определени категории самостоятелно заети лица, условието за възраст се смята за изпълнено, когато въпросното лице навърши 60 години. б) работници или самостоятелно заети лица, които са пребивавали непрекъснато в приемащата държава–членка в продължение на повече от две години и спират да работят в резултат на трайна неработоспособност. Ако тази неработоспособност е резултат от трудова злополука или професионална болест, даващи на въпросното лице право на обезщетение, платими изцяло или отчасти от институция в приемащата държава–членка, не се налага условие по отношение на продължителността на пребиваването; в) работници или самостоятелно заети лица, които след три години на непрекъсната заетост и пребиваване в приемащата държава–членка работят в качеството на заето или самостоятелно заето лице в друга държава–членка, като едновременно с това запазват приемащата държава–членка като място за пребиваване, към което се връщат по правило всеки ден или поне веднъж седмично. За целите на получаването на правата, посочени в букви а) и б), периодите на заетост, прекарани в държавата–членка, в която въпросното лице работи, се считат за прекарани в приемащата държава–членка. Периодите на принудителна безработица, надлежно регистрирани от съответното бюро по труда, периодите, през които лицето не е работило, поради независещи от него причини, както и отсъствията от работа или прекъсването на работа поради болест или злополука, се считат за периоди на заетост.

1. Условията по отношение на продължителността на пребиваване и работа, определени в параграф 1, буква а), и условието по отношение на продължителността на пребиваване, определено в параграф 1, буква б), не се прилагат, ако съпругът/ата или партньорът (посочен в член 2, точка 2, буква б) на работника или самостоятелно заетото лице е гражданин на приемащата държава–членка или е загубил гражданството си в тази държава–членка по силата на сключването на брак с този работник или самостоятелно заето лице.
2. Независимо от националността си, членовете на семейството на работник или самостоятелно заето лице, които пребивават заедно с него на територията на приемащата държава–членка, имат право на постоянно пребиваване в тази държава–членка, ако самият работник или самостоятелно заето лице е придобил правото на постоянно пребиваване в тази държава–членка въз основа на параграф 1.
3. Ако, въпреки това, работникът или самостоятелно заетото лице почине, докато все още работи, но преди да е придобил статус на постоянно пребиваващ в приемащата държава–членка въз основа на параграф 1, членовете на семейството му, които пребивават с него в приемащата държава–членка, придобиват правото на постоянно пребиваване в тази държава, при условие че:

а) работникът или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е пребивавал без прекъсване на територията на тази държава–членка в продължение на две години; или б) смъртта е в резултат на трудова злополука или професионална болест; или в) преживялата съпруга/преживелият съпруг е загубил гражданството си на тази държава–членка след сключването на брак с работника или самостоятелно заетото лице.